Решение № 165 от 22.08.2022, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Кюстендил, 17.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Теодора С. Д. като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20221500500163 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 1493/23.02.2022 г. от адв. Е.Д., в качеството й на пълномощник на В. ЛЮБ. С., със съдебен адрес за получаване на призовки и съобщения: ***, насочена срещу Решение № 62 от 07.02.2022 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 2355/2021 г. по описа на същия съд.

С първоинстанционния съдебен акт РС-Дупница е предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Б.М.М. на майката - В. ЛЮБ. С. и е определил местоживеенето на детето при майката; постановил е бащата М. СЛ. М. да има право на лични отношения с детето Б.М.М., при следния режим: - до навършване на тригодишна възраст от детето: всяка първа и трета събота и неделя на месеца без преспиване, от 10.00 ч. до 17.00 ч. на съботния ден и от 10.00 ч. до 17.00 ч. на неделния ден;

- след навършване на тригодишна възраст от детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10.00 ч. на съботния ден до 17.00 ч. на неделния ден с преспиване на детето при бащата; 30 дни през лятото в период, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката; за три дни за Коледа през всяка четна година и за три дни за Нова Година през всяка нечетна година. Осъдил е М. СЛ. М. да заплаща на детето си Б.М.М. месечна издръжка в размер на ** лева, чрез майката на детето В. ЛЮБ. С., считано от 25.11.2021 г.

1 до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, както и сума в размер на ** лева, представляваща издръжка за минал период, считано от 28.10.2021 г. до 24.11.2021 г., като за периода от 25.11.2020 г. до 27.10.2021 г. е отхвърлил иска по чл.149 от СК, като неоснователен. Допуснал е на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка. Осъдил е М.М. да заплати по сметка на РС - Дупница държавна такса в размер на ** лева по исковете за издръжка.

Съдебният акт на РС – Дупница се обжалва в частта относно определения от съда режим на лични контакти на бащата М. СЛ. М. с детето Б.М.М. с доводи за неговата неправилност в смисъл на незаконосъобразност и необоснованст. Въззивницата акцентира върху обстоятелството, че бащата на детето е напуснал дома, в който живеел на семейни начала с ищцата и роденото от съвместното им съжителство дете, като веднага след това заживял под наем с друга жена и с нейното дете. От момента на напускането си той не търсел никакъв контакт с детето си, нито осигурявал финансови средства за издръжката му.

Подчертава се, че социалният доклад по делото не съдържал информация относно условията за живот в новото жилище на бащата, дали същото е пригодено за целодневен престой на малолетното дете, както и дали бащата разполага с необходимия родителски капацитет сам да полага целодневни грижи за детето. Твърди се, че от раждането му за детето се грижела единствено майката, а бащата не познавал навиците му, предвид което не можел да реагира адекватно в различни ситуации. Излага се становище, че докато бащата опознае поведението и навиците на детето, контактите с него следва да бъдат осъществявани в присъствието на майката. Възразява се срещу решението на ДнРС относно определения режим за лични контакти след навършване на 3 годишна възраст на детето и се твърди, че в тази му част с решението си ДнРС се произнесъл за бъдещ период извън петитума на исковата молба.

Иска се отмяна на решението на ДнРС в обжалваната част и постановяване на ново решение, с което бъде определен ограничен режим на лични контакти на бащата с детето в съответствие с направеното в и.м. искане, които да се осъществяват в присъствието на майката. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна М. СЛ. М..

Въззивният съд е приел въззивната жалба като допустима с оглед подаването й в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.

Окръжен съд - Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и горепосочените въззивна жалба и отговор, намира следното:

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, 2 изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. То е и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Пред РС Дупница В. ЛЮБ. С., ЕГН ********** е предявила срещу М. СЛ. М., ЕГН ********** искове с правно основание чл.127, ал.2 от СК. Искането е съдът да предостави за упражняване родителските права по отношение на Б.М.М., ЕГН ********** на ищцата, а на ответника да бъде определен режим на лични контакти с детето; да бъде осъден ответникът да заплаща за детето си Б.М.М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител В. ЛЮБ. С., месечна издръжка в размер на ** лева, считано от предявяването на иска, както и издръжка в размер по ** лева месечно за периода от 25.11.2020 г. до 25.11.2021 г.

Видно от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 130/04.05.2020 г., детето Б.М.М. е родено на 01.05.2020 г. от родители В. ЛЮБ.

С. и М. СЛ. М..

Ответникът е представил удостоверение за доходите си за м.12.2021 г. за получено нетно трудово възнаграждение като крояч в *** в размер на ** лева; уточнил е, че работи на тази длъжност от около година и получава посоченото трудово възнаграждение.

При изслушването на родителите пред районния съд ответникът не възразява упражняването на родителските права да се възложи на ищцата, а на него да бъде определен режим на лични контакти с детето; заявява готовност да заплаща месечна издръжка в размер на ** лева от датата на фактическата раздяла между страните, тъй като преди това е участвал в грижите за домакинството.

Ищцата изразява съгласие ответникът да се вижда с детето възможно най-често, но без преспиване, предвид ниската му възраст.

Според свидетелката Д. С. /майка на ищцата/ ответникът не е участвал в издръжката и грижите за детето, но е помагал с работа в къщата – например при извършван ремонт.

Страните и детето им живели заедно със свидетелката и съпруга й до 28.10.2021 г., когато ответникът напуснал жилището.

От показанията на свидетеля Д.Й. се установява, че работи заедно с ответника и е в 3 добри отношения с него. В края на всеки месец двамата заедно ползвали получаваните ваучери от работодателя за покупка на хранителни продукти

Дирекция „Социално подпомагане” - гр. Дупница е представила пред РС Дупница социален доклад, след домашно посещение и проведена беседа с В. ЛЮБ. С.. В доклада се сочи, че родителите на детето Б. не живеят заедно от три месеца. Описано е жилището, обитавано от майката и детето, като снабдено с необходимите удобства за нормално ежедневие. Посочено е, че те могат да разчитат на грижите и подкрепата на дядото и бабата на детето по майчина линия. Доходът на майката се състои от получаваното обезщетение за отглеждане на дете в размер на ** лева С ответника не е проведена беседа, поради неоказано съдействие от него.

Във въззивното производство е представен детайлизиран Социален доклад, в който е отразено, че при проведен разговор с бащата на детето, същият споделил, че не е съгласен с искането на майката да бъде променен режима на лични контакти спрямо малолетното им дете. Установено е, че М. няма собствено жилище, а живее под наем в жилище, находящо се в ***. Жилището обитава съвместно с Р.В., с която са във фактическо съжителство и нейното дете от предишно съжителство. Двамата полагат грижи за детето. Жилището се състои от хол с кухненски бокс, спалня, детска стая, баня и тоалетна. Отопляват се на климатици. За малолетната му дъщеря е подсигурено детско легло, гардероб и всичко необходимо. М. работи във фирма ** като крояч и получава месечно трудово възнаграждение в размер на ** лева, както и ваучери. Пред социалния работник споделя, че има възможност да се грижи за малолетното си дете. Не бил виждал дъщеря си от месец ноември, 2021 г. и оттогава комуникацията му с детето била прекъсната.

Преценявайки установените по делото факти, настоящият състав на ОС-Кюстендил, намира от правна страна следното:

Относно правилността на решението, с оглед релевираните във въззивната жалба оплаквания, съдът приема следното:

Спорният момент в производството пред въззивната инстанция е относно режима на лични отношения на ответника М. с малолетното дете Б..

Настоящият състав намира определеният от районния съд режим на лични отношения на бащата с детето за целесъобразен и правилен.

Осъществяването на лични контакти между детето и родителя, при когото то не живее е част от обема на родителските права и е неотменно право на детето да контактува с двамата родители. Чрез определяне на режим на лични отношения се цели постигане на възможността детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата родители, доколкото това е право на всяко дете, а и негова естествена потребност. По тази причина, принципно, мерките за лични отношения следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, като разбира се, следва да се имат предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай.

4

Водещото при определяне на мерките за лични контакти е същите да са в интерес на детето, като се отчита възрастта му, потребностите му и възможностите за адаптация. От друга страна, следва да се има предвид, че независимо на кого е предоставено упражняването на родителските права, двамата родители са равнопоставени, като всеки един от тях има собствена роля и значение за формиране и подпомагане развитието на детето. Съответно, трябва да бъде отчетена необходимостта от запазване и развитие на личните отношения с родителя чрез определяне на подходящ за това режим, за да може да бъде съхранена и развита емоционалната връзка помежду им.

От събраните в хода на производството доказателства съдът не установява наличие на родителско отчуждение между малолетното дете и неговия баща. В тази насока са изявленията на майката и бащата, дадени пред районния съд. Ищцата С. при изслушването й в с.з. заявява, че „детето постоянно търси баща си, но той не се интересува от нея. …Аз нямам нищо против той да вижда детето, колкото е възможно по-често, защото то има нужда от него“. Бащата М. от своя страна изявява желание да му бъде определен режим на лични контакти с детето, за да може да се вижда с него „без скандали“. Пред социалният работник последният е заявил, че не е виждал дъщеря си от месец ноември 2021 г., като комуникацията му с детето оттогава е прекъсната.

Съдът не намира за нужно да обследва причината, в т.ч. поведението на кой от двамата родители, е довело до това положение. Съгласно трайно установената съдебна практика интересът на детето е водещото основание за възлагане на родителските права и режима на лични контакти на детето с родителя, комуто не е предоставено упражняването им. В настоящото производство съдът установи този интерес, като извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които засягат физическото, психическото и нравственото развитие на детето Б. М.а. В случая се касае за дете на навършени към момента 2 години и 3 месеца. През последните почти 10 месеца то е изгубило контакт с баща си /по данни на М., дадени пред социалния работник, които се потвърждават и от събраните гласни доказателства/. От друга страна безспорно е налице силна емоционална връзка между детето и неговата майка. Съдът счита, че именно, чрез определения от районния съд режим на лични контакти между детето и неговия баща ще се възстанови комуникацията между детето и бащата, за съществуване на пълноценни отношения родител-дете. Правилно районният съд е отчел, че до навършване на 3 годишна възраст на детето един разширен режим първоначално би повлиял по-скоро негативно на все още неукрепналата детска психика на дете на малко над 2 години, което е поначало по-силно привързано към своята майка. В настоящия случай съдът счита, че интересът на детето, ще е защитен, именно посредством определения по-стеснен режим на лични контакти на същото с баща му, който след навършване на три години на детето, да бъде разширен. Така ще бъде извършен плавен преход в психоемоционалното състояние на детето, което към този момент е свикнало да бъде емоционално обвързано единствено с неговата майка и роднините му по майчина линия. Целта е да бъде избегнато фурстриране на отношенията баща – дете, което би довело до стрес и емоционален дискомфорт при детето.