Решение № 240 от 29.11.2024, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Ихтиман, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело № 20241840100927 по описа за 2024 година

«*» ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, е предявило против АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА иск за заплащане на сумата от 553.08 лева главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ на МПС, обективирана в застрахователна полица № 4704210100000416/2/25.01.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 06.11.2022г. при движение по републикански път III 801 от с. Вакарел с посока на движение гр. Панагюрище, лек автомобил марка “BMW” модел “750 iX”, с ДК № *, управляван от Л. П. * попада в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което са причинени материални щети на лекия автомобил. Нанесените в резултат на ПТП щети са описани в декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Булстрад Каско Стандарт“. Въз основа на Доклад по щета от 20.01.2023 г. ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 553,08 лв. на 23.01.2023г. До ответника е изпратена регресна покана за възстановяване на заплатеното обезщетение. Твърди се, че до настоящия момент Областно пътно управление не е предприело необходимите действия за заплащане на задължението.

Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, представя писмен отговор, в който оспорва иска по основание и размер. Твърди се, че липсва протокол за ПТП, издаден от компетентен държавен орган. Също така се твърди, че лицето управлявало МПС не е уведомило КАТ Пътна полиция. Длъжностно лице не е успяло да направи снимков материал. От така представеното заявление е видно, че за настъпилото ПТП е посочена като причина „необезопасена дупка“, като в доклада не са отразени размери и особености/деформации, способстващи причиняване на процесното ПТП. Навеждат се доводи за това, че по делото няма данни за скоростта, с която се е движил водачът, имало ли е други движещи се МПС, бил ли е под въздействие на алкохол и че представената застрахователна полица не удостоверява основанието за изплащане на застрахователно обезщетение. Евентуално се твърди наличие на съпричиняване.

1

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:

От представената по делото застрахователна преписка № 470422222260544, включваща заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, застрахователна полица за застраховка „Каско Стандарт“, опис на претенция № 51-01300-13147/22 от 07.11.2022 г., доклад по щета и платежно нареждане от 23.01.2023 г. се установява, че «*» ЕАД във връзка с възникнало ПТП, при което е увреден лек автомобил „БМВ 750 ix“ с рег.

№ *, е признало наличие на щета, като е изплатило обезщетение в размер на 553,08 лева.

В цитираното заявление управлявалият лекия автомобил Л. П. е заявила, че на 06.11.2022 г. движейки се с. Вакарел към гр. Панагюрище е попаднала в дупка, в резултат на което е била увредена задната дясна гума. Това обстоятелство е потвърдено и от показанията на св. * и св. Б. А., който е пътувал в автомобила. Според св. А. времето е било сухо, слънчево и ясно, като пътното платно е била осеяно с дупки, поради което и конкретната дупка не можело да бъде избегната, като скоростта на водача е била около 40 км/ч.

На 23.07.2023 г., видно от представената обратна разписка, на Областно пътно управление – София е била връчена регресна покана по щета № 4704210100000416 за заплащане на сумата от 553,08 лева, включваща изплатеното застрахователно обезщетение.

От заключението на изготвената автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и безпристрастно се установява, че щетите по лекия автомобил, изрязващи се в увреждане на задна дясна гума, биха могли да се получат при преминаване на превозното средство през дупка с остри ръбове Според вещото лице нанесените щети на превозното средство отговарят да са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с произшествието, пописано в протокола за ПТП, като стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил, на база средни пазарни цени възлиза на 557,03 лева.

От правна страна

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу: 1. причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение, или 2. възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД, или 3. собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 ЗЗД. Елементите от фактическия състав на цитираната разпоредба, които подлежат на доказване, са: наличие на застрахователен договор, възникване на застрахователно събитие - покрит риск по застрахователния договор, изплащане на застрахователно обезщетение и встъпване, съобразно закона, както и установяване причинителя на вредата и размера на същата.

В случая от представените по делото доказателства се установи, че е съществувал застрахователен договор между увреденото лице и ищеца, като на 06.11.2022 г. е възниквало застрахователно събитие.

Установява се и че вредите по застрахованото имущество са били отстранени, за което застрахователят е заплатил обезщетение в размер на 553,08 лева, т.е. са налице основанията за встъпване в правата за застрахования.

Неоснователно е възражението на ответника, свързано с липсата на протокол за ПТП.

От общите условия за сключване застрахователни договори се установява, че при настъпване на застрахователно събитие, се подава заявление за щета, към което се прилагат документи, които доказват събитието, ако има такива, т.е. е допустимо изплащането на застрахователно обезщетение и при липсата на представен протокол за ПТП. Регресната отговорност се обуславя от доказване на събитието, довело до вредите, като законът не обуславя това 2 доказване с наличието на протокол за ПТП. Нещо повече - при ПТП с имуществени вреди и един участник, той няма задължение да уведомява контролните органи, нито те са длъжни да посещават мястото на произшествието и да съставят съответен протокол. Освен това, съобразно действащата към момента на настъпване на произшествието редакция на чл. 6, т.

4 от Наредба № 13-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и Информационния център към Гаранционния фонд, не се посещават от органите на МВР - "Пътна полиция" и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго МПС.

В случая от показанията на св. Л. П. и Б. А. и приетата автотехническа експертиза, се установи, че застрахователното събитие е настъпило при попадане на управлявания от свидетелката лек автомобил в необезопасена дупка на пътя, намираща се на пътното платно, т.е. е установен механизмът на ПТП, довел до увреждането на автомобила. Съгласно § 1, т.

37 от ДР на ЗДвП, "препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. Във всички случаи наличието на дупка на пътя, представлява нарушаване на целостта на пътното покритие и създава непосредствена опасност за движението.

В чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП е предвидено, че републиканските пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“, която съобразно чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Съдът приема, че от събраните по делото доказателства е установено, че застрахователното събитие е настъпило в участък от пътя, който е част от републиканската пътна мрежа и отговорността за неговото поддържане е на ответника – Агенция „Пътна инфраструктура“. Това означава, че възложител на работата по смисъла на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, свързана с ремонта и поддържането на пътя, където е настъпило застрахователното събитие, е именно Агенция „Пътна инфраструктура“. Налице е бездействие на ответника, тъй като пътят нито е ремонтиран и поддържан, нито е сигнализиран за препятствията по него, от които са причинени вредите по автомобила. Затова и според настоящия състав това противоправно бездействие е основание за ангажиране отговорността на ответника в качеството му на възложител на работата при условията на чл. 49 ЗЗД.

По делото няма каквито и да е доказателства, че с поведението си водачът на лекия автомобил е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат – нито, че се е движил с несъобразена скорост, нито, че е употребил алкохол, както и каквото и да е друго обстоятелство, което може да обуслови извода, че е налице съпричиняване на вредите.

Размерът на дължимото регресно обезщетение е обусловен от стойността на вредите по средната им пазарна стойност, която съобразно приетото заключението на автотехническата експертиза към момента на настъпването им е по-висока от изплатеното обезщетение.

Ето защо, съдът приема, че така предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

По разноските

При този изход на спора, на ответника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски в производството в размер на 850,00 лева, включващи 50,00 лева заплатена държавна такса, 300 лева депозит за вещо лице по САТЕ, 100 лева депозит за възнаграждение на разпитаните свидетели, както и 400 лева адвокатско възнаграждение, което съответства на минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът приема, че на процесуалния представител на ищеца не се дължат пътни разноски от по 50 лева за двукратното му явяване в съдебно заседание, доколкото по делото няма доказателства такива разноски да са направени.

3

Воден от горното С Ъ Д Ъ Т

РЕШИ:

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ "ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА", ЕИК * седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Македония“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ на «*» ЕАД ЕИК *, адрес на управление: гр. София, пл. «Позитано» № 5 на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ сумата от 553,08 лв. (петстотин петдесет и три лева и осем стотинки), представляваща регресна претенция по застрахователна преписка № 470422222260544, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 13.06.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 850,00 лв. (осемстотин и петдесет лева) разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________

4