Решение № 260023 от 18.02.2022, Районен съд - Монтана

№. 260023 / 18.2.2022 г.

Р Е Ш Е Н И. Е

18.02.2022 година, град Монтана

В И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV – ти граждански състав, в

ОТКРИТО съдебно заседание о. 20.01.2022 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА при секретаря Силвия Георгиева И. с участието на прокурора........................................................., като разгледа докладваното о. съдия Цекова гражданско дело №. 1116 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.

Ищецът, „Б. П. П. Ф.“ С.А., вписано в Търговския И. фирмен регистър под №. xxxx

, с адрес на управление във Ф. г. П. б. „. №. 1. п. о. Л. Д., в качеството му на изпълнителен директор И. член на съвета на директорите ЧРЕЗ „Б. П. П. Ф.“ С.А., клон България, ЕИК xxxx , г. С. ж. „. 4. Б. п. С. с. 1., п. о. законния представител Д. Д., чрез юрисконсулт Н. А. М. е предявило иск СРЕЩУ: Т.П.К. ЕГН xxxxxxxxxx, адрес: xxx И. ЦЕНА на иска: xxxx Л..

В исковата си молба твърди, че със съобщение по ч. г. д. №. 2985/2020 г. по описа на Районен съд- г.

Монтана, на ,,Б. П. П. Ф.“ С.А., чрез „Б. П. П. Ф.“ С.А., клон България е предоставена възможност за предявяване на иск за установяване дължимостга на вземането, обективирано в издадената по ч. г. д. №. 2985/2020 по описа на Районен съд - г. Монтана заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 о. Гражданския процесуален кодекс ГПК).

На 06.11.2017 г. между „Б. П. П.

Ф.“ И. Т.П.К., ЕГН xxxxxxxxxx е сключен Договор за потребителски паричен кредит №.

РLUЅ-15385857, посредством който страните са постигнали съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на xxxx Л. за срок о. 48 месеца, обхващащ периода о. подписване на договора до 20.11.2021 г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечените погасителни вноски, техния размер И. размер на оставащата главница. Договорено е паричният кредит да бъде изплатен на 48 броя равни месечни вноски, всяка в размер на xxxx Л., като в договора е посочена И. общата стойност на плащанията по кредита.

Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е определен годишен процент на разходите.

Кредитополучателят заплаща И. такса ангажимент, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1. т. 5 о. ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери И. срокове. Таксата се заплаща о. кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса ангажимент“ о. общия размер на кредита“. Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на договора, като началната дата за изичисляване на ГПР е датата на подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна И. договорът е валиден за целия срок като страните изпълняват точно задълженията си по него.

Сумата, предмет на договора е преведена по личната банкова сметка xxx, декларирана о. същия И. посочена в договора за кредит.

На основание на чл. 3 във връзка с чл. 4 о. договора за ответника възниква задължението да погаси заема на 48 месечни вноски, всяка по xxxx Л., като в чл. 5 о. договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.

Обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен о. Българската народна банка, в сила о. 1 януари, съответно о. 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила о. 1 януари на текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила о. 1 юли са приложими за второто полугодие.

Обезщетението за забава се изчислява на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част о. годишния размер, определен в предходното изречение.

Длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредит на 20.12.2017 г., като към тази дата са погасени 0 месечни вноски.

На основание чл. 5 о. договора, вземането на „Б. П. П. Ф.“ става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано о. падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 20.01.2018 г., о. която дата вземането е станало ликвидно И. изискуемо в целия му размер, за което о. страна на кредитора е изпратено изрично уведомление до длъжника.

Тъй като о. страна на длъжника не са извършвани погашения по дълга о. кредитора е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд- Монтана за следните дължими суми по договор за потребителски паричен кредит №. РLUЅ-15385857 както следва:

- xxxx Л. (П. Х.

С. Ш. И. О. Л. )- главница,

- xxxx Л. - възнаградителна лихва за периода о.

20.12.2017 г. до 20.11.2021 година;

- xxxx Л. - мораторна лихва за периода о. 20.01.2018 г. до 15.12.2020 г.

- законната лихва за забава о. датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че в полза на ,,Б. П. П. Ф.“ С.А. чрез „Б. П. П. Ф.“ С.А., клон България съществува вземането по договор №. РLUЅ-15385857, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. г. д. №. 2985/2020по описа на Районен съд - Монтана, а именно: xxxx Л. - главница по договора за кредит, xxxx Л. възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода о. 20.12.2017г. до 20.11.2021 г., 1 458.59 Л. - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода о. 20.01.2018 до 15.12.2020г., ведно със законната лихва, считано о. постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Претендират И. направените във връзка с издаването на заповед за изпълнение по ч. г. д. №.

2985/2020 по описа на Районен съд - Монтана разноски както следва: 196.81 Л. - държавна такса, 50.00 Л. - юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 о. ГПК, както И. разноските за настоящото съдебно производство - 196.80 Л.

- държавна такса И. 100.00 Л. – юрисконсултско възнаграждение.

При условие на евентуално разглеждане на осъдителния иск, молят съда да постанови решение, с което да се осъди същия да заплати на дружеството горепосочените суми, ведно с направените разноски.

Ответникът Т.П.К. ЕГН: xxxxxxxxxx

Адрес: xxx, чрез назначения му особен представител – адвокат Д.И..,xxx, в срока предвиден за отговор взема становище по иска.

І. Относно допустимостта на предявените искове:

Претенциите срещу ответната страна са облигационни, с твърдение на ищеца, че са дължими поради неизпълнение на задължението за заплащане на дължима сума по сключен договор за потребителски кредит.

Следователно в настоящото производство страните по него са надлежни, т.е. исковете са допустими.

ІІ. Относно основателността на предявените претенции:

1.В качеството си на особен представител на ответника по делото, заявява, че до настоящия момент няма установен контакт с него. Фактическите констатации, възражения, оспорвания И. правни изводи прави на основание приложените към исковата молба о. ищеца писмени доказателства.

2.Оспорва твърденията на ищеца в исковата молба по следните съображения:

В исковата молба ищецът твърди, че с Договор за паричен потребителски кредит №. РLUЅ-15385857 о. 06.11.2017 г. „Б. П. П. Ф.” С.А., клон България е отпуснала кредит на ответника в размер на 5000 лв. О. приложените писмени документи към исковата молба не се доказва изпълнение на задължението на ищеца за отпускане на сумата по кредита. Няма документ о. който да е видно надлежно заверяване на сметката на кредитополучателя, че е преведена на ищеца сумата по кредита, съгласно съответните записвания в електронната система на „Б. П. П. Ф.” С.А., клон България, град София.

Освен това, преди започване на заповедното производство ответникът по делото е следвало да получи покана за доброволно плащане, о. която да бъде информиран какви задължения има, за какъв период са И. евентуално да предприеме действия за погасяването им. С поканата за доброволно плащане е следвало да му бъде даден срок в който да ги погаси, с указания, че ако не погаси задълженията си, договорът ще бъде развален на основание чл.87 о. ЗЗД И. ще му бъде образуване дело И. евентуално изпълнително производство за принудително събиране на задълженията му.

Предназначението на поканата за доброволно изпълнение е да се даде възможност на длъжника да изпълни задължението си, което ще изключи необходимостта о. разваляне на договора И. предприемане на принудително изпълнение в тази насока.

Следователно при така представени о. ищеца писмени доказателства, без надлежно да бъде връчена И. оформена покана за доброволно изпълнение И. уведомяване за разваляне на договора, не установява задължения в полза на ищеца, поради което претенциите му срещу ответника за плащане СА НЕОСНОВАТЕЛНИ.

3.О. страна на ищеца са наведени И. твърдения, че поради забава в плащанията, при условията на действие на договора за потребителски кредит, цялото задължение по договора е станало автоматично предсрочно изискуемо. Твърди се, че кредитополучателят е уведомен за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

О. приложеното по делото писмо о. 15.06.2018 г., относно обявяване на предсрочна изискуемост на всички дължими суми по Договор за паричен потребителски кредит №.

РLUЅ-15385857 о. 06.11.2017 г. е видно, че писмото не е получено лично о. Т.П.К.. Следователно, не е налице валидно И. реално уведомяване на ответника за настъпила предсрочна изискуемост на сумите по кредита.

Правото да обяви кредита за предсрочно изискуем е субективно право, установено в полза на кредитора. Приема се, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика о. общия принцип по чл.20а, ал.2 о. ЗЗД настъпва с волеизявление само на една о. страните И. при наличие на две предпоставки: обективният факт на неплащането И. упражненото о. кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж. Във всички случаи обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък о. кредита за предсрочно изискуеми. За да може договорното изменение да прояви своето действие е необходимо длъжника да е уведомен, т.е.изявлението на кредитора да е достигнало до длъжника.

Предсрочната изискуемост следва да е настъпила преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК И. във всички случаи кредиторът трябва да е уведомил за това длъжника. Ако фактите, относими към настъпване И. обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер И. не е възникнало на предявеното основание. Ето защо, поради неангажиране на доказателства, че кредиторът е изпълнил задължението си да уведоми длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не може да се приеме за установена изискуемостта на претендираното вземане по договора за кредит. Следователно, претенцията на ищеца за настъпила предсрочна изискуемост на кредита е НЕОСНОВАТЕЛНА.

4. В исковата молба освен главница И. законна лихва се претендира И. следното обезщетение: 3 213,76 лв. - възнаградителна лихва за периода о.

20.12.2017 г. до 20.11.2021 г. ,както И. xxxx лв. - мораторна лихва за периода о. 20.01.2018 г. до 15.12.2020 г.

Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит / обн.ДВ, бр.18 /05.03.2010 г./. Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 о. ЗГПС, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Според ал.2 на същия текст, когато потребителят забави дължимите о. него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В конкретния казус са предявени претенции за допълнителна лихва -възнаградителна, в размер на 3 213,76 лв. И. мораторна -в размер на xxxx лв.