Решение № 409 от 04.04.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 409 гр. София, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20241000502812 по описа за 2024 година

Разгледа в съдебно заседание на 10.03.25г. /с участието на секретаря Богомилова/ въззивно гражданско дело № 2812/24г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-11 състав от 20.06.24г. по г.д. № 8957/23г. е отхвърлен иск по чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗС на „К. С.“ ООД против Столична община.

Решението на СГС се обжалва от „К. С.“ ООД.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Събраните по делото /в производството пред първоинстанционния съд/ доказателства /писмени, гласни и експертни - преценени в съвкупност, в контекста на твърденията – възраженията на страните и правилата по чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ удостоверяват, че:

Процесният недвижим имот /индивидуализиран конкретно и подробно в диспозитива на първоинстанционното решение/ е бил „възстановен“ на Ю. П. /с решение на ПК - Община Слатина от 17.11.94г./. На 26.07.18г. – А. П. /син; наследник на Ю. П./ е „продал“ /в това число – легитимирайки се като титуляр на правото на собственост и по констативен нотариален акт № 114 от 26.07.18г. на нотариус В. М./ спорния имот на „Баут“ ЕООД /сделката е обективирана в нотариален акт № 115 на нотариус В. М./. Последното дружество е „прехвърлило“ имуществения актив на ищеца /с договор за продажба от 17.12.18г., обективиран в нотариален акт № 185 на нотариус Д. Т./.

Не се спори /този факт се явява и надлежно удостоверен; в това число - с експертни доказателства; в това число - в предходен процес между страните/, че реституираният имот /съгласно горното решение на ПК/ е идентичен със спорния такъв /съгласно описанието му в изброените нотариални актове и в диспозитива на обжалваното решение/.

Ищецът поддържа, че осъществява /е осъществявал/ фактическа власт върху 1 процесния имот /в това число и при условията на чл. 82 от ЗС във връзка с чл. 79 от ЗС във връзка с чл. 68 от ЗС/ считано от 94г. /когато е постановено посоченото по-горе решение на ПК, с което имотът е бил „възстановен“ в полза на първоначалния собственик – Ю. П., впоследствие е бил обект на наследяване в полза на А. П., след което е бил предмет на правна сделка в полза Баут“ ЕООД, а след това и в полза на К. С.“ ООД/. С оглед това: дружеството претендира да бъде признато за собственик на имуществения актив при условията на чл. 124 от ГПК.

Жалбата е основателна /искът е основателен; първоинстанционното решение следва да бъде ревизирано/:

От една страна:

С влязъл в сила съдебен акт /решение на СГС от 29.03.22г. по г.д. № 9252 от 19г.постановено в рамките на спор за собственост между същите страни/ е установено, че процесното решение на ПК /посочено по-горе/ не е породило надлежен правен ефект /предвид отсъствие на законовите правила и предпоставки - регламентиращи т. нар.

„земеделска реституция“; конкретно – предвид наличие на визираната в разпоредбата на чл.

10б от ЗСПЗЗ пречка; тази констатация е направена в решението на САС от 10.11.22г. по г.д.

№ 1887 от 22г. и именно и само същата е обосновала потвърждаване на посоченото първоинстанционно решение на СГС/. Това обстоятелство налага извод /от една страна/, че ищецът не може да се легитимира като собственик да процесния имот при условията на „деривативен“ способ /реституционно решение – наследствено правоприемство – поредица от правни сделки/. Поради това съдържащите се по-горе в настоящото решение думи /„възстановен, продал, прехвърлило“/ са поставени в кавички. Същото обстоятелство обаче не съставлява пречка /от друга страна/ за придобиване на вещни права по „оригинерен“ способ /такъв е и предметът на настоящия правен спор/.

В този смисъл: описаната по-горе транслативна верига на собствеността в случая може да бъде преценявана единствено в контекста на законовите норми, регламентиращи правния ефект на „придобивната давност“ /където е релевантно само фактическото състояние, а не правното такова/. С оглед това: всички доводи и възражения на ответника /съдържащи се в отговора на въззивната жалба/, които се съотнасят към правните последици на реституционната процедура /и на стореното поетапно във времето актуване на имуществения актив/ се явяват неотносими към предмета на настоящото дело /същите са имали правна стойност в рамките на предходния процес/. Последният е бил иницииран едва през 19г. /и поради това същият се явява ирелевантен за правната последица по чл. 115, б.

„ж“ от ЗЗД и чл. 116, б. „б“ от ЗЗД във връзка с чл. 84 от ЗС/: спорният /и относим/ към процесния правен спор времеви период /както е очертан по-долу/ попада във времето преди 19г.

Първоинстанционният съдия е изложил конкретни /и подробни/ съображения в контекста на постановките по решение № 3/22г. на КС на РБ. Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ към доводите на СГС в тази насока. Изводите на съда /в същата връзка/ на практика не са и спорни между страните.

Не е спорно /такъв извод следва и от посоченото решение на КС на РБ; такава констатация е направена и от първоинстанционния съдия/, че в случая може да бъде зачетен само /като годен да породи надлежни правни последици/ период на придобивна давност както следва: за времето от 01.06.96г. до 31.05.06г. и след това за времето от 31.12.17г. до 19.01.18г. Общата продължителност на двата отрязъка от време /при сборуването им/ надвишава изискуемия от закона /чл. 79, ал. 1 от ЗС/ период от 10 години. В този смисъл: предмет на установяване в процеса е обстоятелството - дали през посочените два периода ищецът е осъществявал /при условията на чл. 82 от ЗС във връзка с чл. 79 от ЗС във връзка с чл. 68 от ЗС/ фактическа власт върху процесния имот. Именно този факт се явява надлежно установен със събраните по делото гласни доказателства:

Разпитаните в процеса /пред СГС/ свидетели /К. и М./ установяват относимите към спора /и конкретно към разпоредбите на изброените по-горе законови текстове/ 2 обстоятелства, а именно: Ю. П. /в полза на която е бил реституиран процесния недвижим имот – майка и наследодателка на братята П./ е започнала да осъществява фактическа власт върху имуществения актив към момента на реституцията – още към 94г.; в тази връзка свидетелят М. пояснява изрично, че е “познавал“ майката на братята, че имотът е бил поддържан /след смъртта на Ю. П./ от синовете й – последователно във времето, че имотът е бил празен /незастроен/; свидетелят К. пояснява изрично, че е посещавал имота през няколко дни – в качеството си на „пазач“, че други лица /физически или юридически/ не са обитавали /ползвали/ фактически /физически/ имота.

Действително: посочените свидетелски показания касаят периоди – когато е действал законовия мораториум. Тези доказателства обаче следва да бъдат съобразени – доколкото същите подкрепят както тезата, че първоначалната фактическа власт е била установена от Ю. П. /в период когато законовият мораториум все още не е бил факт/, така и тезата, че тази власт е продължила да бъде налична и за времето след това /без да е била оспорвана и възпрепятствана фактически или правно от друг правен субект/. В същата насока: фактът че наследодателката на братята П. действително е установила реална физическа власт върху имота следва да се приеме и за житейски обоснован. От една страна точно това физическо лице е било адресат на процесното позитивно решение на ПК /т.е. същото е имало конкретно правно основание да установи такава власт върху имота си/. От друга страна.- липсват доказателства към този момент /към 94г./ друг правен субект да е заявявал /правно или фактически/ права върху спорния имот /т.е. Ю. П. е имала и фактическо основание и възможност да ползва имота си безпрепятствено/. Особено като се има предвид /в последната връзка/ и това, че строително мероприятие в процесния имот не е било реализирано /всички строителни мероприятия, заради които е била проведена назад във времето отчуждителна процедура са разположени в други имоти - съгласно констатациите на приетата в процеса експертиза; в това число и обясненията на вещото лице от съдебното заседание; в настоящия процес на практика не са и заявени твърдения от страна на ответника за застрояване на имота/. Последното обстоятелство сочи /на практика/, че проведената земеделска реституция е била годна да породи правен ефект в полза на Ю. П.

/съответно в патримониума и на следващите приобретатели на спорния имот/ предвид отсъствие на пречката по чл. 10б от ЗСПЗЗ /посоченото по-горе решение на САС съдържа изрична констатация в мотивационната си част, че Ю. П. е могла да придобие имота надлежно по реституция – при отсъствие на пречката по този законов текст/. Същото обстоятелство обаче не може да бъде коментирано и съобразено в настоящия процес – и предвид различната правна квалификация на иска, и особено предвид крайния диспозитив на вече влязлото в сила съдебно решение.

Горните изводи не се опровергават от съдържанието на другия гласен доказателствен материал:

Част от показанията на свидетелката И. касаят правни обстоятелства, които се явяват ирелевантни за състава на правилото по чл. 79 от ЗС /издаване на административни актове, на актове за собственост, развитието на отчуждителни процедури и т.н./. Същата свидетелка заявява изрично /в другата част на показанията й/, че „не е виждала служители на общината в имота, че не е виждала документи кога последно имота е бил косен или поддържан по друг начин“ /свидетелят Г. в същата насока заявява, че е „видял имота косен“ едва наскоро, а не назад във времето/. Тези показания не могат да бъдат съобразени в позитивен за Общината аспект /съответно – в негативен такъв за ищеца/ както поради това, че същите не удостоверяват осъществявана от ответника реална фактическа власт върху спорния имот /за релевантните периоди от време/, така и поради това, че липсва практика /този факт е общоизвестен/ Общината да „коси“ терени /освен, ако не са паркове, детски площадки, градинки и т.н. – места за обществено ползване/. От друга страна /в последната връзка/: защитната теза /обоснована с „косенето“ на спорния имот/ влиза в противоречие с другото възражение на ответника /обсъдено в следващия абзац/, а именно, че в терена е разположен търговски обект /отдаден под наем от Общината на друг правен субект/. Ако такова правоотношение действително е било уредено /конкретно за процесния имот/ то 3 фактическата поддръжка на имуществения актив /в това число и „косенето“ му/ би следвало да бъде възложена /предвид и постановката по чл. 231 от ЗЗД/ в тежест на съответния търговец – наемател. Доказателства в такава насока – липсват.

Действително: по делото са представени писмени доказателства /които се подкрепят и от показанията на последните двама свидетели/ удостоверяващи, че Общината е отдавала /и отдава/ преместваем павилион под наем /и с този факт ответникът обосновава тезата си, че е упражнявал и упражнява фактическа власт върху процесния имот, съответно, че е възпрепятствал и възпрепятства владението на ищеца и на праводателите му в тази насока/. В тази им част свидетелските показания също не могат да бъдат съобразени еднозначно – доколкото: тези показания противоречат /от една страна/ на другата група свидетелски показания /съгласно които имотът е бил празен, съответно - празен е и сега; свидетелите на ищеца сочат в тази връзка, че павилион действително е наличен, но не в спорната част от имота/; същите показания противоречат /от друга страна/ на представените в посочената насока писмени доказателства /които удостоверяват, че процесния павилион е разположен на № 18, а не на номер 20 – какъвто е административния адрес на спорния имот/. Косвен аргумент в подкрепа на последния извод е и обстоятелството, че в процеса не е било заявено искане /от страна на ответника/ за разпит на свидетел, който да има качеството на собственик, управител, работник, служител и т.н. на процесния павилион /такъв свидетел би могъл да установи с категоричност и достоверност посоченото спорно обстоятелство - къде точно се намира пространствено търговския обект/.