Решение № 437 от 16.12.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 437 гр. ***, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ***, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело № 20245501000520 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение №564/12.06.2024г., постановено по гр.д.

№3705/2023г. по описа на Районен съд – ***, в частта с която е отхвърлен предявеният иск от Ж. И. С. против „*** – ***“ ЕАД за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания и стрес вследствие на ПТП от 01.08.2022г. за разликата над 5000 лв. до пълния предявен размер от 10000 лв., като неоснователен.

Въззивникът Ж. И. С. излага подробни оплаквания във връзка с незаконосъобразността на съдебния акт в обжалваната част. Изложени са подробни съображения. Направено е искане да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови друго, с което да се уважи иска в пълния предявен размер 10 000 лева – допълнително обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Направено е искане съответно да се измени решение в частта за разноските, съобразно изхода на спора, в случай, че жалбата бъде изцяло уважена. Претендират се разноските по делото.

С молба от 13.11.2024г. *** заявява, че оспорва въззивната жалба. Прави искане да се потвърди първоинстанционното решение. Поддържа 1 възражението за прекомерност на претенцията на ищеца за присъждане на разноски за правна помощ предвид фактическата и правна сложност на делото. Претендира разноските за юрисконсултско възнаграждение.

Окръжен съд – гр. ***, в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание по чл.

432, вр. с чл. 429 от КЗ.

Ищцата Ж. И. С. моли съда да постанови решение, с което да осъди „*** – ***“ ЕАД да й заплати сума в размер на 10 000 лв., представляваща разликата между изплатеното й обезщетение в размер на 15 000 лв. по застрахователна преписка №43072952300055 и реално полагащото й се в размер на 25 000 лв. за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се във фрактура на първа метакарпална кост на горен ляв крайник, което увреждане наложило две оперативни интервенции, поставяне и изваждане на метална осциосинтеза с К-игли, а също така и преживени душевни болки и страдания - стрес, страх и негативни емоции, в резултат на претърпяното от нея ПТП на 01.08.2022г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 23.02.2023г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата.

Претендира разноските по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „*** – ***“ ЕАД, с който оспорва предявения иск по основание и размер.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел за безспорно наличието на предпоставките на закона за ангажиране пряката отговорност на *** за настъпили неимуществени вреди за Ж. И. С. причинени при ПТП на 01.08.2022 г. Виновното и противоправно поведение на водача *** при управление на моторно превозно средство - л.а. ***“, с peг. № *** е безспорно установено от заключението на автотехническата експертиза. По делото не е спорно, че за горепосочения лек автомобил е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество.

Не е спорно, че за настъпилото ПТП, ищцата е подала уведомление по чл. 429, ал. 3 КЗ до „*** – ***“ ЕАД на 23.02.2023 г. с молба-претенция, дружеството да определи и да й плати обезщетение за причинените й 2 неимуществени и имуществени вреди.

Не е спорно, че „*** – ***“ ЕАД е заплатило на Ж. И. С. сумата от 15 000 лв. за неимуществени вреди и сумата от 356 лв. за имуществени вреди на 06.04.2023 г. /преди предявяване на настоящия иск/. В този смисъл районният съд е изложил подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя изцяло, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Основният спорен момент по делото е, какво е справедливото обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищцата Ж. И. С..

От заключението на съдебно – медицинската експертиза е видно, че при процесното ПТП, ищцата е получила счупване на първа дланна кост на лявата ръка, което е причинило трайно затрудняване на движението на лявата ръка, по смисъла на чл. 129 от НК. Претърпяла е и две операции. Възстановяването на ищцата е протекло в продължение на 155 дни. Последният медицински документ е с дата 13.12.2022г. и тогава са установени ограничени и болезнени движения на първи пръст на лявата ръка с вероятна причина сраствания, установени при втората операция.

От свидетелските показания, които съдът изцяло кредитира като убедителни, последователни и непротиворечиви се установява, че ищцата е изпитвала болки, нуждаела се от чужда помощ за хранене, за обличане, тъй като е левичарка. Неминуемо вследствие на процесното ПТП ищцата е преживяла и силен емоционален стрес.

С оглед изложеното, съдът приема, че вследствие на претърпените травма при процесното ПТП, ищцата е претърпяла болки и страдания, което е довело до ограничения от личен, битов и трудов характер. Ето защо, съобразявайки посочените обстоятелства, както и останалите обстоятелства, от значение за определяне на справедливия размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди в резултат на получената в резултат на ПТП травма, както и с оглед възрастта на ищцата – 54 години към момента на ПТП, съдът приема, че справедливо обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди е 20 000 лв., от които ответното дружество е заплатило доброволно сумата от 15 000 лв., а с обжалваното решение първоинстанционният съд е присъдил допълнително сумата от 5 000 лв.

Поради изложеното, въззивният съд намира, че предявеният иск от Ж. И. С.

3 против „*** – ***“ ЕАД следва да бъде отхвърлен за сумата над 5 000 лв. до пълния претендиран размер от 10 000 лв., като неоснователен.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото Ж. И. С. следва да заплати на „*** – ***“ ЕАД направените във въззивното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 564/12.06.2024 г., постановено по гр.д. № 3705/2023 г. по описа на Районен съд – *** в обжалваната част.

ОСЪЖДА Ж. И. С., ЕГН **********, от гр. ***, ***, със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***. да заплати на „*** - ***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. *** направените във въззивното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4