Определение № 3613 от 10.07.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3613 гр. София, 10.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20248002103776 по описа за 2024 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Г. Г., ЕГН-[ЕГН] против решение № 115 от 16.04.2024 г. по гр.д.№ 62/2024 г. на Окръжен съд-Монтана, с която е обезсилено решение № 311/27.09.2023г., постановено по гр.дело № 1627/2022г. на Районен съд-Лом в частта му, с която е допусната делба по отношение индивидуализираните в решението имоти и са определени правата на страните и делото е върнато на първостепенния съд за ново разглеждане от друг състав на РС от етапа конституиране на всички съсобственици като задължителни необходими другари, а в останалата част решението на РС е потвърдено.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на решението. Нищожност се твърди, защото съдът е уважил недопустимо искане на част от ответниците, за каквото те нямат правен интерес, касаторът да не участва в делбата. Ако съдът не приеме нищожност на това основание се твърди недопустимост на решението на същото основание. Неправилност се твърди, защото съдът в нарушение на договорната свобода по чл. 9 ЗЗД е анализирал неправилно договорите за продажба на наследство, като не е обсъдил доказателствата за валидността им, не е съобразена наследствената трансмисия, на основание на която 1 прехвърлителите са придобили права от общия наследодател, чието наследство е обособено от това на преките наследодатели и затова са го прехвърлили като предмет на договорите по чл. 212 ЗЗД.. Направено е оплакване и за процесуални нарушения, защото са дадени неясни указания относно това кой следва да се конституира и крайният резултат е несъвместим с практиката на ВКС.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК. Твърди се нищожност, евентуално недопустимост на въззивното решение, защото е обсъдено искане на част от ответниците, каквото те нямат интерес да правят. Касаторът се позовава на противоречие със съдебната практика по чл. 9 ЗЗД и границите на свободата на договаряне, както и относно предмета на договора за продажба на наследство. Наведено е твърдение за очевидна неправилност на извода, че договор за продажба на наследство е възможен само с продавач – прекия наследник, а не този, който е получил наследството на по-общ наследодател по наследствена трансмисия.

Твърди се противоречие на дадените указания при връщане на делото на РС със съдебната практика, според която при прехвърляне в хода на производството, делото продължава с прехвърлителя, а купувача може да встъпи. Цитирани са множество решения на ВС и на ВКС.

Ответницата по касация Я. Д. С. оспорва касационната жалба и допускането до касационно обжалване, защото не са формулирани въпроси, а цитираната съдебна практика не разглежда точно въпроса, по който се е произнесъл въззивния съд. По същество счита основният извод на въззивната инстанция за правилен.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява като допустима.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

По делото безспорно е установено, че имотите по отношение на които се иска делба, с изключение на имота по т.9 от исковата молба с идентификатор [№] нива в м. Долните ливади, са възстановени на наследниците на П. Г. С., починал 1958г. по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. С решение № О3Д/11.09.1997г. с план за земеразделяне са възстановени седем земеделски имота от т.2 до т.8 по и.м.: с идентификатори [№] -нива; ***-нива; ***-нива;

***-нива; *** -нива; ***-нива и ***- нива.

2

С решение № О3/11.09.1997г. на наследниците на П. С. в стари реални граници е възстановено лозе от 2.723 дка в м. Лозята с идентификатор [№] по КККР на [населено място]. С решение № О3Д/20.07.2001г. са възстановени последните три имота - гори и земи от горския фонд с идентификатори [№]; [№] и [№].

Общият наследодател П. Г. С. е починал на 22.07.1958 г. и е оставил като наследници по закон трима низходящи – деца: Т. П. Г., Невен П. Г. и Ф. П. И..

Синът Т. П. Г. е починал 1923г. - преди наследодателя си и по право на заместване е наследен от син Б. Т. П. и дъщеря С. Т. В.. Б. Т. е починал 1988г. и негови наследници, след смъртта и на съпругата му А. С. П. през 1993 г. е дъщеря му Л. Б. Г., която е починала 2008г. и е наследена от своя син В. Е. Г..

С договор, оформен с н.а. № 10.т.ІV от 20.02.2014 г. В. Е. Г. е прехвърлил 1/6 ид. ч., която е притежавал по наследство от П. С. на съсобственика Д. Д. Д. от седемте земеделски имота от т.2 до т.8 от исковата молба- имоти с идентификатори *** -нива; ***-нива; ***-нива;

***-нива; *** -нива; ***-нива и ***- нива.

Дъщерята на Т. П. - С. Т. В. е починала 1998г. и неин законен наследник е дъщеря й М. Д. Ц., починала 2002г. и наследена от своите низходящи син Д. Д.

Д. и Д. Д. Д.. Д. е починал 2016г. и е наследен от съпруга М. Д. Д., дъщеря М.

Д. Д.- С. и син Д. Д. Д.. Освен наследствената му част, те са наследили и купената от В. Е. 1/6 ид.ч. от описаните седем имота. М. е починала 2017г. и наследена от дъщеря си М. Д. Д.-С., страна по делото. Нейният брат Д. е починал 2017г. без да остави низходящи, поради което и негов наследник е сестра му М.. Д. Д. Д. е починал 2020г. и наследен от низходящи Я. Д. С. и С.

Д. Д., страни по делото. Те наследяват освен неговата идеална част по наследство и купената от него с договор, оформен с нот. акт№ 106,т.1 от 01.02.2016г. от О. П. Н. 1/9 идеална част от същите седем земеделски имота.

Синът на П. С. - Н. П. Г. е починал 12.10.1959г. и оставил наследници дъщери С. Н. Н. и Сарафка Н. П.. Дъщерята С. Н. Н. е починала на 23.07.1995г., без деца и е наследена от съпруг Я. А. Н., починал на 30.03.1999 г. и от сестра си Сарафка Н. П., починала на 20.02.1997 г. /погрешно посочено във въззивното решение, че е починалата преди сестра си през 1977г./. Наследствената 1/6 ид.ч. на С. Н. Н. се разпределя между преживелия я съпруг и сестра й Сарафка Н. П. по правилото на чл. 9, ал.2 ЗН, като по делото няма данни за продължителността на брака.

Съпругът на С. - Я. А. Н. е починал на 30.03.1999г. – след постановяване на 3 трите реституционни решения и не е последващ съпруг по смисъла на чл. 9а ЗН, съгласно приетото в мотивите по т.1 ТР 1 от 4.11.1998 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 1/1998 г., ОСГК, поради което този текст е неприложим. /Съгласно т.1 от това тълкувателно решение, чл. 9а ЗН намира приложение при следните кумулативни предпоставки: 1. Гражданският брак да е сключен след одържавяването на имотите или включването им в ТКЗС и други селскостопански организации. 2. Съпругът да е преживял съпруга-собственик.

3. От брака да няма родени или осиновени деца. 4. Последващият съпруг да е починал преди възстановяването на собствеността./

Наследници на Сарафка Н. П. са: О. П. Н. и Ц. П. Н., последната починала 30.05.2020г., наследена от син Я. Н. С., дъщеря М. Н. С. и син О. Н. С., страни по делото. При определяне на квотите следва да се съобрази, че О. се е разпоредила с договор за продажба с 1/9 ид.ч. от изброените по-горе седем имота.

Преживелият съпруг на С. – Я. е починал на 30.03.1999 г . - след възстановяването на собствеността и наследява дял от придобитата по наследство идеална част от съпругата му от възстановените преди това през 1997 г. процесни имоти по правилата на чл. 9, ал.2 ЗН заедно сестра й С. Н.

П., починала на 20.02.1997 г. но има значение продължителността на брака му с С., предвид нормата на чл. 9, ал.2 ЗН. Негови наследници са братята и сестрите му.

Сестрата на Я. - С. А. П. е наследена от Е. Б. Б., починала 2017г., и оставила за наследници син И. К. Б., дъщеря Т. Б. Н., починала на 05.04.2014 г., наследена от дъщеря Н. П. Н.. С договор от 15.06.2022 г. И. К. Б. продава на Г. Г. Г. наследството, оставено от П. Г. С. и от Я. А. Н.. С договор от 13.07.2022г. /след предявяване на иска за делба/, Н. П. Н. продава на Г. Г. Г. наследството останало от П. Г. С. и от Я. А. Н.. Легитимирана да участва в производството е прехвърлителката, защото прехвърлянето е в хода на процеса.

Сестрата на Я. - Р. А. Г. е починала на -4.04.1997г. /преди него/ и е наследена от А. Г. Т., починала на 02.07.2011г., чийто наследници са Ц. И. Т., /съпруг/ и деца И. Ц. И. и Р. Ц. М., страни по делото. договор от 05.04.2023 г. В хода на производството, с договор от 05.04.2023 г. Ц. И. Т., И. Ц. И. и Р. И. М. продават на Г. Г. Г. наследството останало от П. Г. С. и от Я. А. Н.. И в този случай легитимирани да участват в делбата са прехвърлителите, защото прехвърялнето е в хода на производството за делба.

4

Братът на Я. - П. А. Н. е починал 1984г. без да остави низходящи наследници и е наследен от останалите братя и сестри, респективно от низходящите им.

Сестра на Я. - М. А. И., починала 2009г. е наследена от своята дъщеря К. Г. А. и от низходящите на починалия син Й. Г. А., наследен от децата си М. Й. Г.-М. и А. Й. Г., страни по делото. С договор от 17.06.2022 г. К. Г. А. продава Г. Г. Г. наследството останало от П. Г. С. и от Я. А. Н..

Братът на Я. - П. А. Н. е починал 1975г. , преди наследодателя си Я. А. Н..

Брат на Я. - Н. А. Н. е починал 2010г. и е наследен от син Д. Н. А., страна по делото.

Третият наследник на общия наследодател П. С. –дъщеря му Ф. П. И. е починала 24.07.1973г. е оставила наследници син Т. П. И. и дъщеря Ц. П. И..

Синът Т. е починал 2008г. и наследен от дъщеря В. Т. И. и син В. Т. И., починал 2018г. и наследен от син И. В. И.. Ц. П. И. е починала 2018г. с единствен наследник Р. Г. М. /страна по делото /. С договор от 10.06.2022 г. В.

Т. И. продава на Г. Г. Г. наследството, оставено от П. Г. С.. С Договор от 20.06.2022 г. И. В. И. продава на Г. Г. Г. наследството, оставено от П. С..

Въззивната инстанция е приела, че с приложените договори за продажба на наследство, ищецът Г. Г. Г. не е придобил права върху процесните имоти и не се легитимира като съсобственик на същите, наред с наследниците на общия наследодателя П. С., страни по делото, тъй като негови продавачи не са преките наследници на П. С., призовани към наследяване към датата на смъртта на наследодателя - 1958г., когато е открито наследството. Според възивния съд, валидно разпореждане с наследството на П. С. могат да извършат само преките му наследници Б. Т. П. и дъщеря С. Т. В., заместили починалия преди П. С. негов син Т. П. Г., както и Невен П. Г. и Ф. П. И.. За този извод се е позовал на приетото в т. 2 от ТР № 1 от 04.11.1998г. по тълк. дело. № 1/1998 г. на ОСГК на ВКС и приетото в него, че кръгът на законните наследници на възстановената собственост върху имоти, одържавени или включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации се определя към момента на смъртта на наследодателя. В резултат на това е заключил, че продавачите по приложените договори за продажба на наследство са се разпоредили с права, каквито не притежават, поради което и ищецът Г. Г. Г. като купувач не е придобил права върху процесните имоти, не се легитимира като съсобственик и не следва да участва в делбата. Приел е, че съсобственици са продалите наследството си, 5 включително и преди предявяване на иска и те трябва да участват по делото.

Като съсобственици са посочени В. Е. Г., М. Д. Д.-С., Я. Д. С., С. Д. Д., Ц. И.

Т., И. Ц. И., Р. Ц. 9 М., М. Й. Г.-М.,А. Й. Г., Д. Н. А., О. П. Н. , Я. Н. С., М. Н.

С., О. Н. С., Р. Г. М., както и продалите наследството И. К. Б., Н. П. Н., К. Г. А., В. Т. И. и И. В. И., които не са конституирани като страни в производството.

Затова е обезсилил решението на РС в частта, с които е допусната делба по отношение индивидуализираните в решението имоти и са определени правата на страните и е върнал делото на първостепенния съд за ново разглеждане от друг състав от етапа конституиране на всички съсобственици като задължителни необходими другари. Решението е потвърдено в частите, с които искът за делба е отхвърлен по отношение ответниците С. П. И., И. Б. И., С. А. С., К. А. С., Г. И. Б. и В. Г. Е..