Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 07.07.2020, Административен съд - Русе

Съд
Административен съд - Русе
Дело
27/2020
Подписан
07.07.2020

Цитирани разпоредби

  • чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.152 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.24 · Наредба за заплащането на правната помощ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр.Русе, 07.07.2020 год.

Административен съд - Русе, ІV с-в закрито заседание на 7 юли през две хиляди и двадесета година в състав :

Съдия: ИНА РАЙЧЕВА при секретаря …………………..…….....................………….…… и с участието на прокурора …………………..…....…...............................… като разгледа докладваното от ………. съдията

…………………….... адм.д. № 27 ….....................……… по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.248 ГПК във вр. чл.144 АПК за допълване на определение в частта за разноски.

Постъпила е молба, вх.№1790 от 09.06.2020 год. с искане за допълване на съдебният акт с диспозитив за деловодни разноски от процесуален представител на административния орган-ответник в производството по жалба на Н. Ат. Д., предмет на настоящото дело. Изтъква мотиви за съдебен акт, благоприятен за страната, в съответствие с изразени становища по спора, както и за своевременно направено искане за присъждане на разноски.

Молбата е постъпила от надлежна страна, в рамките на срока за касационно обжалване на постановеното определение за прекратяване на производството, т.е. в рамките на срока по чл.248, ал.1 ГПК, приложим съгласно препращането с чл.144 АПК, тъй като съобщението за изготвеното прекратително определение на съда е изпратено на ответната страна по електронна поща и получено на 05.06.2020 год., поради което производството за допълване на определение в частта за разноски е допустимо.

След изпращане на препис от молбата, насрещната страна не изразява становище по искането за допълване на определение в частта за разноските.

Разгледана по същество молбата е основателна по следните съображения:

Предвид употребения от законодателя израз в нормата на чл.248, ал.1 ГПК “може да допълни или да измени

... в частта му за разноските” и с оглед препращащата разпоредба на чл.144 АПК, съдът намира, че по направеното искане следва да се произнесе в закрито заседание с оглед разписаното правило.

В изпълнение на задълженията си по чл.152 АПК, административният орган е изпратил преписката по издаване на оспорената заповед ведно с подробно писмено становище, изготвено от упълномощен юрисконсулт. Становището, което съдържа съображения за недопустимост на настоящото производство, е обосновано с липсата на белези на индивидуален административен акт на писмото, оспорено като отказ да бъде издаден документ от значение за упражняване на права – СУМПС. Съдържа и изрично искани за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Становището за недопустимост на производството се поддържа от юрисконсулта и в хода на производството, като е представен и списък на разноските в размер на 200 лв.

Искането за присъждане на разноски е направено своевременно – преди прекратяване на производството, за размера им се съдържа позоваване на нормативен акт и са налице данни за осъществена защита от юрисконсулт. В случая следва да се съобрази разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК предвид липсата на уредба за такава хипотеза в чл. 143 АПК и с оглед препращането по чл.144 АПК.

Както е посочено в мотивите на ТР №3/13.05.2010 г. на ВАС, заплащането на разноски при водене на съдебни дела има две основни цели - да се осигури финансиране функционирането на съдебната власт и да се възпре недостатъчно обмисленото отнасяне на правни спорове за разрешаване от съдилищата, която втора посочена цел се очертава в настоящия казус.

Молбата е основателна и предвид визираното в чл.78, ал.8 ГПК и определения в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ максимум, на ответната страна следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 200 лв. предвид липсата на възражение за прекомерност.

Водим от горното, на основание чл.248, ал.3 ГПК вр. чл.144 АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПЪЛВА определение № 9 от 04.06.2020 г. на Административен съд - Русе по адм.д.№ 27/2020 г. в частта за разноски като ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Н.А.Д. ***, ЕГН **********,*** да заплати на Областна дирекция на МВР-Русе сумата 200 лв. възнаграждение за ползван юрисконсулт.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВАС по реда на обжалване на определението по адм.д.№27/2020 год. в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: