Решение № 513 от 21.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 513 гр. Пловдив, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър Л. Стойчев при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Търговско дело № 20235300900361 по описа за 2023 година

Предявен е иск от Национална агенция за приходите - София срещу „К.-КО“ ЕООД-в несъстоятелност, ЕИК 200549314, с който моли да се постанови решение, с което да бъде установена поредност на удовлетворяване по смисъла на чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ на публични вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски в общ размер на 145 035,03 лева, от които главница в размер на 122 221,23 лева и лихви, начислени до 08.02.2023 г. - 22 813,80 лв., с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ, както и лихвите до окончателното изплащане на главниците, като обезпечени с посочените в настоящия иск запори, наложени по реда на ДОПК, вписани в ЦРОЗ.

Ищецът твърди, че с Постановление изх. № С220016-023-0000323 от 02.02.2022 г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки, издадено от публичен изпълнител, е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги. Запорът е вписан в ЦРОЗ. С Постановление изх. № С220016-139-0000932 от 26.04.2022 г. се продължава действието на наложените предварителни обезпечителни мерки, като запорът отново е вписан в ЦРОЗ.

С Постановление изх. № С210016-022-0071441 от 29.09.2021 г. за налагане на обезпечителни мерки, издадено от публичен изпълнител, е наложен запор и върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги, описани в посоченото постановление. Запорът е вписан в ЦРОЗ.

В исковата молба в табличен вид са посочени обезпечените публични вземания 1 по основание и размер.

С Решение № 25 от 26.01.2023 г., постановено по т.д.№ 798/2021 г. на Окръжен съд - Пловдив, е открито производство по несъстоятелност относно „К.-КО“ ЕООД, обявена е неплатежоспособността му, като впоследствие е обявен в ТР изготвен от синдика списък на приети от синдика вземания, съставен по реда на чл.686 ал.1 т.1 от ТЗ, в който изцяло са включени като размер публичните вземания на ищеца в общ размер на 145 035,03 лв. В списъка на приетите вземания обаче не е удовлетворено искането на ищеца за поредност на удовлетворяване на тези вземания по т.1 на чл.722 ТЗ, а е предвидена поредност по т. 6 и т.9. По повод на постъпило възражение от страна на този кредитор - НАП срещу списъците съдът по несъстоятелността се е произнесъл с Определение № 635 от 02.06.2023 г. по делото и е оставил без уважение възражението, като е останала поредност на удовлетворяване по т.6 и т.9 на приетите публични вземания на НАП, поради което се инициира и настоящата защита.

Ищецът не споделя аргументите, посочени в определението на съда по несъстоятелността, като твърди, че в конкретния случай наложените по реда на ДОПК обезпечителни мерки, вписани в ЦРОЗ, дават право на НАП да удовлетвори вземанията си, за обезпечаването на които е наложена обезпечителна мярка при разпределение на суми, получени от реализация на обезпеченото имущество, което безспорно създава привилегия на държавата спрямо останалите кредитори по несъстоятелността.

Съгласно разпоредбата на чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ кредитор, чието вземане е обезпечено със запор, вписан в ЦРОЗ, има право на предпочтително удовлетворяване, като е достатъчно в производството по несъстоятелност кредиторът да представи на основание чл.685 ал.2 от ТЗ писмени доказателства за привилегиите и обезпеченията на своите вземания. Счита се, че направените изводи от съда по несъстоятелността, че привилегировани вземания са единствено тези, обезпечени с реални обезпечения, са незаконосъобразни. Разпоредбата на чл.722 ТЗ е императивна и подлежи на стеснително тълкуване, като същата регламентира привилегията за вземанията.

Ответникът “К. КО“ ЕООД – в несъстоятелност не е подал отговор на исковата молба и не е взел становище по иска.

Ответникът синдик на дружеството – В. Г. също не е подал отговор и не е взел становище по иска.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите на ищеца, намира за установено от фактическа страна следното:

С Решение №25/26.01.2023 г., постановено по т.д.798/2021 г., съдът е обявил неплатежоспособността на “К. КО“ ЕООД и е открил производство по несъстоятелност на длъжника.

Посочените в исковата молба на ищеца НАП вземания, са надлежно предявени в производството по несъстоятелност с молба, представена с исковата молба, находяща се на л. 22-24 от делото, като в същата е посочено наличието на наложен запор върху посочено имущество, вписан в Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ).

Предявените публични вземания, които са обезпечени със запор, вписан по реда на ЗОЗ, са такива за данъци и задължителни осигурителни вноски, в това число и процесните вземания в общ размер на 145 035,03 лева, от които 122 221,23 лева – главници, и 22 813,80 лева лихви, начислени до 08.02.2023 г. По делото са представени на л. 25 – 49 актовете на публичния орган, на които се основават процесните вземания.

2

Няма спор, че за обезпечаване на публичните вземания на държавата срещу несъстоятелното дружество са издадени Постановление изх.№С220016-0230000323/02.02.2022 г. /чието действие е продължено с Постановление изх. №С220016139-0000932/26.04.2022 г./ и Постановление изх.№С210016-022-0071441/29.09.2021 г. за налагане на предварителни обезпечителни, издадени от публичния изпълнител при ТД на НАП Пловдив, с които е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги.

Видно от представеното по делото в заверено копие Удостоверение №1572683/24.02.2023 г. на л. 50 и сл. по партидата на “К. - Ко“ ЕООД под №2023022401226,

№2023022401280 и №2021101300630 наложения запор на имущество, е вписан в Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ) и действието на вписването не е прекратено.

С оглед вписване на посочените обезпечителни мерки в ЦРОЗ кредиторът е заявил ред за удовлетворяване в производоството на предявените в молбата процесни вземания, посочени по основание и размер в таблица в исковата молба по настоящото производство, като такива по т. 1 на чл. 722, ал. 1 от ТЗ, според която разпоредба в първи ред при извършване на разпределение на осребреното имущество се изплащат вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози – от получената сума при реализация на обезпечението.

Вземанията, предявени с молбата, и по-конкретно тези, предмет на настоящото производство, са изцяло включени с списъка с приети от синдина вземания, обявен в Търговски регистър по партидата на длъжника. Същите обаче са с определена поредност по т. 6 и т. 9 на чл. 722, ал. 1, вместо заявената такава от първи ред.

Срещу списъка е подадено възражение от кредитора НАП в частта относно предвидената поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 и т. 9 ТЗ.

С определение № 635 от 2.06.2023 г. съдът по несъстоятелността е оставил възражението без уважение.

При тази фактическа установеност, настоящият състав на Пловдивския окръжен съд, достигна до следните правни изводи:

Предявените права имат своето правно основание по чл.694 от ТЗ.

По допустимостта:

Искът е предявен при наличие на всички специални предпоставки по чл. 694 ТЗ – качество на страните, предявяване на вземането от НАП, подадено възражение срещу посочената в списъка на приетите вземания поредност на удовлетворяване, отхвърляне на възражението на кредитора; предявяване на иска в преклузивния срок. Няма спор, че е допустим иск за установяване на поредност на удовлетворяване на вземане, различна от приетата с определението по чл. 692, ал. 4 от ТЗ, като в тази хипотеза предмет на иска по чл. 694, ал. 1 от ТЗ е съществуването на привилегията на приетото с определението по чл. 692, ал. 4 от ТЗ вземане.

Разгледан по същество, искът е основателен.

Съгласно чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, вземанията, възникнали до откриването на производството по несъстоятелност, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози, се ползват с право на предпочтително удовлетворение от получената сума при реализацията на 3 обезпечението.

Спорът в настоящия случай се свежда до приложението на въпросната разпоредба по т. 1 – ползват ли се с привилегията по ред първи вземания, за които е вписан запор по реда на ЗОЗ в ЦРОЗ, дали съгласно нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ за тези вземания трябва да се предвиди те да бъдат изплащани при извършване на разпределение на осребреното имущество преди всички останали вземания, тъй като са обезпечени със запор, вписан по реда на ЗОЗ, от получената сума при реализация на обезпечението или нормата по начало не трябва да бъде прилагана в тази нейна част поради необходимост от нейното корективно тълкуване, каквато теза е застъпена в голяма част от съдебната практика. Настоящият състав обаче счита, че разпоредбата е ясна и не се нуждае от тълкуване, тъй като волята на законодателя е напълно ясно изразена и тя е вземанията, които са обезпечени със запор, вписан по реда на ЗОЗ, да се изплащат преди другите вземания ( изброени в чл. 722, ал.1, т.2-12 от ТЗ) от получената сума при реализация на обезпечението при извършването на разпределение на осребреното в производството по несъстоятелност имущество. Освен това разпоредбата е императивна и както вече се посочи няма съмнения относно вложения в нея смисъл, поради което същата следва да бъде прилагана буквално, а не да се подлага на тълкуване, което в крайна сметка стига до извод, че тя не следва да се прилага в определена нейна част. В този смисъл е и Решение №235/21.06.2023 г. по в.т.д.

№179/2023 г. на Апелативен съд-Пловдив. При изложените вече съображения, съдът намира предвявения иск за основателен, поради което същия следва да бъде уважен.

Предвид изхода на делото и обстоятелството, че ищецът се представлява в производството от юрисконсулт, то в негова полза следва да се присъдят претендираните в исковата молба разноски по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК. С оглед извършените от процесуалния представител на НАП процесуални действия, а именно явяване в съдебно заседание на 21.11.2023 г., и поради липсата на фактическа и правна сложност на спора, съдът определея възнаграждение в минимален размер - 100 лева, съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правна помощ.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 694, ал. 7 от ТЗ държавната такса се определя върху ¼ от вземането, за което е предявен установителния иск, като при предявяването на иска не се внася предварително държавна такса. Следователно дължимата държавна такса за производството е в размер на 1450,35 лева и тази сума ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати.

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “К. - КО“ ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК 200549314, със седалище и адрес на управление: гр. Раковски, ул. “Река Сребра“ №1А, че публичните вземания в общ размер на 145 035,03 лева, от които 122 221,23 лева – главници, и 22 813,80 лева лихви, начислени до 08.02.2023 г, включени в списъка, обявен в Търговския регистър на 18.04.2023 г. по партидата на “К.

- КО“ ЕООД – в несъстоятелност, на приетите вземания с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 6 и т.9 от ТЗ са с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ като обезпечени със запор, наложен по реда на ДОПК, вписан в ЦРОЗ.