Решение № 975 от 10.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 975 гр. София, 10.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20211110132169 по описа за 2021 година

Производството е образувано въз основа на искова молба от ФИРМА АД срещу СО, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 122,24 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +“ по щета №44012132027375 за настъпило на 06.10.2020 г. от виновно и противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно на длъжностно лице, чийто възложител е ответникът, и ликвидационни разноски за неговото определяне, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 08.06.2021 г., до окончателното плащане на сумата.

С определение от 07.12.2021 г. на основание чл. 219, ал.1 ГПК, в производството като трето лице помагач на страната на ответника е конституирано ФИРМА , и е приет за съвместно разглеждане предявения против него в срока по чл. 219, ал. 3 ГПК в условията на евентуалност обратен иск за заплащане на горните суми на основание чл. 54 вр. чл. 49 ЗЗД.

Ищецът ФИРМА АД основава претенцията си на твърдения, че на 06.10.2020 г. в град София, при движение по бул. „Евлоги Георгиев“, до Орлов мост, водачът на лек автомобил „Ауди А7“ с рег. № по време на движение попада в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, вследствие на което са причинени имуществени вреди на автомобила, за който към момента на процесното ПТП имало сключена имуществена застраховка „Каско+“, обективирана в полица № 440220213001008 със срок на действие от 03.02.2020 до 02.02.2021 г. По заведената пред ищеца преписка по щета и след направен опис на повредите е определено обезщетение в размер на 107,24 лева , което застрахователят е заплатил на 25.11.2020 г. Поддържа, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования за възстановяване на платеното обезщетение ведно с ликвидационните разходи за определянето му срещу причинителя на вредите. Твърди, че ответникът носи гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа в изправност пътното платно, съответно да вземе мерки за обезопасяването на опасности по него. Поддържа, че е изпратил регресна покана до ответника за заплащане на 1 сумата 122,24 лева, включваща сторените за определяне на обезщетението ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева, но претенцията останала незаплатена. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба ответникът СО оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан, за което излага подробни съображения. Счита за недоказано наличието на влязъл в сила застрахователен договор между страните. Оспорва настъпилото събитие да е покрит от застрахователя риск, при който да дължи застрахователно обезщетение. Заявява, че не са представени доказателства за установяване на твърдените вреди в посочените размери и причинени от сочения от ищеца механизъм. Поддържа, че не са налице доказателства за наличието на процесната дупка. Посочва, че претендираното обезщетение е в завишен размер, тъй като при определянето му не е взета предвид амортизацията на автомобила. Оспорва ищецът да е заплатил процесното обезщетение по застраховката. Оспорва дължимостта за плащане на претендираните ликвидационни разноски поради липса на правно основание. Моли за отхвърляне на предявения иск, евентуално за неговото намаляване поради съпричиняване от страна на водача на автомобила. Навежда твърдения за наличието на сключен договор за поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа от 11.06.2019 г. с ФИРМА, съгласно който последният в качеството си на изпълнител е поел задължение да осигури необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение по пътя. Предвид това посочва, че наличието на необезопасена и необозначена дупка на пътя представлява неизпълнение на договора, за което следва да бъде ангажирана отговорността на ФИРМА. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чиито възложител е ответника, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, причинна връзка между застрахователното събитие и вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена дупка на същия, респ. множество такива неравности, вид и размер на претърпените вреди. Вината на съответния служител/изпълнител се презумира до доказване на противното, което е в тежест на ответника. В тежест на ответника е да докаже и своите правоизключващи, правоунищожаващи или правопогосяващи възражения, които са за положителни факти, каквото е възражението за съпричиняване, като установи соченото от него поведение на водача на МПС, което е в причинна връзка с резултата.

По делото е представена комбинирана застрахователна полица №440220213001008 от 10.12.2019 г. за автомобилна застраховака „Каско +“ с валидност от 03.02.2020 г. до 02.02.2021 г. сключена между ищцовото дружество в качеството му на застраховател и собственика на обекта на застраховката лек автомобил „Ауди С7“ с рег. №, ведно с приложимите Общи условия за автомобилна застраховка „Каско“ на застрахователя.

Собствеността върху обекта на застрахователния договор не се оспорва и се установява от представеното по делото свидетелство за регистрация - част II. Застрахователният договор е влязъл в сила противно на възраженията на ответника за липса на извършен оглед при сключването му като условие за влизането му в сила, тъй като според Общите условия на застрахователя (т.3.9) при подновяване на застрахователния договор без прекъсване оглед на автомобила се извършва по преценка на застрахователя. В случая от представената 2 комбинирана застрахователна полица №440219213000838 от 03.01.2019 г. със срок на действие от 03.02.2019 г. до 02.02.2020 г. , сключена между ищеца и собственика на лек автомобил „Ауди С7“ с рег. № се установява, че се касае за продължаване на застрахователното правоотношение, при което оглед на автомобила действително не е бил направен. Възраженията на ответника, че не е заплатена цялата дължима премия също са неоснователни предвид представените от ищеца документи касаещи заплащане на премийните вноски. Предвид изложеното съдът прави извод, че е налице валидно застрахователно правоотношение със срок на застрахователно покритие от 03.02.2020 г. до 02.02.2021 г. обективирано в застрахователна полица №440220213001008 от 10.12.2019 г.

За установяване механизма на произшествието по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля ЛЮДМ. ИВ. ДЖ. и е изслушано и прието без оспорвания от страните заключение на съдебно автотехническа експертиза, според които при движение на 06.10.2020 г. в град София, по бул. „Евлиги и Христо Георгиеви“ в района на Орлов мост лек автомобил „Ауди С7“ с рег. № попада в дупка на платното за движение, в който смисъл е и представеното пред застрахователя и по делото уведомление за щета от 07.10.2020 г. Вещото лице посочва, че щетата по лек автомобил „Ауди С7“ с рег. № № увреждане на предна дясна джанта се намира в пряка – причинно следствена връзка с настъпилото на 06.10.2020 г. произшествие. В подкрепа на горния извод следва да се ценят и събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетеля ЛЮДМ. ИВ. ДЖ. - водач на увредения автомобил, който посочва, че движейки се по булеварда зад автобус е преминал през дупка, след което се е наложило да спре на автобусната спирка, тъй като джантата се е изкривила. Свидетелят посочва, че не е могъл да смени лентата за движение, тъй като е имало трафик, както и че дупката не е била сигнализирана или обезопасена. В същото време ответникът не установява различен механизъм на произшествието, който да се намира в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, а това са все обстоятелства, които той трябва да установи при условията на пълно и главно доказване. Не бе установено от страна на ответника и възражението му, че е налице изключен от застрахователния договор риск, доколкото доказателствената тежест в тази насока е била негова. По наведените от ответника твърдения, че предвид сключения договор за обществена поръчка № СОА19-ДГ55382/11.06.2019 г. за възлагане дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения в района на бул. „Евлоги и Христо Георгиева“ на третото лице – помагач ФИРМА, за изпълнението на които е подписан Констативен протокол от 23.09.2020 г. за приемане на извършениете СМР дейности, не следва да отговаря по предявения иск, следва да се посочи, че при установена на пътното платно необезопасена дупка съдът приема за доказана причинно–следствена връзка между обезщетените от ищеца вреди и неизпълнението на ответника на задължението му да поддържа пътя в състояние, годно за безопасната му експлоатация, включително и чрез възлагането на тази дейност на друго лице. Представеният протокол като частен диспозитивен документ не обвързва съда да приеме констатираното в него състояние на пътната настилка към момента на процесното ПТП.

Установено е, че за нанесените увреждания по лек автомобил „Ауди С7“ с рег. № при ищеца е била заведена щета с №44012132027375, по която след е заплатено застрахователното обезщетение в размер на 107.24 лева съответстващо на стойността на извършение ремонт. За извършеното плащане по делото е представено, неоспорено от ответника, платежно нареждане от 25.11.2020 г. С л е д плащането на застрахователно обезщетение правата на застрахования срещу третото лице са преминали върху застрахователя и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, той е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение. Следователно е налице основание за възникване на регресното право. Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978 г.

3

Според разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата за собственик на общинските пътища е определена Общината. На основание чл. 31 и от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Следователно СО като титуляр на правото на собственост на общински пътища и задължено във връзка с поддръжката им лице се явява пасивно легитимирана по искове за вреди, причинени от необезопасени препятствия по пътната настилка. Същото се обосновава и от факта, че служители на ответника или лица на които е възложено от ответника по договор, каквито твърдения са наведени по делото, не са положили дължимата грижа да обезопасят дупката в пътното платно, като по този начин са предпоставили и настъпването на вредоносни последици от нея, поради което възраженията на ответника, че не е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове са неоснователни. Установената дупка по пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за движението. Доколкото не се твърди, а и не се установи, че тази дупка е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП/, а и да е имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на ответника или на други изпълнители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.