Решение № 129 от 21.04.2026, Районен съд - Козлодуй
- Съд
- Районен съд - Козлодуй
- Дело
- Гражданско дело 204/2026
- Вид
- Решение № 129
- Подписан
- 21.04.2026
- Състав
- Даниел Борисов Христов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.138 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.3, ал. 1, т. 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 3, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- §1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 129 гр. Козлодуй, 21.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Даниел Б. Х.в при участието на секретаря Стела Б. Бочева като разгледа докладваното от Даниел Б. Х.в Гражданско дело № 20261440100204 по описа за 2026 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от Г. А. К., ЕГН: **********, от с. Гложене, общ. Козлодуй, чрез пълномощника адв. Н.
М. М. от АК Ямбол против „СТИК-КРЕДИТ" АД, ЕИК: 202557159, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
22 от ЗПК за признаване за установено в отношенията между Г. А. К., ЕГН:
********** и „СТИК-КРЕДИТ" АД, ЕИК: 202557159, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № 1372550/ 27.05.2025г. е нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
С исковата молба се твърди че на 27.05.2025г. ищцата е сключила с ответното дружество договор за потребителски кредит № 1372550. В договора било посочено, че сумата по отпуснатия кредит е в размер на 600.00 лева.
Сочи се, че съгласно чл.19(1) от договора заемателят се задължава на основание чл.138 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, в срок до 3 дни от получаване на заемната сума по договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „СТИККРЕДИТ“ АД всички задължения на Заемателя по Договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане за заплащане на тези задължения. Описано е, че срокът на валидност на банковата гаранция е най-малко 30 дни след падежа на последната вноска.
Сочи се, че съгласно чл.29(1) в случай, че Заемателят не изпълни задължението си посочено в чл. 17 от договора същият дължи на Заемодателя 1 неустойка в размер на 0.9% от стойността на отпуснатия кредит за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение или 587.07 лева. На ищцата била начислена неустойка в общ размер на 587.07 лева, тъй като същата не е представила в срок обезпечения - поръчител или банкова гаранция, посочени в процесния договор.
Твърди се, че срокът на кредита е 8 месеца, фиксираният годишен лихвен процент е 36.00 %, а годишният процент на разходите /ГПР/ е в размер на 42.58%.
Излагат се твърдения, че ответникът е финансова институция по смисъла на чл.3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, а сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит.
Считат, че процесният договор е нищожен /недействителен/ на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. чл.26 ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, тъй като противоречи на законоустановените императивни правила, както и че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал.1 т.10 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, като излагат основанията си затова.
Твърди се, че е налице е заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал.
1, пр. 2 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. В случая кредиторът променял последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно е периодичните вноски.
Сочи се, че неустойка по договора попада в изискванията на Директива 2008/48/ЕО / - тя е предвидим общ разход, който обуславя сключването на договора при тези условия и са предварително заложени.
В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, предявеният иск се оспорва като неоснователен. Претендират се разноски.
С отговора сочат, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор.
Валидността на договора за кредит произтичала от това, че основните му параметри – главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма.
Твърди се, че договорът е сключен при насрещни изявления на страните разменени чрез средства за комуникация от разстояние и потребителят е дал изричното си съгласие за сключването му съгласно изискванията на ЗПФУР, сочат механизма.
Сочи се, че по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК 2 изисквания.
Сочи се, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР. Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора.
Излагат мотиви за неоснователност на исковата претенция.
В проведеното открито съдебно заседание, ищеца не се явява, не се представлява. От същия чрез пълномощника адв. М. е постъпило становище в което се подържа исковата молба, изразява становище по съществото на спора.
Представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответника в проведеното открито съдебно заседание не се явява, от пълномощника адв. Х. М. е постъпила молба с която се подържа отговора.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит 1372550/27.05.2025 г., ответното дружество „Стик-Кредит" АД е предоставило на ищеца Г. А. К. потребителски кредит под формата на паричен заем в размер на 600 лева при срок за погасяване – 8 месеца, лихвен процент по кредита - 36 % и годишен процент на разходите - 42,58%, при предоставяне на обезпечение - поръчител или банкова гаранция. Съгласно чл. 19, ал. 1 от договора, в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следва в срок до три дни от сключване на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора (включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения, Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде наймалко 30 дни след падежа на последната вноска.
Съгласно чл. 29, ал. 1 от договора, в случай че потребителят не изпълни задължението си, посочено в чл. 19, същият дължи неустойка на кредитора в размер на 0,9% от стойността на сумата по кредита за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл. 19 причинява на кредитора вреди в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на 3 предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. Ал. 2 на същата клауза гласи, че в случай на настъпване на дължимостта на неустойката, потребителят заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска.
Видно от представения погасителен план към договора на ищцата е начислена неустойка в общ размер на 587.07 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът приема за безспорно установено, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за кредит № 1372550/ 27.05.2025г., както и неговото съдържание.
Съдът приема за безспорно обстоятелство, че уговорената „неустойка“ не е калкулирана в ГПР по процесния договор за кредит.
Съдът намира, че ответникът „Стик-Кредит" АД представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Така ответникът следва да бъде определен като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК, а ищецът като потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Предвид това процесния договор попада в легалната дефиниция на чл. 9, ал. 1 ЗПК и по отношение на него са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП.
Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съдът намира, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно същата разпоредба договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". В ГПР следва да бъдат описани всички разходи, 4 които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочен ГПР в размер на 42,58 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.
Съдът намира, че предвидената в чл. 29 от договора неустойка, дължима по уговорения начин на падежа на всяко следващо лихвено плащане, на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Същата излиза извън присъщите й обезпечителна и обезщетителна и санкционна функции, предвид явната обективна невъзможност за кредитополучателя да представи изисканите с договорите обезпечения. Само по себе си непредставянето на обезпечение не може да доведе до вреди за кредитодателя, тъй като това неизпълнение на акцесорно задължение по договора не води до обективно претърпяване на вреди. Поради това следва да се приеме, че неустойката по чл. 29 от договорите представлява възнаграждение за кредитодателя, предвид разпоредбата на §1, т. 1 от ДР на ЗПК и като такъв следва да бъде включена в посочения в договорите размер на ГПР.
От представения по делото погасителен план се установява, че размерът на дължимата неустойка по Договора е 587.07 лева. Съдът е приел за безспорно обстоятелство, че уговорената „неустойка“ не е калкулирана в ГПР по процесния договор за кредит. При изчисляване на ГПР чрез универсален кредитен калкулатор при включване на размерът на дължимата неустойка, действителният размер на ГПР по кредита се увеличава многократно. В тази връзка съдът намира, че в Договор за потребителски кредит № 1372550/27.05.2025 г. не е посочен действителния размер на годишния процент на разходите по кредита, което следва да се приравни на абсолютното му непосочване. Изложеното се явява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води до недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Поради това и предявеният иск с правно основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.