Решение № 308 от 10.06.2019, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ № 308 гр. Пловдив 10.06.2019 г.

ПЛОВДИВСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД търговска колегия, ХVІІ т.с., в публично заседание на 9 май 2019 г. в състав

СЪДИЯ : АНТОНИЯ РОГЛЕВА при участието на секретаря ЕЛЕНА АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 961/2018 г. по описа на ПОС, намира за установено следното:

Иск с правно основание чл. 422 от ЗЗД.

Ищецът

„БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Московска“ № 19, моли да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника И.Г.П. ЕГН ********** *** съществуването по основание и размер на паричното задължение, за което е издадена заповед за изпълнение 9489/9.10.17 г. по ч.гр.д. № 15766/17 г. на ПРС въз основа на договор за кредит за покупка на недвижим имот от 17.12.2004 г. а именно: да се признае за установено, че И.Г.П. ЕГН ********** *** дължи на „БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК ********* следните суми:

- 185 166.03 лв. – главница по

Договор за ипотечен кредит от

17.12.2004 и допълнително споразумение към него от 20.11.09 ;

- 154 426.15 лв. – неплатена договорна лихва за периода

29.11.11 – 5.10.17;

- 6 241.34 лв. – санкционна лихва, от които 5 881.26 лв. лихвена надбавка от 3 % за периода 28.05.2012 – 28.09.17 и 360..08 лв.- лихвена надбавка за забава от 10 % за периода 29.09.17 – 5.10.17;

- 2 199 лв. – заемни такси

- законна лихва върху главницата, считано от 06.10.2017 г. /датата на подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение/ до окончателното плащане;

Претендира присъждане на разноски, вкл. и за заповедното производство.

Ответникът И.Г.П. оспорва иска като недопустим и неоснователен. Подробни съображения са развити в писмена защита, депозирана от процесуалния му представител. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Относно допустимостта на иска:

Възражение за недопустимост се поддържа от ответника, който счита, че е формирана сила на пресъдено нещо по спора между страните. Изложени са обстоятелства, че е издадена и предходна заповед за изпълнение, срещу която е било подадено възражение, респ. е предявен от банката установителен иск, по който е образувано гр.д. № 2302/13 по описа на Пловдивски окръжен съд. Искът бил отхвърлен с влязло в сила решение. Твърди се, че сега се предявява претенция, идентична с тази, по която вече е налице влязло в сила решение, при което спорът не може да бъде пререшаван. Евентуално, се заявява, че е формирана сила на пресъдено нещо по отношение на вноските с настъпил падеж към датата на подаване на предходното заявление.

Съдът намира това възражение за неоснователно.

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, като се иска да се установи съществуване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение № 9489/9.10.17 г. по ч.гр.д. № 15766/17 г. на ПРС въз основа на договор за кредит за покупка на недвижим имот от 17.12.2004 г. и настъпила към 29.09.2017 г. предсрочна изискуемост на целия кредит поради непогасяване на 65 броя погасителни вноски.

С влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 2302/2018 г. на ПОС е отхвърлен предявен от „Банка ДСК“ ЕАД иск да се признае за установено по отношение на И.Г.П. съществуването на вземания на ищеца по същия договор в размер на 191 959.58 лв. - главница от общ размер на главницата от 236

000 лв., 22

399.23 лв.- представляваща редовна лихва за периода от 28.04.2012 г. до 27.02.2013 г., 9 446.80 лв. - санкционираща лихва за периода от 28.04.2012г. до 27.02.2013г.;

-490.51 лв. заемни такси, за които вземания е издадена заповед за изпълнение № 2340/7.3.2013г. по ч.гр.д. № 3447/2013г. по описа на ПРС.

Оставена е без разглеждане осъдителната претенцията на банката за същите суми, като производството в тази част е прекратено.

Предявеният иск по чл. 422 от ГПК е отхвърлен, като е прието, че не са настъпили предпоставките за предсрочна изискуемост на кредита към 30.08.2012 г., както и че не е доказано настъпване на падеж на определени вноски към датата на подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение, като всъщност претенцията на банката по заповедното производство е само за глобални суми въз основа на твърдяна настъпила предсрочна изискуемост.

При това положение не могат да се споделят възраженията за недопустимост на сега предявения иск.

Същият се предявява след проведено ново заповедно производство, в което като основание за издаване заповед за изпълнение е посочена предсрочна изискуемост на кредита, настъпила след влизане в сила на решението по гр.д. № 2302/2013 г. Твърди се да е обявена предсрочна изискуемост към 29.9.17, а решението е влязло в сила на 30.01.2017 г., като при това в същото е разглеждан въпроса за настъпване на предсрочна изискуемост към друг минал момент – 30.08.2012 г.

Т.е. макар и спорът да касае същият договор, то искът по гр.д. № 2302/2018 г. е предявен на различно основание – настъпила предсрочна изискуемост към 30.08.2012, при което отхвърлянето му не е пречка да се предяви ново искане за издаване заповед за изпълнение, респ. нов установителен иск на ново основание – настъпила предсрочна изискуемост след приключване на производството по гр.д. № 2302/13 на ПОС. Не е налице формирана сила на пресъдено нещо нито по отношение глобалните суми, нито по отношение на падежирали вноски към датата на подаване на предходното заявление за издаване на заповед за изпълнение.

В писмената защита са наведени и доводи, че в решението на Апелативен съд е посочено, че исковата молба, с която е предявен установителният иск по чл. 422 от ГПК има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като в момента на връчването й настъпва предсрочна изискуемост на цялото задължение по кредита. Развити са съображения, че ако предсрочната изискуемост е настъпила в момента, в който ответникът е получил исковата молба по предходно развилото се производство, то е отпаднала възможността на банката от този момент нататък да начислява възнаградителна лихва по кредита и т.н. Всички тези съображения обаче не касаят допустимостта на исковата молба, а нейната основателност по същество, тъй като касаят въпросите настъпила ли е и кога предсрочна изискуемост на целия кредит, дължат ли се и за кои периоди и в какви размери възнаградителни лихви.

По същество:

Между страните е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот от 17.12.2004, по силата на който банката предоставя на ответника кредит в размер на 236 000 лв. със срок за издължаване 180 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Уговорено е, че за предоставения кредит се дължи лихва, в размер на действащата по стандартни жилищни кредити, определена от УС на банката към датата на сключване на договора плюс надбавка от 1.5 процентни пункта, като към датата на сключване на договора лихвата по стандартни жилищни кредити е 11.75 %, като промяната на лихвата, обявена от УС на банката, е задължителна за страните.

Банката твърди, че кредитът бил погасяван на равни месечни вноски с падежна дата 28-мо число на месеца, като през 2009 г. ответникът спрял да обслужва кредита.

На

20.11.2009 г. било подписано допълнително споразумение за преструктуриране на кредита по отношение остатъка от дълга. В допълнителното споразумение страните посочили, че е предоставен кредит в размер на 236 000 лв., като остатъкът по дълга към датата на сключване на допълнителното споразумение възлиза на 210 551.09 лв., от които главница – 208 813.47 лв. и редовна лихва – 1 737.62 лв. Договорен бил гратисен период за издължаване на главницата от шест месеца без промяна на крайния срок за погасяване; договорено е заплащане в рамките на гратисния период на част от месечната лихва в размер на 1245.69 лв. и капитализиране на непогасената част от начислената лихва към остатъка от главницата на кредита на първия работен ден, следващ последната падежна дата от гратисния период; по т. 4 се сочи, че кредиторът предоставя погасителен план за дължимите месечни вноски след първата падежна дата, следваща датата на сключване на допълнителното споразумение, като е уговорено, че кредитът се погасява по посочена разплащателна сметка съгласно погасителния план по т. 4.

Ответникът оспорва договора за кредит като недействителен, тъй като е неистински. Твърди, че подписът по договора не е положен от него, което прави договора недействителен, тъй като не е спазена предвидената от закона форма и не е налице постигнато съгласие за сключването му. Предвид нищожността на договора за кредит, счита, че отношенията между страните следва да се уреждат на база правилата на договора за заем по ЗЗД.

Във връзка с това възражение по делото е назначена графологична екпертиза, чието заключение съдът възприема като компетентно изготвено и неоспорено от страните. Вещото лице е мотивирало извод, че подписите, положени от името на ответника И.П. върху договора за кредит от 17.12.2004 г., са изпълнени от ответника И.Г.П..

Направено е и заключение, че подписите от името на ответника върху договора за кредит, от една страна, и върху допълнителното споразумение, от друга, са изпълнени от едно и също лице.

При това положение се установява катогорично, че договорът за кредит е подписан от ответника И.П., при което възраженията за неистинност на документа са изцяло неоснователни.

Сумата по кредита от 236 000 лв. е усвоена на

29.12.2004 г.

Няма спор между страните по отношение усвояване на отпуснатата в кредит сума в размер на 236 000 лв., което обстоятелство категорично се установява и от заключението на приетото по делото заключение на ССЕ, което се възприема от съда като компетентно изготвено и неоспорено от страните. Вещото лице е установило, че на 29.12.2004 г. банковата сметка на И.П. е заверена със сумата 236 000 лв., с което кредитът е изцяло усвоен.

Съгласно чл.

2 от договора от 17.12.2004 г. срокът за издължаване на кредита е 180 месеца /15 години/, считано от датата на усвояването. Т.е. считано от датата на усвояване, срокът за погасяване изтича на 29.12.2019 г.

Чл. 5 от договора гласи: „падежна дата за издължване на месечните анюитетни вноски е .......2019 г.“

В чл. 8 от договора е посочено: „кредитът се издължава с месечни анюитетни вноски, дължими на падежна дата, посочена в т.5 включително, и ще се изплащат чрез разплащателна сметка“

При тази редакция на посочените текстове от договора, които са единствените относими към определянето на падежна дата, е видно, че всъщност в договора не е определена падежна дата за издължаване на месечни анюитетни вноски.

Към същия не е приложен погасителен план, с който евентуално да се попълни тази липса.

При това положение следва да се приеме, че с договора от 17.12.2004 г. е уговорен единствено краен срок за погасяване на задължението за връщане на сумата, предоставена като кредит, ведно с възнаградителната лихва.

От заключението на ССЕ се установява, че до 09.11.09 г. ответникът е извършил плащания в общ размер на 173 502.63 лв., с които банката е осчетоводила погасяване на главница в размер на 170 886.10 лв., договорна лихва – 1681.30 лв. и 935.23 лв. такса амортизация, като през този период са капитализирани всички договорни лихви към главницата.

За периода от 9.11.09 до 20.11.09 /датата на подписване на допълнителното споразумение/ са начислени текущи договорни лихви в размер на 1737.62 лв., от които са платени 751.09 лв., а разликата в размер на 986.53 лв. е капитализирана към главницата 208 813.47 лв. + 986.53 лв. = 208 900 лв. главница към 20.11.09 г.

Или до датата на подписване на допълнителното споразумение на 20.11.09 г. ответникът е налице плащане на сума в общ размер от

174 253.72 лв.

Сумата от

208 900 лв. е посочена като остатък по дълга към 20.11.09 г. в подписаното допълнително споразумение и като усвоена сума /главница/ в съставения погасителен план към споразумението.

Ответникът е навел възражения за нищожност на допълнителното споразумение като такова с неравноправен характер относно начина на формиране на главницата предвид начина, по който банката е осчетоводявала извършваните плащания и е капитализирала всички възнаградителни лихви към главницата, както и предвид твърдението, че сумата на посочената главница от 209 800 лв. не е реално предадена на ответника, поради което не е възникнало и насрещно задължение за връщането й, респ. за възникване на задължение за възнаградителна лихва.