Определение № 1859 от 23.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1859 гр. София, 23.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мадлена Желева Касационно търговско дело № 20248002902356 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Визура“ ЕООД, гр. София, „Геоцентър“ ЕООД, гр. София и „Урбано“ ЕООД, гр. София и касационна жалба на Община Камено срещу решение № 33 от 19.04.2024 г. по в. т. д. № 7/2024 г. на Бургаски апелативен съд.

Касаторите „Визура“ ЕООД, „Геоцентър“ ЕООД и „Урбано“ ЕООД, обжалват въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 294 от 29.09.2023 г. по т. д. № 29/2022 г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от касаторите срещу Община Камено иск за установяване, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор от 18.11.2014 г., по силата на който ответникът възложил на ищците, като съдружници в гражданско дружество - Консорциум „Урбан груп“, изработката на проект на Общ устройствен план /ОУП/ на Община Камено, включващ екологична оценка и оценка за съвместимост, и касаторите са осъдени да заплатят солидарно на Община Камено сумата от 9 886, 80 лв. неустойка по чл. 13 от договора.

Касаторите поддържат, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно. Твърдят, че съдът се е произнесъл по непредявен от тях 1 установителен иск за съществуване на правоотношение по договор от 18.11.2014 г. за изработка. Излагат доводи, че са предявили отрицателни установителни искове за установяване недължимост на конкретизирани от тях в исковата молба суми. Считат, че за тях не съществува правен интерес от установяване на съществуването на договорното правоотношение по посочената сделка, тъй като Община Камено вече е възложила нова обществена поръчка за същия проект и със сключването на договор с нов изпълнител процесният договор ще бъде прекратен по право. В касационната жалба се поддържа, че изводът на въззивния съд за съществуване на основание за разваляне на процесния договор и за надлежно упражняване на това право от Община Камено е неправилен. Жалбоподателите сочат, че в разрез с доказателствата по делото и с материалния закон въззивният съд е счел, че констатираното неизпълнение на договора, изразяващо се в несъобразяване на две препоръки на съгласуващ орган, е довело до невъзможност за продължаване на процеса по изготвяне на проекта за ОУП и до постигането на крайната цел – изработка на годен за одобрение ОУП на Община Камено.

Молят решението в обжалваната част да бъде отменено. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 2 и 3 ГПК.

Ответникът по обсъдената касационна жалба Община Камено е депозирал отговор на жалбата, в който изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол на обжалваното решение, респ. – за неоснователност на жалбата.

Община Камено е подала касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която след частична отмяна на решение № 294 от 29.09.2023 г. по т. д. № 29/2022 г. на Бургаски окръжен съд са отхвърлени предявените от Община Камено срещу „Визура” ЕООД, „Геоцентър” ЕООД и „Урбано“ ЕООД насрещен иск за заплащане на сумата от 54 730, 50 лв., представляваща получено на отпаднало основание възнаграждение по договор от 18.11.2014 г. за изработване на проект на ОУП на Община Камено, включващ екологична оценка и оценка за съвместимост, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска на 24.03.2022 г. до окончателното изплащане, и насрещен иск за заплащане на неустойка за разваляне по чл. 13 от същия договор за разликата над сумата от 9 886,80 лв. до сумата от 14 124 лв.

2

В касационната жалба на Община Камено се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът Община Камено оспорва като несъответстващ на доказателствата по делото извода на въззивния съд, че необосновано е забавил подаването на доклада за екологична оценка в съответната компетентна институция за периода от 30.11.2017 г. до 16.01.2020 г. Излага оплаквания, че решаващият състав на въззивния съд неправилно е счел за установено, че възложителят е приел изработеното от изпълнителите, представляващо част от възложеното им по процесния договор, както и че същото е полезно за Община Камено. В жалбата са изложени съображения, че за общината е възникнало потестативното право да развали процесния договор поради неизпълнението му от страна на първоначалните ищци, тя надлежно е упражнило това право, като развалянето на договора съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД има обратно действие, съответно е отпаднало основанието за получаване от изпълнителите на заплатеното по договора възнаграждение в размер на 56 496 лв. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т.

1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК.

Ответниците по касационната жалба „Визура” ЕООД, „Геоцентър” ЕООД и „Урбано“ ЕООД оспорват жалбата. Излагат становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

С влязло в сила като необжалвано определение № 2323 от 21.07.2025 г. по настоящото дело са оставени без разглеждане като недопустими касационните жалби на страните по делото срещу въззивното решение в частта по насрещния иск по чл. 92 ЗЗД на Община Камено срещу „Визура“ ЕООД, „Геоцентър“ ЕООД и „Урбано“ ЕООД за заплащане сумата от 14 124 лв., представляваща неустойка по чл. 13 от процесния договор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение намира, че в останалите им части касационните жалби на страните по делото са подадени срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.

Като извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, настоящият състав приема следното:

3

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по делото се установява, че на 18.11.2014 г. е сключен договор за изработване на проект за ОУП на Община Камено, по силата на който консорциумът, в който участват първоначалните ищци „Визура” ЕООД, „Геоцентър” ЕООД и „Урбано“ ЕООД, е поел задължението, възложено му от Община Камено, да изработи проект за ОУП на Община Камено, включващ екологична оценка и оценка за съвместимост, съгласно плановото задание за изработване на този план, предоставено от възложителя, техническото предложение за изпълнение, представено от изпълнителя в неговата оферта, и споразумението за финансиране, сключено между Община Камено и МИП, срещу общо възнаграждение в размер на 70 620 лв., с ДДС. Установил е, че според договора възнаграждението е следвало да бъде платено по следния начин: авансово плащане, в размер на 20 % от стойността, междинно плащане, което е дължимо след одобряване на решението на Национален експертен съвет по инвестиционно проектиране за приемане на предварителния проект на ОУП, и окончателно плащане, дължимо след влязло в сила решение на Общински съвет Камено за приемане на окончателния проект на ОУП. Посочил е, че между страните по делото липсва спор и се установява от представените преводни нареждания, че възложителят е извършил дължимите по договора авансово и междинно плащане, възлизащи общо на 56 496 лв., с включен ДДС. Решаващият състав на въззивния съд е констатирал, че според договора: възложителят следва да оказва пълно съдействие за изпълнение на договора, като предоставя на изпълнителя изискваната от него информация и документация, свързана с изпълнението, както и че възложителят има право да поиска преработване и доработване от изпълнителя, без допълнително заплащане, на всички материали, изготвени при изпълнение на съглашението, при пропуски, констатирани по време на съгласувателните процедури; изпълнителят е поел задължение да отстрани всички пропуски, констатирани по време на съгласувателните процедури, за своя сметка, както и да коригира екологичната оценка и оценката за съвместимост, до получаване на положително решение от РИОСВ Бургас.

Въз основа на анализ на клаузите на договора, който е определен като разкриващ правната характеристика на договор за изработка, съдът е направил заключение, че е уговорено поетапно престиране на крайния продукт, който е изработен, съгласуван със заинтересованите институции и 4 готов за одобряване по реда на чл. 127, ал. 6 ЗУТ ОУП, като първият етап предварителен проект, е уговорено да бъде предаден на възложителя до 2.12.2014 г. По отношение на срока за предаване на окончателния проект за ОУП съдът е изтъкнал, че в договора е предвидена дължимост на престацията до 01.11.2015 г., след провеждане на необходимите процедури по обсъждане и съгласуване на предварителния проект, съгласно изискванията на чл. 127 ЗУТ, предписващ задължение на възложителя да осигури провеждането на обществено обсъждане на проектите, както и да ги съгласува със заинтересованите централни и териториални администрации, и контролни органи, преди приемането им от общинския експертен съвет и одобряването им от общинския съвет. С оглед горното съдът е счел, че срокът - до 1.11.2015 г. касае изпълнение на чисто проектантските работи от изпълнителя и уговорката на страните следва да се тълкува в смисъл, че ако до посочената дата съгласуването не е преминало, договорът се трансформира в безсрочен и обвързва страните до одобряването на проекта от съгласувателните органи.

Въззивният съд е направил извод, че и двете страни по правоотношението виновно не са изпълнили задълженията си по договора.

Откроил е като част от поетите по договорната връзка задължения на изпълнителя това да изготви предварителен проект, включващ доклад за екологична оценка и оценка за съвместимост, който да бъде годен да премине съгласуване с РИОСВ за съответната територия, инкорпориращо и одобрение от компетентната РЗИ. Изтъкнал е, че до 09.09.2021 г. – датата, на която Община Камено е изпратила на изпълнителите предизвестие за разваляне на договора, проектът четири пъти е подаван от общината в РИОСВ, като не е получил одобрение, а са отправяни препоръки за отстраняване на недостатъци. Констатирал е, че още в първото по време писмо с препоръки на РИОСВ от 3.11.2016 г. е обърнато внимание, че в окончателния доклад по ЕО следва да се преработи и допълни информацията, относима към използването на територията на Община Камено на два броя летища, по отношение нивата на шум. Посоченото писмо е последвано от още 10 писма от РИОСВ и РЗИ с препоръки, като в последното от тях – писмото от 30.06.2021 г. отново е изискано преработване на плана във връзка с информация за преценка на здравния риск от шумовото натоварване, свързано с двете летища на територията на общината. С горното съдът е аргументирал извод, че препоръката на съгласуващия орган е игнорирана. При преценка на дадените 5 препоръки от РИОСВ съдът е намерил, че част от указанията по писмата на РИОСВ и РЗИ са изпълнявани /тези, касаещи зони на добив на подземни богатства по взривен начин; курортни местности; ПСОВ; склад за пестициди; кариери; защитена зона „Мандра Пода“/, но тези относно летищата и качеството на питейната вода - не са. Решаващият състав е възпроизвел дадените обяснения от вещото лице по съдебно-техническата експертиза в екологичната й част, че са подавани доклади за екологична оценка с едни и същи текстове, като внасянето им е ставало само с подмяна на първата страница. По изложените съображения съдът е счел, че изпълнителите по договора не са положили дължимата грижа на добър търговец да изпълнят точно и в разумен срок задълженията си да осигурят съгласуване на представения проект за ОУП във всички негови части с компетентните органи, така че да обезпечат получаването от възложителя на годен продукт, съобразно уговореното. Съдът е счел за неоснователно оплакването във въззивната жалба за неоказано съдействие от страна на възложителя, тъй като такова искане не е правено от изпълнителите преди изявлението на възложителя за разваляне на договора. Формирал е извод, че неизпълнението, преценено с оглед интересите на кредитора, не е несъществено, тъй като пропуските са довели до невъзможност за осъществяване на следващите етапи от проекта за ОУП и постигане на крайната цел - изработка на годен за одобрение ОУП. Счел е, че не се констатира и обективна невъзможност за изпълнение на задълженията от страна на изпълнителя, поради нарушения на трети лица - съгласувателните органи.