Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 902 от 20.12.2023, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Гражданско дело 89/2022
Вид
Решение № 902
Подписан
20.12.2023
В сила
24.04.2025
Състав
Силвия Алексова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 902 гр. Благоевград, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Силвия Алексова при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Силвия Алексова Гражданско дело № 20221210100089 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. М. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. С против „СИГ СОЛАР ЕВРОПА“ ООД, с ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. Б, представлявано от управителите - С Иска се да бъде постановено съдебно решение, по силата на което да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 24 000 лв., представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, настъпили вследствие на трудова злополука на 02.11.2021 г., около 14.00 часа, на обект по изграждане на соларен парк в Кралство Нидерландия, изразяващи се в болки, страдания и дискомфорт, свързани с травматични увреждания /счупване на десен крак/, както и в тежка депресия - повишена тревожност, потиснато настроение, снижено самочувствие, силно вътрешно напрежение и емоционална лабилност, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.11.2021 г., до окончателното изплащане.

Претендират се и сторените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът работи в ответното дружество като общ работник, съгласно трудов договор № 268/05.02.2021 г., като във връзка с дейността на ответното дружество по изграждане на соларни паркове, бил изпратен на обект по изграждане на соларен парк в Кралство Нидерландия.

Сочи се, че на 02.11.2021 г., около 14.00 часа, по време и във връзка с извършваната работа на обект по изграждане на соларен парк в Кралство Нидерландия и при слизане от двураменна стълба, ищецът, стъпвайки на второто стъпало, се подхлъзнал и паднал, вследствие на което счупил десния си крак.

Поддържа се, че в продължение на два дни, на ищеца не била оказвана лекарска помощ и тъй като болките били нетърпими, същият поискал да се върне в България, за да предприеме лечение, поради което на 07.11.2021 г. се прибрал в България и на следващия ден отишъл на лекар.

Сочи се, че посетил ортопед д-р К, който след извършен преглед му гипсирал крака и му 1 изписал лекарства за костната система, както и му издал болничен лист за временна нетрудоспособност, считано от 08.11.2021 година до 07.12.2021 г. с диагноза „фрактура малеоли тибие декс.дисторзио арт . талокриралис декс.“

Впоследствие, заради продължаващо лечение, се твърди, че отново му бил издаден болничен лист за времето от 08.12.2021 г. до 06.01.2022 г., както и болничен лист за отпуск по болест, считано от 07.01.2022 г. до 05.02.2022 г.

Навежда се, че след злополуката и към настоящия момент, ищецът изпитва повишена тревожност, силно вътрешно напрежение и емоционална лабилност, както и че е изпаднал в депресия. Заявява се, че Б. се е лишил изцяло от досегашните си социални контакти - не излизал от вкъщи и не желаел да бъде посещаван от приятелите му, с които контактувал преди злополуката. Отделно от това, отношенията му с неговите близки /майка и сестра/, също били обтегнати – непрекъснато се карал с тях. Поддържа се, че ищецът търпи неимуществени вреди доста продължителен период от време, изразяващи се както във физическите болки, така и в промяна в психологичен и психиатричен аспект.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, от който в законоустановения срок е постъпил писмен отговор, с който се твърди, че предявеният иск е допустим, но по съществото си е неоснователен. Оспорва се размерът на претендираното обезщетение, като прекомерно завишен и несъобразен с обществените представи за справедливост и със съдебната практика на съдилищата по подобни дела.

На основание чл. 201, ал. 2 от Кодекса на труда, се прави възражение за съпричиняване, като се твърди, че ищецът е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност при изпълнението на трудовите си задължения и не е спазил разпорежданията на работодателя и инструкциите за безопасност при работа върху стълба и слизането от нея, с които е бил запознат.

Твърди се, че ищецът е преминал през абсолютно всички изискуеми от българското законодателство инструктажи - начален, на работното място, периодичен и ежедневен, включително и в деня на самата трудова злополука - 02.11.2021 година.

Сочи се, че на ищеца са били предоставени всички необходими лични предпазни средства и работно облекло, които са били изцяло съобразени с основните рискови фактори при работата му, като се поддържа, че подхлъзването му от стълбата е станало поради нарушена концентрация, невнимание и вероятно неспазване на изискванията за това как да се държи на самата стълба при слизане.

Твърди се, че ищецът е трябвало да следи за замърсеността на стъпалата и подметките на обувките си в процеса на работа, така че да не се допусне риск от недостатъчно сцепление между повърхностите, водещо до подхлъзване, за което е съставен Протокол за трудова злополука от 09.11.2021 година, в който собственоръчно са написани показания от работници, които също са работили на обекта в момент на злополуката.

Оспорва се твърдението на ищеца, че не му е оказвана лекарска помощ от „С, като се твърди, че съгласно писмените обяснения на работника Валентин Мичев, последният е предложил на ищеца веднага след инцидента да отидат до болницата, като ищецът му е отказал с думите, че иска да изчака, за да види дали състоянието му ще се подобри.

Твърди се, че на 05.11.2021 г. ищецът е бил посетен от двамата управители на фирмата, които са констатирали, че работникът се движи сам, като накуцва. Сочи се, че отново му е било предложено да отиде на лекар, но същият казал, че има желание на другия ден да се върне на работа, ако се чувства по-добре.

Поддържа се, че ищецът се прибрал в България на 07.11.2021 г. в 12.40 часа, като едва на 08.11.2021 г. отишъл на лекар.

Относно твърдението на ищеца за „нетърпими болки“, се сочи, че в показанията си при разследване на злополуката, Б. никъде не е споменал болките му да са били нетърпими, 2 нито е представил доказателства за прием на болкоуспокоителни.

Оспорват се твърденията на ищеца относно степента на психологически и психиатрични травми в резултат на инцидента, като пресилени и неадекватни на получената травма и на възрастта му.

В проведено на 29.11.2023 г. открито съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Н., който поддържа исковата молба по изложените в нея съображения.

Ответникът се представлява от адв. Ф., която оспорва иска по доводите, релевирани в отговора на исковата молба, доразвити в писмени бележки.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Допуснати са и са назначени: съдебно-медицинска, съдебно-икономическа и съдебно-психиатрична експертизи, заключенията от които са приобщени към доказателствения материал по делото.

След анализ на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата и доводите на страните, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно обстоятелството, че ищецът се е намирал в трудови правоотношения с ответното дружество, по силата на трудов договор № 268/05.02.2021 г. /л. 12 – л. 13 от делото/.

С Декларация за трудова злополука вх. № 5101-01-65 от 10.11.2021 г. /л. 9 – л. 10 от делото/, ответното дружество е декларирало трудова злополука, настъпила на 02.11.2021 г., в 14:00 ч., в Кралство Нидерландия, обект по изграждане на соларен парк, с пострадал Д. М.

Б..

С разпореждане № 5– Благоевград /л. 8 от делото/, на основание чл. 60, ал. 1 КСО, декларираната злополука вх. № г. от ответното дружество, с пострадал Д. М. Б., се приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. В разпореждането са изложени следните мотиви: видно от протокол за разследване на злополуката от осигурителя и показанията от свидетели и пострадалия, злополуката е станала през време и във връзка с извършваната работа – на 02.11.2021 г., около 14:00 ч., на обект по изграждане на соларен парк в Кпострадалият при слизане от двураменна стълба, стъпвайки на второто стъпало, се подхлъзва и пада, вследствие на което е получил травматично увреждане на десен крак с диагноза „Фрактура малеоли тибие декс. Дистрозио арт. Талокруралис.декс“, довело до временна неработоспособност.

Видно от представените по делото амбулаторни и болнични листове /л. 14 - л. 24 от делото/, ищецът е бил в болничен за периода от 08.11.2021 г. до 05.02.2022 г.

Като доказателства по делото са приети утвърдените от ответното дружество инструкции за безопасна работа с различни обекти /л. 69 – л. 87 от делото/, както и Програми за провеждане на инструктажи /л. 88 – л. 95 от делото/.

Видно от Писмо от МБАЛ ПУЛС Благоевград /л. 128 от делото/, за периода от 23.12.2021 г. до 05.01.2022 г. ищецът е бил хоспитализиран в отделение по Гастроентерология към М

По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на свидетелите К В показанията си свид. Капитански посочи, че познава ищеца от дете, като разбрал за злополуката с него, още докато Д. бил в Холандия. Когато Д. се прибрал в България, свидетелят, на следващия ден, го закарал в болница „П, където му сложили гипс. Д. изпитвал силни болки, като се налагало да ходи на преглед още няколко пъти. Впоследствие, кракът му бил гипсиран повторно, тъй като гипсираното място не било зараснало правилно, което наложило кракът на ищеца да се счупи още един път. След злополуката Д. не се чувствал добре, не излизал от вкъщи, рядко контактувал с приятели и познати. Около Нова година на 2021 г. ищецът лежал в болница заради проблеми със стомаха.

Свид. Ксподели в показанията си, че познава ищеца откакто се е родил. Свидетелят 3 пътувал, но се прибрал за Нова година през 2021 г., като тогава Д. бил с гипсиран счупен крак. Д. не излизал много от вкъщи и в този период не искал да ходи никъде. Когато му задавали въпроси, Д. не искал да отговаря.

В показанията си свид. Спосочи, че е колега на ищеца. На 07.11.2021 г., когато се прибирал от Х свидетелят се срещнал с ищеца на летището. Ищецът куцал, но се движел сам и не поискал помощ от свидетеля. Впоследствие ищецът споделил на свидетеля, че е пострадал /ударил си е крака/.

Съдът цени с доверие показанията на разпитаните свидетели – същите са последователни, обективни и лишени от вътрешни противоречия.

По реда на чл. 176 от ГПК, са снети обяснения от управителя на ответното дружество – С като същият посочи, че е разбрал за злополуката в деня след настъпването й от техническия ръководител на обекта – В. Управителят на ответното дружество сподели, че е видял ищеца на 04.11.2021 г. в квартирата в Холандия, като Б. бил в нормално състояние.

Колеги на Б. споделили, че последният вместо да си върши работата, подскачал по стълбата и си губил времето.

В заключението по допуснатата и назначена съдебно-психиатрична експертиза вещото лице К... е достигнало до следните изводи:

-Д. М. Б. към момента на освидетелстването му е психично клинично здрав. В период от около 3 месеца след претърпяна ТЗ/ 02.11.2021 г., е бил в състояние на разстройство в адаптацията с преобладаващо нарушение на други емоции.

-Симптомите на разстройството в адаптацията с преобладаващо нарушение на други емоции са проява на няколко типа емоции като тревожност, депресия, безпокойство, напрежение и гняв, отразяващи се върху социалното функциониране. Свободата и качеството на живот са влошени.

-Налице е причинно-следствена връзка между ТЗ/02.11.2021 г. и отключеното психично разстройство.

-Към момента на освидетелстването му Д. Б. е психично клинично здрав.

-Не се установяват данни, с оглед психологическия профил на ищеца, индивидуалният му праг на поносимост към болка и страдание да е снижен. Не се установяват данни и за съзнателно преекспониране или диссимулиране на такава.

-Не се установи наличието на травми в детството и юношеството, които да са предпоставили повишена реактивност към болка и страдание.

-Предвид интелекта, възрастта, социалния опит, образованието, индивидуалните му характерови особености, семейната и социална среда, освидетелстваният е годен да спазва трудова дисциплина, да осъзнава смисъла на получените разпореждания, предупреждения и съвети; притежава способност да оценява адекватно съществуването на опасности в определени ситуации. Не е склонен към лекомислено поведение.