Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3414 от 13.05.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 15073/2016
Вид
Решение № 3414
Подписан
13.05.2019
В сила
07.06.2019
Състав
ВЕРГИНИЯ ХРИСТОВА МИЧЕВА РУСЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ гр. София, 13.05.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на дванадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия Вергиния Мичева-Русева при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15073 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът Ц.Т.Н. твърди, че на 04.12.2011 г. пострадал при ПТП в качеството си на водач на мотоциклет марка „Хонда”, рег. №*******, като виновен за настъпване на произшествието бил водачът на товарна композиция с влекач марка Волво” с рег. № *******, управляван от

Р.Л.М.– полски гражданин. Произшествието било реализирано в гр. Русе, а застраховател на гражданската отговорност за товарния автомобил било полското застрахователно дружество P. Z.U. /

PZU/ по застрахователна полица „зелена карта” № 34033135 от 18.09.2011 г. валидна до 17.09.2012 г. Като механизъм на ПТП се сочи в исковата молба, че водачът на влекача М.предприел маневра да заобиколи препятствие на платното за движение без да се увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, навлязъл в лявата лента, по която се движел с мотоциклета си ищецът Н., като последният с цел да избегне ПТП бил принуден да навлезе в лентата за извършване на обратен завой, по която имало пясък и абразивни частици и загубил контрол над мотоциклета, вследствие на което паднал и претърпял счупване на дясната лъчева кост на типично място, както и охлузване на пети пръст на дясна ръка. Съобразно с изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника P.Z. U./ PZU/ - Полша, да му заплати сумата от 26 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 04.12.2011 г., ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП – 04.12.2011 г. до окончателното изплащане. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство, включително адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.

38, ал. 2 ЗАДв.

Ответникът застрахователно дружество P.Z. U. / PZU/, с търговски идентификационен номер / NIP/ ******,със седалище Република Полша , гр. Варшава, п.к. 02-676, ул. *******, не е депозирал в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор на исковата молба.

В съдебно заседание на 12.02.2019 г. ищецът Ц.Н. чрез пълномощника – адвокат Н. прави искане за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 ГПК.

Съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

С разпореждане от 19.06.2017 г., на ответника P. Z. U./PZU/ на адреса в Република Полша – Polska, 02-676 Warsczawa*******, са редовно връчени с обратна разписка на л. 123 от делото преведени преписи от български на полски език на исковата молба ведно с приложенията, като на ответника е указана възможността за постановяване на неприсъствено решение в случай, че не подаде отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото съдебно заседание без да е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Срокът за отговор на исковата молба по чл.

131, ал. 1 ГПК е изтекъл на 10.09.2017 г.

По делото е входиран отговор - л. 125, подаден от адвокат В.Х., за когото не е представено валидно пълномощно от ответното застрахователно дружество. С молба, вх. № 55176 от 20.04.2018 г. адвокат Х. заявява, че въпреки положените усилия към датата на молбата, същият не е получил пълномощно да извършва валидно процесуално представителство на полският застраховател PZU в настоящото производство. Предвид изложеното моли всички изявления, извършени от адвокат Х. в полза на полското дружество, както и всички искания и процесуални действия, заявени с отговора на исковата молба, да се считат за оттеглени. Ето защо писмен отговор на редовно връчената искова молба от P. Z. U. в преклузивния едномесечен срок по чл. 131 ГПК не е постъпил по делото.

С определение № 15303 от 09.07.2018 г. съдът е разпоредил ответникът P. Z. U. да се призове по пощата с обратна разписка за насроченото на 30.10.2018 г. от 14.00 часа открито съдебно заседание по делото. Видно от диспозитива на определението съдът изрично е указал на ответното застрахователно дружество последиците от постановяване на неприсъствено решение. Ответникът бил нередовно призован за това съдебно заседание, което е констатирано от състава на съда, поради което и с протоколно определение е постановено отново да се призове P.Z.U.за съдебно заседание на 12.02.2019 г. от 13.30 часа с препоръчано писмо с обратна разписка. Същото е на л. 159 от делото, установяващо че ответника е редовно уведомен на 22.11.2018 г. Нещо повече – съдът е дал нова възможност на ответника да се запознае с исковата молба и доказателствата по делото, като на посочен от самата страна е - mail адрес е изпратен сканиран препис от посочените книжа, видно от разпореждане от 03.12.2018 г. на л. 164. В насроченото открито съдебно заседание на 12.02.2019 г. ответникът не се явява и не се представлява. Не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Налице е и предпоставката на чл. 239, ал. 1, т. 2, предл.

1 ГПК. По делото са представени писмени доказателства – Протокол за оглед на местопроизшествие от 04.12.2011 г. на ОД на МВР – Русе, Постановление от 04.05.2012 г. за прекратяване на наказателно производство по пр.пр. № 4929/2011 г. на Районна прокуратура – Русе, ДП № 3787/2011 г. на ОД на МВР – Русе; изслушаните в настоящото производство съдебна – автотехническа експертиза и съдебно – медицинска експертиза, които не са оспорени от ответника и от които може да се направи извод, че предявеният иск е вероятно основателен с оглед на изложените в исковата молба твърдения за процесното ПТП от 04.12.2011 г., механизма на настъпването му, противоправността на поведението на водача на товарна композиция с влекач марка „Волво” с рег. № ******, управлявана от Р.Л.М., търпените вреди – счупване на дясната лъчева кост на типично място и охлузване на пети пръст на дясна ръка, тяхната пряка причинна връзка с произшествието от 04.12.2011 г. Презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена обратно и главно от P.Z.U.. Материалноправната легитимация на полското застрахователно дружество не е оспорена от същото. Предвид основателността на главния иск по чл.

226, ал. 1 КЗ/отм./ за сумата от 26 000 лева, на уважаване подлежи и акцесорната претенция за лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на ПТП – 04.12.2011г. до окончателното изплащане.

По разноските:

Ищецът Ц.Т.Н. е свободен от задължението за държавна такса и разноски по делото на основание чл.83, ал. 2 ГПК, такива следва да бъдат присъдени единствено за процесуално представителство, осъществено безплатно по реда на чл. 38 от