Решение № 742 от 27.01.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№ ……………….…

27.01.2020 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 15-ти състав, в публичното съдебно заседание на двадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9143 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе пред вид следното:

Предмет на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл. 226 (1) от Кодекса на застраховането (КЗ (отм) във вр. с чл.45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът С.Р.Н., твърди, че пострадал при пътнотранспортно произшествие (ПТП), настъпило на 19.07.2012 год. на път ПП І-4, км.195+500 с посока от гр.София към гр.Варна. Той пътувал на предната дясна седалка в лек автомобил „Фолксваген“с рег. № ********, управляван от съпругата му И.И., със скорост на движение около

85-90 км/час. Съпругата му предприела изпреварване на движещ се пред нея лек автомобил „Субару“ с рег. № ********с прикачена каравана и след маневрата се прибрала в своята лента за движение. В същия момент насрещно движещ се лек автомобил Ауди А6 с рег. № РР 5376 АД предприел рязко отклонение надясно, ударил се в десния по посоката му на движение бордюр и навлязъл в лентата, в която се движил автомобилът на ищеца. Последвал удар, който настъпил изцяло в лентата за движение на автомобила, в който пътувал ищецът. Срещу съпругата на ищеца било образувано досъдебно производство, неприключило до момента. В резултат от произшествието, ищецът получил дифузен перитонит, излив на кръв в коремната кухина, две разкъсвания на тънкото черво, разкъсване на низходящата част на дебелото черво, разкъсване на левия диафрагмален купол, счупване на трето ребро вляво с плеврален излив вляво, разкъсно-контузни рани по лицето, кръвонасядания около двете очи, охлузвания по предната гръдна и коремна стена. Ищецът бил транспортиран по спешност в болница в Търговище, където му била направена животоспасяваща операция, а впоследствие бил транспортиран с линейка в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД. Там, той претърпял втора операция за извеждане на илеостома и прекъсване на пасажа. В болница ищецът прекарал 1 месец. След изписването му, той не можел да се обслужва сам и ползвал услугите на личен асистент. Търпял неудобства от изведената стома и необходимостта за смяна на торбичката. Храненето му изисквало специално диетично меню. През октомври 2012 год. в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД била извършена нова операция на ищеца, за възстановяване на пасажа и премахване на наложената илеостома.

Периодично той изпитвал тежест в корема и пристъпи на гадене, поради което бил приет отново за лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД. Въпреки проведеното лечение, ищецът търпял трайни последици от увреждането – имал оперативни белези и голяма деформация в областта на корема; често изпитвал тежест, болки в корема и пристъпи на гадене. Ищецът твърди, че гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „Ауди“ с рег. № ********– Д.М.С., била застрахована от ответника „ДЗИ – О.З.“ ЕАД. Ето защо той предявява иск към този ответник за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лева. Претендира лихва за забава от датата на произшествието до окончателното му изплащане и направените по делото разноски.

При условията на евентуалност, ако се установи, че вина за настъпване на произшествието има съпругата на ищеца, чиято гражданска отговорност била застрахована от З. „А.“ АД, моли обезщетението за неимуществени вреди да му бъде заплатено от посочения застраховател, заедно с лихва от датата на събитието и разноски.

Ответникът „ДЗИ-О.З.“ ЕАД оспорва предявения иск. Счита, че липсват доказателства процесното ПТП да е причинено от водача на застрахования при него лек автомобил „Ауди“. Според протокола за ПТП, вина за настъпване на произшествието имала съпругата на ищеца, която предприела изпреварване на лекия автомобил „Субару“ и се блъснала в насрещно движещия се автомобил „Ауди“, управляван от Д.С..

Ответникът оспорва като завишен размерът на претендираното обезщетение. Счита, че възрастта на пострадалия и общото му здравословно състояние са допринесли за бавното възстановяване и за увеличаване на вида и степента на увреждането.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като ищецът не е бил с поставен предпазен колан. Счита, че поради липса на отправена извънсъдебна претенция от ищеца към него, не следва да отговаря за лихви за забава. В случай, че съдът намери за доказана вината на водача на застрахованото при ответника лице, заявява готовност да заплати присъденото на ищеца обезщетение.

Ответникът З. „А.“ АД оспорва предявените искове, като не оспорва наличието на застраховка „Гражданска отговорност“, касаеща лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № ********.

Твърди, че вина за настъпването на произшествието има водачът на лекия автомобил Ауди“. А в случай, че се установи вина на водача на лекия автомобил Фолксваген, прави възражение за съизвършителство от страна на водача на лекия автомобил Ауди А6, който допринесъл в значителна степен за настъпване на произшествието, тъй като не се е движил най-вдясно на своята пътна лента, управлявал е автомобила с несъобразена скорост. Ответникът оспорва пряката причинно- следствена връзка между произшествието и настъпилите за ищеца увреждания. Заявява, че здравословното състояние на ищеца от преди произшествието са допринесли за настъпване на твърдените увреждания, тежестта и продължителността на оздравителния процес. Прави възражение за съпричиняване, тъй като пострадалият бил без поставен предпазен колан. Счита предявеният иск за завишен по размер. По отношение на претенцията за законна лихва прави възражение за изтекла погасителна давност.

В допълнителна искова молба ищецът оспорва възражението за лихва, като счита, че тригодишният давностен срок не се прилага към задълженията за заплащане на законна лихва, която имала обезщетителен характер. Оспорва лихва за забава да не се дължи от датата на произшествието. Заявява, че по време на произшествието пътувал с поставен предпазен колан.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Въз основа на така събраните по делото доказателства съдът приема, че в срока на действие на задължителната застраховка „ГО” е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск по нея.

С присъда по ВНОХД № 13/2019 г. на ОС

Търговище е отменена присъда № 103/09.10.2018 г. по НОХД 36/2018 г. на РС гр.

Омуртаг в частта, с която И.Г.И.е призната за виновна в това, че на 19.07.2012 г. около 16:00 часа на първокласен път I-4 София-Варна, километър 196,500 в посока гр. Варна, на около един километър преди разклона за с. Камбурово, общ. Омуртаг, при упраление на л.а.

„Фолксваген“ с рег. № ****** при условиятана независимо съпричиняване с Д.М.С. е нарушила правилата за движение: чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗдвП, като предприемайки изпреварване на л.а. „Субару“ с рег. № ****** с прикачена каравана, навлизайки в пътната лента, предназначена за насрещно движение, при наличие на насрещно движещ се автомобил „Ауди“ с рег. № ****** на разстояние, което не й позволява да извърши безпрепятствено връщане в собствената лента и се блъснала в насрещно движещия се лек автомобил „Ауди“ - престъпление по чл. 343, ла. 1, б. „б“ НК. По отношение на подсъдимия Д.М.С. първоинстанционната присъда е потвърдена. С акта на РС гр.

Омуртаг Д.С. е признат за виновен в това, че нарушавайки правилата за движение: чл. 21, ал. 1 ЗдвП, чл. 20, ал. 2, изр. второ ЗдвП, чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗдвП, движейки се със скорост от около 107 км/ч не е намалил скоростта и не е спрял при възникнала опасност за движението, като не е запазил движението в своята дясна пътна лента и е навлязъл в лентата за насрещно движение, в резултат на което се блъснал в насрещно движещия се лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № ******, собственост на С.Р.Н. и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на С.Р.Н., изразяваща се в: дифузен перитоните, излив на кръв в коремната кухина, две разкъсвания на тънкото черво, разкъсване на низходящата част на дебелото черво, разкъсване на левия диафрагмален купол, счупване на 3-то ребро вляво с плеврален излив вляво, разкъсно-контузни рани по лицето и кръвонасядания около двете очи, охлузвания по предна гръдна и коремна стена, като дифузният перитонит се е развил като усложнение от попадането на кръв и чревно съдържание в коремната кухина – разстройство на здравето, временно опасно за живота.

В мотивите към присъдата на окръжния съд по оношение механизма на ПТП се приема следното: процесните два автомобила са се движели един срещу друг, времето било ясно и слънчево, без валеж, при суха асфалтова настилка. Пътят бил прав и се характеризирал с лек наклон 5% изкачване в посока София-Варна.

Пътното платно било двулентово с прекъсната бяла разделителна линия между пътните ленти. Максималната допустима скорост била 90 км/ч. Пред автомобил „Фолксваген“, управляван от подсъдимата И.се движел друг лек автомобил „Субару“ с прикачена каравана. Общата дължина на автомобила с караваната била 14 метра. Движейки се със скорост от около 90 км/ч подсъдимата И.предприела изпреварване на л.а. „Субару“ с прикачена каравана. В момента, в който л.а.

„Фолксваген“ навлязъл в насрещната лява лента с цел изпреварвяне разстоянието между него и движещия се срещу него в тази насрещна лява лента л.а. „Ауди“ било 149,3 метра. Скоростта на движение на л.а. „Ауди“ била 107 км/ч. В този момент опасните зони за спиране на двата автомобила били за л.а. „Фолгсваген“ 70 м., а за л.а. „Ауди“ 98 метра. Усещайки предстоящия удар С. извил волана вдясно към бордюра, намиращ се вдясно на пътното платно, а веднага след това вляво, като скоростта му на движение била 95 км/ч. В същото време подсъдимата И.не успяла да довърши предприетата от нея маневра изпреварване и предприела връщане в своята дясна лента за движение – възможност, с която разполагала, благодарение на изнеслия се максимално вдясно на пътното платно и продължаващ движението си напред л.а. „Субару“.

В момента, в който И.предприела връщане в собствената си пътна лента, идващият срещу нея л.а. „Ауди“ бил на разстояние от около 59 метра. В този момента скоростта на движение на л.а. „Фолксваген“ била 90 км/ч. В момента на цялостно връщане на управлявания л.а. „Фолксваген“ в собствената дясна лента за движение, в тази лента на ниво от 0,7 до 1,6 м. вляво от разделителната линия настъпил удар между л.а. „Фолксваген“ и л.а. „Ауди“, чието движение било отклонено от водача от собствената към насрещната лента за движение в ляво, съчетано с настъпила загуба на управление и на напречна устойчивост на автомобила. Прието е, че сблъсъкът на автомобилите настъпил в челна лява част на л.а. „Фолксваген“ и странична предна дясна част на л.а. „Ауди“. След удара л.а. „Фолксваген“ продължил движението си напред и в дясно, като след окончателното му спиране същият останал вдясно от своята пътна лента, извън платното за движение, като дясната му част попаднала в канавката до пътната отбивка. Прието е, че ако л.а. „Ауди“ не е бил навлязъл в насрещната лента за движение удар между автомобилите не би настъпил, независимо че л.а. „Фолксваген“ не е успял да довърши маневрата изпреварване. Прието е, че е без значение, че водачът на л.а. „Фолгсваген“ не е разполагал с възможност за безпрепяствено извършване на маневра „изпреварване“. Според окръжния съд предприемането на изпреварване само по себе си не е нарушение и не би следвало да създава опасност. От значение е, че л.а. „Фолксваген“ е успял да се „прибере“ в собствената си лента за движение, каквото е задъължението му по чл. 20, ал. 2 ЗдвП и това се доказва безспорно от мястото на удара. Ето защо според въззивния съд виновно е поведението единствено на водача на л.а. „Ауди“. Не се спори, че присъдата е влязла в сила като необжалвана.

Съдът дължи съобразяване на така постановената присъда на основание чл. 300 ГПК, като по делото не се твърди и не се сочи противоправност на поведението на водачите на двата автомобила, различно от това, което е било предмет на разглеждане в наказателното производство. Ето защо настоящият съдебен състав не следва да формира различни изводи по отношение на противоправността и вината на водача Д.С., респ. по отношение на водача на л.а. „Фолксваген“ И.Г.И.(в този смисъл решение № 138/03.01.2020 г. по т.д. № 293/2019 г. на ВКС, ІІ Т.О.).

Разпечатката съдържа 31 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f72d1694-7009-4d00-9a35-73b8fbce66b1