Протокол № 23 от 01.02.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 23 гр. Варна , 26.01.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Мария К. Терзийска при участието на секретаря Мая Т. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело № 20203100901046 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

Ищецът С. М. С. чрез законен представител М. Е. С., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат С. С., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ищецът В. М. С. чрез законен представител М. Е. С., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат С. С., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД, нередовно призован, не се представлява.

СЪДЪТ докладва, че след справка в Софийски градски съд, извършена от секретаря на състава днес, е отговорено, че призовката до ответника е връчена на 18.01.2021 г.

СЪДЪТ докладва Становище с вх.№ 1123 от 25.01.2021 г. от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, в което заявяват, че поради служебна ангажираност са в невъзможност да се явяват лично в открито съдебно заседание. Не възразяват да се даде ход на делото при редовна процедура по призоваване на страните.

Адв. С.: Считам, че не са налице пречки за даване ход на делото. Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице пречки по хода на делото, независимо от обстоятелството, че не е спазен срокът по ГПК за призоваване на ответното дружество „БУЛ ИНС“, АД доколкото без съмнение процесуалният представител - адвокат Гочев е наясно с неспазване на срока, а в депозираното становище не възразява да се даде ход на делото.

Макар да е записано, че не възразява при редовна процедура по призоваване на страните, обстоятелството, че е изложил становище по проекта за доклад, по доказателствените искания, включително и по същество на спора, съдът приема, че съставлява изявление, с което не се възразява по нередовното призоваване на тази страна и ход на делото следва да бъде даден в днешно съдебно заседание.

1

С оглед горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Адв. С.: Поддържам исковата молба. Запознати сме с проекта за доклад по делото и нямаме възражения.

СЪДЪТ докладва, че в депозираното Становище с вх.№ 1123 от 25.01.2021 г. от ЗД „БУЛ ИНС“ АД се поддържа отговора на исковата молба, а по проекто-доклада се заявява, че няма възражение по правната квалификация и разпределението на доказателствената тежест.

Въз основа на изложеното от страните в хода на размяната на книжа, както и изразените становища от процесуалните представители на страните по проекта за доклад и правната квалификация на иска,

СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО

Подадена е искова молба от С. М. С. и В. М. С., и двамата действащи чрез законен представител М. Е. С., с. Изворско, обл. Варна, с която предявени искове по чл. 432 ал.1 от КЗ против Застрахователно дружество "Бул инс” АД, за осъждане на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение в размер от по 200 000 лева на всеки от ищците, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени болки и страдания, следствие от причинената смърт на Н. Т. Г. /майка/ от ПТП на 06.02.2019 г., допуснато по вина на Г. Б. Р., признат за виновен с Присъда № 60 от 02.10.2019 г., постановена по НОХД № 971/2019 г. по описа на ВОС, влязла в законна сила на 24.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция – 12.03.2019 г. до окончателно изплащане на сумата.

Твърдения по иска:

Ищците, чрез законния им представител М. Станев твръдят, че на 06.02.2019 г. е настъпило ПТП с участници л.а. „Ауди А4“ с ДК№ В 7134 ВТ, управляван от Г. Б. Р. и МПС, м. „Мерцедес“ с ДК№ * **** **. Следствие на удара купето в задната част се деформирало до такава степен, че ламарините притиснали седящата на задна седалка майка 2 на ищците Н. Т. Г., която в резултат на получените травматични увреждания починала на място.. С влязла в законна сила на 24.06.2020 г. присъда № 60/02.10.2019 г. по НОХД № 971/2019 г. по описа на ОС Варна Р. е признат за виновен за това, че на горепосочената дата, при управлението на МПС нарушил правилата за движение по чл. 20 ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Н. Т. Г. – престъпление по чл. 343 ал.1 б. „В“ от НК.

Твърдят ищците, че същите е настъпила внезапна празнота от загубата на един млад човек и тяхна майка, която ги е отглеждала в много любов. Връзката е била много силна и загубата на родителя е непреодолима. Децата са се затворили в себе си, не можели да спят спокойно, сънували кошмари при мисълта за майка им и плачели. Претърпели са силен емоционален стрес.

Считат, че застрахователят по ГО дължи овъзмездяване на претърпените болки и страдания в заявения с настоящата претенция размер. Счита всички възражения по отговора на ответника за необосновани.

Становище по отговора:

Застрахователното дружество „БУЛ ИНС“ АД оспорва наличието на валидна застрахователна полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за процесното МПС, валидна и към датата на ПТП. Другите релевантни твърдения по отговора са за съпричиняване на вредоносния резултат от починалата поради пътуване в МПС, макар и на задна седалка, без поставен обезопасителен колан, с което е поставила себе си в по-голяма опасност. Настоява и, че търсеното обезщетение като размер е прекомерно завишено и не съответства на трайно установената практика на съдилищата за обезщетения на този род вреди.

Останалите твърдения относно механизма на ПТП и другите елементи от фактическия състав на деликта, съдът не възпроизвежда, доколкото е налице влязла в сила присъда.

Правна квалификация на иска: чл. 432 ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД чл. 429 от КЗ.

Доказателствена тежест:

ОТСЪСТВАТ БЕЗСПОРНИ ФАКТИ по застрахователното правоотношение.

На осн. чл. 300 от ГПК съдът указва на страните, че влязлата в сила Присъда № 60 от 02.10.2019 г., постановена по НОХД № 971/2019 г. на ВОС, влязла в законна сила на 24.06.2020 г., е задължителна за гражданския съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца, поради което и тези въпроси не могат да се пререшават.

3

Ищецът, следва да установи вида, характера и интензитета на претърпените болки и страдания, за което е ангажирал доказателства както и наличието на валидно застрахователно правоотношение за МПС л.а. „Ауди А4“ с ДК№ В 7134 ВТ, за което е ангажирал доказателства.

Ответникът следва да установи факта на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадия – обстоятелството, че е пътувала без обезопасителен колан и че именно това й поведение е причина за смъртта, като за последното не е ангажирал доказателства.

Преклузия по представяне на доказателства настъпва в първо по делото съдебно заседание.

СЪДЪТ докладва, че с Определение № 2182 от 17.12.2020 г. е допуснал събирането на приложените към исковата молба и към отговора на исковата молба доказателства.

С Ъ Д Ъ Т намира, че следва да бъдат приети като доказателства по делото представените писмени доказателства, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представените с исковата молба заверени преписи на: Присъда № 60 от 02.10.2019 г. по НОХД № 971/2019 г. по описа на ВОС; Удостоверение за наследници изх.№ 01 от 11.02.2019 г. на Н. Г.; Удостоверение за раждане № 96091 от 07.04.2010 г. на С. Станев; Удостоверение за раждане № 0020170770 от 10.05.2017 г. на В. С.; Застрахователна претенция вх.№ ОН-158507 от 12.03.2019 г.;

Проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност към 13.02.2019 г.; извлечение от Търговския регистър за ЗД „БУЛ ИНС“ АД от 07.07.2020 г.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА пълномощно. представеното към отговора на исковата молба

СЪДЪТ докладва, че с Определение № 2182 от 17.12.2020 г. е задължил ЗД „БУЛ ИНС“ АД в срок до първо съдебно заседание да представи преписката по застрахователна полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със срок на валидност до 16.05.2019 г. и с № BG 02118001473003, като е указал, че при неизпълнение съдът ще приложи последиците по чл. 161 от ГПК.

В тази връзка съдът докладва, че в депозираното становище от процесуалния представител на ответника се сочи, че към исковата молба, от която са получили препис, е приложена справка от Гаранционен фонд относно лек автомобил с ДКН * **** ** към дата 13.02.2019 г. Заявява се, че справката не установява наличие на валидно застрахователно правоотношение, както към исковата молба, така и към допълнителната искова молба 4 липсват, каквито и да са, доказателства за номер на полица, която да е издадена от застрахователя, освен приложената справка от Гаранционен фонд.

Адв. С.: Аз мисля, че справката от Гаранционен фонд дава информация за това към датата на произшествието дали има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил, доколкото няма абсолютно никакви данни, че този автомобил не е застрахован. Ако нямаше „Гражданска отговорност“, тогава би следвало Гаранционният фонд да бъде ответник в това производство. Аз не мисля, че е наше задължение да предоставяме полицата на виновния водач. Ние нямаме нищо общо с него.

СЪДЪТ докладва, че с Определение № 2182 от 17.12.2020 г. е допуснал до разпит един свидетел на ищеца за установяване на претърпените болки и страдания.

Адв. С.: Водим свидетеля.

СЪДЪТ пристъпва към разпит в днешното съдебно заседание на свидетеля, воден от процесуалния представител на ищеца, с оглед на което снема самоличността му:

В. К. М., ЕГН ***, българска гражданка, неосъждана, без дела и трудовоправни отношения със страните.

Свид. М. на въпрос от съда: М. ми е син. С. и В. са ми внуци.

СЪДЪТ уведомява свидетеля В. М. за правата по чл.166 от ГПК.

Свид. М.: Желая да свидетелствам.

СЪДЪТ предупреждава свидетеля В. М. за отговорността по чл.290 от НК, след което същата обеща да говори истината.

Свид. М. на въпроси от адв. С.:

С. и В. са ми внуци. М. ми е син. Двете деца живееха с майка си, преди да стане тази катастрофа. Голямото е на 11, а малкото е на 3 и половина. С. е по-големият. Голямото много трудно го изживява и сега е тъжен. Рови в телефоните, гледа снимки. Много зле го преживява. Малкото и то я познава. Като почина майка му, беше на година и 3 месеца, но пак я познава по снимките. Вика: „Това е моята мама.“ Много трудно… Свид. М. на въпроси от съда:

В последния момент не бяха заедно майката и бащата на децата. Към момента на смъртта и́ не бяха заедно. Само малкото беше при нея. Големият беше при мен. Аз живея със сина си. След смъртта на майката, аз пратих да вземат малкото, защото там нямаше кой да го гледа. Вече гледам и В.. Големият беше гледан от мен, но В. беше по-малка и беше при майка си за един месец. През цялото време бяха при мен децата до днес включително.

5