Определение № 1408 от 24.10.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 235/2024
- Вид
- Определение № 1408
- Подписан
- 24.10.2024
- В сила
- 13.11.2024
- Състав
- Цвета Павлова
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1408 гр. Варна, 24.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Цвета Павлова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20243100900235 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 24348/02.10.2024 г. на „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД, ЕИК 831257890, със седалище в гр. София, чрез пълномощник юриск. Н. Димитров, с която се иска допълване на постановеното по делото определение № 1011/31.07.2024 г., като в полза на ответника по делото се присъдят разноски за процесуално представителство, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП, в размер на сумата от 280 лева.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна А. Д. М., чрез пълномощник адв. Кр. Т. от АК-Варна, е депозирала писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на молбата. Излага се, че макар и производството да е инициирано от ищцата, същата е предприела действия за отмяна на допуснато обезпечение по ч. т. д. № 667/2012 г. по описа на ВОС, но поради бездействието на ответното дружество, искането й е оставено без уважение. Твърди се, че „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД не е предприело необходимите действия за вдигане на обезпечителните мерки по ч. т. д. № 667/2012 г., като едва след прекратяването на настоящото производство, е депозирало отговор, въз основа на който посочените обезпечения са вдигнати.
Сочи се, че за ищцата не би възникнал правен интерес от водене на настоящото дело, в случай че ответникът е депозирал отговор при първото сезиране на съда през 2021 г. Предвид изложеното, настоява за оставяне без уважение на молбата на „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД.
За да се произнесе по молба с вх. № 24348/02.10.2024 г., съдът съобрази следното:
Молбата е постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирано лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е основателна по следните 1 съображения:
С Определение № 1011/31.07.2024 г. по т. д. № 235/2024 г. по описа на ВОС съдът е прекратил производството по предявения от А. Д. М. иск с правно основание чл. 439 ГПК срещу „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД за установяване несъществуване на вземане на ответника, основано на договор за финансов лизинг на оборудване № 5945/В/24.04.2008 г. и за вземанията, по които, въз основа на решение от 10.06.2023 г. по арб. Дело № 91/2012 г. при АС при БТПП, е издаден изпълнителен лист от СГС, ТО, по т. д. № 7902/2013 г., по който ищцата и „Принт бутик“ ЕООД са солидарни длъжници, поради погасяването му по давност.
Производството по делото е прекратено на основание чл. 130 ГПК в хипотезата на недопустимост на предявения иск с оглед липсата на правен интерес, поради настъпило частно правоприемство.
Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който делото приключва в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
Отговорността за разноски се определя в зависимост от изхода на делото.
Единствената хипотеза, в която правото на страните на разноски не зависи от разрешаването на спора по същество, е регламентирана в чл. 78, ал. 4 ГПК, съгласно който ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.
Възникване на правото на разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК е обусловено от следните предпоставки: прекратяване на производството по делото, сторени разходи от ответника, както и последният да не е станал причина с поведението си за завеждане на делото. При прекратяване поради недопустимост на иска, както и при оттегляне или отказ от иска, предприети по незаявена и неустановена причина, разноските за производството, в т. ч. и тези на ответника, се възлагат на ищеца. В случай че прекратяването на делото е породено от факти, настъпили след предявяването на иска, съдът следва да установи дали с поведението си ответникът е станал причина за предявяването му поради отказ, оттегляне и/или отпаднал правен интерес и да направи извод за основателността на претенцията за разноски.
В настоящия случай, основание за прекратяване на производството е настъпилото частно правоприемство, вследствие на прехвърляне на процесното вземане с договор за цесия от 23.04.2019 г., за което ищцата е уведомена на 02.07.2019 г., тоест преди предявяване на исковата молба. В тази, хипотеза искът е допустим спрямо цесионера, а не срещу цедента, което изключва правния интерес от иска по чл. 439 ГПК. Възраженията, изложени в отговора на ищцата, са неоснователни, доколкото не се установи ответникът с поведението си да е дал повод за предявяване на иска, като в хипотезата на чл.
78, ал. 4 ГПК, съдът не изследва обстоятелствата, предхождащи предявяването му.
Предвид гореизложеното, молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД се явява основателна и следва да се уважи, като бъде 2 ангажирана обективната отговорност на ищцата по чл. 78, ал. 4 ГПК за вредите, причинени на насрещната страна, в резултат от предявяването на иск, който е недопустим.
Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, който размер не може да надхвърля максималният такъв, определен по реда на чл. 37 ЗПП. В случая, ответникът „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД е представляван от юрисконсулт, видно от представеното пълномощно по делото, което в случая е достатъчно доказателство за сторени от страната разходи.
Предвид направеното от страната искане за присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 4 вр. с чл. 81 ГПК, съдът намира, че такива следва да се присъдят на ответника в размер на претендираната сума от 280 лева, определена по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 25 НЗПП.
Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Определение № 1011/31.07.2024 г., постановено по т. д. № 235/2024 г. по описа на ВОС, в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА А. Д. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *, бул. „*“ № *, ет. *, ап. *, ДА ЗАПЛАТИ на „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД, ЕИК 831257890, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 135А, сумата от 280 лв. /двеста и осемдесет лева/ , представляваща разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3