Решение № 56 от 23.05.2025, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Търговище, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА Д. ПАВЛОВА при участието на секретаря А. Н. Г. като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА Д. ПАВЛОВА Административно наказателно дело № 20253530200155 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Х. Х. А., ЕГН ********** от ****************, чрез адв.Р. М., АК Търговище против Наказателно постановление № 25 - 1292 – 000001 от 07.01.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР - Търговище, с - р ПП – Търговище. Считайки НП за незаконосъобразно и необосновано, жалбоподателят желае същото да бъде отменено, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. В с.з. жалбата се поддържа от пълномощник.

Наказващият орган, посредством процесуалния си представител, в с.з. изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на предендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО

ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е

ОСНОВАТЕЛНА.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи 1 следното от фактическа страна :

На 21.10.2024 г. в 10:20 ч. полицейски служители от с-р ПП при ОДМВР - Търговище изпълнявали служебните си задължения в с.Вардун, общ.Търговище. В посочения час същите забелязали движеща се по ул.

„Аврам Топалов“ специализирана машина с неустановена марка и модел.

След извършена проверка било установено, че същата е с рама № ***************, че е собственост на „Sahin Service Gmbh“ и е управлявана от жалбоподателя. Пред контролните органи последният обяснил, че като кмет на с.Вардун е използвал машината за почистване на терен до селото.

След справка в КТИ – Търговище контролните органи установили, че превозното средство не е регистрирано в Р.България, като към момента на проверката било с поставени рег.табели с номер *********** издадени в Германия с изтекъл срок на валидност. Предвид констатираното, св.С.Х. съставил на жалбоподателя АУАН бл. № 59616/ 21.10.2024г. за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Тъй като Д.ието съдържало признаци на престъпление, с мотивирана резолюция № 24-1292 –М000121 от 14.11.2024г. на ОДМВР Търговище, с-р ПП – Търговище административноказателното производство било прекратено. В

РП – Търговище била образувана преписка №

2961/2024г., по която с постановление от 19.12.2024 г. било прието, че в случая са налице признаците на престъплението по чл.345, ал.2 от НК, но Д.ието е с явно незначителна обществена опасност и представлява малозначителен случай по см. на чл.9, ал.2 от НК. Предвид това, било отказано образуването на наказателно производство и преписката била изпратена по компетентност на сектор ПП при ОДМВР – Търговище.

Последвало издаването на Наказателно постановление № 25 - 1292 – 000001 от 07.01.2025 г. от Началник група в ОДМВР - Търговище, с - р ПП – Търговище. Посредством същото за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя била наложена „глоба“ в размер на 200лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. На основание Наредба № Iз - 2539 от 17.12.2012г. било постановено отнемането на 10 контролни точки.

Съдът установи описаната фактическа обстановка след анализ на събрания по делото доказателствен материал - приложените писмени доказателства и показанията на свидетелите С.Х., Д.Й. и Г.К..

2

Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и които да са довели до цялостното му опорочаване. НП е издадено от компетентен орган, съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП и приложената заповед № 8121з- 1632/ 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Издадено е по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН и съдържа изискуемото от ЗАНН съдържание. Налице е яснота относно административното нарушение, вменено на жалбоподателя. Поради това, съдът намира, че правото му на защита не е било ограничено.

От събрания по делото доказателствен материал, включително показанията на разпитаните свидетели, безспорно се доказва, а и не се спори, че на 21.10.2024г. в 10:20ч. процесната специализирана машина с рама № ****************** се е движила по ул. „Аврам Топалов“ във с.Вардун, общ.Търговище, като е била управлявана от жалбоподателя. Т.е. същата се е движила по път, отворен за обществено ползване.

Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП, „по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани….“

В § 6, т.11 от ДР на ЗДвП е дадена дефиниция на "Моторно превозно средство" - пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства. Според § 6, т.10 от ДР на ЗДвП "Пътно превозно средство" е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари. Към пътните превозни средства се приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата.

Следващият относим текст е този на § 6, т.16 от ДР на ЗДвП, определящ "Самоходната машина" като съоръжение или машина, предназначена за извършване на специфични дейности и движеща се или придвижвана по пътищата само по изключение. Такива са: електрокарите, мотокарите и самоходната земеделска и горска техника по смисъла на §1, т.12 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, строителните машини, верижните специални и верижните бронирани машини от Българската армия и Министерството на вътрешните работи и други подобни.

От материалите по делото се установява, че в случая управляваното от 3 жалбоподателя превозно средство представлява самоходна машина и покрива понятието за моторно превозно средство. При движението си по пътищата, отворени за обществено ползване, самоходните машини следва да отговарят на условията на ЗДвП, в това число да са регистрирани и да имат съответни регистрационни табели, както изисква чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

От събраните писмени и гласни доказателства се установява, че процесната самоходна машина е била с поставени регистрационни табели с номер **(*******, издадени в Германия, с изтекъл срок на валидност. Респ. същата не е била регистрирана по надлежния ред в Р.България. От показанията и на тримата разпитани свидетели следва безспорният извод, че жалбоподателят е управлявал превозното средство, съзнавайки това обстоятелство. От изложеното следва, че Д.ието му е съставомерно по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. По делото не се установи при извършването му, жалбоподателят да е действал при условията на чл.13 или 13а от НК.

Към момента на издаване на обжалваното НП е действала разпоредбата на чл.189з от ЗДвП, забраняваща приложение на чл.28 от ЗАНН за нарушенията по този закон. Предвид това, наказващият орган не е могъл да приложи посочената разпоредба, респ. не е бил длъжен да обсъжда и неприлагането й. Възражението в тази насока е неоснователно.

Същевременно с обнародваното в ДВ бр. 38/09.05.2025 г. решение № 4 от 30.04.2025 г. на КС по к. д. № 29/2024 г., въведената в чл.189з от ЗДвП забрана е обявена за противоконституционна. Съгласно чл.22, ал.2 от Закона за Конституционни съд, от момента на влизане в сила на решението, посочената разпоредба от ЗДвП не се прилага. Предвид това, съдът е длъжен да обсъди възражението относно маловажност на Д.ието.

В тази връзка и в контекста на критериите, визирани в чл.93, т.9 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, съдът намира, че процесното Д.ие се отличава със значително по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичните случаи на нарушения от този вид, поради незначителната степен на засягане на обществените отношения, охранявани от чл.140 от ЗДвП. В тази връзка отчита вида на управляваното превозно средство, липсата на реални вредни последици от Д.ието, както и данните, предоставени от свидетелите, включително и от разпитаните полицейски служители – св.С.Х. и св.Д.Й., че управлението е било предприето от жалбоподателя във връзка с почистване на 4 сметище до селото от отпадъци т.е. изцяло в обществен интерес. Предвид това и с оглед факта, че нарушението е първо по ред, съдът намира, че Д.ието представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Предвид горното, съдът намира, че на основание чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН оспореното НП следва да бъде отменено, като жалбоподателят бъде предупреден, че при извършването на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Доколкото посочената процедура не представлява оневиняване или заличаване на противоправния характер на Д.ието, приложението й в пълна степен би изпълнило целите на закона и би въздействало дисциплиниращо и поправително спрямо дееца.

С оглед изхода на делото и съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателно. От материалите по делото е видно, че същият е направил разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Посоченият размер е над минималния, предвиден в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 във вр. от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, приложима съгласно чл.18, ал.2 от същата наредба. В тази връзка съдът намира за основателно възражението за прекомерност, направено от ответната страна.

Счита, че в случая посоченият в чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата минимум от 400 лв. съответства на фактическата и правна сложност на делото, поради което и в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в този размер.

Съгласно чл.190, ал.1 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, направените по делото разноски за свидетел следва да останат за сметка на държавата.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25 - 1292 – 000001 от 07.01.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР - Търговище, с - р ПП – Търговище, с което на Х. Х. А., ЕГН ********** от ******************* за нарушение на чл.140, ал.1 и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена „глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, като незаконосъобразно.

5

ПРЕДУПРЕЖДАВА

Х.

Х.

А.,

ЕГН

********** от

******************, че при извършването на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

О С Ъ Ж Д А ОДМВР- Търговище да заплати на Х. Х. А., ЕГН ********** от ***************** сумата от 400лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 6