Решение № 14681 от 26.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14681 гр. С, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110103839 по описа за 2024 година

Предявени са искове от В. П. И., ЕГН **********, с адрес с.Л, С О, ул.“В О“ № 3, подадена чрез адв.Д., със съдебен адрес гр.С, ул.“Х О“ № ..., с която са предявени искове срещу „М“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“Г.С.Р“ № ..., представлявано от В Г С, за прогласяване за нищожен на договор за потребителски кредит №.../11.07.2023 г., а в условията на евентуалност – за прогласяване нищожността на чл.10, ал.2 вр. ал.1 от договора.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ищцата твърди, че на 11.07.2023 г. е сключила с „М“ АД договор за потребителски кредит №..., по силата на който тя е получила сумата в размер на 1000.00 лв., при лихвен процент от 41.00% и срок от 12 месеца. ГПР е определен на 49.65%.

Отбелязва се, че в чл.10, ал.1 от договора е установено задължение за ищеца за заплащане на неустойка в случай, че не представи обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл.20 от договора. Размерът на същата е определен на 6.90 лв. плюс 0.230 % от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0.230% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. Сочи се, че в ал.2 на чл.10 от договора е посочено, че кредитополучателят отговаря на изискванията на кредитора за използване на преференциални условия при отпускане на потребителски кредит на лоялни клиенти, поради което се прилага неустойка в размер на 6.24 лв. плюс 0.208 % от усвоения размер на кредита за първия ден на забавата и 0.208% от усвоения размер за всеки следващ ден.

В исковата молба подробно се обяснява какви са изискванията на ответното дружество за обезпечаване на кредита, а именно с поръчителство до пълния му размер, като 1 кредитополучателя се задължава в срок от 3 работни дни от сключването на договора да го обезпечи с поръчителството на едно физическо лице, одобрено от кредитора, което да отговаря на изрично поставени условия.

При това положение, според ищеца общо дължимия размер на кредита /главница и лихва/ възлиза на 1211.52 лв., а на неустойката на 748.00 лв., при което подлежащата на връщане сума е над 190% от изтегления заем.

Ищецът обръща внимание, той има качеството потребител по смисъла на чл.9, ал.2 от ЗПК, като поддържа становище, че в случая при наличие на предпоставките по чл.22 от ЗПК, процесният договор е недействителен. В тази насока ищецът навежда доводи, че неустойката не е включена в ГПР, противно на приетото в чл.19, ал.1 от ЗПК вр. § 1, т.1 от ДР на ЗПК относно разходите, които се включват в ГПК. Според ищцата, посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР противоречи на закона, а по същество нарушава изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Освен това се обосновава и противоречие с чл.3, § 1 и чл.4 от Директива 93/13 ЕИО, както и с практиката на СЕС по дело С-453/10.

Твърди се, че с оглед неизпълнимостта на клаузата на чл.20 от договора, предвидената неустойка представлява скрито възнаграждение за ответника, което следва да бъде включено в ГПР.

Прави се оплакване и че не е посочено кои точно разходи формират ГПР, като по този начин потребителят се поставя в неравностойно положение, тъй като е препятстван да разбере икономическите последици на поетото от него задължение и в частност колко точно е оскъпяването по кредита.

Ищецът изразява становище за противоречие на клаузата на чл.20 от договора с добрите нрави. Ищецът изразява мнение, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване на кредитора. Като аргумент в тази насока се сочи, че от една страна поставените изисквания създават значително затруднение на потребителя, а от друга страна, че неустойката е включена в погасителния план по договора.

Навеждат се доводи за нищожност и поради значителната нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, доколкото с неустойката се увеличава почти двойно дълга на потребителя.

Ищецът се позовава и на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, в която изрично се сочи, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за 2 санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин. В този смисъл се обосновава извод, че уговорената неустойка противоречи на преследваната от директивата цел, транспонирана в ЗПК.

В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат доводи по основателността на предявения иск.

Ответникът не оспорва, че с ищеца се намира в облигационно правоотношение по процесния договор за кредит, сключен по реда на ЗПФУР.

По отношение ГПР, се поддържа становище, че неговия размер е записан в договора и е отразено, че се изчислява съгласно чл.19, ал.2 от ЗПК, а именно по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Според ответника, нито закона, нито съдебната практика му вменяват задължение подробно да разписва методиката за формиране на ГПР, а е достатъчно да бъде посочен размерът и да има предоставена информация за начина на формиране. В тази смисъл се оспорва противоречие на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Ответникът твърди, че размерът на ГПР по процесния договор за кредит не надхвърля максималните размери по чл.19, ал.4 от ЗПК. Ответникът признава, че действително неустойката по чл.10 от договора не е включена в ГПР, но според него доколкото се касае за неустойка за неизпълнение на конркретно договорно задължение, тя не е разход по кредита, който формира ГПР.

По отношение конкретната клауза за неустойка се сочи, че тя обезпечава изпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави договореното с кредитора му обезпечение. Ответникът аргументира становище, че тази клауза е резултат от автономията на волята на страните в частното право, установена в чл.9 от ЗЗД. Според ответника уговорения размер е изцяло съобразен със законовите изисквания и не води до неравноправие на страните. Твърде се, че ответникът е извършил и оценка на кредитоспособността на ищеца, поради което не може да се приеме, че липсата на такава се компенсира с процесната неустойка.

В същото време ответникът обръща внимание, че съобразно чл.26, ал.4 от ЗЗД, нищожността на отделни части на договора не влече нищожност на целия договор.

По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявения иск, като присъди на ответника направените от него разноски по делото. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Аргументират се доводи за неприложимост на цитираната от ищеца практика относно тежестта за разноски по потребителски спорове.

В съдебно заседание ответникът се представлява от пълномощник, който поддържа направените възражения. Ищецът взема писмено становище по съществото на спора.

По делото са ангажирани писмени доказателства.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и 3 чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените главни искове са с правно основание чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД вр. чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК вр. чл.22 от ЗПК.

В доказателствена тежест на ответника е да установи, че клаузите по процесния договор са индивидуално уговорени, че е изпълнил задължението си да представи необходимата преддоговорна информация на ищеца, че клаузите на договора осигуряват равнопоставеност на страните по него.

С доклада по делото, неоспорен от страните, за безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството относно наличието на облигационно отношение между страните по сключен договор за кредит №... от 11.07.2023 г. Посоченото се подкрепя и от представените по делото писмени доказателства, от които се установява, че на 11.07.2023 г. В. П. И. е сключила с ответното дружество договор за предоставяне на потребителски кредит за сумата от 1000.00 лв.

Страните са постиглани съгласие годишният лихвен процент да е 36.99%, а годишният процент на разходите 49.65 %. В договора е посочена общата сума, подлежаща на връщане, а именно 1 211,49 лв. и срокът за това – 12 месеца. Към договора е изготвен подробен погасителен план, в който е посочен размера на всяка една погасителна вноска, компонентите, включени в нея /главница и лихва/, както и падежната дата /л.63 от делото/.

Съгласно чл. 10 от договора страните се споразумяват, че кредитополучателят дължи неустойка с обезщетителен характер в случай, че не представи обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл. 20 от договора, като неустойката е в размер на 6,24 лева + 0,208 % от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0,208 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът е останал необезпечен.

Съгласно клаузата на чл. 20 от договора вземането по него се обезпечава с поръчителство от физическо лице, което да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение за пълния размер на кредита, като кредитополучателят се задължава в срок от 3 работни дни от сключване на договора да предостави обезпечението. Посочено е, че физическото лице – поръчител следва да отговаря едновременно на следните условия: да бъде дееспособно физическо лице; да има брутен осигурителен доход над 1 400 лева; да работи по трудов договор с най-малко шест месеца трудов стаж при последния работодател; да няма активни експозиции в Централния кредитен регистър с просрочие над 30 дни; да не е страна по договор за кредит, сключен с „М“ АД.

Съгласно чл. 11 от договора в случай, че кредитополучателят представи обезпечение след срока, определен в чл. 20 от договора, същият ще дължи неустойка само за срока, за който кредитът не е обезпечен.

Съгласно чл. 12 от договора начислената неустойка се изплаща на падежа на всяка следваща вноска съобразно приложения погасителен план.

От приетия по делото погасителния план, представляващ Приложение № 1 към 4 договора за потребителски кредит, се установява, че в същия са посочени падежите на 12 месечни погасителни вноски, техният конкретен размер, при разграничение на случите, при които кредитът е обезпечен или е без обезпечение, съответно с начислена неустойка, както и какви конкретно по размер главница и договорна лихва включва всяка отделна вноска.

Отразено е, че общият размер на неустойката поради непредставяне на обезпечение възлиза на сумата от 748,80 лева, като крайният размер на задължението, с включена главница, лихва и неустойка възлиза на 1 960,32 лева.

По делото не се спори и че процесният договор е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Легалното определение на този вид договори се съдържа в чл.6, ал.1 от ЗПФУП, според който текст договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.

В чл.18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на доставчика на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявление, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис /ал.2/, а съгласно ал.3 преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Според чл.3 от Закона за електронния документ и електронния подпис, електронния документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано /в този смисъл и решение № 70/19.02.2014 г., постановено по гр.д.№ 868/2012 г. по описа на ВКС, ІV г.о./. Това означава, че във всички случаи, когато законодателят изисква писмена форма, независимо дали формата е за действителност или за доказване, тя ще бъде спазена, щом е съставен електронен документ.

Разпечатката съдържа 40 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f722b78b-7bb6-46aa-8d36-54b7069431c9