Определение № 836 от 18.12.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 836 гр. София, 17.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно частно търговско дело № 20241001000875 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 657, ал.2 ТЗ .

Образувано е по частна жалба от Т. С. срещу определение № 261760/04.10.204г. постановено по т.д.№ 2327/2018г. на СГС, с което е оставено без уважение искането но длъжника „Инженерконсулт“ ООД/н./ да бъде освободен на основание чл. 657,ал.2 ТЗ синдика Е. Т. от участие в производството в несъстоятелност, открито по отношение на „Инженерконсулт“ООД/н./ В жалбата се навеждат следните твърдения. Съдът по несъстоятелността приел, че предприетите от С. действия по защита на масата на несъстоятелността били недопустими, тъй като решението по чл. 632 ТЗ имало последиците по чл. 711, ал. 1 ТЗ, а заведените от името на „Инженерконсулт“ ООД (в несъстоятелност) съдебни производства също били недопустими не на основание липса на представителна власт на управителя, а поради това че „не съществува някоя от процесуалните предпоставки за тяхната допустимост“ (стр. 3). Също така приел, че ако от името на длъжника е предявен недопустим иск срещу трето лице, то това няма как да е предприето в защита интересите на длъжника и на кредиторите, тъй като то може да доведе единствено до възникване на допълнително парично задължение на длъжника към насрещната страна за възмездяване на направените от последната разноски в производството. По нататък съставът на СГС преповторил обясненията на синдика и достигнал до неверния извод, че след като дружеството „Инженерконсулт 2015“ ЕООД било завело иск срещу длъжника, то С. не е действала в негова защита. В същото време съдът бил пропуснал факта, че въпросното дело е иск за делба, чиято цел е със съдебно решение да бъде установено, че длъжникът „Инженерконсулт“ ООД е собственик на идеална част от апартамент 4 и че извършената от частния съдебен изпълнител публична продан на този апартамент представлява разпореждане с имущество от масата на несъстоятелността и че този иск е предявен именно заради бездействието на синдика и декларираното от него пред ЧСИ М. Ц. невярно 1 обстоятелство, че този апартамент не е от масата на несъстоятелността.

Съдът постановил обжалваното определение в нарушение на собствените си процесуални изявления и действия. С искане-покана от 22.06.2023 г. С. уведомила съдът по несъстоятелността и синдика Е. Т. за незаконосъобразно извършена публична продан от ЧСИ М. Ц. на апартамент 1,2 находящ се в бл. В, на жилищен блок 1 с офиси и аптека, изградена в УПИ IV-112, в кв. 9 по плана на гр. София, местност „Жилищна група Южен парк“, с кадастрален идентификатор № ***, с нанесено преустройство и присъединяване на част от съседен неипотекиран имот с идентификатор № ***, съставен от части от отделни обекти от масата на несъстоятелността.

Съдът по несъстоятелността с резолюция от 23.06.2023 г. е посочил, че ще се произнесе по искането й след възобновяване на производството по несъстоятелност (тогава спряно), но и до момента нямало никакво произнасяне,нито пък указание към синдика какви действия да предприеме. Наведени са и други оплаквания. Моли обжалваното определение да бъде отменено.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и представените по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подаден в срок, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Същата се явява неоснователна.

Видно от доказателствата по делото дружеството „Инженерконсулт“ ООД/н/ е обявено в несъстоятелност с решение, постановено на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ на 31.07.2019 г., по т.д. № 2327/ 2018 г. по описа на СТС, VI- 17 състав. За постоянен синдик на дружеството е назначена Е. Т.. Впоследствие с решение от 03.10.2022 г. съдът по несъстоятелността е постановил изрично настъпването на последиците по чл. 711, ал. 1 ТЗ, които не се включват в съдържанието на решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ, сред които е и последицата по чл. 711, ал. 1, т. 3 ТЗ, а именно прекратяване на правомощията на органи на управление на несъстоятелния длъжник. Това решение обаче е обезсилено с решение на САС в хода на инстанционния контрол за неговата правилност. От мотивите на решението на въззивния съд се установява, че той счита, че всички последици, предвидени в чл. 711, ал. 1 ТЗ, настъпват по отношение на „Инженерконсулт” ООД от момента на постановяване на решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ, с което то е обявено в несъстоятелност, въпреки че не са включени изрично в неговия диспозитив, и именно затова не е допустимо да се постановяват отново. Следователно правомощията на органите на управление на „Инженерконсулт” ООД - в несъстоятелност са прекратени още от датата на постановяване на решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ, е което то е обявено в несъстоятелност, т.е. от 31.07.2019 г., като от този момент управителят С. няма право да взема решения и да предприема действия по образуване на съдебни производства от името на дружеството по предявени искове за попълване масата на несъстоятелността и по извършване на каквито и да е действия по такива дела. Правото и задължението да направи това, когато извършването на такова процесуално действие би било в интерес на всички кредитори и на длъжника, има синдика. С оглед на това всички 2 действия по образуване на съдебни производства или по вече висящи съдебни производства, които са извършени от името на длъжника „Инженерконсулт” ООД - в несъстоятелност от управителя с прекратени правомощия Т. С., са недопустими. Прекратяването на правомощията на органите на длъжника - юридическо лице, свързани с управление и разпореждане с имущество от масата на несъстоятелността, означава не само отнемане на материалните правомощия на органите, но и отпадане на процесуалните им правомощия по защита на това имущество, поради което управителният орган на дружеството, който е негов законен представител или от чийто състав е законният му представител, губи и правомощието си да го представлява във всички съдебни производства, включително, но не само, губи процесуалното право да подава искове и да обжалва постановените в тези производства актове

Пред Софийски градски съд е постъпила молба от длъжника „Инженерконсулт" ООД - в несъстоятелност чрез неговия управител, с която се иска съдът да освободи синдика Е. Т. от участие в образуваното по отношение на дружеството производство по несъстоятелност, тъй като не изпълнява системно задълженията си.

За да остави молбата без уважение СГС е изложил мотивирано следните съображения. Съгласно нормата на чл. 657, ал.2 ТЗ съдът по всяко време служебно или по предложение на длъжника, комитета на кредиторите или кредитор може да освободи синдика, ако то й не изпълнява задълженията си или с действията си застрашава интереса на кредитора или длъжника. Втората хипотеза на нормата на чл. 657, ал.2 ТЗ предвижда като основание за освобождаване на синдика извършването от последния на действия, с които застрашава интересите на кредиторите или длъжника. Съдът трябва да извърши проверка на цялостното поведение на синдика в производството по несъстоятелност, на извършените от него действия и съответствието им с разпоредбите на ТЗ, на това дали синдикът изпълнява дадените от съда указания и взетите от събранието на кредиторите решения, както и на това дали синдикът изпълнява нормативно установените си задължения. Доколкото съгласно чл.

660, ал. 1 ТЗ в тежест на синдика е възложено задължението да осъществява правомощията си в производството по несъстоятелност с грижата на добър търговец, то съдът счита, че за да е налице основание за неговото освобождаване по реда на чл. 657, ал. 2 ТЗ, трябва да се установи, че при извършването на конкретни действия или при допускане на бездействие да предприеме дължимото поведение, синдикът е действал виновно, при форма на вина небрежност, която в гражданското право се изразява в неполагане на дължимата грижа, или по-тежката форма на вина - умисъл. Вписаният в търговския регистър управител на длъжника няма право да го представлява в образувани срещу него искови производства и да завежда от негово име дела, и предвид липсата на доказателства, че някой от предявените по усмотрение на това лице искове е допустим и би довел до защита на интересите както на длъжника, така и на всички кредитори на несъстоятелността, то трябва да се приеме, че за синдика изобщо не е възникнало задължение да предприема каквито и да е процесуални действия, в резултат на които да осигури разглеждането на тези искове от сезирания съд.

Липсата на такова задължение означава, че от синдика не е допуснато неизпълнение на 3 възникнало за него в производството по несъстоятелност задължение и следователно няма основание същият да бъде освободен от участие в него по реда на чл. 657, ал. 2 ТЗ.

Първоинстанционният съд е посочил, че в подаденото от длъжника искане за освобождаване на синдика по чл. 657, ал. 2 ТЗ като неизпълнение на задълженията му се сочи и изразявано от него противоречиво становище в различни производства, провеждани по ГПК, относно това дали „Инженерконсулт” ООД притежава право на собственост върху част от недвижим имот, който е описан като апартамент 4. Длъжникът обаче не сочи никакви индивидуализиращи този имот признаци - не е описано неговото местонахождение, не е описана площта му, нито неговите съседи. Това води до невъзможност за съда да извърши проверка за това кой правен субект е собственик на този имот. Тази проверка е невъзможно да бъде извършена в пълнота и поради факта, че длъжникът чрез управителя не представя по делото, а и видно от становището на синдика не е представил и на него, документи, доказващи придобиването на този имот от „Инженерконсулт” ООД, както и такива, от които да се установи какво преустройство е извършено по отношение на него, към кой имот е придаден и кой от имотите - спорният или този, към който е присъединен, може да се квалифицира като главна вещ и кой като присъединена към нея част. С оглед на това съдът не може да се произнесе какво следва да бъде становището на синдика по въпроса кой субект притежава право на собственост върху имота. Освен това длъжникът не представя към искането си никакви доказателства за това какви конкретни процесуални действия е извършил синдикът в сочените от него исково производство и изпълнително дело и какви становища е изразил в техния ход, поради което и няма как да се приеме за доказано твърдението, че са дадени противоречиви становища. Това означава, че по делото не е доказано да е допуснато това твърдяно неизпълнение от синдика Т. на законовите му задължения в настоящото производство по несъстоятелност.

Неоснователно е и оплакването, което се поддържа в частната жалба, свързано с извършената публична продан на имоти на длъжника от ЧСИ в хода на индивидуалното изпълнително производство след откриване на производството по несъстоятелност. В случая отново не става въпрос за виновно неизпълнение на задължения на синдика.Спирането на изпълнителните производство при откриване на производство по несъстоятелност настъпва по силата на самия закон-чл. 638, ал.1 ТЗ, като на синдика не са възложени функции в тази връзка, поради което той не следва да носи отговорност за неизпълнението им.

По изложението съображения съдът намира, че първоинстанционното определение, с което е оставено без уважение искането за освобождаване на синдика на основание чл. 657, ал.2 ТЗ е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Ето защо Апелативен съд-София

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение №261760/04.10.204г. постановено по т. дело № 2327/2018г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-17състав.

4

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5