Решение № 454 от 01.10.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 454 гр. Велико Търново, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Ирена Колева

Димо Колев като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20264100500929 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 437 вр. 435 ал. 2 т. 7 ГПК.

Образувано е по жалба на „ЕРП Север“ АД гр. Варна – длъжник по изп. дело № 564/2026г. по описа на ЧСИ Д. Колева срещу постановление от 12.08.2026г., с което съдебният изпълнител е отказал да уважи възражението му с вх. № 16765/05.08.2026г. за намаляване на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания акт на съдебния изпълнител, тъй като извършените от пълномощника на взискателя действия се свеждат единствено до подаване на бланкетна молба за образуване на изпълнително производство с посочен способ за изпълнение, който е задължителен реквизит за редовност съгласно чл. 426 ал. 2 ГПК. Възразява се, че по изп. дело същият не е осъществявал процесуално представителство за взискателя, тъй като дължимата сума е платена в срока за доброволно изпълнение, чрез наложения запор. В тази връзка се счита, че на адвоката на взискателя се следва възнаграждение само за образуване на изп. дело по чл. 10 т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. в размер на 102, 26 евро, но не и по т. 2 от същата разпоредба. Добавя се, че длъжникът следва да понесе само тези разноски за адвокатска защита на взискателя, които съответстват на фактическата и правна сложност на делото, както и на обема на извършените процесуални действия, като в последния не следва да се включват евентуално бъдещи действия по подаване на отговори по възражения и жалби на длъжника. Извън горното се излагат оплаквания и за неправилно изчисляване на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, тъй като в материалния интерес за нейното определяне е включено и начисленото адвокатско 1 възнаграждение на взискателя в изп. процес. Смята се, че таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ следва да се изчислява само на база сумата посочена в изпълнителния лист, без да се добавят към нея и разноските по изпълнението. По тези съображения се отправя искане до ВТОС да отмени обжалваното постановление на ЧСИ и да редуцира разноските за адвокатски хонорар на пълномощника на взискателя до размер на 102, 26 евро, както и да намали таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ съобразно размера на присъденото вземане само по изпълнителния лист. Претендират се разноски за настоящото производство.

В срока по чл. 436 ал. 3 ГПК взискателят в изпълнителното производство не е подал писмени възражения срещу така подадената жалба.

В писмените си мотиви по чл. 436 ал. 3 изр. 2 ГПК съдебният изпълнител навежда доводи за неоснователност на жалбата. Посочва, че определеният на пълномощника на взискателя адвокатски хонорар по реда на чл. 38 ал. 2 ЗА е съответен на минималните прагове по Наредба № 1/09.07.2004г. и е съобразен с характера на извършената адвокатска работа и приложимите нормативни критерии.

Изтъква се, че факта на плащане на дължимата сума в срока за доброволно изпълнение не заличава извършената до момента работа от адвоката, нито има за последица недължимост на възнаграждение за осъществено процесуално представителство. По отношение на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ се посочва, с позоваване на практика на ВКС, че разноските за адвокатско възнаграждение се включват в материалния интерес по изпълнението въз основа на който се изчислява окончателната такса. С тези доводи се иска от съда да отхвърли жалбата и да потвърди обжалваното с нея разпореждане като правилно и законосъобразно.

Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Изп. дело № 564/2026г. по описа на ЧСИ Д. Колева е образувано по молба на взискателя, подадена чрез пълномощник по чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗА, с която е приложен изпълнителен лист № 118/23.07.2026г. по гр.д. № 526/2022г. на ВТОС за сумата от 40 912, 23 евро – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху него от 26.06.2021г. Поискано е от съдебния изпълнител да събере сумата по изпълнителния титул, за което да извърши действия по свое усмотрение и да определи на пълномощника на взискателя възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 ЗА. С разпореждане от 23.07.2026г. съдебният изпълнител е образувал изп. дело, определил е адвокатски хонорар по чл. 38 ал. 2 ЗА в размер на 2599, 99 евро, разпоредил е връчването на ПДИ на длъжника и налагането на запор върху банковите му сметки в конкретна кредитна институция. Запорното съобщение е получено от последната на същата дата, а сумата по запора в размер на 71 814, 27 евро е постъпила по сметка на ЧСИ на 28.07.2026г., като част от нея в размер на 65 552, 47 евро е приведена на взискателя. С молба от 05.08.2026г. длъжникът е релевирал възражение по чл. 78 ал. 5 ГПК относно определеният от ЧСИ адвокатски хонорар на взискателя и е изтъкнал доводи, че последният е дължим само в размер на 102, 26 евро за образуване на изп. дело. Изложени са възражения и за неправилно изчисляване на окончателната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. С обжалваното постановление съдебният изпълнител, излагайки доводи, че определеното възнаграждение по чл. 38 ал. 2 ЗА съответства на 2 фактическата и правна сложност на делото и обема на извършената работа, е оставил без уважение това възражение.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима. Подадена е от длъжника по изпълнението, на когото закона изрично е признал правото да обжалва всеки акт на съдебния изпълнител, с който се произнася по разноски по изпълнението и е депозирана в двуседмичния срок по чл. 436 ал. 1 ГПК /арг. от чл. 435 ал. 2 т. 7 ГПК и т.

2 от ТР № 3/2017г. по тълк. дело № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС/.

Разгледана по същество е жалбата е основателна.

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е реализация на общия принцип за отговорност за разноски т.е. за неоснователно причинени имуществени вреди. С оглед на отликите на принудителното изпълнение от общия исков процес, законодателят нарочно е уредил в разпоредбата на чл. 79 ГПК хипотезите, при осъществяването на които, разноските се понасят от длъжника респ. остават за сметка на взискателя. Тази специфична регламентация обаче не изключва приложението на чл. 78 ал. 5 ГПК в изпълнителния процес, доколкото е част от общите правила на процесуалния закон. В тази връзка длъжникът разполага с възможност да възрази пред съдебния изпълнител по реда на чл. 78 ал. 5 ГПК за намаляване поради прекомерност на разноските на взискателя за адвокатска защита, а постановеният по това искане акт подлежи на обжалване пред съда.

Съгласно актуалната редакция на чл. 78 ал. 5 ГПК по мотивирано възражение на насрещната страна в процеса, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските за платено адвокатско възнаграждение, ако последното е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. При преценка за наличието на прекомерност съдът прилага критериите на чл. 36 ал. 3 и правилата за прилагането им по чл. 36 ал. 4 ЗА, като не може да присъди по – нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. Когато спечелилата делото страна е защитавана безплатно от адвокат в някоя от хипотезите на чл. 38 ал. 1 т. 1 – т. 3 ЗА, съдът е длъжен на основание чл. 38 ал. 2 ЗА да определи разноски за възнаграждение на оказалия безвъзмездна правна помощ адвокат, при съблюдаване на правилата по чл. 36 ал. 3 и ал. 4 ЗА. Страната, която следва да понесе този разход, по реда на чл. 78 ал. 5 ГПК може да се възрази за прекомерност на определеното възнаграждение, поради несъответствието му с действителната фактическа и правна сложност на делото и обема на извършената работа, доколкото това са част от критериите по чл. 36 ал. 3 ЗА.

Безспорно реда и условията за определяне на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 ЗА са приложими и в изпълнителния процес, поради което съдебният изпълнител при присъждането му следва да съобразява законовите критерии по чл. 36 ал. 3 ЗА, както и правилата за размера на възнагражденията в изпълнителния процес, съгласно действащата Наредба № 1/09.07.2004г., доколкото към момента подзаконовия акт по чл. 36 ал. 4 ЗА все още не е приет. Тази преценка на съдебния изпълнител може да бъде оспорена пред него от длъжника по изпълнението 3 по реда на чл. 78 ал. 5 ГПК. Следователно съдебният изпълнител при направено възражение за прекомерност на определеното адвокатското възнаграждение на взискателя следва да прецени фактическата и правна сложност на изп. дело, обема на извършеното от пълномощника му и вложените за това усилия /време за извършване и спешност при извършването/, засегнатия интерес и квалификацията и опита на адвоката /при наведено възражения за нея/, както и предвидения размер на възнаграждението на адвоката по изп. дела по Наредба № 1/09.07.2004г., с оглед вида на извършената работа.

Според чл. 10 т. 1 от посочената наредба за образуване на изп. дело минималния размер на адвокатско възнаграждение е в размер на 200 лв. респ. 102, 26 евро, а за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изп. дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – минималния размер е 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7 ал. 2. Съобразно материалния интерес по делото възнаграждението по чл. 10 т. 2 вр .чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредбата възлиза на 4889, 19 лв. респ. 2499, 81 евро.

В случая съдебният изпълнител е присъдил възнаграждението на пълномощника на взискателя в размер на 2599, 99 евро, съответстващо на възнаграждение както за образуване на изпълнително дело, така и за процесуално представителство и защита по него. Този размер на възнаграждението не отговаря на действителната фактическа и правна сложност на делото, на извършените от адвоката на взискателя действия и вложените усилия за това.

Понастоящем последният единствено е подал молба за образуване на изп. дело срещу жалбоподателя към която е представил изпълнителния титул, без да посочва начин за изпълнение, а е възложил определянето му на съдебния изпълнител. Предвид плащането в срока за доброволно изпълнение, с оглед на наложения от ЧСИ запор, по делото не са извършени други изпълнителни действия, които да са поискани от пълномощника на кредитора респ. извършени по възлагане по см. на чл. 18 ЗЧСИ. В тази връзка, извън подаването на молба за образуване на делото, адвокатът на взискателя, не е извършил нищо друго, за да се приеме, че е осъществил процесуално представителство, защита и съдействие в процеса. Следователно същият няма право на възнаграждение по чл. 10 т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г., доколкото присъждането на последното предполага извършването на нещо повече и различно от подаване на молбата по чл. 426 ал. 2 ГПК с цел удовлетворяване на взискателя, а в случая не е така. В тази връзка на пълномощника му се дължи единствено и само възнаграждение по чл. 10 т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за образуване на изпълнително дело.

Макар според задължителната практика на СЕС и трайната национална практика, съдът да не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004г. размери на адвокатските възнаграждения и те му служат само като ориентир за справедливия и обоснован размер на адвокатско възнаграждение по см. на чл. 36 ал. 2 ЗА, настоящият състав на ВТОС намира, че предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, както и положените от адвоката усилия, на последният се дължи възнаграждения за образуване на изп. производство в размера посочен в чл. 10 т. 1 от Наредбата - 200 лв. в равностойност на 102, 26 евро.

4

От една страна самото действие по образуване на делото не се характеризира с полагането на особени усилия, както с оглед съдържанието на молбата по чл. 426 ал. 2 ГПК относимо към времето за изготвянето й, така и предвид липсата на каквото и да е спешност по подаването й, доколкото то не е обвързано с никакъв преклузивен срок.