Решение № 169 от 04.07.2023, Районен съд - Провадия

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Провадия, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Стоилова при участието на секретаря И.М.В. като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20223130101209 по описа за 2022 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от С. К. С., ЕГН **********, с поС.ен адрес е. ****, Община ****, област ****, срещу П. К. В., ЕГН **********, с поС.ен адрес с. ****, Община ****, Област ****, ул.“****“ №11; К. В. К., ЕГН **********, с поС.ен адрес с. ****, Община ****, Област ****, ул.“****“ №11 и Н. А. К., ЕГН **********, с поС.ен адрес с. ****, Община ****, Област ****, ул.“****“ №11.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик въз основа на покупко-продажба на следния недвижим имот, находящ се в с. ****, Община ****, Област ****, представляващ УПИ № XV-261, в кв. 35А по плана селото, одобрен със заповед № 5859 от 1964г., с площ от 1120 кв.м. при граници от две страни улици и УПИ с №№ XVI-260 и XIV-261, ведно с изградените в него сгради.

Твърди, че ответницата П. К. В., която е била собственик на съседния имот, представляващ УПИ № XIV-261, самоволно е преместила оградата, съществувала преди това между двата имота и е поставила ограда на около 4 метра навътре в имота на ищеца, като неоснователно е завладяла реална част от него с площ от около 200 кв.м.

1

П. В. изградила в описаната реална част без основание незаконна паянтова постройка, която се ползва за отглеждане на животни и пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем.

След разговори с П. В., както и с ответника К., те не предприели действия за премахване на оградата и преустановяване на неоснователното ползване на описаната реална част от собствения имот на ищеца, както и за премахване на незаконната постройка.

Поради това ищеца изпратил до ответницата В. нотариална покана, с peг. № 362, т.1, №13 от 27.01.2022г. на нот. Ил. Кънев, peг. № 225, НК, с която я уведомил да премахне постройката, попадаща в чертите на неговия имот, както и да преустанови неоснователното ползване на незаконно заетата от нея част от собствеността на ищеца както и в случай, че не освободи имота да му заплаща обезщетение в размер на 100 лева на месец, считано от датата на получаване на поканата и до датата на премахване на постройката.

След справка в Имотния регистър при АВП, СВп Провадия, ищецът установил, че ответницата В. по силата НА на №15, т.3, peг. № 1768, дело №285/11.05.2022г. е продала на втория и третия ответници притежавания от нея недвижим имот, представляващ УПИ № XIV-261 ведно с изградените в него жилищна сграда, лятна кухня и навес. Към датата на сделката двамата приобретатели- вторият и третият ответници, са в граждански брак.

Ответниците К.и оспорват правото на собственост на ищеца върху посочената реална част от недвижимия имот и категорично отказват да премахнат незаконно изградената постройка в югоизточната част на притежавания от мен УПИ XV-261 .

Иска се да се приеме за установено в отношенията между ищеца с ответника П. К. В., ЕГН **********, не е собственик на реална част с площ 200 кв.м. от УПИ ХУ-261, по плана на с. ****, одобрен със заповед № 5859/05.09.1964г., заключена между границата на УПИ XV-261 с улица от юг по протежение от около 50 м. до границата с УПИ № XVI-260 - на север, на 4 м. от границата с УПИ XIV-261- на изток и останалата част от УПИ ХУ-261на запад Иска се да приемете за установено в отношенията между ищеца и ответниците К. В. К., ЕГН ********** и Н. Л. К., ЕГН **********, че той е собственик на реална част с площ 200 кв.м. от УПИ XV-261, по плана на с.

2

*****, одобрен със заповед № 5859/05.09.1964г., заключена между границата на УПИ XV-261 с улица от юг по протежение от около 50м. до границата с УПИ № XVI-260 -на север, на 4 м. от границата с УПИ XIV-261- на изток и останалата част от УПИ XV-261- на запад, като съда ги осъди да предадат на ищеца владението върху същата реална част от описания имот.

Иска се съда да приемете, че изградената от ответниците К. В. К., ЕГН ********** и Н. А. К., ЕГН ********** постройка в югоизточната част на реална част с площ 200 кв.м. от УПИ XV-261, по плана на с. ****, одобрен със заповед № 5859/05.09.1964г., заключена между границата на УПИ XV-261 с улица от юг по протежение от 50м. до границата с УПИ № XVI-260 -на север, на 4 м. от границата с УПИ XIV-261- на изток и останалата част от УПИ XV-261 - на запад, е незаконна и ограничава правото на собственост на ищеца върху ПИ XV-261, както и да бъдат осъдени да премахнат описаната сграда.

Претендират се направените по делото разноски.

В законоустановения срок са постъпили отговори от ответниците.

В отговорът на ответницата П. В. се твърди, че ищецът няма правен интерес от предявения отрицателен установителен иск срещу ответницата В., тъй като тя се е разпоредила с притежавания от нея имот преди завеждане на исковата молба, следователно не е собственик на имота към момента на завеждане на исковата молба. В този смисъл предявеният иск бил недопустим и следвало да се остави без разглеждане.

В случай, че съдът разгледа предявения искове се твърди, че той е неоснователн въз основа на следните съображения:

Ищецът не е посочил период на извършване на твърдените действия по преместване на оградата, по какъв начин са осъществени, как е установил преместването на съществуващата преди това ограда, кога е упражнявал фактическа власт върху претендираната „реална част" от ПИ XIV-261 и на какво основание счита, че е собственик на същата.

Единственият разговор, който бил проведен било през 2021г. с бащата на ищеца К. С. К.. В присъствието на ответниците В. и Н. А. К., той заявил няколко пъти, „че оградата трябва да е на границата по скицата“ без каквото и да било обяснение за това.

На 31.01.2022г. на ответницата В. била връчена Нотариална покана с 3 искане „в 5 дневен срок, да премахне постройката по източната граница на имота, да почистя терена и да преустановя ползването на част от УПИ XV261" Ответницата В. твърди, че през целия й съзнателен живот границата между имотите не е променяна, дърветата са стари и са прораснали в мрежата. Стопанската постройка, която ищецът твърди, че е „изградила" съществува от времето на дядо й.

Ищцата знае от баща си знам, че прадядо й К. С. Ш. /починал на 15.06.1979г./ е имал дворно място в което е построил две еднакви къщи със стопански постройки с годината на завършване на строителството 1960г.

Прадядо й е поставил оградна мрежа, бетонни блокчета, каменни корита /улуци/, засадил е дървета, с които е материализирал границата между имотите.

Дядо й В. К. Ш. е купил имота с Нот.акт №44, том I, дело №89 от 15.02.1979г. на ДРС. Той е упражнявал правото на собственост в пълен обем, владял е имота явно, непрекъснато и необезпокоявано във вида, обема и границите на праводателя си, до смъртта си на 26.10.2017г.

Ответницата бил много близка с дядо си, помагала му и се грижела за него. Волята на дядо й била, след неговата смърт, недвижимото му имущество да остане на В., която родителите й осъществили с Нот.акт №58, том I, peг. №468, дело №55 от 08.02.2018г. на Нотариус Зоя Аврамова, рег.№ 333 на Нот.камара.

Предходният собственик на УПИ XV-261 бил чичо на бащата на ответницата В. и е починал когато е била много малка. Нямало е проблеми и спорове.

Отношенията между В. и ищеца били приятелски и от закупуването на УПИ XV-261 на 25.09.2019г. до 14.05.2021г. той, не е предявявал никакви претенции.

След поканата, ищецът нарушил целостта на границата между имотите, като премахна бетонните блокчета, изкърти и натроши каменните корита /улуци/, без да е представял документ удостоверяващ правото му да извършва такива действия.

Ищцата твърди, че всеки един от собствениците на УПИ XIV-261 е 4 присъединявал владението на предходния собственик и е придобил по давност собствеността върху имота с построените в него сгради. Всеки един от тях е владял валидно собствения си имот в съществуващите граници, без каквото и било оспорване от страна на предходните собственици на ПИ XV261.

Предвидената дворищна и улична регулация за с.****, не е била приложена.

След изтичане на шестмесечния срок по §8 от ПР на ЗУТ, планът загубил действието си. Отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени планове за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява, и имотите остават да съществуват по имотните граници, така както са владени от собствениците и така както са материализирани на на място

Претендираните 200кв.м. от УПИ XIV-261, никога не са владени от ищеца никога не са владени от праводателя му, нито от първоначалния собственик.

Никой от тях, не е заемал част от ПИ XIV-261 и не е установявал фактическа власт върху същия, поради което правото на собственост се разпростира върху целия УПИ X I V- 2 6 /бивша моя собственост/ по съществуващите имотни граници.

Иска се отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан.

Претендират се направените по делото разноски.

В отговора на ответниците К. и Н. К.и се твърди, че предявените искове срещу тях са неоснователни. Оспорва твърденията на ищеца, че отвеницата В. преместила оградата и има изградена незаконна постройка в имот на ищеца.

Ответникът К. знаел от баща си, че дядо му К. С. Ш. е притежавал дворно място в което е построил две еднакви къщи със стопански постройки.

На двете къщи са записани инициалите му „КСШ“ и годината на завършване на строежа 1960г. Дядо му е материализирал границата между двата имота с каменни корита /улуци/, бетонни блокчета и оградна мрежа по протежение на която са засадени дървета. К. израснал в имота на дядо си, когато той почина бил на 21 години и границата между имотите съществуваше в този си вид и не е променяна.

5

Бащата на К. В. К. Ш. е придобил собствеността върху УПИ 261 по силата на Нот.акт №44, том 1, дело №89 от 15.02.1979г. на ДРС.

След сключване на граждански брак /31.10. 1982г./ със съпругата си К.и живели няколко години при родителите му и в този имот била родена дъщеря им П. К. В.. Тя била много близка с дядо си, и волята му била, след неговата смърт, имуществото му да остане за неговата внучка, което К.у осъществили с Нот.акт №58, том I, per. №468, дело №55 от 08.02.2018г. на Нотариус Зоя Аврамова, рег.№ 333 на Нот.камара.

Предходния собственик на УПИ XV-261, С. К. С. е брат на бащата на К.. Той е придобил имота с Нот.акт №44, том I, дело №89 от 08.03.1979г. на ДРС.

Баща му и чичо му, се уважавали, помагали си и не е имало спорове между тях. След неговата смърт на 11.08.1990г. отношенията между К.и и наследниците му, не се променили и никой от тях, не е имал претенции към техния имот.

Отношенията между ответниците и ищеца били приятелски. Не са имали проблеми и той не е предявявал никакви претенции до 14.05.2021 г.

Когато трасирали имота, ищецът казал, че „ще поставя ограда “. Бащата на ищеца К. С. К., присъствал при меренето.

На следващия ден, К. и В. се срещнали с бащата на ищеца, който заявил няколко пъти, че оградата трябва да е на границата по скицата без никакви обяснения за причината на тази промяна.

На 01.02.2022г. връчили на и П. К. В., Нотариална покана, която съдържала искане в 5 дневен срок „да премахне постройката на източната граница на имота, да почисти терена и да преустанови ползването на частта от УПИ XV-261“

След поканата, ищецът нарушил целостта на границата между имотите като премахнал бетонните блокчета и изкъртил каменните улуци /корита/, без да е представял документ удостоверяващ правото му да извършва такива действия.

Бащата на К., В. К. Ш. упражнявал правото на собственост в пълен обем владееше, непрекъснато, явно и необезпокоявано УПИ XIV-261 с построените в него сгради и в съществуващите граници на място до смъртта 6 си на 26.10.2017г. Владението върху имота в неговата цялост е продължено от К., от дъщеря му П. К. В. и от К.и след придобиването му в режим на съпружеска имуществена общност с Нот.акт №15, том 3, peг. №1768, дело №285 от 11.05.2022г., Нотариус Зоя Аврамова, рег.№ 333 на Нот.камара.

Всеки един е присъединявал владението на предходния собственик и в тяхна полза е изтекла придобивната давност по смисъла на чл.79 от ЗС /повече от 50 години/.