Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1518 от 12.04.2019, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 15220/2018
Вид
Решение № 1518
Подписан
12.04.2019
В сила
31.10.2019
Състав
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ЖЕКОВА

Цитирани разпоредби

Р

Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, 12.04.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА при участието на секретаря Ана Ангелова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.

№15220 по описа за 2018 година на Варненския районен съд, 8 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Д.Д.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Й.А. ***, срещу ЗАД „О.З.К.-З.“, ЕИК: ..... със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 5421.45 лева /след предприетото изменение в размера на иска/, частичен иск от общо 8 695.08 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на: броня предна, спойлер предна броня, фар ляв, калник преден ляв, лайсна калник преден ляв, подкалник преден ляв, решетка декоративна, халоген в предна броня ляв, дюза за ляв фар, капаче на дюза, греда пр. радиатор, основа предна броня, основа преден ляв калник, рамка преден ляв фар, водач преден ляв предна броня, престилка предна и греда над радиатор на автомобил марка „М.П.“, с ДК № ...., причинени на 17.05.2018г., в резултат на реализирано ПТП в гр.Варна по вина на водача на л.а. „Пежо 307“, с ДК ...., застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -08.10.2018г., до окончателното изплащане.

Твърди се в исковата молба, че на 17.05.2018г., около 09.00 часа, в гр.Варна, бул.Цар Освободител, автомобил марка М.П., с ДК № ...., собственост на Д.Д.Д. е бил ударен от л.а. Пежо 307, с ДК ..... Сочи се, че ПТП е настъпило при следните обстоятелства: на 17.05.2018г., около 09.00 часа, ищецът се движил по бул.Ц.О.посока изхода на града. По същия булевард, но в противоположна посока, се движил л.а. Пежо 307, с ДК ...., управляван от Яна С.. На кръстовището с ул.“К.Ш.“, водачът на л.а. Пежо 307 е предприел завиване наляво посока ул.“К.Ш.“, като не е пропуснал водача на М.П., с ДК

№ ...., и го блъснал. За настъпилото ПТП уведомили контролните органи, които са посетили мястото на произшествието. След изясняване на механизма и причините за настъпване на ПТП, същите са съставили Протокол за ПТП с № 1698685. В протокола за ПТП, като причина за настъпване на произшествието е посочено, че другият водач, при извършване на маневра завиване на ляво отнема предимството на насрещно движещото се МПС и се блъскат. Твърди се, че от удара автомобилът е получил сериозни увреждания, поради което се е наложило да го репатрира със специален автомобил „Пътна помощ". За репатрирането същият е заплатил сумата в размер на 180 лв. Твърди се, че лекият автомобил на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" със застрахователна полица № BG/23/117001547587 от застрахователна компания ЗАД "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ ", със срок на действие 01.06.2017г. ­31.05.2018г., която полица е действаща към датата на ПТП. Твърди се, че на 17.05.2018г. ищецът е уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, като същият е извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис по щета с № 0410-090-0102/2018г. В описа по щетата, като увредени детайли са описани посочените детайли: броня предна, спойлер предна броня, фар ляв, калник преден ляв, лайсна калник преден ляв, подкалник преден ляв, решетка декоративна.

Сочи че, за да се извърши обстоен оглед на автомобила и изготвяне на подробен опис на увредените части, застрахователят е изискал автомобилът да се разглоби.

Твърди се, че на 23.05.2018г. е извършен допълнителен оглед на автомобила, като в Описа по щетата са описани следните увредени детайли: халоген в предна броня ляв, дюза за ляв фар, капаче на дюза, греда пр. радиатор, основа предна броня, основа преден ляв калник, рамка преден ляв фар, водач преден ляв предна броня, престилка предна и греда над радиатор. На 13.06.2018г. ищецът получил като застрахователно обезщетение сума в размер на 1 899.55 лв., в която сума е включена и сумата в размер на 180 лв. за репатриране. В случая, като застрахователно обезщетение, необходимо за възстановяване на автомобила е изплатена сумата в размер на 1 719.55 лв. Сочи се, че съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Сочи се, че за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средни пазарни цени към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ. Твърди се, че в случая увредените части са били оригинални и е следвало да бъдат подменени, също с оригинални.

Твърди се, че във връзка с настъпилите вреди ищецът е извършил проучване в няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и възстановяване на увредени автомобили, както и колко ще струва ремонтът на автомобила. От проведеното проучване същият е установил, че сумата необходима за възстановяване на автомобила в състоянието, което е бил преди настъпване на ПТП е в размер на 10 414.63 лв. След приспадане на вече изплатеното обезщетение в размер на 1 719.55 лв., се твърди, че застрахователят дължи на ищеца сумата в размер на 8 695.08 лв. Моли се за уважаване на предявените искове по изложените съображения и присъждане на сторените по делото разноски, като се посочва начин на плащане - в брой. В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа предявения иск.

В срока по чл.131 ГПК ответникът ЗАД „О.З.К.-З.“, депозира писмен отговор на исковата молба, в който счита иска за допустим, но неоснователен, като го оспорва и по размер.

Сочи, че не е налице възникнало вземане на ищеца към ответното дружество в посочения в исковата молба общ размер от 8695,08 лв. Сочи, че не са налице предпоставките, необходими за ангажиране на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" за заплащане на исковата сума. Не се оспорва, че към 17.05.2018г. между Я.С.С.и ответното дружество е съществувало валидно облигационно правоотношение по застрахователна полица № BG/23/117001547587 от 30.05.2017г. за застраховка „Гражданска отговорност" на автомобил марка „Пежо", модел „307", с peг. .... със срок на застраховката от 01.06.2017г. до 31.05.2018г., както и факта на осъществилото се на 17.05.2018г. ПТП. Твърди се, че на 17.05.2018г. ищецът е подал уведомление за регистриране на щета до застрахователя ЗАД "ОЗК Застраховане" АД. Застрахователят е извършил опис и техническа експертиза по щета № 0410-090-0102/2018, два огледа на 17.05.2018г. и 23.05.2018г., изготвен е и снимков материал. Констатирани са повреди по броня предна, спойлер предна броня, фар ляв, калник преден ляв, лайсна калник преден ляв, подкалник преден ляв, решетка декоративна, халоген в предна броня ляв, дюза за ляв фар, капаче на дюза, греда преден радиатор, основа предна броня, основа преден ляв калник, рамка преден ляв фар, водач преден ляв предна броня, престилка предна, греда над радиатор. Твърди се, че ищецът е заплатил сумата от 180 лв. за пътна помощ. В резултат, в съответствие с разпоредбите на КЗ и Наредба № 24 от 08.03.2006г., застрахователят надлежно е изплатил на ищеца сумата от 1899,55 лв. на 12.06.2018г., с което е изпълнил в цялост задължението си за обезщетяване. Сочи се, че съгласно легалното определение, дадено в чл.343, ал.1 КЗ, с договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума. Видно от разпоредбата на чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ, с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата, респективно собственика на автомобила и застрахователя. Наред с това обаче следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования делинквент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.

Сочи се, че са неясни използваните от ищеца метод и критерии за определяне размера на обезщетението, което се претендира да е дължимо от ответника. Същото е произволно определено в общ размер от 10 414,63 лв. Съгласно чл. 20, ал. 2 от Наредба № 49 от 16.10.2014г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност" на автомобилистите и „Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз, издадена от Комисията за финансов надзор, обезщетението за вреди на моторни превозни средства се определя по методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства съгласно приложения № 1 - 6 от Наредба № 24 от 08.03.2006г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства. Съобразно § 3, ал. 1 от ПЗР на Наредба № 49 от 16.10.2014г., Наредба № 24 от 08.03.2006г. се отменя с изключение на чл. 15, ал. 4 и приложения № 1 - 6, в които именно се съдържа установената методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства. Съгласно константната касационна практика, методиката представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. В настоящия случай е безспорно между страните, че щетите не са възстановени от пострадалия. Само ако пострадалият представи доказателства за причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие имуществени вреди и за извършен в специализиран сервиз ремонт за тяхното поправяне, застрахователят не може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение в размер на дължимите за ремонта средства при условие, че те отразяват реалната възстановителна стойност. Сочи се, че размерът на застрахователното обезщетение следва да репарира действителните вреди към датата на процесното ПТП. В противен случай ще се допусне неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на застрахователя. Сочи се, че искът е предявен в завишен общ размер и не кореспондира с действително претърпените вреди. Твърди се, че ищецът не сочи доказателства, от които да е видно по какъв начин е калкулирана исковата претенция. Сочи се, че посочената стойност на разходите, необходими за ремонт на увредените части и детайли, е завишена като не е съобразена с действителните цени за материали и труд. Сочи се, че при наличието на щети на посочената от ищеца стойност -10 414,63 лв., то следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 390, ал. 2 КЗ. Това произтича от икономическата обусловеност на законовите разпоредби. Следователно, застрахователят ще следва да репарира претърпените вреди при условията на тотална щета, което от своя страна влече като последица възникване на задължение за пострадалия по чл. 390, ал. 1 от КЗ, а именно да представи на застрахователя удостоверение от компетентните органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. Инициирането на административната процедура не е поставено в зависимост от това дали застрахователят е изискал документа за дерегистрация или не. Предприемането й е в правомощията на потребителя на застрахователна услуга и в негова тежест е представянето на предвидените в закона доказателства. Изпълнението на това задължение, както и установяването на стойността на запазените части, възли и агрегати, предпоставят правилно начисляване и изплащане на застрахователно обезщетение при условията на „тотална щета". Предпоставка за изплащане от застрахователя на обезщетение за тотална щета на МПС, е представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията му. Следователно, изпълнението на административната процедура обуславя плащането. Твърди се, че към настоящия момент такова удостоверение не е представяно на застрахователя, а и не е приложено към исковата молба и съответно не е извършвана и оценка на запазените части на автомобила. В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност" дължи застрахователно обезщетение над вече изплатеното, се моли сумата за доплащане да бъде намалена в съответствие с процента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца като участник в ПТП на основание чл.