Решение № 235 от 29.06.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Пазарджик, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20265220200315 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на „Мариета 99“ ЕООД, ЕИК 205107385 против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия Г № ..., издаден от ОД на МВР Пазарджик, с който на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) на основание чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 1022,58 евро.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на ел. фиш, издаването му в противоречие на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и се моли да бъде отменен.

В съдебно заседание не се явява представител на дружеството. В писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител на дружеството-жалбоподател се поддържа жалбата. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище от процесуален представител се иска потвърждаване на издадения ел. фиш. Претендират се разноски.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

С обжалвания електронен фиш на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция за това, че на ... г. в ... часа в гр. Пазарджик, бул. „Х. К.“, срещу бензиностанция Л., е заснето с АТСС ARH CAM S1 № 1250b2d да се движи МПС – лек автомобил „М. М.“ с рег. № ..., собствЕ.т на „Мариета 99“ ЕООД, ЕИК 205107385, като ЮЛ, което притежава МПС, регистрирано в Република България и неспряно от движение, не е сключило задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за него.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които са абсолютно безпротиворечиви.

При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е процесуално допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следното:

В конкретния случай административното наказание на дружествотожалбоподател е наложено с електронен фиш, а не с наказателно постановление. Електронният фиш съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП подлежи на обжалване по ЗАНН, а разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Следователно ел. фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Същите съображения важат и по отношение на датата на издаване на ел. фиш, тъй като тя не е част 2 от задължителните реквизити определени в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП. В този смисъл съдът намира, че от формална страна ЕФ отговаря на законовите изисквания. При издаването на фиша не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят неговата отмяна, за което се настоява в жалбата. Фишът съдържа всички необходими реквизити, изчерпателно посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП, в това число посочване на териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, с конкретно посочване на пътя, пътната отсечка от този път, датата, точния час на извършване на нарушението, марката и регистрационния номер на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението, описание на нарушението, нарушените законни разпоредби, размера на санкцията, срока, сметката или мястото на доброволното заплащане. При описанието на нарушението се сочи, че е налице движение на МПС в гр. Пазарджик, бул. „Х. К.“ и нарушението е установено по време на управление на МПС – тоест несъмнено е, че се касае именно за такова по отношение на автомобил, собствЕ.т на юридическо лице, без сключен договор за ЗЗГО, което е нарушение именно на посочените в ЕФ разпоредби на чл.483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Това управление се доказва и от приложените снимки (извлечение от видеоклип) от техническото средство, на които се вижда именно горепосочения автомобил да се движи на процесното място.

Съгласно чл.483, ал.1, т.1 от КЗ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. В конкретния случай няма спор, че МПС „М. М.“ с рег. № ... е собствЕ.т на „Мариета 99“ ЕООД, а това се доказва и от събраните по делото доказателства – справка за регистрация на МПС. Няма спор и че не е спряно от движение. При това положение правилно е ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател за неизпълнение на вмененото по закон задължение, след като на процесната дата и час посредством автоматизирана система, която е одобрен тип средство за измерване, е установено, че автомобилът се е движил в гр. Пазарджик, бул.

„Х. К.“. Нарушението е доказано от АНО, върху когото лежи доказателствената тежест.

Неоснователни се явяват възраженията в жалбата. В конкретния случай административното наказание на дружеството-жалбоподател е наложено с 3 електронен фиш, каквато възможност е предвидена в КЗ. Съгласно ал.4 на чл.638 КЗ: „Когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1“.

Както се посочи вече в случая управление е установено по безспорен начин на процесната дата и място. Това управление се доказва от събраните по делото доказателства. В случая е ирелевантно, че в едно изречение в описанието на нарушението е посочено, че е отчетен толеранс от измерената скорост.

Действително това е обстоятелство, което няма никакво значение за процесното нарушение на КЗ, но наличието му по никакъв начин нито поставя съмнение за какво нарушение е ангажирана отговорността на наказаното лице, нито по някакъв начин затруднява защитата му, която така или иначе е упражнена в цялост в настоящото съдебно производство.

В конкретния казус управлението на МПС е констатирано и заснето с изправно, одобрен тип средство за измерване, преминало периодичен технически преглед (за което са приложени и доказателства по делото) мобилна радарна система, за чието използване на посоченото място и време е представен и надлежен протокол по чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от ... г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Към протокола е и приложена снимка от разположението на техническото средство, а в приложените фотоси са точно посочени и GPS координатите на същото. В протокола е посочена датата на неговото използване, която съвпада с датата на нарушението, а часът на нарушението попада в периода от време, през който автоматизираното техническо средство (АТСС) е било в работен режим съгласно протокола. Същият отразява и мястото на контрол, както и режима на измерване и посоката на задействане. Протоколът е регистриран с № 1006р-1715/04.02.2026 г. Доказателства, че същият е съставен на процесната дата – ... г. и отразява надлежното използване на посоченото място и време на автоматизираното техническо средство се съдържат в самия него. Освен датата на използване на техническото средство – ... г., в протокола е посочена и датата на приемането му от служител на ОД на МВР Пазарджик – също ... г., която дата е удостоверена и с подпис от съответния полицейски служител 4 върху протокола, както и датата на проверка - ... г., също удостоверена с подпис от съответния полицейски служител върху протокола. Видно е, че в своята съвкупност всички тези обстоятелства сочат, че редът на Наредба № 8121з-532 от ... г. е спазен.

При издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно. Видно е, че ЕФ е издаден в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател. Обжалваният ЕФ съдържа всички изискуеми от закона реквизити. А от събраните по делото доказателства безспорно се установява осъществен състав на нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, която норма ясно е посочена като нарушена в ЕФ. В тази връзка с оглед субекта на нарушението юридическо лице – собственик на автомобила, с който е извършено нарушението, правилно е определен и видът на санкцията – имуществена санкция. В случая е абсолютно ирелевантно използваното обръщение „Уважаема госпожо/господине“, тъй като то е просто форма на учтивост на обръщение към законния представител на дружеството и не внася никакво съмнение кое е наказаното лице, а именно дружеството. Навсякъде в ел. фиш – от негово наименование („Електронен фиш за налагане на имуществена санкция“), посочването на вида на санкцията („Ви се налага имуществена санкция“), срокът за плащане и дори, че след влизането в сила ел. фиш, „имуществената санкция“, по който не е платена, се изпраща за принудително събиране – не поставят съмнение за нейния вид, а размерът на санкцията пък е съобразен с предвидения такъв в чл.638, ал.1, т.2 от КЗ.

С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, чрез налагане на предвидената имуществена санкция в абсолютно определен в закона размер. В КЗ изрично е предвидена „имуществена санкция“ за собственик - юридическото лице при несключен застрахователен договор за задължителна застраховка. Фактът, че се налага „имуществена санкция“, като е посочено ЮЛ - собственик, ясно сочи, че за процесното извършено нарушение при управление на МПС, собствЕ.т на ЮЛ е ангажирана отговорността именно на ЮЛ, без значение на това кой точно е управлявал МПС-то. Горното е безспорно видно от текста на разпоредбата на чл.647, ал.3 КЗ, където е посочено, че чл.189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага, тъй като в тези случаи не е предвидена възможност за собственика 5 да посочи данни на друго лице, което да е управлявало, в резултат на което издадения ЕФ да бъде анулиран, поради което наказателно-отговорно лице при нарушение на чл. 638, ал. 4 от КЗ винаги е само и единствено собственикът на МПС. В случая тази разпоредба е точно спазена. Според настоящия състав на съда правилното тълкуване на нормата на чл. 647, ал. 3 КЗ и на волята на законодателя е да се ангажира административнонаказателната отговорност с ЕФ при липса на сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за дадено МПС на собственика му в случаите, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на МПС. Този извод се обосновава и от обстоятелството, че липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за дадено МПС към определена дата се установява чрез справка по електронен път в „Гаранционния фонд“, т. е. установяването на този факт не е поставен на субективна преценка на контролните органи, а се извлича от данни от официална информационна система, като същата е общодостъпна за всички граждани и държавни органи. От страна на дружеството-жалбоподател не са представени доказателства, опровергаващи този извод, поради което е безспорно установено извършено нарушение на чл.483, ал. 1, т. 1 от КЗ, във връзка с член чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2, вр. чл. 461, т.1 КЗ. В тази връзка съдът също извърши справка в сайта на „Гаранционен фонд“, която справка показва, че към процесната дата и час – ... г., ... ч. за автомобила действително не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.