Определение № 4972 от 16.10.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4972 гр. София, 16.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Илияна Папазова Частно касационно гражданско дело № 20268003104022 по описа за 2026 година

Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е въз основа на подадената частна жалба от Е. Д. М., понастоящем в Затвора София против определение № 1301 от 21.04.2026г. по в.ч.гр.д. № 654/2026г. на Апелативен съд София, с което му е отказано предоставяне на правна помощ. Счита обжалвания акт за неправилен поради засягане на негови права. Желае да бъде отменен и вместо това постановен друг, с който искането му да бъде уважено.

Настоящият състав на Върховен касационен съд, като съобрази направеното искане, с оглед материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира следното:

Е. М. е предявил осъдителен иск срещу Прокуратурата на РБългария за заплащане на сумата от 500 000лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на отказ на Прокуратурата да го освободи незабавно - като произволно лишен от свобода заради осъждането му по непредявени обвинения по н.о.х.д.№ 1018/2019г.на ВКС и н.о.х.д.

№ 102/2018г.на Апелативен специализиран съд София.

С определение № 3072 от 9.02.2026г. по гр.д.№ 87/2025г. СГС е освободил на основание чл.83, ал.2 ГПК ищеца Е. М. от задължението за заплащане на дължимата държавна такса и разноски за производството, но е оставил без уважение искането му за предоставяне на правна помощ чрез процесуално представителство и като е счел, че са налице предпоставките за това е прекратил производството по делото на основание чл.126 ГПК поради наличие на множество образувани дела между същите страни, с идентичен предмет /а именно: гр.д.№ 6626/2025г., гр.д.№ 8219/2025г., гр.д.№ 10086/2025г., гр.д.№ 10089/2025г., 1 гр.д.№ 10936/2025г., гр.д.№ 10988/2025г., всички по описа на СГС/.

Така постановеният акт е обжалван с частна жалба само в частта, с която производството е прекратено и с определение № 789/12.03.2026г., постановено от АС София по ч.гр.д.№ 654/2026г. е оставено в сила. Последвала е частна касационна жалба срещу така постановения въззивен акт.

В същата е направено искане за предоставяне на правна помощ, което е оставено без уважение със сега обжалваното определение № 1301 от 21.04.2026г. по в.ч.гр.д. № 654/2026г.

Апелативен съд София се е позовал на нормата на чл.24, т.2, изр.3 от Закона за правната помощ, съгласно която не се предоставя правна помощ когато претенцията е очевидно недопустима, а процесната е такава, защото нормата на чл.126, ал.2 ГПК изисква съдът служебно да прекрати производството по по-късно заведеното дело когато в същия съд, има висящи две дела - между същите страни, на същото основание и за същото искане.

Настоящият съдебен състав намира така постановения акт за правилен. Недопустимостта на производството обуславя извод за наличие на хипотезата на чл. 24, т. 2 ЗПП, според която правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя в случаите, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. В настоящето производство – съставът дължи отговор единствено на въпроса – дали е недопустимо производството, което е образувано след като между същите страни са налице други висящи в същия съд /СГС/ дела, с идентичен предмет /гр.д.№ 6626/2025г., гр.д.№ 8219/2025г., гр.д.№ 10086/2025г., гр.д.

№ 10089/2025г., гр.д.№ 10936/2025г., гр.д.№ 10988/2025г. /, които са образувани преди процесното. Отговорът на този въпрос е положителен и той е достатъчен, за да обоснове извода на съда за приложимост на хипотезата на чл.24, т.2, изр.3 от Закона за правната помощ /ЗПП/. В случая критериите по ЗПП са съобразени. Обратно на поддържаното в частната жалба, атакуваното определение не противоречи на цитираните текстове от ХОПЕС, доколкото съгласно чл.47, ал.2 - предоставянето на правна помощ е обусловено не само от преценката дали молителят разполага с достатъчно средства, но и от извода доколко тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие. В случая – с оглед вида и характера на производството и горепосочените обстоятелства, не е възможно да се изведе извод, че предоставянето на правна помощ е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1301 от 21.04.2026г. по в.ч.гр.д. № 654/2026г. на Апелативен съд София.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3