Решение № 321 от 19.07.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. Благоевград , 19.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Николай Грънчаров

Членове:Владимир Ковачев

Габриела Тричкова като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20211200500413 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Срещу Решение № 6457/05.02.2021г., постановено по гр.д. № 502/2020г. по описа на РС Г.Д., в частта му в която е отхвърлен като неоснователен предявения иск от СП. Б. Л., ЕГН **********, от гр. Г.Д., срещу КР. П. М., ЕГН **********, от гр. Г.Д., за причинени неимуществени вреди, дължими за причинени му страх, притеснение и безпокойство в резултат на нанесения му от ответника побой, над уважения от съда размер от 800лв. до пълния претендиран размер от 5 000лв., както в частта му в която е отхвърлен като неоснователен предявения иск от СП. Б. Л., ЕГН **********, от гр. Г.Д., срещу КР. П. М., ЕГН **********, от гр. Г.Д., за присъждане на мораторна лихва от деня на причиняване на вредата- 06.10.2019г., до датата на предявяване на настоящия иск- 08.07.2020г., над уважения от съда размер от 61.56лв. до пълния претендиран от ищеца размер от 200лв., както и в частта на обжалваното решение за разноските, съразмерно на отхвърлената част от иска, е депозирана въззивна жалба от СП. Б. Л., ЕГН **********, от гр. Г.Д.- ищец пред първоинстанционния съд, чрез пълномощника му адв. А.С. Ш..

С въззивната жалба е наведено оплакване за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение, поради неправилното приложение на материалния закон- чл.

52 от ЗЗД при определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Поддържат се и доводи за необоснованост на атакувания съдебен акт 1 от събраните по делото доказателства.

Основното оплакване е свързано с доводите наведени с въззивната жалба, че макар съдът въз основа на събраните по делото доказателства да е приел че на пострадалия са нанесени в резултат на нанесения му от ответника побой физически и психически увреждания, то съдът неправилно е определил по справедливост и на основание чл. 52 от ЗЗД размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Излагат се с жалбата съображения, че от доказателствата пред първоинстанционния съд по безспорен начин е установен механизма на увреждането на жалбаподотеля, като деянието е осъществен чрез нанасяне на силен удар със желязна тръба, нанесен със замах и сила, което ясно сочи на начина на осъществяването на деликта от страна на деликвента.

Поддържа се с въззивната жалба че от събраните пред първоинстанционния съд гласни доказателства следва да се приеме за установено и доказано, че около две седмици въззивника Л. не е излизал от къщи, както поради това че главата го боляла и се налагало да пие болкоуспокояващи лекарства, така и поради обстоятелството че е изпитвал страх и притеснение да напуска дома си, поради това че за извършителя КР. П. М. било известно сред обществото, че е конфликтна личност, като жалбоподателят се опасявал от ново нападание. Отделно Л. изпитвал дискомфор и от това, че по това време на главата му е имало видим белег от раната, която е получил в окосмената част на главата от удара, нанесен от въззиваемия М.. В тази връзка наведени са възражения с въззивната жалба, че първоинстанционният съд не е кредитирал свидетлеските показания на свидетелите близки на пострадалия Л., досежно обстоятелството че той продължителен период от време се е страхувал да напуска дома си, който страх, притеснение и безпокойство е бил предизвикан от опасенията за ново нападание от страна на КР. П. М., а е обсъждал само свидетелските показания на останалите свидетели по делото, които сочат че са виждали С.Л. да излиза от къщи.

Навадени са с въззивната жалба правни доводи, както и цитирана съдебна практика във връзка със „справедливото” определяне от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като твърди се че в настоящия случай съдът неправилно е приложил материалния закон, като определеното по справедливост обезщетение за претърпени неимуществени вреди е изключително ниско по размер, като съдът не е съобразил характера и степента на полученото увреждане, продължителността и интензитета на претърпените от пострадалия болки в резултат на нанесения му побой от ответника, като не са отчетени емоционалния и психически дистомфорт, които пострадалият е преживял в резултат на причинените му травми, като се поддържа с жалбата че за репарирането на причининените на ищеца имуществени и неимуществени вреди, съответства напълно претендираната сума от 5 000лв.

Оспорва се първоинстационното решение и в частта му, в която съдът е отхвърлил частично предявения иск за мораторни лихви, който като акцесорен е обвързан от сумата която следва 2 да се присъди като обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

Обжалваното решение в частта му за разноските се обжалва по размер, доколкото твърди се че пред първоинстационния съд е направено от ищцовата страна възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от ответника по делото, но първоинстанционният съд не е обсъждал така направеното възражение по чл. 78 ал.5 от ГПК и не се е произнесъл по него.

Поради изложените съображения, иска се от съда с въззивната жалба да отмени като неправилно обжалваното решение на РС Благоевград в частта му в която иска по чл. 45 от ЗЗД е бил отхвърлен, поради неправилното приложение на материалния закон и вместо него да постанови друго справедливо решение, с което да уважи изцяло предявения иск и за пълния му претендират пред първоинстанционния съд размер, ведно с всички законови последици от това.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В предвидения по чл. 263 ал. 1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна- КР. П. М., ЕГН **********, от гр. Г.Д.- ответник пред първоинстанционния съд, чрез пълномощника му адв. В.А. А..

С писмения отговор се оспорва въззивната жалба като неоснователна, като се иска от съда да остави същата без уважение, тъй като оплакванията не се подкрепят от събраните пред РС Г.Д. доказателства.

Изказва се становище че оплакването че първоинстационния съд е направил неточен анализ на събраните доказателства е неоснователно. Така поддържа се че правилно съдът не е ценил свидетелските показания на свидетелите Л. и Мутиев досежно състянието на пострадалия след нанесения му побой и получените от него увреждания, тъй като в тази част същите са нелогични и противоречиви, а освен това същите следва да се обсъждат като вероятно заинтересовани по смисъла на чл. 172 от ГПК. Поддържа се с писмения отговор на въззивната жалба, че при доказването на състоянието му след получените увреждания, ищецът СП. Б. Л., ЕГН **********, от гр. Г.Д., дори е проявил процесуална пасивност- нито свидетелските показания в тази насока са пълни и обективни, нито е направено искане за назначаване на експертизи. Не са представени и писмени доказателства, с което да се удостоверява извършвано от пострадалия лечение, приемане на лекарства или медикаменти, консултация със специалисти лекари и др. В тази насока становището на въззиваемия чрез неговия пълномощник е че предявения иск за ниумеществени вреди е следвало да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.

Оспорва се с отговора на исковата молба предявения иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД по основание, като се възразява че са останали неустановени при пълно и главно доказване част от елементите на фактическия състав изпълващ нормата на непозволеното увреждане- 3 така твърди се че е останала недоказана нанесената вреда- увреждането на пострадалия, като в тази насока е бил представен и приет като доказателство по делото само амбулаторен лист с № 1379 от 08.10.2019г. в който са описани нараняванията и уврежданията като вид и разположение по тялото, без същият да е отразен в регистрите на лечебното заведение. Не е направено искане и не е разпитан като свидетел лекаря установил нараняванията, а свидетелските показания събрани по делото за състоянието на пострадалия след сбиването са непълни, противоречиви и нелогични, като не подкрепят убедително представените писмени такива. В този смисъл изказва се становище с писмения отговор на въззивната жалба, че недоказана е останала по делото и причинно следствената връзка между настъпилите увреждания и действията на ответника по делото- КР. П. М., ЕГН **********, от гр. Г.Д., поради липса на направено искане за назначаване на съдебно медицинска експертиза от ищцовата страна.

Оспорва се оплакването наведено с въззивната жалба, за това че определеният от съда размер на паричното обезщетение за неимуществени вреди, присъден с обжалваното решение на РС Г.Д. е твърде нисък. Възразява се с писмения отговор на въззивната жалба, че не са доказани обстоятелствата, които съдът следва да преценява при всеки конкретен случай, при съобразяване на константната съдебна практика при приложението на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Не са установени и доказани по делото, какво време е било необходимо за възстановяването на пострадалия от получените от него увреждания, както и какъв дискомфорт във връзка с личния му живот пострадалия е претърпял след получените от него увреждания. Твърденията на част от свидетелите че същият не е излизал от къщи в продължение на две седмици са били опровергани от свидетелските показания на другите свидетели, които сочат че същият веднага след инцидента е започнал да излиза от къщи и е разхождал кучето си. Твърденията на свидетелите че Л. е приемал лекарства и медикаменти, не се потвърждават по делото от нито едно писмено доказателство. Възразява се, че не е изяснен докрай механизма на увреждането, като се твърди от въззиваемата страна, че е имало сбиване, от което наранявания са настъпили и за ответника по делото, като няма начин те да са получени при друг повод или да са измислени. Обръща се внимание на съда, че лицата които са се сбили са били употребили значително количество алкохол и са събрани доказателства че са били пияни. Възразява се с писмения отговор на въззивната жалба, че на са събрани и други доказателства, сочещи за това че е бил сериозно смутен начина му на живот и ежедневие, които имат значение за определяне размера на дължимото обезщетение, поради което се иска от съда да остави въззивната жалба без уважение, като се претендират от въззиваемата страна и направените пред настоящата въззивна съдебна инстанция разноски по делото.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за редовна и допустима, като подадена в срока за обжалване по чл. 259 ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна, с правен интерес и насочена срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и последващ съдебен контрол.

Писменият отговор е депозиран по делото от легитимна страна, имаща право на отговор 4 съобразно разпоредбата на чл. 263 от ГПК, като е редовен откъм съдържание, своевременно е депозиран по делото- в срока по чл. 263 ал.1 от ГПК, поради което следва да бъде съобразен от въззивния съд при постановяването на въззивното решение по делото, с оглед на наведените доводи от въззиваемата страна.

В пледоариите си при устните състазения по делото, пред настоящата съдебна инстанция, пълномощниците на страните по делото поддържат доводите си наведени с исковата молба и писмения отговор на същата.

С писмено становище представено по делото в дадения от съда срок, пълномощникът на въззивника- адв. Ш. поддържа оплакванията с въззивната жалба, както и доводите за допуснато нарушение на материалния закон- чл. 52 от ЗЗД от първоинстанционния съд, за „справедливото“ обезщетение на пострадалия за претърпените от него страх, притеснение и безпокойство, като се поддържа че определения размер от 800лв. като паричен еквивалент за тяхното обезщетяване, е силно занижен. Поддържа се че при изяснен по безспорен начин механизъм на настъпване на уврежданията и начин на тяхното причиняване/чрез силен удар по главата на пострадалия/, първоинстанционният съд не е съобразил всички телесни и психически увреждания на пострадалия, съответно претърпените от него болки и страдания, изпитания страх, притеснение и безпокойство, които в своята съвкупност съставляват цялостната представа за претърпените от Л. негативни емоции и дискомфорт за продължителен период от време след осъществяването на деликта, от който за него са настъпили увреждания в областта на главата и тялото.

Разпечатката съдържа 29 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f72c6527-b93c-469c-8d09-3d81c1ba7eea