Решение № 3410 от 03.09.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 1105/2026
- Вид
- Решение № 3410
- Подписан
- 03.09.2026
- Състав
- Моника Жекова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал.1, т.4 и т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал.1, т.4 и т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242, ал. 1, предл. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.330, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 22в, ал. 8 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 15, ал.6 · Закон за закрила на детето
- чл.290 · Наказателен кодекс
- чл.127 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл.143 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл.150 · Семеен кодекс
- чл.50, 51 · Семеен кодекс
- чл. 51 · Семеен кодекс
- чл.56 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3410 гр. Варна, 03.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Моника Жекова при участието на секретаря СОФИЯ ДОБРОМИРОВА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20263110101105 по описа за 2026 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Ищците по делото Н. Н. П., с ЕГН: ********** и В. Н. П., с ЕГН: **********, чрез своята майка и законен представител В. П. П., с ЕГН: **********, ищецът Н.П. - действащ и лично, със знанието и съгласието на майка си , и тримата с постоянен адрес: ***, чрез адв.
М. Ж., вписан в АК - Варна, със съдебен адрес: ***, е-поща: *** са сезирали РС Варна с искова молба с правно основание чл.150 СК.
Исковата молба е предявена против ответника Н. П. П., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***. (исковата молба е поправена с молба от 8.5.2026 г., като ищци по делото са непълнолетния Н. Н. П. действащ лично и със знанието и съгласието на своята майка и законен представител В. П. и малолетната В. Н. П., действаща чрез своята майка и законен представител В. П. , а и в о.с.з. допълнително е представено потвърждение на действията на адв.Ж. от страна на непълнолетното дете ).
Ищците основават исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства :
Твърди се, че В. П. и Н. П. са бивши съпрузи и от брака си имат две деца – непълнолетния Н. Н. П., роден на *** г. с ЕГН: ********** и малолетната В. Н. П., родена на *** г., с ЕГН: **********. Бракът между В. и Н. П.и бил прекратен по взаимно съгласие, като Споразумението било обективирано в Решение № 3656/19.10.2025г., постановено по гр. д. 20253110109357/2025 г., по описа на Районен съд- Варна, XXI състав, влязло в законна сила, като родителските права по отношение на децата били предоставени на майката, определен бил режим на личен контакт с бащата и дължима от него в полза на общите деца издръжка в размер на 300 лв. (153.39 евро) за всяко от тях.
Майката В. П. с децата /Н. и В. / живеели в жилище с административен адрес: ***, което било нейна собственост, придобито чрез покупка още преди брака.
Твърди се, че В. П. не притежава друго доходоносно движимо или недвижимо имущество, грижите за общите деца и преди развода, а и сега, се полагали единствено и само от майката В. П. (финансови - за храна, дрехи, помагала, извънкласни занимания, почивки, и нефинансови - помощ в писането на домашни и усвояване на учебен материал и 1 др.).Още докато траело съвместното съжителство между родителите на децата, бащата се включвал рядко, епизодично и повърхностно в посочените грижи. С оглед на желанието на ответника семейството да няма общ бюджет, а всеки да разполага сам с доходите си, В. П. била принудена от години сама да се справя с всички разходи по домакинството и децата, което продължило и след развода.
За детето В. се сочи в исковата молба, че е ученичка редовна форма на обучение в шести клас в ОУ „***“ - гр. Варна, а за детето Н. , че е ученик в осми клас в ***, където бил приет с много висок успех. Ноторно известен намират ищците факта какви разходи са необходими за посрещането на един ученик - за униформи, допълнителни помагала, ученически пособия, средства за изхранване в училище и за транспорт.
Сочи се, че детето Н. посещава и извънкласни занимания - ходело на уроци по китара и баскетбол, като имало желание да посещава и уроци по плуване. В. за момента не посещавала извънкласни занимания, но имала желание да започне да спортува, а предстояло и да започне да посещава частни уроци, тъй като след седми клас желаела да кандидатства в гимназия. Освен това, заради проблеми със зъбите, В. започнала скъпо и продължително лечение при специалист-ортодонт.
Потребностите и на Н. и В. , се сочи в исковата молба, че са характерни за всяко едно дете на тяхната възраст, като е допълнено , че децата не страдат от хронични заболявалия и не се налага да се задоволяват техни особени нужди. С оглед на обективност, е отбелязано в исковата молба, че ответникът бил тотално дезинтересиран от децата, а единственото алиментно задължение което изпълнявал, под страх от наказателна отговорност, било да заплаща присъдената издръжка. Бащата от настъпването на раздялата освен да изисквал от майката съдействие при осъществяване на режима на личен контакт и да изисквал „детайлна“ информация по отношение на това което се случва с децата не бил осъществил нито едно действие по полагане на грижи. В тази връзка ищците предполагат, че бащата има сериозен дефицит в родителския му капацитет, което водело и до липсата на правилен подход в общуването с децата, липсата на полагане на адекватни грижи. Към момента действията на ответника били свързани изцяло и само с изисквания към майката и заплащането на санитарния минимум издръжка.
Сочи се в исковата молба , че майката на двете деца полага сериозни усилия за нормализиране на ситуацията, но с оглед комплицираната ситуация касаеща пряко двете общи деца, следвало такива усилия да бъдат полагани и от бащата, за да има резултат. Освен изплащането на издръжката, обаче бащата отказвал по какъвто и да е начин да поеме функциите си на родител.
Майката на деца излага твърдение, че й е известно, обстоятелството, че ответникът упражнява трудова заетост на постоянен трудов договор като банков служител, но не и какъв е размерът на трудовото му възнаграждение и допълнителните възнаграждения ( месечен бонус, годишен бонус и други социални придобивки).
Сочи се още в исковата молба, че майката на двете деца работи на постоянен трудов договор в ***, като заема длъжност „***“.
Според ищцовата страна - ответникът би трябвало да изплаща издръжка в размер, адекватен на нуждите на децата. При определяне на точния размер на дължимата издръжка следвало да бъде отчетено, че според данните на НСИ общият разход на член от домакинство за третото тримесечие на 2025 г. е средно в размер на 1709.56 евро. След изключване на групите разходи, които не са необходими за непълнолетно лице /алкохол, тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства и други разходи, влог и дадени и получени в заем суми/, размерът на средният разход за тримесечие възлизал на 1173.81 евро или месечно по 390.94 евро. Отчитайки, че това са средства за покриване на базисни потребности, а деца в училищна възраст имат нужда от средства за образователни, спортни и социални активности, както и имат разходи за лечение на обичайните за всяко дете заболявалия, включително зъболечение, ищците обобщават, че необходимата месечна издръжка е в размер на поне 500 евро месечно.
2
Определеният общ размер на необходимата издръжка следвало да бъде разпределен между двамата родители , съобразно техните възможности и кой осъществява непосредствените грижи за детето, затова и ищците считат , че бащата следва да изплаща издръжка в размер на 300 евро за всяко от децата.
При така изложените по -горе твърдения , е отправено искането да бъде постановено съдебно решение, по силата на което и на основание чл.150 СК съдът да измени размера на месечната издръжка, присъдена с Решение № 3656/19.10.2025 г., постановено по гр. д. № 20253110109357/2025 г., по описа на Районен съд - Варна, XXI състав, по силата на което бащата - Н. П. П., с ЕГН: **********, е ОСЪДЕН да изплаща месечна издръжка в полза на Н. Н. П., с ЕГН: ********** и В. Н. П., с ЕГН: **********, чрез тяхната майка и законен представител В. П. П., с ЕГН:********** в размер на 300 ( триста лева ) лева или 153.39 ( сто петдесет и три евро и тридесет и девет евро цента) евро за всяко едно от децата, посредством УВЕЛИЧАВАНЕ на размера на месечната издръжка от 153.39 евро на 300.00 ( триста ) евро за всяко едно от децата, вносими до всяко 5 /пето/ число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от датата на депозиране на исковата молба 12.02.2026 г. ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до навършване на пълнолетие на децата по следната банкова сметка: IBAN: ***; BIC: *** с титуляр майката на децата.
Обективирано е и искане в полза на ищцовата страна да бъдат присъдени съдебноделоводни разноски , включително и адвокатски хонорар.
В подкрепа на твърденията и исканията си ищците са направили следните искания за събиране на доказателства :
В срока по чл.131 ГПК ответникът Н. П. П., ЕГН **********, с адрес: *** тел.: ***, чрез адв.Б. Г. е депозирал писмен отговор на исковата молба предявена против него.
Ответникът счита исковата молба за допустима единствено по отношение претенцията от името на малолетната му дъщеря В. Н. П. с ЕГН **********, но не и по отношение на по-голямото му първородно дете - непълнолетния му син Н. Н. П. с ЕГН **********. Отчитайки факта, че детето Н. е непълнолетно , ответникът е възразил против ненадлежно учредено процесуално представителство и моли съда да разпореди и задължи ангажираният от ищцата адвокат да предостави заверено копие от своето адвокатско пълномощно от 12.02.2026 г., по което фигурират подписите на ищцата и сина му, съдържащ и текст, изрично предоставящ му правото да подписва вместо тях книжа с адресат Районен съд - Варна.
В случай, че се приеме исковата молба за допустима по отношение на някое от двете или двете деца, ответникът моли съда да има предвид изложеното по-долу:
БЕЗСПОРНИ определя ответника следните факти , че:
1).ответникът Н. П. П., ЕГН ********** е баща на двете деца - В. Н. П. с ЕГН *** и Н. Н. П. с ЕГН **********;
2).гражданския брак между Н. П. П., ЕГН ********** и В. П. П. е прекратен с развод по силата на влязло в законна сила Решение № 3656/19.10.25г. по ГРД 9357/25, 21 с-в при ВРС, постановено въз основа на постигнато между съпрузите споразумение.
По същество ответникът оспорва исковата молба като неоснователна, считайки , че не са налице съществени изменения на обстоятелствата, определящи размера на изплащаните от него детски издръжки от м. октомври 2025 г. насам.
За изминалия твърде кратък период от време (от 19.10.2025 г. - утвърденото споразумение по чл. 51 от СК до 12.02.2026г. - завеждането на исковата молба) според ответника няма съществено изменение в разходите за децата Н. и В. за храна, хигиенни и битови разходи, облекло, дневни и джобни средства, извънкласни форми на обучение, образователни нужди, развлечения. Пътни разходи за децата ищцата не правела, доколкото малолетната В. пеша стигала до училището си за около не повече от 10 мин. от вкъщи, а непълнолетния Н. ползвал градския транспорт, който бил безплатен за всички учащи варненчета от 01.01.2025г. насам (общоизвестен факт, благодарение оповестеното в 3 местните медии одобрени промени от Общински съвет в Наредбата, регламентираща условията за пътуване в обществения транспорт на гр. Варна).
От друга страна подчертава ответника, че следвало да се отчете значителния ръст за собствената му издръжка, след увеличаването на разходите му с нуждата от заплащане на пазарен наем, за да остане в град Варна и да продължи да работи и да е в близост до децата си, тъй като не притежавал недвижим имот в града.
Твърди се от ответника, че търпи отблъскване от децата си, което му се отразявало изключително негативно и върху здравето - налагало му се да спазва строга хранителна диета, да избягва физическо натоварване заради проблеми със сърцето и вътреставни увреждания на колянната става.
Посочено е в отговора на искова молба , че ответникът няма възможност да плаща искания удвоен размер издръжка за всяко от двете деца, като не оспорва твърдението в исковата молба, че бившата му съпруга искала да прекрати брачната връзка много бързо.
Бързането граничело със спешност, защото още преди да бъде постановен съдебния акт по развода, тя сменила патрона на семейното жилище и предварително лишила ответника от достъп в него. При опит ответника да влезе в дотогавашния му дом, дочул че тя и децата са вътре, но не му отключват. Тогава сочи ответника, че сигнализирал на СН 112 и бил изпратен полицейски патрул на адреса. Ответникът сочи, че помолил униформените да бъдат по-внимателни с чукането по вратата и приканването на майката да му отвори, след като тя и техните разпореждания не искала да изпълни, независимо от продължителното им звънене и тропане по вратата. Най-накрая майката на децата отключила и тогава ответникът видял напрегнатите лица на децата. Полицаите помолили родителите да се разберат като възрастни и интелигентни хора. Тъй като майката настоявала пред децата, че бащата няма право да влиза повече в дома им, ответникът се принудил да потърси помощ и съвет от бракоразводния му адвокат. Така след разговори между адвокатите на родителите на децата майката предоставила на бащата един от новите ключове за семейното жилище. По време на всичко случващо сочи още ответника, че се появил и призовкар, който в него момент връчил на ответника съдебните книжа по заведения от съпругата иск за развод. Така и полицаите се уверили в своеволните действия на бившата съпруга. Твърди се от ответника, че бил тогава поставен в конфузно положение от бившата си вече съпруга ,а до сега бил упрекван от децата си, че не постъпил правилно търсейки съдействие от полицията . Ответникът счита, че явно се очаквало съвсем друга да е реакцията му тогава , а именно - майката на децата да се ползва от реакцията на бащата за да го злепостави по-късно пак пред децата . (С оглед горното твърдение ответникът е формулирал доказателствено искане ).