Решение № 189 от 13.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. П., 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно търговско дело № 20255001000137 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от П. А. Я. и М. А. Р., подадена чрез процесуалния представител адв. П. К. срещу Решение № 260001/13.01.2025г. по търг.дело № 1074/2019г. на Окръжен съд П., с което са отхвърлени изцяло исковете на двамата ищци с правно основание чл.432, ал.1 КЗ срещу ответника „Д.О.З.“АД като съдът е приел за недоказан факта на наличие на виновно противоправно поведение на водача на л.а „Опел Вектра“, с рег.№**********, Н.Т.Н., което поведение да е довело до настъпването на процесното ПТП, с оглед ангажиране отговорността на ответника „Д.О.З.“АД на основание чл.432 КЗ.

Твърди се във въззивната жалба, че постановеният съдебен акт е неправилен , поради което следва да бъде отменен. Сочи се от жалбоподателите, че обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и утвърдената съдебна практика.

За да достигне до неправилния си извод, съдът е приел, че единствената причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на починалия баща на ищците А. Я. като велосипедист, позовавайки се единствено на свидетелските показания на водача на л.а.

Опел, като изводите на вещото лице по изготвената по делото КСМАТЕ не са били кредитирани от съда, без дори да е било обсъдено заявеното от вещото лице становище в с.з., че ударът би бил предотвратим от страна на водача на лекия автомобил. Заявява се 1 довод за неправилност на изводите на съда за това, че изключителна вина за настъпилото ПТП носи наследодателят на ищците, който извод е необоснован тъй като е в противоречие със заключението на КСМАТЕ, съгласно която според всички варианти обсъдени от вещото лице ПТП е настъпило и по вина на водача на л.а, т.е че презумпцията за вина не е била оборена по предвидения в закона начин. Подробни съображения за неправилността на постановения съдебен акт за изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба.

Искането към въззивния съд е да се отмени като неправилно Решение № 260001/13.01.2025г. по търг.дело № 1074/2019г. на Окръжен съд П. и да се осъди ответника „Д.О.З.“АД да заплати на П. А. Я. и М. А. Р. обезщетение в размер на по 45 000 лева, частичен иск от по 160 000 лева за всеки от тях, за причинените неимуществени вреди от смъртта на техния баща и А. Й. Я..

Претендира се и законната лихва върху сумата, считано от 01.08.2019г.- датата на която изтича срока по чл.429, ал.3 КЗ, вр. с чл. 430, ал.1 КЗ до окончателното изплащане, евент. от 29.08.2019г.- датата на завеждането на щетата пред застрахователя.

Претендират се и присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски в производството пред двете съдебни инстанции.

В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от насрещната страна „Д.О.З.“АД, подаден от процесуалния представител юрк. К.. Излагат се съображения, че въззивната жалба е неоснователна поради съображения които са подробно изложени в отговора. Въззиваемият счита, че постановеното решение на ОС П. е правилно и законосъобразно, поради което искането към въззивния съд е то да бъде потвърдено.

Претендират се и направените в хода на въззивното обжалване съдебно-деловодни разноски.

П.ски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на П. А.

Я. и от М. А. Р., в която са изложили твърдения, че на 25.07.2019г., около 22.30ч., на път ******, км 76+000, третото лице Н.Т.Н. в нарушение на правилата за движение с управлявания от него лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, рег. №**********, застигнал на пътя и блъснал баща им А. Я., който се движел попътно с велосипед, вследствие на което той починал на място.

Твърди се в исковата молба, че ищците изключително тежко приели смъртта на баща си, тъй като връзката помежду им била изключително силна, поддържали много близки и топли отношения, разбирали се и взаимно си помагали. Всички живеели съвместно в гр. Р. и поддържали постоянна връзка и контакти. Ищците винаги имали подкрепата на баща си, разчитали и имали неговите постоянни грижи. Със смъртта му те изгубили моралната и физическата подкрепа на своя родител, от която винаги са имали нужда въпреки възрастта 2 си. Моралните страдания, търпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през целия им живот. Загубата на баща им се отразявала изключително негативно на здравословното и емоционалното им състояние. Сочи се, че несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна загуба на техния родител е особено трагично обстоятелство, което завинаги е променило живота на семейството.

Тъй като към датата на пътнотранспортното произшествие гражданската отговорност на Н.Н. за причинените вреди на трети лица във връзка с притежаването и/или използването на лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, рег. №**********, била застрахована по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите сключен с

„Д.О.з.“

АД във формата на застрахователна полица

№*****************/27.03.2019г., със срок на валидност от 31.03.2019 г. до 30.03.2020 г., ищците отправили претенции до последното, по които е образувана щета №**************.

По нея в срок не са били определени и заплатени никакви обезщетения, поради което с настоящата искова молба всеки от тях моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати част от дължимото му обезщетение, възлизащо в пълен размер на 160 000 лв., за неимуществени вреди от смъртта на баща им в размер на по 45 000 лв. за всеки от двамата ищци ведно със законната лихва от 01.08.2019 г. – датата, на която изтича срокът по чл. 429, ал. 3 във връзка с чл. 430, ал. 1 КЗ, до окончателното му изплащане.

Ответникът „Д.оз.“ ЕАД в срока за отговор на исковата молба е оспорил предявените искове като неоснователни.

Признал е наличието на застрахователно правоотношение породено от договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с рег. №********** към датата на събитието, по която ищците са депозирали на 30.08.2019г. писмена претенция за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, а също и твърдението, че наследодателят на ищците А. Я. е пострадал и последствие починал при описания в исковата молба пътен инцидент, но оспорва останалите наведени в исковата молба твърдения и основание на предявените искове, сочейки, че : третото лице Н.Н. е управлявало автомобила със скорост съобразена с атмосферните условия, в тъмната част на денонощието, с неосветеността на конкретния пътен участък, както и с изискванията на закона; автомобилът на Н. е бил с включени къси светлини, като пътят, по който се е придвижвал е бил неосветен, което е затруднило реакцията на водача; водачът не е разполагал с достатъчно време за реакция и техническа възможност, за да реагира на опасността; по време на инцидента пострадалия А. Я. е бил облечен в тъмни дрехи, без наличие на светлоотразителни знаци по облеклото и/или велосипеда си, което е затруднило възможността за неговото пряко възприемане от водача на автомобила, съответно за адекватна реакция във връзка с възникналата опасност; Я. е управлявал велосипеда след употреба на алкохол, което се е отразило на преценката му за избор на маршрут, от една страна и от друга – върху способността да контролира движението на управлявания от него велосипед; велосипедистът е изскочил внезапно пред автомобила; евентуално велосипедистът е предприел внезапно извършване на маневра пред 3 автомобила, без да подаде сигнал, респективно, без да се увери, че извършването на маневрата е безопасно както за него, така и за останалите участници в движението; велосипедистът се е движел навътре в пътното платно, а не в най-дясната част от пътната лента.

Въз основа на горното е поискал отхвърляне на иска като неоснователен.

Претнендирал е и присъждане на направените в производството пред първоинстанционния съд съдебно-деловодни разноски.

От фактическа страна се установява следното :

Между страните не се спори, а и от представения по делото и приет като доказателство Констативен протокол с пострадали лица се установява, че на 25.07.2019г., около 22.30ч., на път ******, км 76+000, третото лице Н.Т.Н. в нарушение на правилата за движение с управлявания от него лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, рег.

№**********, застигнал на пътя и блъснал А. Я., който се движел попътно с велосипед, вследствие на което той починал на място.

Видно е от представените по делото Протокол за оглед на местопроизшествие и Постановление № 5976/2019/10.11.2023 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – П., че полицаи в „ООР“ при РУ – Р. са посетили на място пътнотранспортно произшествие, при които е установено, че водачът на лекия автомобил „Опел Вектра“ е тестван за алкохол с алкотест дрегер 7510, отчтена концентрация на алкохол : 0.0, както и че по автомобила има видими щети по зона 3; участник 2 – велосипедистът А. Я. е отчетено наличие на алкохол в кръвта 0.73 % след извършена химическа експертиза; установено е че пострадали при инцидента са водачът на лекия автомобил и велосипедистът, който е починал, като в същия ден, в 23 часа и 47 минути е извършен и оглед на местопроизшествие от разследващ полицай при РУ – Р., със съставянето на протокола за който на основание чл. 212 ал. 2 НПК е образувано ДП №*** по описа на РУ – Р. за 2019 г. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ във връзка с чл. 342, ал. 1 НК, пр. пр. № 5976 по описа на Окръжна прокуратура – П. за 2019 г., прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК – поради това, че деянието не съставлява престъпление.

Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства Удостоверение за родствени връзки , се установява родствената връзка на ищците с починалия А. Й. Я., а именно, че те са негови деца, което обосновава правото им на обезвреда за претърпени неимуществени вреди от загуба на родител. Няма спор, че ищците в това им качество попадат в кръга на правоимащите лица, съгласно приетото с ППВС № 5/ 24.11.1969г.

Между страните също така не е спорно, а и се установява обстоятелството, че за л.а. марка и модел „Опел Вектра“, с рег. №**********, е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество, валидна към датата на застрахователното събитие 25.07.2019г.

От показанията на разпитаният в производството пред първата инстанция като 4 свидетел водач на лекия автомобил „Опел Вектра“, Н.Н., се установява че придвижвайки се между кв. „Г.Н.о и кв. „П.“ на гр. Р., в посока – гр. П., изведнъж пред автомобила му, който бил с включени дълги светлини, се е появил силует на колоездач, изправен на педалите, досегът с който се опитал да избегне; пътят бил сух, разделен на две ленти за движение – по една за всяка посока, а участъкът, на който произтекло произшествието – прав, тъмен, нямало насрещно движение; възприел силуета пред предното стъкло; велосипедистът бил с работни дрехи, тъмни, а и колелото било тъмно и нямало никакви светлоотразителни означения; велосипедистът внезапно пресякъл автомобила му перпендикулярно, от ляво на дясно; свидетелят свил вляво, за да го избегне и набил спирачки, но в последния момент ударил колоездача, след което автомобилът се озовал в насрещната лента за движение.