Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 200 от 25.10.2023, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Административно наказателно дело 467/2023
Вид
Решение № 200
Подписан
25.10.2023
В сила
14.11.2023
Състав
Вергиния Еланчева

Цитирани разпоредби

  • чл.27, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.62 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.104б, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175а, ал.1 пр.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Кърджали, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20235140200467 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1947-000144 от 10.04.2023 г., издадено от Началник сектор в РУ-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.175а, ал.1 пр.3 от ЗДвП на Т. А. М. от ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания „глоба” в размер на 3 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за извършено нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят Т. А. М. счита наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил процесното административно нарушение. При съставяне на наказателното постановление, издателят му допуснал съществени нарушения на материалния закон. Нарушен бил текста на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, не били ясни обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата, които го потвърждавали. Не бил спазен и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като не ставало ясно коя от хипотезите на чл.175а, ал.1 от ЗДвП е нарушил жалбоподателят. Излага съображения, че не е допуснал виновно вмененото му нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Сочи, че управлявал автомобила си в гр.Кърджали и предприел маневра завой на кръстовището на ул.„Екзарх Йосиф“ и бул.„Тракия“, при което автомобилът поднесъл. Моли атакуваното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, както и да му се присъдят разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление.

Твърди, че не са събрани безспорни доказателства жалбоподателят да е извършил нарушението. Моли да бъдат кредитирани ангажираните от негова страна свидетелски 1 показания.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.03.2023 г., около 09.20 часа, свидетелите Б. Д. и П. Т. - полицейски служители в РУ-Кърджали, се движели с патрулен автомобил по ул.„Екзарх Йосиф“ в гр.Кърджали, близо до сградата на поликлиниката. Патрулният автомобил се управлявал от свидетеля Т., който достигайки до кръстовището с бул.„Тракия“ спрял, тъй като бил без предимство. В този момент двамата полицейски служители възприели лек автомобил „***“ с рег.№ ***, който идвал от бул.„Тракия“. На кръстовището образувано от бул.„Тракия“ и ул.„Екзарх Йосиф“, водачът му направил обратен завой и тръгнал отново по бул.„Тракия“, в посока към болницата. При извършване на описаната маневра, водачът на автомобила „***“ с рег.№ *** рязко подал газ, при което се чул силен шум. Той форсирал двигателя, превъртал задвижващите задни колела на моторното превозно средство и го извеждал извън контрол.

Автомобилът криволичел и се измествал наляво и надясно по пътното платно, а това създавало опасност за останалите участници, тъй като мястото било оживено и пълно с пешеходци. Полицейските служители Д. и Т. последвали с патрулния автомобил нарушителя и го спрели до близкия светофар на бул.„Беломорски“ в гр.Кърджали. При проверката установили, че моторното превозно средство се управлява от жалбоподателя Т.

А. М.. Той бил поканен в сградата на РУ-Кърджали и там свидетелят Б. Д. на същата дата му съставил АУАН за извършено нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП. При съставяне на акта присъствали жалбоподателят М. и свидетелят Т.. Нарушителят отбелязал в акта, че има възражения, но отказал да го подпише и получи. Отказът му бил надлежно удостоверен с подпис на свидетеля К. А.. Въз основа на така съставения АУАН, на 10.04.2023 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл.175а, ал.1 пр.3 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания „глоба” в размер на 3 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за извършено нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Б.

Д., П. Т. и К. А., които съдът кредитира изцяло; показанията на свидетелката Ш.М., кредитирани отчасти; Акт за установяване на административно нарушение от 21.03.2023 г., 2 който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка от 21.03.2023 г.;

Обяснение от Т. М. от 21.03.2023 г.; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на МВР и Заповед № 292з-293 от 09.02.2023 г. на Директора на ОД МВР-Кърджали, доказващи компетентността на актосъставителя и на издалия наказателното постановление орган.

При анализа на гласните доказателства съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Б. Д., П. Т. и К. А., защото са логични, последователни и взаимно допълващи се и установяват по безспорен начин релевантните по делото факти. Свидетелите Б. Д. и П. Т. са очевидци на деянието и категорично сочат, че на 21.03.2023 г. в гр.Кърджали жалбоподателят е управлявал описаното по-горе моторно превозно средство именно по начина, твърдян в акта и наказателното постановление. Те подробно описват времето, мястото и маршрута на движение на автомобила „***“ с рег.№ ***, както и поведението на жалбоподателя като водач на превозното средство по време на нарушението. Свидетелят К.

А. е удостоверил отказа на нарушителя да подпише и получи съставения му акт за установяване на административно нарушение и дава показания в тази насока. Липсват каквито и да било основания съдът да поставя под съмнение показанията на разпитаните свидетели Д., Т. и А., които кореспондират и с всички писмени доказателства по делото.

Настоящият състав не даде вяра на показанията на свидетелката Ш.М. в частта им, в която се стреми да установи, че жалбоподателят не е извършил нарушение на процесната дата.

Свидетелката е родител на жалбоподателя, а това я прави заинтересована, съответно показанията й се явяват пристрастни, насочени към изграждане на позиция в негова полза.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП забранява на водача на моторно превозно средство да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Безспорно се установи по делото, че с поведението си на процесната дата и място жалбоподателят Т. А. М. е нарушил посочената норма. Той е бил водач на МПС - лек автомобил „***“ с рег.№ ***, като при управлението му е използвал пътя, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с предназначението му за превоз на хора и товари. Това е така, тъй като при управление на автомобила, жалбоподателят е подавал рязко газ, форсирал двигателя, предизвиквал превъртане на задвижващите задни колела на превозното средство и го извеждал извън контрол, криволичел по пътя. За това поведение на водача Т. М., с което той създавал опасност за останалите участници в движението, не е имало обективна причина, не може да бъде оправдано включително и с технически проблем в автомобила.

Описаното шофиране от страна на жалбоподателя в никакъв случай не може да бъде прието 3 като използване на пътищата за обществено ползване в съответствие с тяхната цел за превоз на хора и товари. Деянието на жалбоподателя е извършено умишлено, при пряк умисъл, като същият е съзнавал, че като водач на управляваното от него МПС ползва пътя отворен за обществено ползване за други цели, имал е представа относно общественоопасните последици и е искал те да настъпят, извършвайки гореописаните маневри. Субективното отношение на нарушителя, умисълът, се обективира в извършеното от него. Затова правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. При дадената правилна квалификация на извършеното административно нарушение законосъобразно е приложена санкционната разпоредба на чл.175а, ал.1 пр.3 от ЗДвП, според която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба от 3 000 лв. водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Наложените две кумулативно предвидени наказания са в единствено възможния по закон размер и срок и съдът няма правомощия да ги намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.

При извършената служебна проверка настоящата инстанция не констатира да са допуснати твърдените от страна на жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които да опорочават административнонаказателното производство. АУАН и наказателното постановление са съставени правилно и законосъобразно, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Деянието е правилно квалифицирано и достатъчно индивидуализирано с всички относими към състава признаци, вкл. време, място и обстоятелства, при които е било извършено, като жалбоподателят е наясно какво нарушение му е вменено да е извършил. Даденото словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Няма никакво съмнение, че жалбоподателят е наказан за това, че на процесната дата и място, като водач на МПС марка „***“ с рег.№ *** е използвал пътя, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с предназначението му за превоз на хора и товари квалифицирано като нарушение по 104б, т.2 от ЗДвП. За това нарушение е санкциониран на основание приложимата наказваща норма на чл.175а, ал.1 пр.3 от ЗДвП, т.е. посочена е и конкретната хипотеза. От обективна и субективна страна нарушението се явява напълно доказано от свидетелските показания на очевидците Б. Д. и П. Т., както и от съставения акт, чиято доказателствена сила не бе оборена по никакъв начин. Предвид изложените съображения, атакуваното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита 4 в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото са проведени съдебни заседания, в които не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице следва да бъдат присъдени разноските по делото.