Определение № 1234 от 10.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1234 гр. Пловдив, 09.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20245300500945 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ 52-54, чрез процесуалния представител - юрисконсулт Д. И. против Разпореждане от 08.03.2024г. обективирано в Заповед №2152 /08.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №3 500 /2024г. по описа на РС Пловдив, I бр.с., в частта, с която е отхвърлено заявлението на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за разликата над присъдената главница от 6 169.59 лева до претендираната от 13 162.91 лв., за договорна лихва в размер на 952.86 лв. за периода от 25.08.2023 г. до 22.01.2024.

Жалбоподателят релевира оплаквания за неправилност на постановено от заповедния съд разпореждане по съображения подробно изложени в жалбата Моли да се отмени разпореждането и да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за пълния размер на претендираните суми, с присъждане на направените по делото на разноски.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба се явява процесуално допустима, доколкото е депозирана в срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което подлежи на разглеждане по същество..

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Районен съд-Пловдив е сезиран от „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД със заявление за издаване 1 на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу З. И. И. с ЕГН-********** с предмет вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит №7053347545 от 21.09.2022г. С обжалваното разпореждане районният съд е оставил без уважение претенцията за присъждане на договорна лихва и претенцията за главница за разликата над 6 169.59 лева до претендираната от 13 162.91 лв.,като е приел наличието на неравноправни клаузи в договора.

Настоящата инстанция споделя изводите на заповедния съд.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, заповедният съд следва да издаде заповед за изпълнение след като извърши преценка относно наличието на неравноправни клаузи в договора с потребителя или относно обоснована вероятност за това и при наличие на подобен извод да откаже издаването на заповед за изпълнение. В заповедното производство съдът е ограничен в проверката, която следва да извърши и преценката на фактите по делото. . В случая настоящият съдебен състав намира, че е налице обоснована вероятност за наличието на неравноправни клаузи в договора с потребителя. Налице е обоснована вероятност за неравноправност на клаузата за заплащане на застрахователната премия в размер на 4 979.38лв. Клаузата е неясна, с същата е уговорена във вреда на потребителя с цена, съставляваща повече от една трета от предоставената в заем сума.

Сумата за застраховката представлява скрито оскъпяване на кредита, но не е включена в ГПР. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид и т.н.), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

Съгласно чл.19, ал.5 от ЗПК клаузи в договор, които водят до надвишаване на максималния размер на ГПР са нищожни. Тази нищожност обаче следва да бъде установена в един състезателен исков процес.

По изложените съображения съдът намира, че не може да бъде издадена заповед за изпълнение, тъй като от представените документи може да се направи предположение за евентуално неравноправни клаузи в потребителския договор.

Гореизложеното обосновава извода, че обжалваното разпореждане се явява правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна – оставена без уважение.

Мотивиран от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 08.03.2024г. обективирано в Заповед №2152 /08.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №3 500 /2024г. по описа на РС Пловдив, I бр.с., в частта, с която е отхвърлено заявлението на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД срещу З. И. И. с ЕГН-********** с предмет вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит №7053347545 от 21.09.2022г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за разликата над присъдената главница от 6 169.59 лева до претендираната от 13 162.91 лв., за договорна лихва в размер на 952.86 лв. за периода от 25.08.2023 г. до 22.01.2024.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3