Определение № 4750 от 24.09.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4750 гр. Варна, 24.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Геновева Илиева като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело № 20263100500636 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 221/13.01.2026 г. от „ИВАН ПЛУГЧИЕВ“ ЕООД, ЕИК 202929518, със седалище и адрес на управление: гр.

Суворово, ***а, чрез адв. Ж. К., срещу Решение № 218/25.11.2025 г., постановено по гр. д. № 1113/2024 г. по описа на РС – Девня, с което е признато за установено в отношенията между въззивника и „ДУБЕ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД /с предишно наименование “МЕК - ДИЗЕЛ БЪЛГАРИЯ”ЕООД/, ЕИК 204297587, че „ИВАН ПЛУГЧИЕВ“ ЕООД дължи сумата от 1662.95 евро /3252.44 лева/, представляваща дължима и незаплатена цена на закупени и получени стоки по фактура № 6000008422/30.04.2024 г. с падеж 30.05.2024 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 22.07.2024 г. до окончателното й изплащане и сумата от 65.72 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.05.2024 г. до 22.07.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 673/2024 г. по описа на РС – Девня.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и необоснованост на оспореното решение като постановено при нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила.

Въззивникът твърди, че в случая не било проведено пълно и главно доказване от страна на ищеца по отношение на дължимостта на спорната сума, като районният съд неправилно приел от събраните гласни доказателства, че между страните е сключен договор за покупко-продажба на стоки, описани във фактура № 60000008422/30.04.2024 г. Сочи, че същата фактура била издадена за 13 на брой стоки, като допуснатите по делото свидетели не установили 1 нито една от тях по вид, брой и сума. Поддържа като установено по делото, че във въпросната фактура липсвал положен подпис от страна на представител на въззивника. Твърди, че положеният във фактурата подпис не изхождал от Й.Б.Б., което обстоятелство било установено с допуснатата съдебно-почеркова експертиза и от дадените показания от същата. Предвид несъответствието в броя и вида на стоките, описани във фактурата, с тези, посочени от допуснатите свидетели като предмет на договаряне между страните по спора, то обуславя извод неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Въззивникът оспорва, че издадената фактура е доказателство за възникване на облигационно правоотношение между страните, каквато хипотеза би била налице при неподписването й от страна на купувача и при отразяването й в счетоводствата на двете дружества по сделката, а такова в случая липсвало по отношение на ответника. От изготвената пред първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза се установило, че процесната фактура била отразена единствено в счетоводството на ищеца, но не и в това на ответника. Установено било също така, че ответникът не ползвал данъчен кредит във връзка с фактурата, като същата не била включена и в дневника за покупките му.

На следващо място, въззивникът оспорва доказателствената стойност на приетата по делото експедиционна бележка № VAR00000641/30.04.2024 г., като неправилно в обжалваното решение същата била ценена като доказателство за предаване на ответника на стоките, описани в нея. Твърди, че въпросната бележка не му била предоставена.

Излага, че първоинстанционният състав не съобразил разминаването между описаните във фактурата стоки и тези по експедиционната бележка. В допълнение, въззивникът сочи, че неправилно съдът кредитирал показанията на св. Я. и М., като не отчел наличието на противоречия в тях касателно вида, броя и цените на описаните във фактурата и в експедиционната бележка стоки. Неправилно първоинстанционният състав приел, че ответникът следва да докаже възражението си за липса на тъждество между отразеното във фактурата и действително извършената доставка.

Въззивникът поддържа, че при постановяване на оспореното решение е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липсата на възпроизведен в него окончателен доклад по делото, а вместо него бил възпроизведен проект за доклад, който бил изменен впоследствие. В окончателния доклад по делото било прието за безспорно, че Й.Б.Б. е лицето, получило 6 броя дюзи, поръчани от ответника, което обстоятелство неправилно е отделено като безспорно единствено на база кредитиране показанията на св. Я.. Неправилен анализ на доказателства е обоснован във въззивната жалба и по отношение на релевираните възражения за недължимост на претендираните от ищеца суми поради разваляне на сключения между страните договор, които районният съд приел за недоказани. Оспорва извода в решението, че от доказателствения материал по делото било доказано надлежно изпълнение от страна на продавача, като неправилно били кредитирани противоречащи си свидетелски показания.

Същевременно, неправилно не били кредитирани показанията на св. В.П. и М.П. поради изложени съмнения за заинтересованост на същите от изхода на делото, с оглед обстоятелството, че са синове на управителя и едноличен 2 собственик на капитала на ответното дружество.

На пространно изложените във въззивната жалба доводи и твърдения се отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което предявените искове бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 1869/12.03.2026 г., в който се споделят изводите в обжалваното решение, като се отправя искане за неговото потвърждаване като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Страните не са отправили доказателствени искания.

Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 221/13.01.2026 г. от „ИВАН ПЛУГЧИЕВ“ ЕООД, ЕИК 202929518, със седалище и адрес на управление: гр. Суворово, ***а, чрез адв. Ж. К., срещу Решение № 218/25.11.2025 г., постановено по гр. д. № 1113/2024 г. по описа на РС – Девня, с което е признато за установено в отношенията между въззивника и „ДУБЕ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД /с предишно наименование “МЕК - ДИЗЕЛ БЪЛГАРИЯ”ЕООД/, ЕИК 204297587, че „ИВАН ПЛУГЧИЕВ“ ЕООД дължи сумата от 1662.95 евро /3252.44 лева/, представляваща дължима и незаплатена цена на закупени и получени стоки по фактура № 6000008422/30.04.2024 г. с падеж 30.05.2024 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 22.07.2024 г. до окончателното й изплащане и сумата от 65.72 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.05.2024 г. до 22.07.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 673/2024 г. по описа на РС – Девня.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.10.2026 г., от 14.00 часа, за които дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.

ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен съд – Варна. Центърът е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр.

Варна, ***. За контакт с Координатора на Центъра към 3

ОС – Варна Нора В.а: тел. ***. Информация за Центъра по медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др., страните могат да получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.

УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение. Процедурата по медиация е неформална и поверителна.

Ръководи се от медиатор - трето неутрално, безпристрастно и независимо лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да способства за постигане на оптимално решение на спорните въпроси.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4