Решение № 229 от 24.11.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Кърджали, 24.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20245140200792 по описа за 2024 година Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба серия * № ********, издаден от ОДМВР- К., с което е наложено наказание глоба в размер на 400.00лв. на Д. Г. А. за нарушение установено с автоматизирано техническо средство или система на 28.02.2024г. в 10.29ч. на път *** км.332+600м. до разклона за с.П., общ.Ч. в посока на движение от с.Ч. към гр.К., с МПС лек автомобил ************* с рег.№ ***** заснето с *****, при разрешена скорост 60км/ч., е установена скорост от 102км/ч.- нарушение на чл.21 ал.2 вр.чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят Д. А., който оспорва електронния фиш като незаконосъобразен, необоснован и постановен при наличие на съществени процесуални нарушения. Оспорва верността на всички обстоятелства, отразени в електронния фиш, както и документите, въз основа на които е издаден. Твърди, че нарушението не е констатирано по предвидения в закона ред. Въз основа на изложеното моли съда да постанови решение, с което да отмени електронния фиш. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява.

Пълномощникът му е подал молба до съда, с която не възразява делото да се гледа в негово отсъствие, и излага подробно становище по хода по същество, с 1 което моли да се отмени електронния фиш поради изложените в жалбата основания. Сочи още, че обжалваният електронен фиш не съдържа законоустановените реквизити съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП.

Оспорва истинността на протокола за използване на техническото средство, тъй като не е попълнен в съответствие с изискванията на закона и утвърдения образец. Представя договор за покупко-продажба на МПС от 01.03.2024г. с нотариална заверка на подписите, от който се установявало, че към датата на нарушението жалбоподателят не е собственик на процесното МПС, поради което неправилно е наказан.

Моли съда да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в рамките на законово предвиденото.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява. Чрез началник РУ- А., оправомощен с изрична заповед, е представил подробно писмено становище, с което оспорва жалбата като неоснователна и излага съображения за законосъобразност на електронния фиш. Моли съда да потвърди електронен фиш серия * № ******** на ОДМВР- К., а жалбата на Д. Г. А. да бъде оставена без уважение.

Постъпила е молба и от юрисконсулт, с която моли съда да потвърди електронния фиш като претендира юрисконсултско възнаграждение, а алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 28.02.2024г. инспектор в РУ- А. при ОДМВР- К., бил на работа. Този ден работел с уред за контрол на скоростта, представляващ *****, който бил разположен на път *** км.332+600м. до разклона за с.П., обл.К. и засичал автомобилите движещи в посока на движение от с.Ч. към гр.К.. Там в този участък имало въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. с пътен знак В26. В 10.29ч. средството за видеоконтрол отчело превишена скорост от лек автомобил марка ************* с рег.№ ***** от 42км/ч., след приспаднат толеранс от 3 км./ч., при ограничение от 60км/ч., въведено с пътен знак В26.

След обработване на информацията от заснемането бил издаден електронен фиш за налагане на глоба серия * № ******** срещу Д. А. като собственик на 2 автомобила. В описателната част на електронния фиш е посочено движение с установена скорост от 102км/ч. след приспаднат толеранс от минус 3км/ч., съставляващо нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП, за което на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба” в размер на 400лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от веществените доказателствени средства- клип № ****** от 28.02.2024г., в която е фиксирана скоростта на превозното средство, регистрационния му номер, датата и точния час на нарушението, както и мястото на нарушението с име GPS координати, както и писмените доказателства- копие на Електронен фиш за налагане на глоба серия * № ********; заверен препис на клип № ****** от 28.02.2024г.; справка за собственост на МПС от 27.09.2024г.; заверен препис на протокол за извършено обучение от 27.03.2015г.; заверен препис на удостоверение за одобрен тип средство за измерване; заверен препис на протокол № ****** от проверката на мобилна система за видеоконтрол „*******“; заверен препис на протокол за използване на АТСС от 29.02.2024г.; заверен препис на протокол за монтаж и настройка от 20.10.2017г.; снимка на пътния знак; писмо от Началник на РУ-А. от 31.10.2024г.; справка от АИС-АНД от 15.10.2024г.; копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване; заверено копие на Заповед № ******* от 06.11.2017г.; снимков материал- 2 бр.; заверен препис на договор за покупкопродажба на моторно превозно средство с нотариална заверка на подписите от 01.03.2024г. От тези доказателства ведно със становището дадено от началник РУ- А. при ОДМВР- К., който е оправомощен от административнонаказващия орган със Заповед № *******/ 06.11.2017г., се установява, че използваната АТСС е била одобрена по реда на Закона за измерванията и е преминала последваща проверка съгласно чл.4 от Наредба № ******* от 12.05.2015г.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.189 ал.8 от ЗДвП, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП разпорежда, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Видно от атакувания електронен фиш 3 мястото на нарушението е в извън населено място, където съгласно Протокол за използване на Автоматизирано Техническо средство или Система рег.№ ******** от 29.02.2024г. и снимката на знака, е имало пътен знак „В 26“ за ограничение от 60км/ч. Тъй като е отчетено превишение на допустимата скорост за движение в извън населено място с 42км/ч., приложимата санкционната разпоредба на чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП, предвиждаща наказание за водач, който превиши разрешената максимална скорост в извън населено място, за превишение от 41 до 50км/ч.- с глоба 400лв. Следователно деянието, за което е реализирана отговорността на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административно наказание. Посочената в електронния фиш скорост е намалена с 3 км/ч. в изпълнение на изискванията на чл.755 ал.1 т.2 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. При така установената фактология се доказва, че нарушението е констатирано извън населено място, което означава, че приложимата правна норма е чл.21 ал.2 от ЗДвП. Установената скорост попада в наказуемата такава на изпълнителното деяние описано в санкционната норма на чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП.

В случая от събраните по делото доказателства безспорно се установи, че на 28.02.2024г. с лек автомобил марка ************* с рег.№ ***** е извършено процесното административно нарушение. Автомобилът обаче към датата на нарушението не е бил собственост на жалбоподателя Д. Г.

А. видно от представения и приет като доказателство по делото Договор за покупко- продажба на МПС с нотариална заверка на подписите от 01.03.2024г.

Поради това и на основание правилото на чл.188 ал.1 от ЗДвП собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. По делото няма данни собственикът да се е възползвал от възможността по чл.186 ал.5 от ЗДвП и да посочи друго лице, управлявало собствения му автомобил на процесната дата, което да е жалбоподателят А.. Към датата на извършване на нарушението жалбоподателят не е бил собственик на превозното средство, нито пък има данни да е бил посочен като лице на което е предоставено управлението на МПС, с което е извършено нарушението. Всичко това не се опровергава и от представената справка в централна база- КАТ, от която се установява, че свидетелството за регистрация на МПС на лек автомобил марка

„*************“ с рег.№ ***** на името на Д. Г. А. е издаден на 22.03.2024г.

4

Поради изложеното след като жалбоподателят не е собственик на моторното превозно средство към датата на деянието, то необосновано и в противоречие с нормата на чл.188 ал.1 от ЗДвП на него е наложено административното наказание. Ето защо, обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

От страна на процесуалния представител на жалбоподателя са поискани разноски по делото за оказана безплатна правна помощ, поради което следва да има произнасяне за такива. На основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата в случаите на оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като се определя възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 и осъжда другата страна да го заплати. Предвид изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Затова и предвид отмяната на електронния фиш, в полза на повереника на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.18 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата, за защита по дела с интерес до 1000лв., възнаграждението е 400лв., в какъвто размер следва да се присъдят и разноските в настоящия случай. Не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 500лв., тъй като не е налице хипотезата на чл.18 ал.3 от Наредбата. Доколкото издателят на електронния фиш е Областна дирекция на МВР-К., то именно същата в качеството й на юридическо лице (чл.37 ал.2 от ЗМВР) следва да понесе разноските по делото. Ето защо, съдът

5

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия * № № *******, издаден от ОДМВР- К., с което е наложено наказание глоба в размер на 400.00лв. на Д. Г. А. за нарушение установено с автоматизирано техническо средство или система на 28.02.2024г. в 10.29ч. на път *** км.332+600м. до разклона за с.П., общ.Ч. в посока на движение от с.Ч. към гр.К., с МПС лек автомобил ************* с рег.№ ***** заснето с *****, при разрешена скорост 60км/ч., е установена скорост от 102км/ч.- нарушение на чл.21 ал.2 вр.чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата.

ОСЪЖДА ОДМВР- К. да заплати на адвокат А. М. Т. с БУЛСТАТ ******** от Адвокатска колегия- Х. с личен номер ********** и адрес на управление на дейността ***************** сумата от 400лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.