Присъда № 54 от 30.06.2026, Районен съд - Нова Загора

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 54/30.06.2026 г. по НОХД № 295/2026 г. по описа на РС-Нова Загора

Настоящото производство се развива по реда на диференцираната процедура по Глава двадесет и седма от НПК, чл. 371, т. 2 НПК.

Подсъдимият Й.С.Й. е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК

В съдебно заседание прокурорът от РП Нова Загора поддържа обвинението така както е предявено с обвинителния акт. Счита, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства. Намира, че подс. Й. следва да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Пледира за определяне на наказание при условията на чл. 58а от НК предвид диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК в производството пред първата инстанция.

Подсъдимият Й., редовно призован, участва лично и със служебно назначения си защитник, адв. П.А.. Признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съгласява се да не се събират доказателства за тези факти, съответните доказателства от досъдебното производство и самопризнанията му по чл. 371, т. 2 НПК да се ползват от съда при постановяване на присъдата и производството да протече по реда на съкратеното съдебно следствие.

Служебният защитник пледира признаването на подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение. Моли за определяне на наказание в рамките на предвидения в закона специален минимум, което по реда на чл. 58а от НК бъде намалено с 1/3.

За да постанови присъдата си и след формирана положителна констатация, че съответните действия по разследването са извършени при условията и по реда на НПК, а самопризнанието на подс. Й. се подкрепя изцяло от събраните в досъдебното производство доказателства, на основание чл. 373, ал. 3, вр. с чл. 372, ал. 4, вр. с чл. 371, т.2 НПК, съдът прие за установени от фактическа страна изложените от прокурора в обвинителния акт обстоятелства, а именно:

Подсъдимият Й.С.Й. с ЕГН ********** е роден на ****** г. в гр. Нова Загора, с адрес за призоваване: гр. *********. Осъждан, българин, с начално образование, неженен и безработен.

Пострадалият В.Г.В. бил управител и едноличен собственик на капитала на „Геовес 2019“ ЕООД, гр. Нова Загора. Предмет на дейност на фирмата на пострадалия бил търговия с фитофармацевтични продукти и препарати за растителна защита. Постр. В.Г.В. осъществявал предмета на дейност на управляваното от него търговско дружество в магазин „Агроаптека Веси“, който се намирал в гр. Нова Загора, на адрес: ул. „Родопи“ № 17. Вътре в магазина нямало камери за видеонаблюдение, но имало монтирана СОТ към 1 охранителна фирма „Кремък“.

На 19.05.2026 г., след 00:00 часа, подс. Й.С.Й. обикалял в гр. Нова Загора и минал покрай магазина на постр. В.Г.В., намиращ се на посочения по-горе адрес в гр. Нова Загора. Тогава подсъдимия решил да извърши кражба от магазина и в изпълнение на намерението си се приближил към входната врата, която се състояла от две крила от ПВЦ дограма. След като установил, че входната врата на магазина е заключена, подс. Й.С.Й. упражнил силен натиск с неустановен предмет между двете крила на входната врата, като по този начин повредил преграда здраво направена за защита на имот, като разбил крило на входната врата от ПВЦ дограма, след което влязъл вътре в магазина и започнал да търси пари, които да открадне. След като не намерил пари, подсъдимия взел единствено процесния мобилен телефонен апарат марка и модел „„Nokia С1-01““, ведно с поставена в него СИМ карта на мобилния оператор „Виваком“. Процесния мобилен телефон бил собственост на пострадалия, който го ползвал като служебен телефон със СИМ карта с мобилен номер *******, която била регистрирана на фирма „Геовес 2019“ ЕООД. След като взел процесния мобилен телефон подсъдимия излязъл от магазина, като затворил входната врата и се отдалечил бързо от местопроизшествието, като по този начин отнел процесната вещ от владението на постр. В.Г.В..

Тъй като при взломяването на входната врата и при влизането си в магазина, подс. Й.С.Й. задействал монтираната вътре СОТ, около 03:00 часа на процесната дата на място пристигнал служител от охранителна фирма „Кремък“, който заварил входната врата на магазина затворена, поради което решил, че сигнала от монтираната вътре СОТ е недействителен и си тръгнал.

На 19.05.2026 г., сутринта при отварянето на магазина, служителката на постр. В.Г.В. го уведомила, че крилото на входната врата на магазина е разбито. Пострадалия отишъл на място и установил, че от магазина е бил откраднат единствено неговия личен мобилен телефон марка и модел „Nokia С1-01“ в който била поставена СИМ карта на мобилния оператор „Виваком“.

Постр. В.Г.В. подал сигнал за извършената кражба в Районно Управление - Нова Загора и своевременно бил организиран и извършен оглед на местопроизшествие в магазина.

В хода на проведените незабавни оперативно-издирвателни мероприятия бил установен извършителя на престъплението, а именно подс.

Й.С.Й., в чието владение бил намерен процесния мобилен телефон марка и модел „Nokia С1-01“

С протокол за доброволно предаване от дата 22.05.2026 г., подс. Й.С.Й. предава процесната вещ предмет на престъплението, а именно мобилен телефонен апарат марка и модел „Nokia С1-01“. Същия не предал СИМ картата, която пострадалия бил поставил в мобилния си телефон, тъй като след извършването на престъплението я бил изхвърлил.

С разписка за връщане на вещи от дата 03.06.2026 г. процесната вещ, а именно мобилен телефонен апарат марка и модел „Nokia С1-01“е върнат на постр.В.Г.В., като по този начин по-голямата част от причинените от 2 престъплението съставомерни имуществени вреди са възстановени на пострадалото лице.

От заключението на назначената и изготвена в хода на разследването съдебно-оценителна експертиза се установява, че стойността на процесната вещ предмет на престъплението, а именно мобилен телефонен апарат марка и модел „Nokia С1-01“ възлиза на 12,70 евро, а стойността на поставената в процесния мобилен телефон СИМ карта, възлиза на 5,11 евро, т.е. общата стойност на вещите предмет на престъплението, възлиза на 17,81 евро.

Така установеното от фактическа страна е несъмнено.

Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от събраните в хода на досъдебното производство доказателства (показанията на свидетеля Василев), които са безпротиворечиви, взаимнодопълващи се, еднопосочни и убедително установяват релевантните факти, включени в очертания от разпоредбата на чл. 102 НПК предмет на доказване. Съдът кредитира изцяло и писмените доказателства, така както и заключението по съдебно-оценителната експертиза. При формиране на изводите си по фактите и в съответствие с разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК съдът се позова на направеното от подсъдимия Й. самопризнание на съдебната фаза на наказателното производство, което не се конфронтира, не се опровергава, а хармонира напълно с доказателствената съвкупност.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, РС постанови следните правни изводи:

С деянието си подсъдимият Й.С.Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението кражба по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК, затова защото на на 19.05.2026 г. в гр. Нова Загора, в условията на повторност, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот /разбиване крило на входна врата от ПВЦ дограма/ и чрез използване на техническо средство, (неустановен предмет) е отнел чужди движими вещи - 1 бр. мобилен телефонен апарат марка и модел „Nokia С1-01“ на стойност 12,70 евро, ведно с поставена в него СИМ карта на „Виваком“ на стойност 5,11 евро, всички вещи на обща стойност 17,81 евро от владението на собственика им В.Г.В. от гр. Нова Загора без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

От събраните в хода на досъдебното производство доказателства се установява, че с действията си подсъдимият Й., отнел инкриминираните вещи.

Прекъснал е владението на собственика върху описаните вещи и противоправно, без съгласие на последния, е установил своя фактическа власт върху тях. Ето защо, подс. Й. е участвал както в прякото отнемане на вещите, предмет на престъплението, така и в установяването, без съгласието на собственика, на своя фактическа власт върху същите. Подсъдимият не е придобил владението им на правно основание, което да го прави или да е годно да го направи собственик на процесните вещи.

Деянието не представлява и маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Предвид невъзстановените имотни вреди, съставляващи вредни 3 последици, начина на реализиране на престъплението, обсъжданото престъпно деяние не се преценява като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид.

От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Подсъдимият Й. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, че лишава от фактическа власт върху вещите техния собственик, св. Василев, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и пряко е целял настъпването на общественоопасния резултат. Действал е с намерение за своене, тъй като не само е установил фактическата си власт върху вещите, но и се е разпоредил с тях като със свои като ги отчуждил в полза на трето лице.

РС внимателно и в пълнота обсъди комплекса от обстоятелства, от значение за правилната индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимия Й..

Прецени завишената обществена опасност на престъпното деяние, предвид и високия ръст на престъпления против собствеността.

Отчете като смекчаващо по своя характер, значение и приоритетна тежест смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство невисокия размер (под МРЗ от 1077 лв., определена с ПМС № ПМС № 359/23.10.2024 г.) на вещите, предмет на имущественото престъпление, оказано съдействие на разследването за разкриване на обективната истина по делото, както и чистото съдебно минало.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства прецени невъзстановяването на причинените с престъплението имуществени вреди на пострадалия и предишната съдимост на подс. Й.

При преценка на изложените по-горе обстоятелства РС постанови извод, че следва да се определи наказание в размер на Една година. В настоящия казус наказанието следва да се намали с една трета по чл. 373, ал. 2 НПК, вр.

58а, ал. 1 НК.

Според РС така индивидуализираното наказание се явява справедливо, съответства на обществената опасност на извършеното деяние и на дееца, балансирано ще допринесе за постигането на целите на чл. 36 НК, включително и на генералната превенция, без да е прекомерно сурово спрямо подсъдимия.

Съдът обсъди и начина на изтърпяване на така определеното по размер наказание лишаване от свобода.

Съдът счита, че така определеното наказание следва да се изтърпи при първоначален „ОБЩ“ режим на основание чл. 57, ал.1 , т. 3 от ЗИНЗС.

Съдът счита, че така наложеното на подсъдимия Я. наказание е необходимо и достатъчно за постигане целите на наказанието, визирани в чл.

36 НК и преди всичко намира, че същото ще окаже предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху самият подсъдим, така и върху останалите членове на обществото. Обществото трябва от една страна 4 да бъде предпазено от развитието на подобен род наказателни правоотношения, но също така и да бъде предупредено, че подобни посегателства неотклонно и строго се наказват.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК следва да се приведе в изпълнение наказанието по НОХД № 185/2026 г. по описа на РС-Нова Загора „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА, КОЕТО СЛЕДВА ДА СЕ ИЗТЪРПИ ПРИ ПЪРВОНАЧАЛЕН ОБЩ РЕЖИМ основание чл. 57, ал.1 , т. 3 от ЗИНЗС, тъй като настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на посоченото по-горе осъждане.

По разноските:

Съдът, на основание чл. 189, ал. 3 НПК възложи в тежест на подсъдимия направените по делото разноски в размер на 65,13 евро (шестдесет и пет и 0.13) евро, които да заплати в полза на ОД МВР Сливен.