Решение № 291 от 30.12.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. гр. Д., 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20253200500704 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по молба (имаща характера на жалба) вх. № 469807/19.09.2025 г. на К. И. К. с ЕГН ********** от с. С., общ. Д., обл. Д., ул. „Т.“ ***, чрез адвокат Т. П. от АК - В., срещу Разпореждане без номер от 19.09.2025 г. , постановено по изпълнително дело № 409/2010 г. по описа на ЧСИ Л. Т., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие - Окръжен съд Д., с което е отказана отмяната на насрочения на 12.11.2025 г. опис на следния недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в с. С., ул. „Т.“ ***, УПИ ***, ***, с площ *** кв.м., ведно с построеното в него едноетажно еднофамилно жилище с площ 90,60 кв.м.

В жалбата се твърди, че процесният имот е собственост на майката на жалбоподателя –Д.К.С., поради вписан от негова страна отказ от наследство.

Въпреки отказа имотът представлявал единствено жилище за жалбоподателя, което на основание чл. 444, т. 7 от ГПК било несеквестируемо. В жилището живеели и останалите наследници на Д.С.,за които това също било единствено жилище.

С оглед на изложеното в жалбата се иска съдът да постанови решение, с което да отмени насрочения за 12.11.2025 г. опис на следния недвижим имот, представляващ Дворно място, находящо се в с.С., ул. „Т.“ ***, УПИ ***, ***, с площ *** кв.м., ведно с построеното в него едноетажно еднофамилно жилище с 1 площ 90, 60 кв.м.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК от страна на взискателя „Е.М.“ ЕООД не е постъпило становище.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви за допустимост, но неоснователност на жалбата. Счита същата за допустима, тъй като след прехвърлянето на имота на майката на длъжника чрез договор за покупкопродажба, същият станал съпружеска имуществена общност между неговите родители. След смъртта на баща му на *** г. ½ идеална част от процесния имот, собственост на починалия, се наследявала от неговите деца и преживяла съпруга.

От баща си жалбоподателят притежавал 1/8 идеална част, като липсвали данни за вписан отказ от наследството на бащата. След смъртта на майката жалбоподателят вписал отказ от нейното наследство. В резултат на наследственото правоприемство той разполагал с 1/8 идеална част от имота, придобита от неговия баща.

По отношение основателността на жалбата съдебният изпълнител изразява становище, че въпреки изложените от жалбоподателя твърдения, че не е собственик на имота, същият притежавал идеална част от него. Изпълнението било насочено върху целия имот поради обстоятелството, че докато е бил негов собственик жалбоподателят се разпоредил с имота въпреки наложената възбрана.

Поради тази причина настоящите собственици на имота имали качеството на трети лица, придобивайки възбранен имот, с оглед на което при липса на плащане от страна на длъжника били длъжни да претърпят принудително изпълнение.

Извършените от жалбоподателя разпоредителни действия не засягали тяхната непротивопоставимост спрямо взискателя. Наследниците придобивали правата на своите наследодатели в състоянието, в което се намират в момента на откриване на наследството, с възможността взискателят да насочи принудителното изпълнение върху имота. Поради тези обстоятелства се настоява жалбата да бъде оставена без уважение.

Като съобрази доводите на жалбоподателя – длъжник в изпълнителното производство и становището на съдебния изпълнител, настоящият въззивен състав приема следното:

Изпълнително дело № 409/2010 г. по описа на ЧСИ Л. Т., рег. № *** на КЧСИ с район на действие – Окръжен съд Д., е образувано въз основа на изпълнителен лист № 85/25.03.2010 г., издаден по ч.гр. дело № 1277/2010 г. по описа на Районен съд - Д., с който жалбоподателят -длъжник е осъден да заплати 2 на първоначалния взискател – „ОББ“ АД следните суми: 9 217,40 лв., представляваща неизплатена главница по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 07.04.2008 г., заедно със законната лихва върху нея от 24.03.2010 г. до окончателното плащане; 1 261,12 лв., представляваща договорна лихва върху главницата по кредита за периода от 01.06.2009г. до 23.03.2010г.; 14,56 лв., представляваща наказателна лихва за просрочени главници за периода 01.06.2009 г. - 23.03.2010 г.; 761,62 лв., от които: 209,86 лв. държавна такса за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и 551,76 лв. адвокатско възнаграждение, представляваща направените съдебноделоводни разноски по ч. гр. дело № 1277/2010 г. по описа на Районен съд Д..

Изпълнителното производство е образувано на 03.06.2010 г. Проучено е имущественото състояние на длъжника и е насрочен опис на движими вещи в дома му на 12.07.2010 г. от 09:00 ч. Поканата за доброволно изпълнение е редовно връчена на 06.07.2010 г. (л. 41 - л.42 от и.д.). На 09.07.2010 г. от длъжника е постъпила молба за доброволно плащане (л. 46 от и.д ). На 02.08.2010 г. е постъпила молба от взискателя (л.58 от и.д ) за налагане на възбрана върху следния недвижим имот на длъжника, а именно: Дворно място с административен адрес с.

С., ул. „Т.“ ***, с площ от *** кв. м. (деветстотин и седемдесет квадратни метра), представляващо УПИ *** (***), в квартал *** (***) по регулационния план на с.

С., общ. Д., обл. Д., ведно с построеното в него едноетажно еднофамилно жилище със застроена площ от 90,60 кв. м. (деветдесет цяло и шестдесет стотни квадратни метра), при граници и съседи на поземления имот: улица, УПИ ***, УПИ *** и УПИ ***. Възбраната е наложена с разпореждане от същата дата (л.59 от и.д ) и е вписана в Служба по вписванията Д. под № ***, том ***, вх. per. № ***/03.08.2010г. (л.62 от и.д). С договор за цесия от 31.01.2018 г. вземанията, предмет на изпълнителното производство, са прехвърлени от цедента „ОББ“ АД на цесионера и настоящ взискател „Е.М.“ ЕООД. На 25.07.2025 г. е издадено разпореждане, с което е насрочен опис на възбранения по делото недвижим имот (л. 255 от и.д ). Длъжникът е уведомен за предприетите действия на 14.08.2025 г.

(л. 260 от и.д). На 19.08.2025 г. е постъпила молба от длъжника (л.267 от и.д ), в която е посочено, че имотът, към който е насочено изпълнението, не е негов, и се иска вдигане на възбраната и отлагане на описа. С разпореждане, положено върху молбата, е отказано прекратяване на изпълнението, тъй като процесният недвижим имот е продаден от длъжника на майка му при наличие на вписана по делото възбрана. В последствие, след като майката на длъжника умира, длъжникът e вписaл отказ от нейното наследство. На 19.08.2025г. е постъпила и молба за 3 прекратяване на делото поради настъпила перемпция (л. 270). С разпореждане, положено върху самата молба същата е оставена без уважение. Отказът да се прекрати делото е съобщен на длъжника на 02.09.2025 г. (л. 272 и л. 273 от и.д.), а на 09.09.2025г. е постъпила жалба с вх. № 450951/09.09.2025 г., срещу отказа да се прекрати изпълнителното дело (л. 274, л. 275 от и.д). Жалбата е изпратена на Д.ки окръжен съд за произнасяне едновременно с настоящата жалба. С решение № 225/31.10.2025 г. по в.гр. дело № 703/2025 г. Д.кият окръжен съд е оставил без уважение жалбата на К. И. К. с ЕГН ********** от с. С., община Д., ул. „Т.“ *** срещу отказа на ЧСИ Л. Т., рег. № *** на КЧСИ да прекрати производството по изпълнително дело № 2010***0400409, на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК, обективиран в постановление от 19.08.2025 г.

На 09.09.2025г. е постъпила и изрична молба от взискателя за изпълнение върху процесния недвижим имот (л. 277 от и.д.). С разпореждане от 09.09.2025г. е насрочена нова дата за опис - 12.11.2025 г. от 10:00 часа. Жалбоподателят е уведомен с призовка на 15.09.2025г. (л. 285 от и.д.).Съобщения за насрочения опис са изпратени и до двете му сестри - М. И.а К.а и Д. И.а И., които след отказа от наследство на длъжника се явяват собственици на възбранения по делото и подлежащ на опис имот.

На 19.09.2025 г. е постъпила молба от длъжника за отмяна на насрочения опис по съображения за несеквестируемост на имота (л. 293 от и.д.). С разпореждане от същата дата,положено върху молбата, е постановен отказ. По изрично искане на длъжника молбата е администрирана като жалба срещу постановения отказ да се отмени описа.

Настоящият състав на съда намира жалбата за неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване. Налагането на запор/възбрана върху тях обаче е допустимо, тъй като запорът/възбраната ги задържа в патримониума на длъжника.

Налагането на възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава. Допустим е и описът на непотребимите вещи (той е елемент от фактическия състав на възбраната, когато за първи път ги индивидуализира). От данните в изпълнителното дело е установено, че наложената 4 възбрана с Разпореждане на ЧСИ от 02.08.2010 г. е насочена върху недвижим имот, представляващ Дворно място, находящо се в с.С., ул. „Т.“ №37, УПИ ***,кв.*** с площ *** кв.м., ведно с построеното в него едноетажно еднофамилно жилище с площ 90,60 кв.м. От представената справка за притежавана недвижима собственост от Агенция по вписванията е видно, че К. И. К. не притежава друго жилище.

Макар жалбоподателят да твърди, че недвижимият имот, върху който е насочено изпълнението не е негов, същият притежава идеална част от него.

Прехвърляйки имота на майка си чрез покупко-продажба, вписана в Служба по вписванията гр. Д. под № 176, том X, вх. peг. № 4132/21.05.2019 г., имотът е станал собственост в режим на съпружеска имуществена общност на родителите му - И. К.

С. и Д.К.С.. Първият умира на *** г., а вторият на 19.12.2023 г. Следователно след смъртта на бащата 1/2 ид. ч. от имота се наследява от неговите деца, сред които е и жалбоподателя, и преживелия съпруг.От баща си длъжникът притежава 1/8 ид. ч., по делото няма данни за вписан отказ от наследството на бащата. Поради тази причина той се явява съсобственик на процесния имот и твърденията му че не е собственик на същия са неоснователни.

В случая жалбоподателят счита, че имуществото върху което е насочено изпълнението, е несеквестируемо, поради което и съдът приема, че е сезиран с подадена жалба срещу насочване на изпълнението върху недвижим имот, който длъжникът твърди, че е несеквестируем, а не срещу насрочения опис на недвижим имот. Доколкото се касае за непотребима вещ то съдът приема, че несеквестируемостта в случая е забрана за осребряване на имота, но съвместими с тази несеквестируемост са възбрана, опис и оценка. Това е така, защото в случая несеквестируемостта е забрана за осребряване, но не е забрана за ограничаване на правото на длъжника да се разпорежда с тези вещи. Секвестируемостта не е константа. За същата се следи служебно през целия изпълнителен процес. Нейният смисъл се изразява в това длъжникът да не бъде лишен от основни негови блага, необходими за обикновения му живот. Логиката на несеквестируемостта се състои в това, да не бъде третирано едно лице антихуманно тогава, когато не е изпълнило доброволно свое имуществено задължение и когато по искане на негов кредитор се пристъпи към принудително изпълнение.

С извършването на разпоредителна сделка с несеквестируемото имущество отпадат облагите на несеквестируемостта. Чрез извършеното разпореждане длъжникът сам се лишава от предоставената му от закона привилегия – изцяло или отчасти според обхвата на разпоредителния акт. Обратното разрешение би 5 възнаградило недобросъвестния длъжник и е несъвместимо със защитното предназначение на несеквестируемостта. Когато едно лице се разпорежда с право, по отношение на което процесуалният закон му дава гаранцията на чл. 444 от ГПК, отчуждителят сам е преценил, че това право не е сред необходимите за оцеляването му. Затова ВКС приема (определение № 3980/13.08.2025 г. по гр. дело № 81/2025 г., ІV г.о., ГК), че с извършването на тази разпоредителна сделка с несеквестируем жилищен имот неговата несеквестируемост отпада. Чрез извършеното разпореждане длъжникът сам се отказва от него – изцяло или отчасти според обхвата на разпоредителния акт (Решение № 132 от 23.07.2020 г. на ВКС по гр. д. ***81/2019 г., IV г. о., ГК).