Решение № 129 от 13.06.2024, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Девня, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20233120101323 по описа за 2023 година

Предявена е от „Eнерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, искова молба против Е. А. Х., ЕГН ********** с правно основание чл.422 ГПК

Ищецът твърди, че Е. А. Х. му дължи сумата от 233,02 лв., представляваща главница за доставена, потребена и незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за периода 24.09.2021 г. – 22.11.2021 г. за обект с абонатен № 2103703089, находящ се на адрес: с. Генерал Киселово,139, УПИ XI и сумата от 24,02 лв., обща стойност на мораторната лихва, върху всяка от главниците, считано от съответните падежи до 17.11.2022 г. Претендира сторените в производството разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

1

В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

След насрочване делото за разглеждане в о.с.з. ищецът представя справка - извлечение за фактури и плащания и заявява, че 13.02.2024г. са заплатени сумите за главница електроенергия и за лихви.

В о.с.з. ищецът, редовно уведомен, не изпраща представител. С писмена молба процесуалният представител на ищеца юрк. Иванова моли, съдът предвид обстоятелството, че ответникът е заплатил след образуване на делото задълженията си за главница и за лихви, да отхвърли исковите претенции като платени след процеса задължения и да присъди сторените разноски по настоящето дело ведно с юрисконсултско възнаграждание.

В о.с.з. ответникът се явява и представя доказателства – разписка от Изипей, за платени суми .по процесните фактури.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа страна и от правна страна :

Исковете са предявени от заявителя против длъжника в заповедното производство в предвидения от закона срок, поради което се явяват допустими.

По ч.гр. дело № 1249 / 2022г. по описа на Девненски районен съд със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е разпоредено на длъжника Е.

А. Х., ЕГН **********, с адрес: с. М., общ. В. д., ДА 2

ЗАПЛАТИ, в полза на кредитора „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: Варна 9009, район Владислав Варненчик, Варна Тауърс-Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, сумата 233,02 лв., представляваща главница за незаплатена електрическа енергия по фактури издадени за периода от 24.09.2021 г. до 22.11.2021 г., за обекти с абонатен номер и адрес: абонатен № 2103703089, с. Г. К., 139, УПИ XI, общ. В. д., с клиентски № **********, сумата 24,02 лв., представляваща мораторна лихва, като периода, за който е изчислена мораторната лихва на всяка една от претендираните фактури, е периода от падежа на същата до 17.11.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 01.12.2022 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата 25 лв., представляваща държавна такса на осн. чл.12, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата 50 лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.

След насрочване делото за разглеждане в о.с.з. ищецът представя справка - извлечение за фактури и плащания и заявява, че 13.02.2024г. са заплатени сумите за главница за електроенергия и за лихви.

Предвид установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Ответникът по иска е представил разписка от Изипей, удостоверяваща заплащането на дължимото на „ЕНЕРГОПРО ПРОДАЖБИ” АД, след датата на исковата молба, като 3 в тази връзка с молби от 02.04.2024г. и от от 21.05.2024г. процесуалният представител на ищеца признава, че с оглед на постъпило плащане, претендираните от ищеца суми с иска по чл.422 ГПК за главница и за лихва са заплатени изцяло в хода на производството. Останали незаплатени са разноските, сторени в гражданското и в частногражданското производство. С оглед, че плащанията са постъпили след депозиране на исковата молба се иска присъждане на сумите за разноски по заповедното производство и доплатена държавна такса от 75 лв и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение по исковото производство.

С оглед изложеното, съдът като съобрази извършеното в хода на производството плащане, намира, че предявените искове по реда на чл. 422 ГПК са доказани по основание и размер. Извършеното плащане на дължимите суми съставлява факт, настъпил след завеждане на делото, който е от значение за спорното право. Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК доколкото претенцията на ищеца е удовлетворена чрез погасяване на претендираните суми за главница и за лихва по исковете по чл.422 ГПК, исковете следва да се отхвърлят, без да се обсъждат другите обстоятелства по делото и доказателствата, свързани с тях. Тъй като ответникът е причина за завеждане на делото, съдът съобразявайки и че претендираните суми са погасени чрез плащане едва в хода на исковия процес, формира извод за отхвърляне на исковете като погасени чрез плащане.

По общо правило разноските се дължат от страната, която 4 с поведението си е причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди. Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след предявяването му, ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца, ако същото е било ликвидно и изискуемо вземане към датата на исковата молба. За казусът исковете се отхвърлят като погасени чрез плащане след депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК /дори след предявяване на установителнителните искэве по чл. 422 от ГПК/, поради което следва да се приеме, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото по арг. от противното на чл. 78, ал.2 от ГПК и следва да понесе отговорност за направените от ищеца разноски, както в заповедното, така и в настоящото производство. В случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като извършеното плащане е едва след получаване на препис от исковата молба, поради което не освобождава ответника от задължението за заплащане на разноски по делото. Ето защо ответникът следва да заплати на ищеца разноските в заповедното производство, както и тези, направени в настоящото производство на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.

С оглед изложеното, в полза на ищеца „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, следва в настоящото производство да бъдат присъдени сторените съдебно – деловодни разноски, от които: 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение в 5 настоящето производство и 150 лв за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение по заповедното и исковото производство.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД ЕИК 103533691, гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, бул.

„Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс – Г”, против Е. А. Х. с ЕГН **********, с адрес с. К., ул. “ Ч. “ №**, общ.

Д., обл. Д., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено съществуването на вземането за парична сума в размер на 233,02 лв. /двеста тридесет и три лева и 02 стотинки/, представляващи главница за консумирана ел.енергия, по фактури издадени за периода от 24.09.2021 г. до 22.11.2021 г., за обект с абонатен номер и адрес: абонатен № **********, с. Г. К., ***, УПИ XI , ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.12.2022г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК с № 792/02.12.2022г. по ч.гр.д. № 1249/2022 г. по описа на Районен съд – Девня, поради извършено плащане в хода на делото.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, гр. Варна , общ. Варна, обл. Варна, бул.

„Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс – Г”, против 6

Е. А. Х. с ЕГН **********, с адрес с. К., ул. “ Ч. “ №**, общ.

Д., обл. Д., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено съществуването на вземането за сумата 24,02 лв. /двадесет и четири лева и 02 стотинки/, представляваща мораторна лихва, като периода, за който е изчислена мораторната лихва на всяка една от претендираните фактури, е периода от падежа на същата до 17.11.2022 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК с № 792/02.12.2022г. по ч.гр.д. № 1249/2022 г. по описа на Районен съд – Девня, поради извършено плащане в хода на делото.

ОСЪЖДА Е. А. Х. с ЕГН **********, с адрес с. К., ул. “ Ч. “ №**, общ. Д., обл. Д., да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, гр. Варна , общ. Варна, обл. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс – Г”, направените в настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 175 лева / сто седемдесет и пет лева /

ОСЪЖДА Е. А. Х. с ЕГН **********, с адрес с. К., ул. “ Ч. “ №**, общ. Д., обл. Д., да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, гр. Варна , общ. Варна, обл. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна 7

Тауърс – Г”, направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 1249/2022 г. по описа на РС Девня в размер на 75 лева / седемдесет и пет лева /.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 8