Решение № 711 от 02.08.2019, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

Номер ІІ- 66 02.08.2019 г. гр.Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД втори въззивен граждански състав

На: втори юли две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

Секретар Стойка Вълкова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева въззивно гражданско дело номер 760 по описа за 2019 година

Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Бургаският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба от Т.К.Р. и Ш.Р. ***, против решение № 77/08.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 258/2018 г. по описа на РС-Айтос, с което е отхвърлен предявения от Т.К.Р. и

Ш.Р.Р. иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС против Е.Щ.Ж. *** и К.Е.Т. ***, за разпределение на ползването на първи жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 118 кв.м., изградена в дворно място, цялото от 410 кв.м., съставляващо неурегулиран поземлен имот № 319, в кв.144 пo плана на гр.Айтос, при граници – улица и поземлени имоти № 318, 320, 322 и 321, за който имот по неприложената в срок дворищна регулация е бил отреден УПИ VIII – 319, в кв.144 по плана на гр.Айтос, целия с площ от 415 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 5 кв.м., при граници – поземлени имоти № VII-318,Х-320,XII-322 и IX-32, както и производството по делото е прекратено по отношение на предявения от Т.К.Р. и Ш.Р.Р. иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС против Е.Щ.Ж. и К.Е.Т.. С решението ищците Т.К.Р. и Ш.Р.Р. са осъдени да заплатят на ответника Е.Щ.Ж. направените по делото разноски в размер на 600 лв.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение в неговата цялост, като същото се счита за неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Според въззивниците, районният съд неправилно е приел, че по делото са предявени два иска – иск за спорна съдебна администрация по чл.32, ал.2 ЗС и иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС, като се сочи, че от исковата молба и доклада на съда е видно, че заявената претенция е една с правно основание чл.32, ал.2 ЗС и няма предявен друг иск, поради което обжалваното решение следва да се обезсили в частта му за отхвърлянето на непредявения иск. Считат се за неправилни изводите на АРС, че разпределението в случая е невъзможно, без в помещението, собственост на ответника Ж. и ползвано от Т. да бъде обособен самостоятелен санитарен възел и отделен вход, като се сочи, че съдът не е съобразил обстоятелството, че ответникът Ж. притежава по-малко от 1 % от целия имот и не може да става дума за негово собствено помещение. В тази връзка въззивниците считат, че с нищожната част от имота, която има ответника, същият не може нищо да направи нищо, освен да пречи на новия собственик, като завладява и ползва много по-голяма част от имота и по този начин да дава основание за още съдебни дела между страните. Според въззивниците, при положение, че ответникът притежава една нищожна част от имота, няма пречка съдът да им определи обезщетение, което те да заплащат на ответника за това, че ползват неговата по-малко от 1 % идеална част от имота, а на тях да им се предостави правото на реално ползване на целия имот, за което се позовават на практика на ВКС. Молят въззивния съд да отмени обжалваното решение в частта по иска по чл.32, ал.2 СК като неправилно и необосновано и вместо него да уважи иска, като на ищците бъде предоставено ползването на целия имот и им бъде определено справедливо обезщетение, което те да заплащат на ответника Ж., а по отношение на иска по чл.31, ал.2 ЗС се моли първоинстанционното решение да бъде обезсилено в тази част, поради непредявяване на такъв иск. Не са направени доказателствени искания. Претендират се съдебни разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата К.Е.Т., подаден чрез пълномощник адв.Владикова, както и писмен отговор от въззиваемия Е.Щ.Ж., подаден чрез пълномощник адв.Апостолова, които са изложени пространни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Молят за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Не са направени доказателствени искания.

Претендират се направените по делото разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК от лице, което има правен интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, след преценка на събраните по делото доказателства и предвид разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д.№

258/2018 г. по описа на РС-Айтос е образувано по исковата молба на Т.К.Р. и Ш.Р.Р. против Е.Щ.Ж., с която се иска от съда на основание чл.32, ал.2 ЗС на ищците да бъде разпределено ползването на целия недвижим имот: самостоятелен обект – първи жилищен етаж с площ от 118 кв.м., от двуетажна масивна жилищна сграда, изградена в дворно място, цялото от 410 кв.м., съставляващо неурегулиран поземлен имот № 319, в кв.144 пo плана на гр.Айтос, при граници – улица и поземлени имоти № 318, 320, 322 и 321, за който имот по неприложената в срок дворищна регулация е бил отреден УПИ VIII – 319, в кв.144 по плана на гр.Айтос, целия с площ от 415 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 5 кв.м., при граници – поземлени имоти № VII-318,Х-320,XII-322 и IX-32.

В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на 99,37 % ид.ч. от процесния имот, придобити с влязло в сила Постановление за възлагане на ЧСИ Делян Николов от 31.01.2017 г. след проведена публична продан по изп.дело № 553/2009 г., а ответникът Ж. е собственик на 0,63 % от имота на основание извършено на 10.04.2017г. в негова полза дарение от предишния собственик на тези идеални части В. М. К.. В тази връзка, се посочва, че с Постановление за възлагане от 31.01.2017 г., влязло в сила на 20.03.2017 г., ищците са придобили след проведена публична продан следния недвижим имот: 1/2 ид.ч. от дворно място, цялото от 410 кв.м., с изключение на 3,80 ид.ч. от 1/6 идеална част, съставляващо неурегулиран поземлен имот № 319, в кв.144 пo плана на гр.Айтос, при описани граници, за който имот по неприложената в срок дворищна регулация е бил отреден УПИ VIII - 319, в кв.144 по плана на гр.Айтос, целият с площ от 415 кв.м. с неуредени регулационни сметки за 5 кв.м., при описани граници; ведно със самостоятелен обект – първи жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 118 кв.м., състоящ cе от три стаи, хол, всекидневна, кухня, баня, тоалетна и коридор, ведно с две помещения – килер и кухня с южно изложение от приземният етаж-маза с изключение на 3.80 ид.ч. от 1/6 идеална част; заедно със 1/2 ид.ч. от тавана, с изключение на 3.80 ид.ч. от 1/6 идеална част, с реално ползване на южната половина; ведно с гараж със застроена площ от 18 кв.м., с изключение на 3.80 ид.ч. от 1/6 идеална част. Собственик на посочените 3.80 ид.ч. от 1/6 идеална част от имота е бил В. М. К., който на 10.04.2017 г. ги е дарил на Е.Щ.Ж.. На 24.04.2017 г. ответникът Ж. е сключил договор за наем на процесния имот с К.Е.Т. за срок от 8 години, който бил вписан в Агенцията по вписванията. Твърди се също, че ищците като собственици на повече от половината от общия имот взели решение, с което ползването и управлението на целия имот да се възложи на тях, а за съсобственика Е.Ж. определили да му плащат по 6 лв./кв.м. за ползите, от които е лишен, поради неползването на притежаваните от него 3,80 ид.ч. от 1/6 ид.ч. от имота, но това решение не се изпълнявало от Ж., като наемателката Т. държала предоставения й под наем имот и препятствала ползването му от ищците. Поради това, ищците искат от съда да администрира отношенията между съсобствениците по реда на чл.32, ал.2 ЗС, като на тях разпредели ползването на целия съсобствен имот и им определи обезщетението, което те да заплащат на ответника Ж. за неползването от негова страна на идеалните му части.

Така предявеният иск е с правно основание чл.32, ал.2 ЗС.

В подадения писмен отговор ответника Е.Щ.Ж. е оспорил исковата молба като неоснователна, както и искането им за разпределяне на правото на ползване на целия имот в тяхна полза. Посочил е, че правото на ползване на ищците е осигурено още при въвеждането им във владение от ЧСИ Делян Николов и достъпът им до имота не е препятстван от никого, като наемателката ползва само притежаваната от него собственост и не създава пречки за останалите съсобственици.

По делото са ангажирани писмени доказателства – влязло в сила Постановление за възлагане на недвижим имот от 31.01.2017 г. и справка от Агенция по вписванията-Айтос, от които се установяват по безспорен начин собственическите права на страните в процесното жилище, чието разпределение на реалното ползване се иска, като ищците притежават 99,37 % ид.ч., а ответника Ж.

– 0,63 % ид.ч. от имота.

По делото е извършена и приета съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, съгласно която ползването на съсобствения жилищен етаж не може да бъде реално разпределено между страните, поради изключително малката квота на ответника, която е 0,747 кв.м., равняващи се на 0,63 %. Съгласно заключението, средната пазарна наемна цена за парично обезщетение за притежаваната от ответника него идеална част от имота е в размер на 5.20 лв. месечно.

Ответникът е ангажирал гласни доказателства – св.К.Е.Т., която е наемателката на собствените на Ж. идеални части от недвижимия имот. В показанията си свидетелката основно е изнесла данни за наличието на нейна жилищна нужда, които обаче обстоятелства са неотносими към настоящия спор. В този смисъл, въззивният съд намира, че показанията на св.Т. не следва да се кредитират, тъй като същите не установяват релевантни за делото факти.

С определение № 909/11.12.2018 г. АРС служебно е конституирал като ответник по делото К.Е.Т., участвала преди това като свидетел в производството, като е приел, че същата е задължителен другар в качеството си на ползвател на имота.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с два иска – иск за спорна съдебна администрация по чл.32, ал.2 ЗС и с иск по чл.31, ал.2 ЗС.

По иска за разпределение, АРС е приел, че разпределението на реалното ползване на жилищния етаж е невъзможно без в помещението, собственост на ответника Ж. и ползвано от новоконституираната ответница Т. да бъде обособен самостоятелен санитарен възел и отделен вход, и тъй като изпълнението на тези изисквания е свързано с преустройства на помещенията, е прието, че съдът няма правомощие в настоящото производство да предписва такива преустройства. Прието е също, че съдът няма право и да разпредели ползването на вещта само от единия съсобственик и практически да изгони другия на улицата като го остави без дом. Предвид заключението на вещото лице, в което не са дадени варианти на разпределение на ползването, поради факта, че идеалните части на всеки от съсобствениците не позволяват това да бъде направено, а ответника Ж. не е заявил съгласие да прави преустройства в ползваното от него помещение, районният съд е приел, че е невъзможно реално разпределение на ползването на първия жилищен етаж, което да отчита съществуващото фактическо положение при съобразяване на квотите на страните в съсобствеността. По тези съображения, АРС е отхвърлил иска за извършване на разпределение по чл.32, ал.2 ЗС, като неоснователен.

По отношение на иска по чл.31, ал.2 ЗС, с който АРС е приел, че е сезиран, е счетено, че същият е недопустим, тъй като за ищеца липсва правен интерес от защитата, която този иск дава на неползващите съсобственици. В тази връзка е прието, че ищецът не е лишен от ползването на собствените си идеални части, като липсва такова твърдение в исковата молба, поради което за него не е налице правен интерес от предявяване на иска по чл.31, ал.2 ЗС, така както е заведен с искане съдът да осъди ищеца да плаща обезщетение на ответника за неговите идеални части, които желае да ползва. Поради това, с решението си съдът е прекратил производството по делото в тази част.