Определение № 2074 от 01.09.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2074 гр. София, 01.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

Анабела Д. Нинова като разгледа докладваното от Анабела Д. Нинова Въззивно частно гражданско дело № 20261800500892 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 8610/11.08.2026 г. по описа на РС – Елин Пелин, подадена от Г. С. З., чрез адв. А. А., срещу Определение № 347/20.05.2026 г. по гр. д. № 248/2025 г. по описа на РС – Елин Пелин, с което е прекратено производството по предявените от жалбоподателя искове за прогласяване нищожността на девет броя договори за поръчителство, сключени с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД.

Жалбоподателят твърди, че обжалваният акт е неправилен и незаконосъобразен. Излагат се съображения за липса на субективен и обективен идентитет, тъй като ответникът пред първоинстанционния съд – „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, не е бил страна по гр. д. № 833/2024 г. и следователно не е обвързан от постановеното по него решение, както и че предмет на предходното дело са били договори за потребителски кредит, сключени с „КРЕДИСИМО“ ЕАД, а предмет на делото, по което е постановен обжалвания акт, са девет самостоятелни договора за поръчителство, сключени с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД. Твърди се, че това са различни правоотношения, които не са били предмет на изследване и произнасяне в предходния процес. На следващо място е изложил подробни доводи, във връзка с наличието на правен интерес от завеждането на установителните искове, тъй като правната несигурност за жалбоподателя не е абстрактна, а напълно реална и измерима, защото договорите за поръчителство съдържат самостоятелни клаузи за възнаграждение в полза на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, които поне формално не зависят от съдбата на главния кредит – именно поради тази причина дружеството обичайно претендира това възнаграждение като свое самостоятелно вземане, включително и в случаите, когато главният договор за кредит е обявен за нищожен. Твърди се, че съществуването на тези договори за поръчителство биха затруднили достъпа на ищцата до банкови и небанкови 1 финансови услуги. Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че с нищожността на главния договор за кредит автоматично отпадна и договорът за поръчителство. Изразил е становище, че е допуснатото смесване на допустимост с основателност на исковете, тъй като в мотивите си първоинстанционният съд е изложил съображения, че поради акцесорния характер на поръчителството и нищожността на главните задължения, договорите за поръчителство са лишени от предмет. Жалбоподателят твърди, че това са аргументи, които касаят основателността на предявените искове, а не тяхната допустимост, и ако районният съд е приел, че договорите за поръчителство са нищожни поради нищожността на главните договори за кредит, той е следвало да уважи исковете с решение по същество, а не да прекратява производството. С тези аргументи жалбоподателят моли съда да отмени определението и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Окръжен съд - София, като съобрази възраженията в подадената частна жалба, както и представените по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Производството пред РС – Елин Пелин е образувано с искова молба вх.

№ 1219/06.03.2025 г., с която са предявени девет обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК ГПК, подадени от Г.

С. З., с ЕГН **********, чрез адв. А. А., против „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, за признаване за установено, че сключените между страните девет броя договори /Договор за предоставяне на поръчителство от 04.01.2020 г.;

Договор за предоставяне на поръчителство от 09.05.2020 г.; Договор за предоставяне на поръчителство от 05.12.2020 г.; Договор за предоставяне на поръчителство от 18.12.2020 г.; Договор за предоставяне на поръчителство от 09.02.2021 г.; Договор за предоставяне на поръчителство от 28.10.2021 г.;

Договор за предоставяне на поръчителство от 01.04.2022 г.; Договор за предоставяне на поръчителство от 01.04.2022 г. и Договор за предоставяне на поръчителство от 08.07.2022 г./ са нищожни поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави. В исковата молба се излага, че за ищцата е налице правен интерес от предявяване на иска, тъй като е страна по договорите и за същата е налице правна несигурност, тъй като тези договори не са обявени за нищожни и съществува неяснота по отношение на правоотношенията и обвързаността между двете страни.

Ответникът, в законоустановения едномесечен срок, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове, като недопустими поради липса на правен интерес за ищеца и постановяване на решение по гражданско дело № 833/2024 г., по описа на Районен съд Елин Пелин, а по същество изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Моли за прекратяване на производството по делото, алтернативно за отхвърляне на предявените искове.

Съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като с определение от открито съдебно заседание от 20.04.2026 г., РС – Елин Пелин е дал ход на устните състезания, и е посочил, че ще се произнесе с решение в законовия едномесечен срок.

2

В срока за произнасяне с решение, първоинстанционният съд постановил определение, с което да отменил дадения ход на устните състезания и прекратил производството по делото като недопустимо, тъй като съгласно постановено решение по гр. дело № 833/2024 г. по описа на РС – Елин Пелин, съдът е уважил предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл.

1 от ЗЗД от ищцата в производството срещу „Кредисимо“ ЕАД за връщане на недължимо платени суми без основание по девет броя нищожни договори за кредит, във връзка с които са сключени процесните договори за поръчителство с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД. РС – Елин Пелин е уважил и предявените инцидентни установителни искове за два от договорите за кредит /договор за потребителски кредит № 2159633 от 04.01.2020 г. и договор за потребителски кредит № 2692147 от 19.12.2022 г./. Видно от мотивите на съдебно решение № 833/2024 г. по описа на РС – Елин Пелин, съдът е приел, че всички девет договора за кредит са нищожни (на основание неправилно изчислен ГПР, т.к. възнаграждението за предоставяне на поръчителство не е било включено като разход при изчисляването му), като „Кредисимо“ ЕАД е осъдено да плати на ищцата всички получени суми, извън реално усвоените главници, в това число и сумите, платени от ищцата за погасяване на задълженията й по процесните договори за предоставяне на поръчителство (доколкото съгласно чл. 8, ал. 4 от процесните договори за предоставяне на поръчителство, същите се заплащат по сметка на „Кредисимо“ ЕАД). Приел, че доколкото и деветте договора за кредит, предмет на гр. дело № 833/2024 г. по описа на РС – Елин Пелин, са прогласени за нищожни, а задълженията по процесните договори за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД са акцесорни спрямо задълженията по договорите за кредит, то поради несъщестуване на главното вземане, няма как да възникнат задължения по договорите за поръчителство, т.е. задълженията по процесните договори за поръчителство са лишени от предмет поради несъществуване на главния дълг.

Приел е, че в случая правното положение на ищеца не е смутено, доколкото „Кредисимо“ ЕАД не може да търси изпълнение по договорите, респективно „Ай Тръст“ ЕООД не може да претендира възнаграждение по договорите за поръчителство. С тези аргументи, първоинстанционният съд прекратил производството по гр. д. № 248/2025 г. по описа на РС – Елин Пелин.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивна проверка акт, от процесуално легитимирано лице – надлежно упълномощения процесуален представител на жалбоподателя, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, като отговаря и на изискванията за съдържание по чл. 260, т. 1, 2, 3, 4 и 7 от ГПК и тези по чл. 261 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба се явява основателна.

Допустимостта на исковата претенция се обуславя от наличието на положителните и липсата на отрицателни процесуални предпоставки, като изводи в тази насока се правят въз основа на твърденията на ищеца. Една от абсолютните положителни процесуални предпоставки е наличието на правен интерес.

3

На следващо място, преценката, дали това право действително съществува (т.е. съответствието между правните твърдения на ищеца и реалното фактическо положение) е въпрос по съществото на спора, който съдът изследва с решението по делото и който има значение за основателността, но не и за допустимостта на иска (арг. от Определение № 1 от 05.01.2015 г. по ч. т. д.. № 3501/2014 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, Определение № 284/16.04.2010 г. по ч. т. д. 518/2009 г. на ВКС).

В случая, договорът за кредит, сключен с „Кредисимо“ ЕАД е обявен за нищожен с влязло в сила съдебно решение, като с това отпада главното облигационно основание, което поръчителството обезпечава.

В Определение № 191 от 20.04.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 779/2018 г., I т. о., ТК, е посочено, че между договора за поръчителство и договора за банков кредит съществува функционална обусловеност и съществуването на задължението на поръчителя е обусловено от наличието на валидно възникнало и непогасено главно задължение, като във връзка с това е и постановено Решение № 52 от 10.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 63/2009 г., II т. о., ТК, в което е прието, че при липса на съществуващ към момента на сключване на договора за поръчителство главен дълг, въз основа на който да се определи предметът и обемът на отговорността на поръчителя, договорът е нищожен поради невъзможен предмет, по аргумент от чл. 138 от ЗЗД. От цитираната практика може да се изведе извод за това, че договорът за поръчителство подлежи на самостоятелна преценка за нищожност.

Нищожността на договора за кредит е аргумент в полза на основателността на иска поради акцесорния характер на поръчителството, а не основание за прекратяване на производството като недопустимо.

На следващо място Практиката на ВКС приема, че при иск за нищожност на договор за поръчителство трябва да се държи сметка кои са надлежните страни по тази сделка. В Определение № 83 от 22.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 633/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов е прието, че главният длъжник и други поръчители не са надлежни ответници по иск за прогласяване нищожността на договора за поръчителство, сключен между поръчителя и кредитора. Това потвърждава, че договорът за поръчителство е предмет на отделен спор между страните по него. В случая влязлото в сила съдебно решение, относно договорите, сключени между „Кредисимо“ ЕАД и Г. С. З., не може да обоснове недопустимост на производството между „Ай Тръст“ ЕООД и Г. С. З., тъй като, въпреки акцесорния си характер, договорът за поръчителство е отделна сделка, по него страна е отделно юридическо лице, и е необходимо изрично произнасяне относно действителността на тази отделна сделка спрямо насрещната по договора страна. От това се извежда и наличието на правен интерес от завеждането на исковата претенция от страна на ищцата, тъй като действително нейната правна сфера е смутена, доколкото по договорите за поръчителство все още няма произнасяне на съда. В тази връзка следва да се отбележи практиката на ВКС, която приема широко разбиран правен интерес при искове за нищожност. В Определение № 600 от 24.08.2011 г. на ВКС по т. д. № 959/2010 г., II т. о., ТК, е подчертано, че широката процесуална 4 легитимация произтича от характера на нищожността и че съдът следи служебно за нея.

С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивира, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 347/20.05.2026 г. по гр. д. № 248/2025 г. по описа на РС – Елин Пелин.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Елин Пелин за продължаване на съдопроизводствените действия.