Решение № 14 от 23.04.2024, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. П., 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Хрисимир М. Пройнов при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Административно наказателно дело № 20243520200029 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. А. М. с ЕГН:********** адрес: гр.П., ул."***,ет.2 ПРОТИВ Наказателно постановление *** год., на Началника на РУ-П., с което на жалбоподателя са наложени административни наказания по чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, по чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП глоба в размер на 300 лева и по чл.183, ал.2, т.3, пр,1 от ЗдвП глоба в размер на 20 лв.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят, като в законоустановения 14-дневен срок е депозирал жалба срещу него. Моли съдът да го отмени като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. Б. К..

Процесуалният представител на страната пледира за решение, с което атакуваното НП да бъде изцяло отменено.

Наказващият орган, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Районна прокуратура – Търговище, ТО - П., редовно уведомена, не изпраща представител.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следните съображения:

Административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана за това, че на 06.12.2023 г. в 22:00 часа, в с. С. на ул. „***в“, като водач лишен от СУМПС, е управлявал л.а. „**“ с ***, собственост на Я.Д.И. от с. С. и извършвайки маневра завой на ляво, продължавайки движението по ул. „***в“ в посока към път II-51, при подаден светлинен сигнал от патрулен автомобил “**” с рег. № СВ ** КК, движещ се зад л.а. „**“, водачът умишлено ускорил скоростта на управляваното от него МПС, като не изпълнил сигнала за спиране плавно в най-дясната част на платното за движение. Автомобилът бил следван със светлинен сигнал, но водачът продължил движението с голяма скорост, въпреки лошите метеорологични условия /мокра пътна настилка при дъжд/, преминавайки през кръстовище, регулирано с пътни знаци и излизайки на път II-51, водачът не съобразил поведението си с пътен знак "Б2": „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“.

Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП.

В хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция като свидетели бяха 1 разпитани С. Р., П. П. и Н. И..

Актосъставителят Р. излага, че на 06.12.2023 г., той и колегата му П. застъпили наряд от 20 ч. до 8 ч. на следващия ден. Колегите им от РУ – П. им съобщили, че в края на смяната им възникнал скандал между момче и момиче в с. С.. Момчето, било без свидетелство за управление на МПС и се намирало в автомобила си пред заведението на ул. „***в“ в с. С..

Р. и колегата му направили обход на селото и видели автомобила пред заведението.

Направили завой и видели как жалбоподателят излиза от заведението. Полицаите помислили, че са забелязани от жалбоподателя и че той няма да предприеме управление на автомобила, и продължили да работят по ЗДвП в селото.

След около час, полицаите забелязали, че автомобилът е още пред заведението и решили да видят дали жалбоподателят ще тръгне да го управлява. След около един час жалбоподателят излязъл от заведението, качил се в автомобила, направил ляв завой и минал покрай полицаите. Те от своя страна го последвали и му подали светлинен и звуков сигнал, но жалбоподателят рязко увеличи скоростта, преминавайки през главен път II-51, където имало стоп и трябвало да се спре. Тъй като жалбоподателят продължил да управлява автомобила с голяма скорост, полицаите го изгубили от поглед, и жалбоподателят се скрил някъде из селото. Полицаите направили обход в с. С. , за да видят дали автомобилът не е изоставен, при което забелязали, че водачът се движи пеша и е бил във видимо нетрезво състояние, заявявайки, че не е управлявал автомобила и отивал да си купи цигари.

Свидетелят споделя, че на 14.12.2024 г. отново са били изпратени на сигнал за скандал между жалбоподателя у приятелката, която тогава заявила, че М. я карал да каже, че на процесната дата, тя е карала автомобила и я заплашвал. Св. Р. твърди, че спрямо жалбоподателя е имало многобройни сигнали, че водачът управлява МПС в селото, който е спрян от движение. В конкретния случай Р. е категоричен, че именно жалбоподателя е управлявал автомобила, който на 06.12.2023г. са преследвали.

Казаното от актосъставителя Р. се потвърждава и от показанията на св. П., който на процесната дата е бил наряд, заедно с Р.. П. е категоричен, че имено жалбоподателят е бил този, който на горепосочената дата полицаите са преследвали. Свидетелят излага, че той и колегата му Р. са предприели действия за спиране на водача на преследвания автомобил, като са му подали светлинен и звуков сигнал, но той е ускорил и не са успели да го задържат. След това са установили контакт с него, като жалбоподателят е бил в явно нетрезво състояние и отричал да е управлявал МПС.

Показанията на двамата свидетели дават информация за начина, по който е бил подаден сигналът – чрез стандартната светлинна сигнализация на патрулния автомобил - синя светлина, както и звуков сигнал. Установява се конкретната пътна обстановка и факта, че патрулният автомобил се е движил непосредствено зад автомобила, управляван от жалбоподателя, през което време непрекъснато е бил подаван сигналът /звуков и светлинен/, както и за поведението на жалбоподателя, който не е спрял при подадения сигнал, а е ускорил скоростта и продължил движението си до момента в който полицейските служители са го изгубили.

Показанията на свидетелите са достатъчно подробни, хронологически и логически последователни, взаимно кореспондиращи си, поради което настоящият състав приема, че те следва да бъдат кредитирани с доверие.

По делото като свидетел бе разпитан и Н. И., от чиито показания се установява, че на 06.12.2023 г. той и други хора, включително жалбоподателя, празнували в заведение в с. С..

Свидетелят твърди, че по-рано през деня е управлявал процесния автомобил, като отишъл с него до

„Т Маркет, за да пазарува, след което го паркирал на тревна площ пред заведението, която според свидетеля не била осветена. И. твърди, че оставил ключовете в колата и не я заключил, защото така се били договорили с жалбоподателя.

Свидетелят твърди още, че автомобилът е собственост на приятелката на жалбоподателя Янка, но други близки и познати го управлявали, тъй като тя нямала СУМПС. Свидетелят е категоричен, че жалбоподателят не е напускал заведението до момента, когато И. си е тръгнал към 17.30 – 18.00 ч..

Съдът намира показанията на свидетеля за обективни и логични, при което няма основание да се съмнява в тяхната достоверност, като следва да са отбележи, че показанията на св. И. не оборват казаното от полицаите Р. и П., които са категорични във възприятията си, че именно жалбоподателят е бил водач на автомобила, който на 06.12.2023 г. са направили опит да бъде спрян за проверка.

2

АУАН № 1368/08.12.2023г. е съставен в присъствието на свидетел. Жалбоподателят подписал акта и е получил препис от него.

Въз основа на АУАН на 03.01.2024 г. е било издадено и атакуваното НП, в което е пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. АНО е приел, че установените факти, нарушават разпоредбите на чл. 103, 150а, ал. 1 и чл. 6, т. 1 от ЗДвП, поради което на жалбоподателя са наложени административни наказания по чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, по чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП глоба в размер на 300 лева и по чл.183, ал.2, т.3, пр,1 от ЗдвП глоба в размер на 20 лв.

Така приетата за установена фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателствени материали.

Отделно от това, съгласно законовата разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, като следва да се посочи, че санкционираното лице не успя да я опровергае.

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на пр оцедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като описанието на нарушенията е в достатъчен обем конкретно, точно и ясно. В същия е дадена правна квалификация на установените нарушения. АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя, който се е запознал с него, посочил е, че има възражения / не е управлявал МПС/ и е удостоверил тези обстоятелства с подписа си.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В него се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушенията са описани надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които са извършени). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му.

По нарушението по чл. 103 от ЗДвП:

От събраната по делото доказателствена съвкупност се установи, че жалбоподателят е осъществил виновно административното нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

От обективна страна времето и мястото на извършване на нарушението и неговото авторство са категорично доказани. Самоличността на водача на автомобила е установена от свидетелите полицаи, които ясно са го видели и разпознали. Жалбоподателят е имал качеството водач по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, поради което се явява годен субект на нарушението.

Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие, представляващо продължаване на движението си с управлявания от него лек автомобил при подаден сигнал за спиране от полицейския патрул, вместо да спре плавно в най-дясната част на платното за движение.

Тъй като нарушението е формално, още в този момент – с осъществяване на изпълнителното му деяние, то е било довършено от обективна страна.

За съставомерността на деянието не се изисква проверката да е била безвъзвратно осуетена /както е в случая/, а провеждането й в по-късен момент не дисквалифицира извършеното като нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

Доколкото процесуалният представител на жалбоподателя релевира и възражения, че сигналът от патрулния автомобил не е бил надлежно подаден и в този смисъл не е породил задължение за жалбоподателя да съобрази поведението си с него, е нужно да се отбележи следното:

На първо място категорично се доказа по делото от показанията на свидетелите Р. и П., че те са подали светлинен и звуков сигнал за спиране. Сигналът е подаден от надлежно 3 обозначен патрулен автомобил. През цялото време от момента на активирането на светлинната и звукова сигнализация на полицейския патрулен автомобил до преустановяването на преследването на автомобила, управляван от жалбоподателя, поради невъзможност да го последват, тези сигнали не са спирани да бъдат подавани. По делото се установи, че патрулният автомобил се е движил непосредствено зад автомобила, управляван от жалбоподателя и в този смисъл съдът приема, че продължително подаваният от свидетелите полицаи светлинен и звуков сигнал представлява надлежно подаден сигнал за спиране от контролните органи по смисъла на чл. 103 от ЗДвП. Сигналът е бил задължителен за жалбоподателя в качеството му на водач на МПС. Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 3, изр. последно от ЗДвП сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. Такъв е и настоящия случай. Сигналът е подаден по единствения възможен начин, с оглед конкретната пътна ситуация, в близост до водача, за да може еднозначно и ясно да бъде възприет от него, поради което сигналът е съобразен със законовите изисквания. Съдебната практика е трайна в разбирането си, че подаването на светлинен и звуков сигнал от надлежно обозначен патрулен автомобил е годен сигнал по смисъла на чл. 103 от ЗДвП. В този смисъл са Решение № ** г. на АдмС Търговище по к. а. н. д. № ** г., Решение № *** г. на АдмС - Търговище по к. а. н. д. № ** г., Решение № ** г. на АдмС - Търговище по к. а. н. д. № ** г., Решение № ** г. на АдмС Търговище по к. а. н. д. № ** г. и др.