Решение № 4195 от 19.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4195 гр. София, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА при участието на секретаря Ц.С.К. като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно наказателно дело № 20221110213737 по описа за 2022 година

Производството е по реда на член 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Г. К.-В. срещу наказателно постановление № 1 от 11.10.2022 година на ръководителя на Главния инспекторат към Министерския съвет М.Д.Т., с което на С. Г. К.-В. е наложено административно наказание глоба в размер на 150,00 лева за нарушение на член 303, т.2 във връзка с чл.152, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Жалбоподателят чрез адвокат Р. твърди, че не е извършила виновно вмененото й административно нарушение. Поддържа се, че срокът по член 152, ал.2 от АПК е инструктивен, както и че след окомплектоването на жалбата от друга дирекция на Министерство на правосъдието С. К.- В. е спазила срока по член 152, ал.2 от АПК за изпращане на протеста на прокурор от ВАП в АССГ. Посочва, че освен протеста на прокурора е имало още три производства, инициирани от нотариус Н.И.-П. във връзка с преместването й в друг район на действие като се изтъква и комплексния характер на производствата по ЗННД. Алтернативно твърди, че са налице предпоставките за приложение на член 28 от ЗАНН. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, чрез процесуален представител Д. оспорва жалбата. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съображения в писмен вид посочва, че срокът по член 152, ал.2 от АПК не е спазен и при невъзможност да бъде изпратена преписката в срок в съда е следвало да се иска спиране. Оспорва твърдението на жалбоподателя, че АУАН е бил предварително съставен, а не в нейно присъствие. Посочва, че не са налице предпоставките за приложение на член 28 от ЗАНН.

Софийски районен съд, след като обсъди доводите в жалбата, с оглед на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери 1 изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните:

Със Заповед № ЧР-01-219 от 16.04.2021 година С. К.-В. е освободена от длъжността Главен секретар на Народното събрание, която е заемала временно, и възстановена на заеманата длъжност директор на дирекция „Правни дейности“ в Министерство на правосъдието. Със Заповед № ЛС-04-860 от 29.12.2021 година на Министъра на правосъдието на С. К.-В. е възложено да подписва придружителните писма до съдилищата, с които се изпраща жалба или протест срещу акт на министъра на правосъдието, ведно със заверено копие от цялата административна преписка.

Със заповед № СД-05-286 от 10.12.2021 година на Министъра на правосъдието е отказано преместването на нотариус Н.И.-П. с район на действие Районен съд-Пазарджик с район на действие Районен съд-София. На 31.12.2021 година нотариус И.-П. е подала жалба срещу заповедта на министъра на правосъдието до ВАС. Главният секретар на МП е насочил жалбата към С. К.-В. чрез автоматизираната информационна система на министерството, която ползвала разрешен годишен отпуск. На 10.01.2022 година в Министерство на правосъдието постъпил протест на прокурор В.М., завеждащ отдел „Надзор за законност“ във ВАП срещу издадената заповед на министъра на правосъдието, с която се отказва преместване на нотариуса в друг район на действие. На 10.01.2022 година Главният секретар на МП насочил протеста чрез АИС на МП към С. К.-В.. На 11.01.2022 година Главният секретар на МП поставил писмена резолюция върху протеста, с която възлагал администрирането му на К.-В.. С докладна записка № 94-Н-78 от 11.01.2022 година К.-В. изискала от директора на дирекция „Взаимодействие със съдебната власт“ Л.В. да окомплектова протеста с оглед изпращането му в АССГ и да представи в дирекция „Правни дейности“ заверено копие на цялата административна преписка, както и документ, удостоверяващ датата, на която оспорената заповед на министъра е връчена на нотариус И.П.. Наред с това е изискано представянето на становище относно основателността на протеста и законосъобразността на оспорената заповед. В посочената докладна записка не бил посочен срок за изпълнение. С докладна записка № 94-Н-78/18 от 14.01.2022 година (петък) директорът на дирекция „Взаимодействие със съдебната власт“ Л.В. и изразила становище относно допустимостта и основателността на протеста и е представила административната преписка по издадената и оспорена заповед № СД-05-286 от 10.12.2021 година на Министъра на правосъдието. С придружително писмо изх. № 94-Н-78/18 от 19.01.2022 година С. К.-В. изпратила в АССГ протеста на прокурор М. от ВАП заедно със заверено копие на административната преписка като не уведомила прокурора за това съобразно изискването на член 152, ал.2 от АПК.

На 21.01.2022 година се провело заседание на експертния консултативен съвет към Министъра на правосъдието във връзка с член 34б от ЗННД ( протокол № 26, т.17 на лист 111-116 от делото на съда) във връзка с подаденото заявление на нотариус И.-П. за преместване. Било взето решение да се изчака произнасянето на съда по постъпилата жалба от нотариуса и от протеста на прокурор от ВАП.

2

С определение от 14.03.2022 година на АССГ по адм. дело 489/2022 година по описа на съда подаденият протест е оставен без разглеждане. С определение от 07.07.2022 година на ВАС определението е отменено и делото върнато за произнасяне по същество на АССГ. На 21.03.2022 година завеждащият отдел „Надзор за законност“ във ВАП е отправил сигнал до ръководителя на Главния инспекторат на МС във връзка с нарушение на член 152, ал.2 от АПК. По заповед № Р-54 от 29.03.2022 година на ръководителя на Главния инспекторат на МС била извършена проверка в Министерство на правосъдието във връзка с постъпилия сигнал от ВАП. Бил съставен доклад № 23-00-37 от 19.05.2022 година, според който К.-В. е изпратила протеста на прокурора извън законоустановения 3-дневен срок по член 152, ал.2 от АПК и не е уведомила подателя на протеста за това (страница 6-7 от доклада).

Бил съставен АУАН № 1 от 09.06.2022 година в сградата на Министерство на правосъдието за нарушение на член 303, т.2 във връзка с член 152, ал.2 от АПК, връчен лично срещу подпис на С. К.-В. на същата дата. Въз основа на него било издадено обжалваното НП.

В законоустановения срок, на 16.06.2022 година К.-В. депозирала възражения срещу АУАН.

В качеството на свидетел е разпитан актосъставителят А. И. – държавен инспектор в Главния инспекторат на МС. И. посочва, че е извършил проверка относно изпълнение на служебните задължения на К.-В. относно изпращане на жалби и протести до съдилищата.

Посочва, че относно подадената жалба от нотариуса срещу заповедта на Министъра на правосъдието, с която й се отказва преместване в друг район на действие, не е констатирал нарушение, тъй като забавянето при изпращането й се дължало на уважителни причини – отсъствие на К.-В.. Посочва, че в представените от МП документи е имало представени документи от експертния консултативен съвет в МП. Посочва, че АУАН бил съставен в кабинета на К. в нейно присъствие и в присъствието на двама инспектори, които били свидетели по съставяне и връчване на АУАН. Посочва, че тя му предоставила лична карта, за да снеме личните й данни. След изготвянето му АУАН бил принтиран и предоставен на К.В. за запознаване и същата собственоръчно удостоверила получаването на екземпляр от АУАН. И. й разяснил правото да подаде възражения срещу АУАН, както и възможността да сключи споразумение с АНО. Свидетелят И. посочва, че при излагането на фактическата обстановка в АУАН бил използван докладът за извършената проверка и актосъставителят винаги разполагал с флаш памет. Свидетелят И. заявява, че при предишни проверки са отправяни препоръки във връзка със своевременното подписване на съпроводителните писма и изпращане на жалбите и протестите до съдилищата.

В качеството на свидетел е разпитана и главният юрисконсулт в дирекция „Правни дейности“ м МП П.Р.-А. Тя посочва, че на датата на съставяне и връчване на АУАН К.-В. я помолила да я придружи в кабинета на Главния секретар, където трябвало да й се връчи АУАН. До връчване на АУАН не се стигнало, тъй като актосъставителят не носел флаш памет, от която да разпечата на хартия АУАН. Връчването станало същия ден следобед в кабинета на К.-В., където АУАН бил разпечатан от флаш памет от нейния служебен компютър, защото преносимият компютър на инспекторите не могъл да осъществи връзка с принтера. За конкретния случай Рътарова-Алексиева посочва, че бил по-особен, тъй като 3 имало няколко отделни производства във връзка с оспорената заповед на министъра.

Описаната фактическа съдът приема за установена от събраните по административнонаказателната преписка и в хода на съдебното следствие писмени доказателства, както и от гласни доказателствени средства – разпита на свидетелите А. И. и П.Р.-А. Показанията и на двамата свидетели са логични, относими, незаинтересовани и кореспондиращи на останалите събрани писмени доказателства

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените от администрацията АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона – Заповед № В-150 от 09.08.2022 година и Заповед № Р-54 от 29.03.2022 година на Министър-Председателя на Република България.

Правомощието на длъжностни лица от Главния инспектора към МС произтича от изричната законова разпоредба на член 307, ал.1 от АПК във връзка с член 46а, ал.1 от Закона за администрацията.

Същевременно, АУАН и НП са издадени при спазване на предвидените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове, поради което обжалваното НП е съобразено с всички изисквания на процесуалния закон.

Не може да бъде споделен доводът на защитата за нарушение на член 40, ал.1 от ЗАНН при съставяне на АУАН. Обстоятелството, че фактическата обстановка и съответните правни изводи в АУАН са технически оформени в отсъствие на нарушителя не са ограничили правото му на защита. Както посочва и свидетелят И., който е актосъставител, в текста на АУАН са използвани констатациите от доклада от извънплановата проверка, но това не е довело до нарушение на член 40, ал.1 от ЗАНН – АУАН е бил съставен и разпечатан в присъствието на К.-В. и й е връчен лично. Текстът на член 40, ал.1 от ЗАНН не следва да бъде тълкуван стеснително: при част от административните нарушения, установени от компетентните контролни органи, непосредствено след извършването им, АУАН се съставя веднага в присъствието на нарушителя и на свидетелите, присъствали при установяване на административното нарушение, в други случаи обаче, при извършване на документална проверка, административното нарушение и самият нарушител се установяват в един покъсен спрямо датата на самото нарушение момент. Предвид обема на фактическите констатации, обуславящи извода за извършено административно нарушение, част от текста на АУАН е бил изготвен предварително, за да отговаря на изискванията на член 42, ал.1, т.4 и т.5 от АУАН като това по никакъв начин не е препятствало възможността на К.-В. да се запознае с неговото съдържание, каквато й е била осигурена. Допълнителен аргумент за това, че изискването АУАН да се съставя в присъствие на нарушителя не бива да се абсолютизира е и разпоредбата на член 40, ал.2 от ЗАНН, която предвижда при определени 4 законоустановени предпоставки АУАН да бъде съставен и в отсъствие на нарушителя.

Неотносимо, според настоящия съдебен състав, е и позоваването на Тълкувателно решение № 1 от 17.09.2018 г. на ВАС по т. д. № 4/2016 г., ОСС, I и II колегия. В него се приема, че „определянето на характера на срока за произнасяне на компетентния административен орган е само доктринално. Няма легална дефиниция за инструктивен и преклузивен срок.“ Цитираното тълкувателно решение обаче касае сроковете за издаване на индивидуален административен акт и се приема, че срокът по член 215, ал.7 от ЗУТ (отм.) е специален спрямо нормата на член 57 от АПК, но в настоящия случай органът, издал акта, действа в условията на обвързана компетентност относно изпълнението на задължението си по член 152, ал.2 от АПК. Задължението на органа да изпрати жалбата или протеста възниква в тридневен срок от изтичането на сроковете за оспорване от останалите лица. В този смисъл, К.-В. законосъобразно е поискала информация относно това на коя дата е връчена заповедта на министъра на нотариус И.-П. с оглед съобразяване на срока по член 149, ал.1 от АПК.