Решение № 4214 от 04.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4214 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20251110125544 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба от “..........” ЕООД, представлявано от адв. С. К., срещу “А.” ЕАД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр.

82 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 750 лева, представляваща вреди от неизпълнение на договорно задължение по сключен между страните Договор за електронно събиране на пътни такси, изразяващи се в платена глоба по електронен фиш.

В исковата молба ищецът твърди, че по силата на сключения между него, ответника и “.......” АД ищецът има задължение да заплаща на ответника суми по издавани от последния месечни фактури за начислени такси при движението на притежаваните от ищеца и посочени в договора пътни превозни средства. Ищецът твърди, че е заплащал редовно дължимите суми, които ответникът от своя страна е имал задължение да отнася към трето лице. Ищецът навежда твърдения, че е налице договорно неизпълнение от страна на ответника, обуславящо установено извършване на нарушение от ищеца, вследствие на което последният е претърпял загуба, като е заплатил наложена му имуществена санкция в размер на 750 лева от Агенция “Пътна инфраструктура” за същото нарушение. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът “А.” ЕАД е подал отговор на исковата молба, чрез юрк. Я.З., в който възразява срещу основателността на исковата молба, като твърди, че искът е недоказан по основание и размер и моли същият да бъде отхвърлен. Ответникът не спори, че между страните е бил сключен и е действал договор за услугата електронно събиране на пътни такси. Ответникът оспорва да е получил всички плащания по договора.

Сочи, че има неизпълнение по една фактура, с оглед което е спрял предоставянето на услугите по договора за периода до плащането на това задължение, за което ищецът е бил уведомен изрично със SMS известие и по електронна поща. С оглед това, посочва, че не е налице неизпълнение от ответника, а упражняване на права по договора и право на задържане по чл. 90 ЗЗД, както и че няма причинно-следствена връзка между неправомерно поведение на ответника и претърпяната от ищеца вреда. Счита, че искът е неоснователен и 1 недоказан и моли за отхвърлянето му. Претендира разноски.

След като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа:

Като писмени доказателства по делото са приети и не са оспорени Тристранен договор № 22620 от 06.04.2020 г. и 5 бр. платежни нареждания за плащания от ищеца.

Ответникът е представил като доказателство и фактура № ********** от 02.06.2023 г. за сумата от 1380,85 лева.

По делото е представена и електронна кореспонденция, която по своя характер представлява частен свидетелстващ документ, изходящ от трето по делото лице. Същата няма обвързваща съда материална доказателствена сила, от една страна, тъй като издателят няма удостоверителна законово предвидена компетентност, а от друга - не изхожда от страна по делото, която чрез нея да е удостоверила неизгодни за себе си факти.

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение е прието като неоспорено от страните. Съдът намира, че същото е изготвено обективно и го кредитира, като го поставя в основата на своите фактически изводи. Вещото лице приема, че ищецът е заплатил сума в размер на 1684,68 лева, следваща се по фактура № 0467008630 / 03.05.2023 г., два пъти - на 15.05.2023 г. и на 16.06.2023 г. Установено е, че сумата и основанието, посочени в двата платежни документа от 15.05.2023 г. и 16.06.2023 г., са дублирани.

Установено е, че повторно платената сума на 16.06.2023 г. е отнесена от ответника като депозит по договора, докато в този момент изискуемо е било вземане на ответника от 1380,85 лева по следваща по ред фактура № ********** / 02.06.2023 г. с краен срок за плащане, посочен в документа, 16.06.2023 г. Същата е била заплатена от ищеца на 27.07.2023 г., като забавата за плащане е причина за прекратяване на услугата по електронно събиране на пътни такси от ответника.

Вещото лице приема, че услугата е била спряна в периода 20.06.2023 г. до 27.07.2023 г., а на 12.07.2023 г. Агенция “Пътна инфраструктура” е установила нарушение на ищеца за движение на негово ППС без заплатена дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Последното обстоятелство се установява и от събрани по делото писмени доказателства, а именно Електронен фиш № 85065662639 и платежно нареждане от 22.08.2023 г. за заплащане на имуществената санкция в размер на 750 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По делото не се спори, че между страните е налице договорно правоотношение по повод сключен Тристранен договор за електронно събиране на пътни такси от 06.04.2020 г., по силата на което ответникът предоставя на ищеца услугата електронно събиране на такси срещу заплащане.

С разпределената с определението по чл. 140 ГПК доказателствена тежест е установено в тежест на ищеца доказването на изпълнението на задълженията си по договора, което да е прието от представител на ответника в установения срок за изпълнение.

Основен спорен въпрос по делото е свързан с това налице ли е изпълнение на задължението на ищеца, предвид твърдяното от ответника изпадане в забава относно плащането на дължимите суми за м. юни 2023 г., както и обстоятелството, че междувременно ищецът е извършил повторно плащане на задължението за м. май 2023 г., дублирайки основанието и размера по вече издадена и платена фактура за същия период.

От приетата като писмено доказателство Фактура № ********** / 02.06.2023 г. е видно, че крайният срок за плащане на същата е 16.06.2023 г. От събраните доказателства по делото се установява, че на 16.06.2023 г. е извършено плащане от страна на ищеца към ответника за сумата от 1734,07 лева. Към този момент изискуемо е било само едно 2 вземане на ответника - това за м. юни. В съдебната практика се приема, че ако длъжникът има към кредитора си само едно задължение, то всички извършени спрямо кредитора плащания касаят именно този дълг. В същата насока е разрешението на правния въпрос в решение № 119/30.07.2018 г. по гр. дело № 1796/2017 г. на ВКС, IV г.о. Извършеното плащане от ищеца, независимо от погрешно посоченото основание, е било достатъчно, за да погаси изцяло изискуемото вземане на кредитора, като платената над този размер сума поражда вземане на ищеца за връщането , което вземане обаче не е предмет на това дело.

От друга страна, неправилното счетоводно отразяване на получената сума от страна на кредитора не може да дерогира погасителния ефект на релното плащането, след като е установено постъпването на паричните средства в неговия патримониум и липсата на други непогасени изискуеми задължения на длъжника към същия момент. В този смисъл е налице константна съдебна практика, която приема, че вписванията в счетоводните книги са частни свидетелстващи документи, чиято доказателствена сила не е равнозначна на материална доказателствена сила на официални свидетелстващи документи. Тяхната формална доказателствена сила се отнася единствено до факта на писменото изявление и неговото авторство, но не обхваща други данни, за които документът свидетелства. Следователно и съдът не е обвързан в изводите си от счетоводните записвания на ответника.

От съдебно-счетоводната експертиза става ясно, че сумата от 1734,07 лева е разпределена от ответника в перо “Депозит". В приетия като доказателство по делото договор между страните не се установява уговорка за предоставяне на депозит от страна на ищеца, поради което не може да се приеме, че ответникът е имал основание да отнесе платената от ищеца с грешно основание сума като депозит. Дори сумата да е законосъобразно отнесена като депозит, то трябва да се държи сметка за функцията на депозита, а именно обезпечителна и гаранционна функция, поради която сумата ще служи за обезпечаване изпълнението на задълженията на длъжника. С оглед на това, сумата, отразена като депозит, отново е следвало да бъде използвана от ответника за погасяване на неизпълненото задължение за м. юни, а обратното, което е налице в случая, представлява неоснователно обогатяване. Счетоводното записване показва, че напълно съзнателно ответника е пренебрегнал плащане за текущия месец и е неправилно е продължи да твърди, че въпреки това плащане има неизпълнение.

Съдът на основание чл. 235, ал. 3 ГПК е длъжен да съобрази също, че ищецът, чрез пълномощника си, в съдебно заседание прави изявление за прихващане на задължението си за м. юни в размер на 1380,85 лева с платената от него с грешно основание сума в размер на 1734,07 лева, чието връщане иначе ответникът би дължал. Съгласно чл. 104, ал. 2 ЗЗД погасителният ефект настъпва от деня, в който прихващането е могло да се извърши на 16.06.2023 г., когато е и крайният срок за заплащане на задължението на ищеца за м. юни. Следователно ищецът никога не е изпадал в забава за изпълнение на задължението си и нямаше да бъде глобен ако отметника си беше изпълнил задължението по договора и беше платил на терто лице.

От гореизложеното следва, че доколкото липсва неизпълнение от страна на ищеца, спирането на услугата от страна на ответника е неправомерно и представлява неизпълнение по договора, от което произтичат вреди за ищеца изразяващи се в задължението за плащане на глоба.

Обезщетението при неизпълнение на договорно задължение обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.

Елементите на фактическия състав включват неизпълнение на задължението по двустранен договор по причина, която може да се вмени във вина на длъжника, и изправност на насрещната страна. Отговорността по чл. 82 ЗЗД е обусловена от настъпването на вреда, която да е в причинна връзка с неизпълнението. Претърпяната загуба, като елемент от 3 фактическия състав на обезщетението за вреди, е вид имуществена вреда, изразяваща се в намаляване имотното състояние на кредитора в резултат на неизпълнението.

Следва да се приеме, че е осъществен фактическият състав на чл. 82 ЗЗД, пораждащ основание за ангажиране на договорната отговорност на ответника в качеството му на страна по процесния договор, за причинени на ищеца вреди под формата на претърпяна загуба.

Изложеното обуславя извод за основателност на предявения иск.

По отговорността за разноски:

При този изход на правния спор направените в хора на делото разноски следва да се присъдят на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът претендира и доказва да е направил разноски за адвокатско възнаграждение - 550 лв., за държавна такса - 42,50 лв., и за депозит за съставяне на съдебно-счетоводна експертиза - 350 лв. В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и е поискал намаляването му до минимума, определен в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът счита за неоснователно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като не намира същото за прекомерно, съобразно обичайните възнаграждения съобразени при приложението на чл. 5 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД “А.” ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н Илинден, ул. “Кукуш” № 1, да заплати на “..........” ЕООД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление в гр. Суворово, ул. “Иван Вазов" № 5, сумата о т 383,47 евро, представляваща вреди от неизпълнение на договорно задължение по сключен между страните Договор за електронно събиране на пътни такси, изразяващи се в платена глоба по електронен фиш, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба (07.05.2025 г.) до окончателното изплащане.

Разпечатката съдържа 37 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f72b419c-da17-48ba-8cda-0c47ad11f86b