Решение № 164 от 29.06.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Ихтиман, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Л. Цв. Т. като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело № 20241840101512 по описа за 2024 година иск за делба, във фазата по допускане на делбата

Предявен е иск за делба от С. Д. И., ЕГН ********** срещу Л. Д. Д., ЕГН ********** на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - дворно място с идентификатор *** с площ от ** кв.м., съгласно актуална скица и с площ от ** кв.м., по документ за собственост, съставляващ Имот № *, в квартал * по регулационния план на гр. *, одобрен със Заповед № *г. на Кмета на община *, идентичен с бивш Парцел № *, в квартал * по стария кадастрален и регулационен план на гр. * от *г., при граници на поземления имот по нотариален акт: улица, имот № * имот № *, имот № *, УПИ *, заедно с построените в него МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор *, състояща се от партер и два жилищни етажа, със застроена площ от * кв.м., а именно: партерен етаж с идентификатор *, с площ от * кв.м.; първи надпартерен етаж с идентификатор *, с площ от * кв.м.; втори надпартерен етаж с идентификатор *, с площ от * кв.м.; гараж, изграден в партерния етаж на жилищната сграда; самостоятелен гараж с идентификатор *, с площ от * кв.м., както и стопанска сграда с идентификатор *, с площ от * кв. м.

Ищцата твърди, че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот, на * родителите й прехвърлили на ответника първият надпартерен жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, както и 1/3 ид.ч. от дворното място, а на нея вторият надпартерен етаж, както и 1/3 ид.ч. от дворното място, като двамата запазили за себе си целия партерен етаж; партерният гараж, гаражът, построен в дворното място, както и 1/3 ид.ч. от същото.

След направено уточнение ищцата твърди, че договорите за дарение нямат прехвърлителен ефект, тъй като първият и вторият етаж от масивната жилищна сграда не отговарят на изискванията на закона за самостоятелни обекти на правото на собственост.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът твърди , че двата жилищни етажа са самостоятелно обособени обекти по кадастралната карта и по отношение на тях не съществува съсобственост, съответно искът за делба на същите се 1 явява недопустим. Твърди се, че поземелен имот с идентификатор № * има характера на обща част по смисъла на чл.38 ЗС относно изградената в него триетажна жилищна сграда с идентификатор № * , която е в режим на етажна собственост доколкото два от етажите са индивидуална собственост на различни лица. Твърди се, че описаният в исковата молба обект „гараж“ не съществува и съответно искът за делбата му е недопустим. Според ответникът съществува съсобственост относно следните имоти: партерния етаж от масивната двуетажна сграда със застроена площ от 106 кв.м. (самостоятелен обект с идентификатор № * ; сграда с идентификатор * по кадастралната карта на гр. * от *г., с площ от * кв.м. , етаж:

1, начин на трайно ползване: хангар, депо (гараж),; сграда с идентификатор ** по кадастралната карта на гр. * от * г., с площ от * кв.м., етаж: 1, начин на трайно ползване: селскостопанска сграда; сграда с идентификатор * по кадастралната карта на гр. * от * г., с площ от * кв.м., етаж: 1, начин на трайно ползване:селскостопанска сграда. Според ответника ищцата притежава 1/6 идеални части от партерния етаж, 7/18 идеални части от гараж с идентификатор * , 7/18 идеални части от стопански постройки с идентификатор * и *, а ответникът 5/6 идеални части от партерния етаж с идентификатор * , и 11/18 идеални части от гараж с идентификатор * и от стопанските постройки с идентификатори ** ** Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, приема за установено следното::

Страните не спорят, а и от приложеното удостоверение за наследници, изх. № * г. се установява, че са наследници по закон * на Д. Б. Д., б.ж. на гр. *, поч. на ** От представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № *, том * , дело № * г. на ** районен съдия се установява, че Д. Б. Д. е придобил чрез покупкопродажба собствеността върху дворно място от 717 кв. м, съставляващо на Парцел № *, в квартал * по регулационния план на гр. * от * г., ведно с построената в него къща.

Не е спорно, че към момента на сделката Д. Д. се е намирал в брак със З. Д.а, която е починала на * г., и е наследена от преживял съпруг * и страните в настоящото производство – Л. Д. и С. И., видно от приложеното удостоверение за наследници от * Според Нотариален акт за дарение на недвижим имот № * том *, рег. *, дело № * г. на Нотариус Р. Г., рег. № * в Регистъра на Нотариалната камара Д. Д. и З. Д.а са дарили на Л. Д. първия надпартерен етаж от масивната двуетажна сграда със застроена площ от * кв. м, а на С. И. - втория надпартерен етаж от масивната двуетажна страда със застроена площ от * км м, заедно с по 1/3 идеална част от дворното място (съставляващ имот № * в кв. * по регулационния план на гр. *, одобрен със Заповед № * на Кмета на община *, идентичен с парцел № *, в кв. * по регулационния план на гр. * от * и по 1/3 идеална от построените в него гараж и селскостопанска сграда.

Впоследствие, видно от нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № *, том *, рег. № * по дело № * г. на нотариус Р. Г., рег. № * в Регистъра на Нотариалната камара, Д. Д. е продал на сина си Л. Д. 4/18 идеални части от поземления имот с площ от * кв. м съгласно актуална скица, както и 4/18 идеални части от построените в имота гараж, стопанска сграда, и 4/6 идеални части от партерния етаж от масивната двуетажна жилищна сграда със застроена площ от * кв. м.

Съобразно представените скици на поземления имот, скици на сгради и схеми на самостоятелни обекти в сграда, издадени от АГКК, кадастралната карта е одобрена със Заповед № * г. на Изпълнителния директор на АГКК, поземленият имот е с идентификатор * и е с площ от * кв. м, а като самостоятелни обекти са нанесени трите етажи на построената в имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *, селскостопанска сграда със застроена площ * кв. м, с идентификатор * , селскостопанска сграда със застроена площ * кв. м с идентификатор * и хангар, депо със застроена площ 20 кв. м с идентификатор * От заключението на първоначалната съдебно-техническа експертиза се установява, че 2 в дворното място е била построена двуетажна жилищна сграда със застроена площ от * кв. м, за която е одобрен проект от * г. от ОНС-*и сградата е нанесена по кадастралния план на гр. * от * г. Впоследствие е изградена пристройка със застроена площ от * кв. м на три етажа и трети етаж над старата част от жилищната сграда. За цялата жилищна сграда със разгърната застроена площ от * кв. м е издадено удостоверение за търпимост от * г. (препис от което е приложено към заключението), съгласно което сградата е била построена преди * г. и е допустима по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действащи към момента на извършването й. Според вещото лице отделните етажи на жилищната сграда не представляват самостоятелни обекти на правото на собственост, тъй като стълбището не е обособено като стълбищна клетка, а преминава свободно през отделните етажи, няма изграден санитарен възел на първия етаж, а входът за цялата жилищна сграда е откъм пристройката на къщата.

Обстоятелството, че всеки един от етажите не отговаря на изискванията за самостоятелен обект на правото на собственост е потвърдено и от заключението на допуснатата от съда съдебно-архитектурна експертиза, което съдът кредитира изляло. В него изрично е посочено, че за етажите няма самостоятелен вход, като за да може да бъдат обособени самостоятелни обекти е необходимо а бъде проектирана и изградена стълбищна клетка или метална стълба. Според вещото лице в поземления имот има построени други самостоятелни обекти на правото на собственост – гараж със застроена площ от ** кв. м, селскостопанска сграда с монолитна конструкция със застроена площ от ** кв. м и паянтова селскостопанска сграда със застроена площ от * кв. м.

При разпита си в съдебно заседание вещото лице твърди, че на партерния етаж има построено складово помещение, което не е заснето като самостоятелен обект на правото на собственост

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съобразно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител. Производството за съдебна делба има за цел да ликвидира състоянието на съществуващата имуществена общност, като всеки един от участниците в общността може да иска делба на общата вещ.

За да бъде постигната крайната цел на делбеното производство, е необходимо на първо място да бъде установено дали такова състояние на съсобственост действително съществува, между кои лица и какви са техните права от съсобствената вещ. Тези въпроси се разрешават в първата фаза на делбата. Пределите на произнасянето на съда се очертават от петитума на исковата молба, при съобразяване с основните принципи и целта на делбата, както и с разпоредбите на закона.

В случая ищцата твърди, че между страните към настоящия момент съществува съсобственост по отношение на поземлен имот, находящ се в гр. * и построените в него масивна триетажна жилищна сграда, два гаража и две селскостопански постройки.

Ответникът оспорва наличието на съсобственост по отношение на първия и втория надпартерни етажи на масивната жилищна сграда, тъй като същите са индивидуална собственост на страните, след като са придобили собствеността върху тях с договори да дарение. Оспорва се и допускането на делбата по отношение на поземления имот, доколкото същото се явява обща част по отношение на отделните етажи, които принадлежат на различни собственици.

Съобразно общото правило на чл. 39 от Закона за собствеността съсобствениците могат да си поделят общата сграда по етажи или части от етажи, като по същия начин може да се раздели общата сграда и по съдебен ред, ако отделните етажи или части от етажи могат да се 3 използват самостоятелно без значителни преустройства и без неудобства по-големи от обикновените.

От своя страна разпоредбата на чл. 202 ЗУТ въвежда изискването доброволната делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект, както и правни сделки за прехвърляне на реално определени части от тях, да се извършват само ако обособените дялове или части отговарят на одобрени за това инвестиционни проекти, с изключение на стопанските постройки със селскостопанско предназначение и строежите от допълващото застрояване.

В § 5, т. 39 ЗУТ е предвидено, че "обект" е самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по Закона за кадастъра и имотния регистър. От своя страна § 1, т. 1 от ДР на ЗКИР предвижда, че „самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура" е обособена част от сградата или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение;

В мотивите към Тълкувателно решение № 3 от 28.06.2016 г. по тълк. д. № 3/2014 г. на ВКС, ОСГК е посочено, че макар разпоредбата на чл. 202 ЗУТ да има императивен характер, неспазването на това изискване няма за последица нищожност на сделката, тъй като извършеното от страните действие не преследва противоправен резултат и съдържанието на сделката по предположение е правомерно. Желаното правно действие (прехвърляне на реална част от имота) ще бъде постигнато, ако към сделката се прибави липсващият административен акт, който да уреди предмета на сделката, за да може да възникне като самостоятелен правен обект на собственост. Налице е хипотезата на сложен фактически състав, чийто гражданскоправен елемент е правопораждащ, а негражданскоправният елемент е предпоставка за проявление на неговото вещно действие. За да настъпи вещноправният ефект на сделката, е необходимо да е изготвен и одобрен инвестиционен проект за отделянето на прехвърляната реално определена част, който следва да бъде реализиран при спазване на строителните правила и норми.