Решение № 264 от 07.02.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. Бургас, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ В. КИСИМОВА при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело № 20232120102305 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1463, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от изпълнителните директори С.А.Г. и Т.В.М., като правоприемник на „Райфайзен (България)“ ЕАД, чрез юрк. С.Т.И., съдебен адрес: гр.

Я., ***, срещу К. Ю. М., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. Б., ***, за приемане на установено, че в полза на ищеца срещу ответника съществуват вземания за следните суми, претендирани на основание Рамков договор № **************** за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCARD Fix/ Visa Classic/ MasterCard Gold/ BILLA Visa Classic от 11.03.2020 г.: 1 500 лв. - главница, 96,05 лв. - възнаградителна лихва за периода от 16.12.2021 г. до 15.04.2022 г., 3,40 лв. - обезщетение за забава за периода 16.02.2021 г. - 15.04.2022 г., 52 лв. - такси, на основание чл. 24, б. „б“, чл. 37 и чл. 49 от договора, както и законна лихва върху главницата от 27.09.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед №2905 за изпълнение по чл.

417 ГПК по ч. гр. д. 6113/2022 г. по описа на Районен съд - Бургас. Претендират се сторените разноски в заповедното и в настоящото производство. Ангажирани са доказателства. Направени са доказателствени искания.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на Рамков договор №**************** за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCARD Fix/ Visa Classic/ MasterCard Gold/ BILLA Visa Classic от 11.03.2020 г., „Райфайзен (България)“ ЕАД /чийто правоприемник е ищецът/, е предоставил банков кредит на ответника, ползван чрез кредитна карта. Кредитният лимит е в размер на 1500 лв., който изцяло е усвоен.

Кредитополучателят се е задължил да издължава кредита в сроковете и условията, съгласно договора. Уговорено е, че банката има право да обяви усвоената и непогасена част от кредитния лимит, непадежиралите месечни вноски, дължимите лихви, такси и комисионни, за изцяло и предсрочно изискуеми, след писмено предизвестие до длъжника, 1 при неспазване на условията по договора - раздел V, чл. 59, б. „а“ от договора. Сочи се, че в чл. 60, б. „а“ от договора е уговорено, че незабавната предсрочна изискуемост за посочените вземания настъпва автоматично, без нарочно уведомление до ответника, ако последният не плати четири поредни минимални погасителни вноски в пълен размер и срок.

Твърди се, че към датата на подаване на заявлението по кредита е имало 7 броя непогасени вноски в периода 16.01.2022 г. - 16.07.2022 г. Поради липса на изпълнение, ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем, чрез писмено уведомление изх. № ИЗХ001-40132 от 28.07.2022 г., получено от *** на ответника - А.М., на 01.08.2022 г., която е и датата на която е настъпила предсрочната изискуемост.

Поради липса на изпълнение, ищеца е инициирал заповедно производство, по силата на което се е снабдил със Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като настоящите искове са предявени в изпълнение на дадените указания от заповедния съд с Разпореждане № 2292/24.02.2023 на БРС.

Сочи, се че кредитодателят, на 14.07.2022 г., е променил наименованието си на „Кей Би Си Банк (България) ЕАД, а на 10.04.2023 г. последният се е преобразувал чрез вливане в „Обединена българска банка“ АД, като извършените промени са вписани в ТРРЮЛНЦ.

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 422 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, като същите са допустими.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подаден писмен отговор на исковата молба от ответника К. Ю. М., чрез назначения за особен представител адв. З. М., с който оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че исковата молба е нередовна, тъй като не са приложени Общите условия. Оспорва се твърдението, че кредитната карта за процесния период е била във фактическата власт на ответната страна, като се твърди, че липсват доказателства за предаването на ответника. Възразява се срещу твърдението за настъпилата предсрочна изискуемост, тъй като ответната страна не е редовно уведомена за нея и същата не е произвела действие, както и че липсват доказателства, че ответникът е уведомен за настъпването ѝ. Претендират се разноски.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Преди съдебното заседание е депозирана молба, с която се изразява становище по хода на делото и по съществото на спора, като счита, че възраженията на ответника са неоснователни. Претендират се разноски и представя списък, в който подробно са описани.

В съдебно заседание ответникът не се явява. Представлява се от назначения за особен представител адв. М.. Оспорва предявените искове и поддържа отговора на исковата молба.

Заявява, че не оспорва размера на дълга.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между „Райфазенбанк (България)“ ЕАД, като кредитор и ответника, като картодържател е сключен, на 11.03.2020 г., Рамков договор № **************** за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCARD Fix/ Visa Classic/ MasterCard Gold/ BILLA Visa Classic.

По силата на сключения договор, приложен по делото, ищецът е предоставил на кредитополучателя банков кредит, който е усвояван посредством кредитна карта с кредитен лимит в размер на 1500 лв. – т. 31 от Договора. Видно от т. 12 от Договора, картодържателят получава лично издадената му карта в тримесечен срок от одобрението на искането за издаването . Представена е по делото справка от регистър на кредитна карта за предаването на кредитна карта WAY4 VISA CLASSIC.

Страните са договорили ответникът да заплаща годишна лихва върху ползвания кредитен лимит, в т.ч. и за непогасената му част, в размер на 18,90 % - т. 33, пункт 1 от Договора. Според т. 43 от Договора минималната месечна погасителна вноска е в размер на 5 % от общо дължимата сума, в това число и на непогасените вноски от предходен период, 2 сумата на надвишения кредитен лимит, както и вноските по разсрочените операции, но не по-малко от 10 лева (5 евро). В т. 45 от Договора е предвиден срокът за плащане на минималната вноска – 17 дни след края на избрания отчетен период.

При забава в плащанията кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на 10 пункта годишно върху забавената сума по главницата, а при частично или пълно непогасяване на погасителната вноска за втори пореден месец банката блокира картата т. 47 и 48 от Договора.

Видно от т. 24, б. „б“, т. 37 и т. 49 от Договора, ответникът следва да заплати такси за обслужване на картата, при надвишаване на кредитния лимит и при забава в плащанията по кредита за преразглеждане на кредитоспособността на длъжника.

Уговорено е в т. 50 от Договора, че срокът на ползване на кредитния лимит съвпада със срока на действие на договора, но не по-късно от срока на валидност на картата, а в т. 14 е посочено, че срокът на валидност на картата е 3 години.

В договора са предвидени и последиците от непогасяването в срок на задължението, сред които е и настъпване на предсрочната му изискуемост. Уговорено е, че банката има право да обяви усвоената и непогасена част от кредитния лимит, разсрочените непадежиралите вноски по операции, ведно с дължимите такси и лихви и без нарочно уведомление до длъжника, при неплащане на четири поредни минимални погасителни вноски в пълен размер и в определения срок – т. 60, б. „а“ от Договора.

На ответника е изпратено уведомление изх. № 001-40132 за обявяване на задължението по договора за незабавно предсрочно изискуемо, поради неплащане на минималните погасителни вноски за периода 17.01.2022 г. – 28.07.2022 г. чрез „Български пощи“ ЕАД, което е връчено по реда на чл. 46, ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК – на А.М. (*** на ответника) на 01.08.2022 г.

Представено е в оригинал извлечение от сметката, обслужваща кредитната карта /л. 4 от заповедното дело/.

Поради липса на изпълнение, ищецът е инициирал заповедно производство, по силата на което се е снабдил със Заповед за изпълнение № 2905/29.09.2022 г. и постановена по ч. гр. д.

№ 6113 по описа на Районен съд – Бургас и с изпълнителен лист 2426/30.09.2022 г., връчена на длъжника чрез ЧСИ по реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК.

В откритото съдебно заседание, проведено на 16.01.2024 г., особеният представител на ответника изрично заявява, че не оспорва размера на дълга.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

За да бъдат уважени предявените искове, съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът е следвало при условията на пълно и главно доказване да установи, наличие на валидно сключено облигационно правоотношение по договора, параметрите му, предоставянето на кредитната карта във фактическа власт на ответника, изпадането на кредитополучателя в забава и периода на забавата, настъпване на предсрочната изискуемост и надлежното й обявяване на ответника, както и размерите на претендираните главница, лихви и такси. В тежест на ответника е следвало да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да установи своите правоизключващи и правопогасяващи възражения.

На първо място, щщецът е активно процесуално легитимиран да предяви настоящите искове, с оглед на настъпилото универсално правоприемство между него и „Райфазенбанк (България)“ ЕАД.

По делото е безспорно установено, че на 11.03.2020 г. „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и ответникът К. М. са сключили Рамков договор № **************** за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCARD Fix/ Visa Classic/ MasterCard Gold/ BILLA Visa Classic , което се установява от представения по делото договор, подписан от страните. Поради това съдът намира за доказано основанието на иска - съществуване на договорно правоотношение, цитирано в исковата молба и неговия предмет - предоставяне на 3 кредитна карта с кредитен лимит 1500 лева, срещу задължение на кредитополучателя да връща ежемесечно уговорена в договора погасителна вноска.

От представеното и неоспорено извлечение от счетоводните книги на банката-ищец, представляващо документ по смисъла на чл. 417, т. 2 ГПК, се установява, че банката е изпълнила задължението си по договора, като е предоставила на ответника кредитен лимит в размер на 1500 лева, който е бил усвоен изцяло от страна на ответника. Датата на първото усвояване на кредитния лимит е 11.03.2020 г., последната дата на плащане по кредита – 21.12.2021 г., като ответникът до датата на настъпване на предсрочната изискуемост 01.08.2022 г. е в 253 дни просрочие и не е изпълнил 7 броя месечни вноски с падежи както следва: 16.01.2022 г., 16.02.2022 г., 16.03.2022 г., 16.04.2022 г., 16.05.2022 г., 16.06.2022 г. и 16.07.2022 г. Общият размер на незаплатеното задължение, видно от представеното извлечение, е в размер на 1651,45 лева, който размер е неоспорен от особения представител на ответника.

Налице е изрично неоспорване на размера на дълга, направено от особения представител в съдебно заседание, което се явява признание на неизгодния за ответника факт за съществуването на дълга в претендирания размер и следва да се цени по реда на чл.175 от ГПК, с оглед всички обстоятелства по делото.

На следващо място, ищецът е доказал предоставянето на кредитната карта във фактическата власт на ответника за процесния период. Ответникът е получил лично фактическата власт върху кредитна карта WAY4 VISA CLASSIC, което се установява от представеното писмено доказателство – справката от регистър на кредитна карта. От нея е видно, че на 11.03.2020 г. ответникът, срещу положен подпис е получил държането на процесната карта, като предаването е потвърдено от служител на банката.Посочената дата съвпада с датата, на която страните са сключили договора за издаването и ползването на картата. Поради изложеното, неоснователно се явява твърдението на ответника, че не е получил държането на картата в процесния период.