Решение № 237 от 27.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Варна, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. Иванова като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20253110203676 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство е по реда на чл. 58д. и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Н. М. П. от гр.Варна, ЕГН **********, против НП № 433а.- 66/16.06.2025 г. на ******** Първо РУ при ОД МВР - Варна, с което на Н. М. П. е наложена „глоба“ в размер на 50.00 /петдесет/ лева на осн. чл. 257, ал. 2 от ЗМВР .

В жалбата си въззивникът оспорва констатациите в АУАН и НП. Твърди, че не следва да носи административно наказателна отговорност, като твърди, че неправомерно е ограничено правото му на протест. Прави искане за назначаване на служебен адвокат, който да го представлява в процеса, като изрично посочва и адвоката от АК Варна, който желае да бъде определен за 1 служебен процесуален представител, но не посочва причините поради които желае да има служебен процесуален представител и не декларира необходимите факти за да е възможно съдът да прецени наличието на условията за изискване и назначаване на служебен процесуален представител.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява лично, Представлява се от назначен от съда процесуален представител – адвокат З. З., ВАК. В пледоарията си по същество моли съда да отмени атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява.

Изразено е становище, чрез депозирани писмени бележки, с които се оспорва жалбата и по същество се иска потвърждаване на процесното НП.

Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – ****** Първо РУ при ОД МВР - Варна.

След преценка на доводите на въззивника изложени в жалбата му и с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 30.04.2025 г. около 13:20 часа в гр. Варна, на площад "Независимест" 2 пред Съдебната палата на Окръжен съд - Варна, въззивника Н. М. П. извършвал протестни действия. Същия използвал озвучителна техника – мегафон. На място органи на Първо РУ ОД МВР - Варна – ст. Полицай – А.

М . Сектор „Общинска полиция“ - Варна и св.А. Е.- полицай Сектор „Общинска полиция“ - Варна във връзка с опазване на обществения ред на територията на гр. Варна преценили, че следва да издаде писмено разпореждане на въз. П. да преустанови протестните си действия, тъй като няма издадено надлежно разрешение за тях от Община Варна, съгласно Закона за митингите и манифестациите и Наредбата за обществения ред на Община Варна, както и да преустанови използването на техника – Мегафон, като му е бил определен срок от 10 минути за изпълнение на разпореждането.

Тъй като П. не изпълнил даденото му разпореждане, св.А. М. му бил съставен АУАН № 00005620 433а.-66/30.04.2025 г.. Нарушението било квалифицирано по чл. 64, от ЗМВР . Въззивника подписал съставения му АУАН, като е направил възражения, че същия е противоконституционен и се нарушава правото му на протест.

Срещу акта е подадено възражение в законния за това срок.

Така описаната фактическа обстановка не се оспорва от въззивника, който излага свои субективни доводи, усещания и разбирания, за това, кой и как си е изпълнил служебните задължения и твърди, че е имал право на протест, поради което и не е изпълнил дадените му разпореждания от органите на Общинска полиция - Варна.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, които са непротиворечиви, взаимно допълващи се и поради тази причина са кредитирани от съда изцяло.

Въз основа на Акта за нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление, като административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка описана в АУАН. АНО е възприел квалификацията 3 на нарушението по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР и е наказал Н. М. П. налагайки му „глоба“ в размер на 50. 00 /петдесет/ лева на осн. чл. 257, ал. 2 от ЗМВР .

Съдът счита, че административно наказателното производство, образувано по отношение на въззивника е проведено правилно, но незаконосъобразно. При ангажиране на отговорността на въззивника са допуснати процесуални нарушения. Както АУАН, така и НП не отговарят на формалните законови изисквания.

Относно нарушението, съдът намира, че същото е доказано и правилно АНО е ангажирал административно наказателната отговорност на въззивника по ЗМВР. Безспорно е установена, фактическата обстановка, като същата не се различава в АУАН и НП. Безспорно е установено, кой, къде, кога, какво е извършил или не е извършил.

Следва обаче да се отбележи, че АУАН и НП не съдържат в себе си информацията, която е предвидено в ЗАНН. В случая липсва конкретика за установяване чии разпореждания не е изпълнил Н. П.. В действителност на П . са дадени писмени разпореждания от св. А. Е., но нито в АУАН нито в НП е посочено, че именно разпорежданията дадени от св. Е. не е изпълнил въззивника П. По този начин се нарушава правото на защита на П., тъй като същия не може по безспорен начин да установи, срещу какво следва да се защитава.

По отношение размера на глобата, съдът намира, че също липсва каквото и да било произнасяне от страна на АНО, защо е квалифицирал нарушението като маловажен случай и е определил наказание по чл. 257 ал. 2, а не по ал. 1, като дори липсва словесно изписване, че деянието е квалифицирано като маловажен случай.

В НП липсва посочване името на органа издал полицейското разпореждане, което пречи на съда да установи дали същия е компетентен да 4 издава такива разпореждания. Доколкото се твърди, че разпореждането към П. е било писмено, то е невъзможно да се установи, дали се касае именно за приложеното по делото писмено разпореждане издадено от св. Е. или за друго такова, като Разпореждането не е индивидуализирано с конкретен номер, дата на издаване или име на органа който го е издал.

Съдът не споделя направените възражения от страна на въззивника, като намира, че със същите П. се опитва да си изгради своя защитна версия, която обаче е ирелевантна и недоказана.

Съдът намира, че е ирелевантно, какво е личното отношение на въззивника към актосъставителя и органите на полицията. Ако същият е имал забележки към поведението им е следвало ако желае да подаде сигнал за неговото поведение до прекия му ръководител, до Инспектората на МВР, на тел 112 или където намери за правилно, но е следвало да изпълнява разпорежданията дадени му от органите на МВР, които са изпълнявали своите служебни задължения.

Предвид изхода на делото съдът намира, че не следва да уважава направеното искане от страна на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 и чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН , съдът 5

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 433а-66/16.06.2025 г. на ****** Първо РУ при ОД МВР - Варна, с което на Н. М. П. от гр.Варна, ЕГН **********, е наложена „глоба“ в размер на 50. 00 /петдесет/ лева на осн. чл. 257, ал. 2 от ЗМВР .

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6