Решение № 91 от 10.05.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Разлог, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Диана Павлова, Адм. нак. дело № 20231240200382 по описа за 2023 г.

Производството е по чл.58д и сл. от ЗАНН. Производството е образувано по жалба на "М."ООД, ЕИК*, с адрес: г.Б., у.“С.К.“№70, представлявано от К.Г.О., срещу НП №702049F697643/10.05.2023 г., издадено от н-к на о"ОД"-С., Д„ОД“ в ГД„ФК“ в ЦУ НАП, с което за нарушение на чл.27, ал.1, т.4, във вр. с чл.27, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба Н-18 от 13.12.2006 г.), във вр. чл.66а от ЗДДС и §15д, ал.1 от Преходните и Заключителни разпоредби на ЗДДС и на основание чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена "имуществена санкция" от 500. 00 лева.

Със жалбата се иска отмяна на обжалваното НП, поради незаконосъобразност, неправилност, постановено при нарушение на материалноправните разпоредби на ЗДДС и ДОПК. Излагат се съображения, че в адм. нак. производство са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи и явяващи се самостоятелно основание за отмяната на обжалваното НП. Твърди се още, че констатациите в акта и приложените в същия законови норми са в абсолютно противоречие, тъй като в предлагания обект не се предлагат доставки, посочени в чл.66а от ЗДДС. Прави се извод, че в случая не е налице неотразяване на приходи и ощетяване на фиска, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Застъпва се довод, че застъпените от АНО правни основания за определяне на наказанието, а именно чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС са неприложими, тъй като в процесния случай не се касае за неиздаване на документ /касов бон/. Пледира се съдът да отмените изцяло обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно.

В проведените съдебни заседания жалбоподателят "М.."ООД, ЕИК*, с адрес: г.Б., у.“С.К.“№70, представлявано от К.Г.О. - редовно призован, не се явява законен представител, явява се упълномощен представител - адв. З.И., която поддържа депозираната жалба на всички посочени основания в нея, като излага подробни съображения в тази насока в депозирани писмени бележки. Претендира разноски.

НО - Н-к на о"ОД"-С., Д„ОД“ в ГД„ФК“ в ЦУ НАП - редовно призован, не изпраща представител. Депозирано е писмено становище, с което се излагат доводи за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

РП-Б., ТО-Р. не изпраща представител и не изразява становище.

1

Съдът след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 24.02.2023 г. е извършена проверка на ТО-к.-.„Л.“, в г.Б., п.“В.“№1, стопанисван от "М.."ООД, ЕИК*. При проверката било установено, че горепосоченото ЮЛ, в качеството си на лице по чл.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е регистрирало всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите. От наличното и функциониращо в обекта ФУ модел "DATECS DP-150" с ИН на ФУ DT829568 и ИН на ФП 02829568, е установено, че в издадения фискален бон №0071660/24.02.2023 г. продажбата на стока – 1 бр. "ф." и 1 бр. „л.“ е отразена в данъчна група "Б" за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% ДДС, вместо в данъчна група "Г", в която е следвало да бъде регистрирана стоката, а именно - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% ДДС. Като доказателство за резултатите от проверката е съставен Протокол за извършена проверка №0113675/24.02.2023 г. на основание чл.110, ал.4, вр. с чл.50, ал.1 от ДОПК. При идентично възпроизвеждане на така очертаните фактически положения в АУАН и в процесното НП, АНО и актосъставителят извършили еднороден подбор на материалноправна квалификация, приемайки от правна страна, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.27, ал.1, т.4, във вр. с чл.27, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, във вр. с чл.66а от ЗДДС и §15д от Преходните и заключителни разпоредби на ЗДДС. На жалбоподателя бил съставен АУАН сер. АN №F697643/25.02.2023 г. Актът бил предявен и връчен на същата дата 25.02.2023 г. на К.Г.О., в качеството му на управител на дружеството "М.."ООД, ЕИК*, който е подписал и получил препис от него. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, е депозирано писмено възражение. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното НП, с което за горепосоченото нарушение и на основание чл.185, ал.2, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя била наложена "имуществена санкция" от 500.00 лева.

Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателствени материали - гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитания свидетел и актосъставител Е.К. и Д.Д., както и в писмените доказателства по делото: НП №702049- F697643/10.05.2023 г. - оригинал; АУАН №F697643/25.02.2023 г. оригинал; ПИП №0113675/24.02.2023 г. - копие и копия на документи по проверката;

Възражение срещу АУАН №F697643/25.02.2023 г. с вх. №53-06-716/06.03.2023 г. – оригинал;

Относно показанията на свидетеля Е.К., същата е извършила проверка на горепосочения ТО, изготвила е Констативния протокол и е съставила АУАН. Съдът цени показанията на свидетеля като подробни и логични, без вътрешни противоречия, съдържащи пряка доказателствена информация за осъществената проверка и за установените обстоятелства. В допълнение, показанията на свидетеля Д. също внасят пряка доказателствена информация, същият е присъствал както на проверката, така и при съставянето на горецитирания АУАН.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал.2 на посочения текст. НП е връчено лично на упълномощено за това действие лице от управителя на "М.."ООД, ЕИК* (с приложено по делото пълномощно на л.14) на дата 19.05.2023 г., а жалбата е депозирана в НАП на 01.06.2023 г.. Съдът намира, че лицето получило НП, е редовно упълномощено да получава книжа и да представлява дружеството при образувани адм. нак. производства.

Видно от представеното пълномощно, лицето Г.П. е упълномощено да представлява управителя на дружеството пред НАП, като извършва действия по подаване на документи, в това число и да подписва АУАН и НП, издадени от НАП във вр. с дейността на фирмата, включително и по електронен път и на хартиен носител. Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице (срещу което е издадено атакуваното НП) – законния представител на "М.."ООД, ЕИК*- управителят К.О., при наличие на правен интерес от обжалване и пред 2 местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл.59, ал.1 от ЗАНН) компетентния РС.

По основателността на жалбата:

Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано по този закон лице е длъжно да отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от съответното устройство. Съгласно чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС, министърът на Ф. издава Наредба, с която се регламентира издаването на фискални касови бележки от ФУ. В приложение на тази разпоредба е издадена Наредба №Н18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез ФУ. Съгласно чл.27, ал.1 на същата Наредба, лицата по чл.3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл.28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: 1. група "А" – за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0% ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; 2. група "Б" – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% ДДС; 3. група "В" – за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива; 4. група "Г" – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% ДДС.

Съгласно §15д, ал.1 от ПЗР на ЗДДС, ставката на данъка по чл.66а от закона, която е 9%, се прилага до 31.12.2023 г. за доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи, като това не се прилага за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на бира, вино и спиртни напитки, включително в случаите по чл.128 от ЗДДС. Съгласно представено становище от НАП на намалена ставка на ДДС от 9% съгласно разпоредбата на чл.66, ал.2 от ЗДДДС в сила от 01.07.2020 г., е дадено определение за „кетъринг“ и „ресторантьорски“ услуги, като по отношение на „ресторантьорските“ услуги е разяснено, че това са услугите, които се състоят от доставка в помещенията на доставчика на приготвена и/или неприготвена храна и/или напитки за човешка консумация, следвани от достатъчно подпомагащи услуги, които позволяват незабавното им консумиране.

В случая, дружеството-жалбоподател е извършвало по занятие ресторантьорски услуги - к.б. Същото има фискален апарат, чрез който инкасира продажбите, които извършва при предоставянето на стоките и услугите. Установено е, че регистрираната продажба във ФУ е отразена в група "Б", продажбите на които се облагат с 20% ДДС, вместо в данъчна група "Г", в която е следвало да бъде регистрирана стоката, а именно - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% ДДС.

С това от обективна страна, действително дружеството е допуснало нарушение по чл.27, ал.1, т.4, вр. ал.2 от "Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл.66а от ЗДДС, съгласно §15д, ал.1 от ПЗР на ЗДДС, но съдът счита, че настоящият случай следва да се квалифицира като маловажен такъв по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Макар формално да е осъществен съставът на нарушение на чл.27, ал.1, т.4 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г., продажбата на, 1 бр. „ ф." и 1 бр. „л.“ в група, „Б", която се облага с 20% ДДС, е било инцидентно.

Налице са и редица смекчаващи адм. отговорност обстоятелства, очертаващи обществената опасност на самото нарушение и нарушител като незначителни. На първо място, това нарушение се явява първо за дружеството-жалбоподател, от което следва изводът, че дружеството поначало стриктно изпълнява законовите си данъчни задължения. Също така дружеството-жалбоподател е съдействало изцяло на приходната администрация, като е представило всички относими към случая документи. На последно място, освен маркирането на стоката в различна група всички останали изисквания по чл.27, ал.1 и ал.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г., са били изпълнени и не са били констатирани други такива нарушения, както и не е настъпило ощетяване на фиска.

Поради изложеното съдът счита, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като и минимално предвидения в санкционната разпоредба на чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, 3 размер на адм. наказание имуществена санкция от 500.00 лв., се явява несъответен на незначителната обществена опасност на деянието и на извършителя. В тази вр. атакуваното НП следва да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно и нарушителят да бъде предупреден, че при извършване на друго адм. нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съд. акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено адм. наказание. Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.

На основание чл.63д ЗАНН, съдът дължи произнасяне по разноските. В случая право на разноски, предвид отмяната на НП, има жалбоподателят, който претендира разноски от 400.00 лева за адв. възнаграждение. Следва да се посочи, че съгласно чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения, минималното възнаграждение е 400.00 лева, като в случая се претендира минималния размер, поради което и в полза на жалбоподателя следва да се присъди исканото възнаграждение.