Решение № 4364 от 04.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4364 гр. София, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена А.а

Членове:

Нели Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Албена А.а Въззивно гражданско дело № 20231100502689 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.275-273 ГПК.

С решение № 14896 от 20.12.2022 г. СРС, 32 с-в, по гр.д.№ 11156/2022 г. е осъдил Н.Т., гражданин на ФР Германия да плати на „Оушън травел“ ЕООД 174 лв.-обезщетение за имуществени вреди от допълнително заплатени банкови такси за поддържане на банкови сметки в периода м. юни 2020 г.-м. декември 2021 г. вследствие наложена обезпечителна мярка запор на две банкови сметки за сума от по 1 744,61 лв. /3 489,22 лв. общо/ за обезпечаване на иск на ответника, като е отхвърлил иска за сумата над 174 лв. до предявения размер от 200 лв., 1000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди от увреждане на търговска репутация на ищеца вследствие наложен запор и отказ на клиенти от купуване на предлаганите туристически продукти.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника в частта, с която е уважен иска за неимуществени вреди с оплаквания, че същото е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.Въззивникът твърди, че съгласно чл.62, ал.2 ЗКИ фактите и обстоятелствата, засягащи наличностите и операциите по сметките на 1 въззиваемия, са банкова тайна, като в закона не е уреден способ при заявена транзакция наредителят да бъде уведомяван, че върху сметката, към която желае да направи плащане, има наложен запор.Поддържа, че за да бъде разкрита законосъобразно банковата тайна информацията, която третото лице би получило, се свежда до сумата на запорирания авоар, която в случая е в размер на 1 770 лв., което е незначително на фона на дейността на един търговец, какъвто е ищецът.Въззивникът излага доводи, че първоинстанционният съд се е позовал единствено на свидетелските показания, които са противоречиви и не следва да се кредитират.Твърди, че свидетелят е един от двамата служители на ищцовото дружество, което създава съмнение дали не се притеснява да не загуби работата си, че е отговарял убедително на въпросите на процесуалния представител на ищеца и крайно уклончиво на въпросите на процесуалния представител на ответника, преразказва твърдения на трети лица.Въззивникът твърди, че липсва вина за разгласяване на твърдените данни и причинно-следствена връзка между поведението му и причинените вреди, не са представени и доказателства, че трето лице е поискало информация за наложените запори и за размера им, нито че такова лице е евентуален клиент на туроператора.Твърди, че не е разгласявал пред трети лица обстоятелства относно делото и от поведението му не може да се съди, че има вина бъдещите клиенти на ищеца да научат за обезпечителните мерки.Излага доводи, че юридически лица не могат да търпят неимуществени вреди и че не е доказано настъпването на твърдените репутационни вреди.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявения иск.Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба-„Оушън травел“ ЕООД оспорва същата.Твърди, че възраженията на въззивника са недоказани, тъй като се касае до фактическо споделяне на информация от банковите служители към клиентите на ищеца, а не до законовата възможност или допустимост това да се случи.Изразява становище, че отговорността по чл.403, ал.1 ГПК се доближава до отговорността по чл.49 ЗЗД, която е безвиновна и в случая се носи не от прекия причинител на вредите, а от лицето, което е поискало от съда да допусне обезпечение в негова полза.Твърди, че законът не изисква да е налице причинно-следствена връзка между конкретните действия на ответника и причинените вреди, а само да се докаже, че ответникът е поискал обезпечение, което е допуснато, че обезпеченият иск е отхвърлен и че на 2 ответника по обезпечения иск са причинени вреди в резултат на обезпечението.Т.е. в случая причинно-следствената връзка се изразява в това, че ответникът е поискал обезпечението и че от това обезпечение на ищеца по иска по чл.403 ГПК са причинени вреди, т.е. ако не беше поискано обезпечението нямаше да са причинени и вредите.Друга по-конкретна връзка между деянието на ответника и вредите не е необхоД. да се доказва.По делото е установено, че на ищеца са причинени неимуществени вреди в резултат на обезпечението, изразяващи се в накърнен имидж, доколкото видно от показанията на свидетелката негови клиенти са се отказвали от договори за туристически услуги, като са считали, че наложеният запор означава, че ищецът е неизряден, некоректен и е ответник по съдебни дела, което накърнява съществено добрата търговска репутация, още повече че това се е случило по време на пандемията от Ковид 19, когато и без това туристическите пътувания са били съществено ограничени и клиентите на туристическите компании много обстойно са проучвали въпроса дали да се доверят на съответния туристически агент и доколко могат да му се доверят.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.Прави възражение за прекомерност.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл.403, ал.1 ГПК.Ищецът-„Оушън травел“ ЕООД твърди, че по предявен от ответника Н.Т. иск с правно основание чл.95 ЗАПСП по образуваното т.д.№ 453/20 г. на СГС, VI-23 с-в е допуснато обезпечение на предявените от него искове чрез налагане на запор върху банковите му сметки до размера на сумата от 1 744,61 лв.Въз основа на издадената обезпечителна заповед ответникът е образувал изп.д.№ 20208580400653 по описа на ЧСИ У.Д., по което е наложен запор върху банковите му сметки в две банки-„Юробанк България“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД.Макар че в запорното съобщение пише, че запорът се налага общо до размера от 1 744,61 лв. всъщност са били запорирани по 1 744,61 лв. във всяка от двете банки, т.е. общо 3 489,22 лв., като ответникът не е предприел действия да поиска ЧСИ да вдигне запора в едната банка.С решение № 493/29.07.2021 г. по т.д.№ 234/21 г. по описа на САС, 13 с-в е отменено решението на СГС в частта, с която исковете на 3 ответника са били уважени и е постановил ново решение, с което изцяло е отхвърлена исковата претенция и ответникът е осъден да му заплати разноски в размер на 1040 лв.С молба от 19.08.2021 г. ищецът е поискал от ЧСИ да вдигне запорите, което е направено едва в края на 2021 г.За времето от м.06.2020 г. до края на 2021 г. /17 месеца/ всяка от двете банки, в които са били наложени запорите, му е удържала допълнителни такси за запорите, като общата сума на причинените вреди, възлиза на 200 лв.Ищецът твърди, че е претърпял и неимуществени вреди, изразяващи се в накърнена търговска репутация и реноме на коректен туристически оператор.Излага твърдения, че по време на наложения локдаун поради пандемията от Ковид 19 са били анулирани полети, круизи, затваряни са хотели и цели курорти, въведени са били нормативни изисквания, които са уреждали последиците от анулирани туристически резервации и пакети, екскурзии и почивки.По тази причина дружествата е трябвало да връщат на клиентите предплатените от тях суми по отложените или отменени туристически пътувания.По време на пандемията и като последица от ограниченията при пътуванията с цел туризъм е спаднал значително броят на клиентите, като през този период ищецът е трябвало да се бори за всеки от намаляващите клиенти, но е трябвало и да ги убеждава, че са коректна фирма, която никога не е изпадала в неизпълнение на своите задължения и че клиентите могат напълно да му се доверят.Твърди, че наложените запори от ответника са му причинили тежки имиджови щети, тъй като клиентите са се плашели от наличието на висящо изпълнително дело, от блокираните му банкови сметки и мнозина от тях са се отказвали да си закупят от него туристически продукт.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 200 лв.-обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на неоснователното обезпечение и изразяващи се в допълнително заплатени банкови такси за поддържане на банковите му сметки през периода от м.юни 2020 г., когато е наложено обезпечението до м. декември 2021 г., когато е вдигнато обезпечението, както и сумата от 1000 лв., представляваща обезпечение за неимуществени вреди, изразяващи се в накърнена търговска репутация, накърнен имидж на коректен търговец в сферата на туризма със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковете с твърдения, че няма вина за несъразмерно наложеното му

4 обезпечение.Оспорва и наличието на причинно-следствената връзка между твърдяното нарушение и претендираните вреди.Излага доводи, че по делото не е доказано, че трето лице е поискало информация за наложените запори и за размера им, нито че такова лице е евентуален клиент на туроператора, нито такава информация да му е била предоставена.Оспорва възможността юридическите лица да са в състояние да търпят неимуществени вреди.

С решение № 493 от 29.07.2021 г. по гр.д.№ 234/2021 г. САС, 13 с-в е отменил решение № 260244/29.10.2020 г. на СГС, ТО, VI-23 с-в, по т.д.№ 453/20 г. в частта, с която „Оушън травел“ ЕООД е осъден да заплати на Н.Т. на основание чл.95, ал.1 ЗАПСП сумата от общо 1 086,75 лв.-обезщетение за причинените вреди за периода 20.07.2019 г.-02.10.2019 г., от която: 586,75 лв.имуществени вреди от пропуснати ползи и 500 лв.-неимуществени вреди, предявен като частичен от иск в пълен размер на 1 000 лв. със законната лихва върху сумата от 586,76 лв. за периода от 20.07.2019 г. до 28.02.2020 г. в размер на 36,30 лв. и вместо него е постановил решение, с което е отхвърлил предявения от Н.Т. срещу „Оушън травел“ ЕООД иск с правно основание чл.95 ЗАПСП за заплащане на сумата от общо 1 086,75 лв.-обезщетение за причинени вреди за периода от 20.07.2019 г. до 02.10.2019 г., от която 586,75 лв.-имуществени вреди от пропуснати ползи и 500 лв.-неимуществени вреди, предявен като частичен от иск в пълен размер на 1 000 лв., както и предявения на основание чл.86 ЗЗД иск за заплащане на обезщетение за забава върху сумата от 586,76 лв. за периода 20.07.2019 г.-28.02.2020 г. в размер на 36,30 лв. и е потвърдил решението в частта, с която предявеният от Н.Т. срещу „Оушън травел“ ЕООД иск с правно основание чл.95, ал.1 ЗАПСП е отхвърлен в останалата част-до пълния размер от 1 171,70 лв.-обезщетение за пропуснати ползи до пълния предявен размер от 72,91 лв.-изтекли лихви и относно сумата от 420 лв.-обезщетение за загуба под формата на платено адвокатско възнаграждение.

Видно от удостоверение изх.№ 20082 от 14.09.2022 г. на ЧСИ У.Д. по образуваното изп.д.№ 653/20 г. въз основа на обезпечителна заповед от 18.05.2020 г., издадена по т.д.№ 53/20 г. по описа на СГС, ТО, VI-23 с-в, с която е допуснато обезпечение на предявени осъдителни искове от Н.Т. срещу „Оушън травел“ ЕООД чрез налагане на обезпечителната мярка запор върху вземанията по банковите сметки на дружеството в изчерпателно посочените в обезпечителната заповед търговски банки до размера на сумата от 1 744,61 5 лв.Със запорно съобщение изх.№ 15478/05.06.2020 г. до „Юробанк България“ АД, получено на 11.06.2020 г., е наложен обезпечителен запор върху сметките на „Оушън травел“ ЕООД.Запорът е вдигнат със съобщение изх.№ 24503/08.10.2021 г., получено в банката на 12.10.2021 г.

Разпитаната по делото свидетелка Б.Ш. твърди, че работи в „Оушън травел“ ЕООД от 2005 г.Свидетелката е чувала за германски гражданин Н.Т., който им е изпратил имейл, че са използвали негова снимка.На свидетелката е известно, че Н.Т. е запорирал две сметки на дружеството-в „УниКредит“ АД и в „Юробанк България“ АД, които са причинили проблеми в работата на фирмата.Когато клиентите не им платят в срок, те се свързват с тях да попитат за причините-дали ще пътуват.Много пъти се е случвало да им казват, че отиват в банката, за да плащат и оттам им казват, че сметката им е запорирана, оттам те се съмняват в тях и отказват резервацията.Твърди, че че това се е случвало няколко пъти и им накърнява имиджа, доверието, което са доказали към клиентите си с годините.Печалба за фирмата остава, зависи от резервацията, понякога е твърда комисионна около 100 лв. на човек, друг път е процент от пакета /10%/.Свидетелката не си спомня конкретни имена на хора, които са се отказали, това е било през 2000 г.