Определение № 1641 от 30.09.2026, Административен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1641

Смолян, 30.09.2026 г.

Административният съд - Смолян - IV състав, в закрито заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

КАЛИНКА МЛАДЕНСКА

Като разгледа докладваното от съдия КАЛИНКА МЛАДЕНСКА административно дело № 20267230700377 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба от Р. Б. Д., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [община], [област], чрез пълномощника си адв. Р. Г. Р., АК-[област], съдебен адрес: [населено място], [улица], **, ел. адрес: [електронна поща], [тел. номер], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № [Наименование]от 17.09.2026 г., издадена от Д. Ю. Т. на длъжност младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ - [населено място] в ОД на МВР - [населено място].

С жалбата е направено искане съдът да спре предварителното изпълнение на оспорваната заповед.

С разпореждане [номер]/30.09.2026 г. съдът е задължил ответника по жалбата незабавно да представи по делото административната преписка по издаване на оспорваната заповед, което е изпълнено.

За да се произнесе по искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед, съдът съобрази следното:

Подадена е жалба от Р. Б. Д., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [община], [област], чрез пълномощника си адв. Р. Г. Р., АК-[област], съдебен адрес: [населено място], [улица], **, ел. адрес: [електронна поща], [тел. номер], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № [Наименование]от 17.09.2026 г., издадена от Д. Ю. Т. на длъжност младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ - [населено място] в ОД на МВР - [населено място], с която му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. з)гг) от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка № [Наименование]от 17.09.2026 г., издадена от Д. Ю. Т. на длъжност младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ - [населено място] в ОД на МВР - [населено място] е връчена на жалбоподателя Р. Б. Д. на 17.09.2026 г., видно от изричното изписване върху нея. Жалбата срещу заповедта е подадена директно пред Административен съд - гр. [област] на 30.09.2026 г.

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна - адресат на заповедта.

С оглед изложеното, съдът намира за процесуално допустимо искането за спиране на предварителното изпълнение на оспореният акт.

Разгледано по същество искането е основателно, поради следното:

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 172, ал. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), обжалването на заповедите за прилагане на принудителни административни мерки не спира изпълнението им. Когато законът разпорежда предварителното изпълнение на определена категория актове, той презумира съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 от АПК. Същевременно презумпцията по чл. 172, ал. 6 от ЗДвП за наличието на условия, обосноваващи предварителното изпълнение на административния акт, не е необорима. Специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП заповеди, за които е дерогирал суспензивния ефект на жалбата, поради което по аналогия и с оглед препратката на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 2, във връзка с ал. 4 от АПК. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК на актове по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, преценява дали незабавното изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

При допуснатото по закон предварително изпълнение на един административен акт, законодателят е този, който презюмира наличието на особено важен държавен или обществен интерес. В действителност, целта на искането за спиране на изпълнението на административния акт е защита на интересите на искателя, адресат на изпълнението.

Следователно, за да бъде спряно предварителното изпълнение, искателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдени от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му, респ. следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва значителна или трудно поправима вреда или че ще бъде засегнат особено важен негов интерес.

При липса на нормативно регламентирани критерии, чрез които да се преценява основателността на искането, съдебната практика е извела, че тези последици следва да са от такова естество, че да могат да се противопоставят на значимостта на целите, които законът поставя с предварителното изпълнение.

Принудителните административни мерки са вид административна принуда. При тях се реализира диспозицията на правната норма, в конкретната хипотеза - чл. 171, т. 1 от ЗДвП. В случая, законодателят е оценил прилагането на процесната принудителна административна мярка като породено от деяние с висока степен на обществена значимост. В тази насока допуснатото по закон предварително изпълнение на тази принудителна административна мярка е за защита на особено значими ценности и права. Фактите, които искателят излага като противопоставими, следва да са със същата степен на значимост.

В административния акт се посочва, че Д. е управлявал товарен автомобил Н. Ф. с рег. № [рег. номер], собственост на земеделски производител - Б. Р. Д., [ЕИК], със седалище: [населено място], по път отворен за обществено ползване, който е със служебно прекратена регистрация на 01.07.2026 г. на основание чл. 143 ал. 15 от ЗДвП, затова, че в двумесечния срок от придобиването му - на 29.04.2026 г. собственика на автомобила не го е регистрирал в съответната служба на МВР.

Съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство или в случаите, когато собственикът е починал и в шестмесечен срок от настъпване на това обстоятелство не е заявена промяна в данните за собственика.

В настоящия случай искателят сочи като нови обстоятелства, че няколко дни след издаване на оспорваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GРАМ-1384057 от 17.09.2026 г. е възстановена регистрацията на автомобил Н. Ф. с рег. № [рег. номер], като твърди, че с възстановяването на регистрацията, рискът, свързан с участието в движението на нерегистрирано МПС, е преустановен. Сочи, че с възстановяването на регистрацията вече не е налице непосредствен риск за безопасността на движението, за което представя и свидетелство за регистрация част I (голям талон), както и че предварителното изпълнение му причинява значителни и трудно поправими вреди, свързани с възможността да организира живота си, да изпълнява задълженията си по отглеждане на животните в животновъдните обекти, които са към земеделски производител - Б. Р. Д., с [ЕИК] (за което представя и пълномощно от земеделския производител), както и да полага грижи за двама възрастни от [населено място] - Д. Г. Т., [ЕГН] и Е. И. Т.-Т., [ЕГН], за които се грижи изцяло.

С предварителното изпълнение на приложената принудителна административна мярка при конкретния вид нарушения се цели да се осигури защита на обществения интерес, изразяващ се в това да се гарантират, правата и законните интереси на другите участници в движението по пътищата, като се обезпечи движението само на регистрирани МПС. При налагането на принудителната административна мярка, изразяваща се в отнемане на СУМПС със заповедта на Д. е постигната преследваната от закона цел, тъй като собственикът на конкретното МПС - Б. Р. Д. е предприел всички необходими действия за регистрацията му в съответната служба на МВР, удостоверено с приложеното към жалбата свидетелство за регистрация част I (голям талон), издадено на 17.09.2026 г. Видно от приложената към административната преписка справка по история за ПС - т. а. с рег. № [рег. номер], изготвена на 30.09.2026 г. от служител в сектор „Пътна полиция“ - [населено място], на 17.09.2026 г. е възстановена регистрацията на процесния товарен автомобил с рег. № [рег. номер]. С оглед на това продължаването на предварителното изпълнение на заповедта чрез задържането на свидетелството за управление на МПС на Д. ще доведе до ограничаване на правото му да управлява МПС за продължителен период от време - до 6 месеца, което засягане може да се окаже несъразмерно и да му причини значителни и/или трудно поправими вреди.

Тези вреди са от категорията на изброените в чл. 166, ал. 2 от АПК и по интензитет са противопоставими на защитените от чл. 171, т. 1 от ЗДвП обществени интереси и цели. Поради това искането за спиране изпълнението на обжалваната заповед се явява основателно и следва да бъде уважено.

Поради изложеното и на основание чл. 166, ал. 3 от АПК, Смолянският административен съд

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № [Наименование]от 17.09.2026 г., издадена от Д. Ю. Т. на длъжност младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ - [населено място] в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - [населено място].

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на [държава].

СЪДИЯ: