Решение № 5885 от 02.04.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5885 гр. София, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ...... при участието на секретаря .... като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20221110138772 по описа за 2022 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 345, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че В. К. Н. дължи на „........“ ЕАД следните суми: сумата от 38.86 лева, представляваща месечни абонаментни такси и цена на предоставени мобилни услуги в периода от 15.07.2018г. до 14.08.2018г. по сключено между страните Допълнително споразумение от 31.08.2017г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, сумата от 52.47 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора поради допуснато от клиента неизпълнение на паричните му задължения по договора, предвидена в раздел IV, чл. 4 от допълнителното споразумение и формирана от трикратния размер на дължимата стандартна месечна абонаментна такса за предоставяната по договора услуга, сумата от 48.52 лева, представляваща вземане по раздел I V, чл. 5 от допълнителното споразумение за разликата между стандартната цена на предоставено на длъжника по силата на Договор за лизинг от 31.08.2017г. устройство:

Samsung Galaxy J5 2017 Black (без отстъпка), и преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг, сумата от 286.22 лева, представляваща сбор от неизплатени лизингови вноски, начислени в периода от 15.07.2018г. до 14.10.2018г. по сключен между страните Договор за лизинг от 31.08.2017г. към допълнителното споразумение към договора на устройство: Samsung Galaxy J5 2017 Black, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 29.05.2020г. до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 20997/2020г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът „........“ ЕАД твърди, че между него и ответника е съществувало облигационно правоотношение въз основа на Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** и Допълнително споразумение от 31.08.2017г. към него, по силата на което предоставил на ответника в качеството му на клиент уговорените мобилни услуги на стойност от 38.86 лева за периода от 15.07.2018г. до 14.08.2018г., която сума ответникът не заплатил, поради което договрът за мобилни услуги бил предсрочно прекратен, а това, от своя страна, обосновало начисляването от мобилния оператор на основание раздел IV, чл. 4 1 и чл. 5 от допълнителното споразумение на предвидените в тези клаузи неустойки за предсрочно прекратяване на договора. Наред с това, между страните бил сключен и договор за лизинг от 31.08.2017г., по силата на който ищецът предоставил на ответника за ползване мобилно устройство Samsung Galaxy J5 2017 Black, но послендият не заплатил част от уговорените лизингови вноски, чиято изискуемост била настъпила, в общ размер на 286.22 лева. Претендира разноски.

В срок е постъпил отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените искове, поддържайки, че между него и ищеца не същестува договор. В подаденото в срок възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК срещу издадената в хода на заповедното производство заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК ответникът е изложил фактически твърдения, че телефонът, за който е издадена заповедта, бил откраднат, както и че не е ползвал услугите, чиято цена е предмет на производството. Счита, наред с това, че размерът на задълженията му следва да бъде редуциран. В условията на евентуалност в отговора по чл. 131 ГПК е релевирано възражение за погасяване на процесните задължения по давност.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

По така предявените искове процесуално задължение на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи съществуването през исковия период на валидни правоотношения с ответника по силата на договор за мобилни услуги и на договор за лизинг, предоставянето въз основа на тях на услугите, респ. стоките, чиято цена, вкл. лизингова се претендира, размер на тази цена, настъпване на изискуемостта на вземанията за нея, включването в договорното съдържание на неусточени клаузи, предвиждащи дължимост на неустойка/и за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги поради допуснато от потребителя неизпълнение на паричните му задължения по договора именно в претендираните с исковата молба размери и начин на формиране.

Установява се от надлежно приобщените като писмени доказателства и неоспорени от ответника Договор за мобилни услуги, сключен между „Теленор България“ ЕАД- предишно наименование на ищеца „........“ ЕАД, Допълнително споразумение от 31.08.2017г. към него, Договор за лизинг от 31.08.2017г. и общите условия на ищеца към тях, че страните по делото са встъпили в облигационно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да предостави на ответника в качеството му на потребител мобилни услуги във връзка с мобилен номер 359895320639 срещу заплащане на месечна абонаментна такса от 39.99 лева, а след сключване на допълнителното споразумение от 31.08.2017г.- от 20.99 лева, както и че на ответника по силата на договора за лизинг от същата дата е бил предоставен за временно и възмездно ползване мобилен телефон Samsung Galaxy J5 2017 Black, срещу което последният се е задължил да заплаща лизингова цена на 23 равни месечни вноски от по 22.59 лева всяка, дължими в периода от 30.09.2017г. до 31.07.2019г.

Доколкото така посочените писмени съглашения носят подписи за клиента В. К. Н. и доколкото автентичността им не е оспорена от името на ответника, неоснователно се явява възражението на последния, че не е бил страна по договори за електронни съобщителни услуги и за лизинг, сключени с ищцовото дружество.

Ответникът не е оспорил правнорелевантното обстоятелство, че при подписване на договора за мобилни услуги, както и през исковия период- от 15.07.2018г. до 14.08.2018г., мобилният оператор е обезпечил възможността му да ползва предлаганите и уговорените в договора мобилни услуги, като му е предоставил и е поддържал активна съответната СИМкарта, поради което и само на това основание и съобразно дефиницията за „месечен абонамент“, съдържаща се в приложимите към договора общи условия на ищеца, следва да се приеме, че през посочения период в правната сфера на клиента е възникнало задължение 2 да заплаща месечна абонаментна такса в уговорения размер, който към този момент е възлизал на сумата от 20.99 лева съобразно съдържанието на процесното допълнително споразумение. Реалното потребление на допълнително начислените през този период мобилни услуги, чиято цена не е включена в стойността на месечния абонамент, както и общата цена на същите съдът намира за установени въз основа на представените от ищеца и неоспорени от ответника фактури и приложения към тях, в които са отразени конкретните вид, обем и стойност на ползваните през процесния период услуги, доколкото същите, вкл. доказателствената им стойност, както и редовността на воденото от ищеца счетоводство не са оспорени от ответника.

Не е спорно между страните, а и се установява от клаузата на чл. 4 от сключения между страните договор за лизинг от 31.08.2017г., съставляваща по правната си същност признание на неизгоден за ответника факт с правно значение, че с подписването му мобилното устройство, предмет на съглашението, е било предадено във фактическата власт на В. Н., с което мобилният оператор като лизингодател е изпълнил задължението си по този договор, а за лизингополучателя е възникнало задължение да заплаща уговорената лизингова цена.

Последният не доказва, а и не твърди да е заплатил последната в цялост, въпреки настъпването на уговорения краен срок за това, поради което следва да се приеме за установена дължимостта на сочената от ищеца като неплатена част от общо уговорената лизингова цена с размер на частта от 286.22 лева.

За пълнота и прецизност и във връзка с наведените от ответника в хода на заповедното производство твърдения, че процесният телефон бил откраднат, следва да се изясни, че доколкото за установяването им не са ангажирани каквито и да е доказателства, същите като недоказани следва да бъдат приети за неосъществили се.

Неоснователно е своевременно заявеното в условията на евентуалност възражение за погасяване на вземанията за цената на електронните съобщителни услуги и месечни абонаментни такси, както и за лизингова цена по давност, доколкото от датата на настъпване на изискуемостта на всяко от от посочените задължения- така, както същата е уговорена в представените писмени съглашения, до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК- 29.05.2020г., са изминали по- малко от три години, каквато е продължителността на приложимия спрямо тези вземания давностен срок.

При тези мотиви предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 345, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД следва да бъдат уважени в тяхната цялост.

Съгласно чл. 4 и чл. 5 от раздел IV на допълнителното споразумение, сключено между страните на 31.08.2017г., на които ищецът се позовава, претендирайки процесната неустойка, в случай на прекратяване на ползване на услугите, предоставяни от оператора на потребителя с горепосочения мобилен/фиксиран номер, през срока, посочен в чл. 2 от този раздел, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ- карта/номер до края на този срок, като във всички случаи, в които е предоставено устройство за ползване на услуги съгласно посоченото в договора или по предходно посписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и разликата между цената на устройството без абонамент съгласно последно актуалната ценова листа на оператора за съответното устройство към момента на прекратяването на договора по отношение на която и да е СИМ- карта/номер, посочени в него, и заплатената от него при предоставянето му от оператора цена в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг.

На първо място следва да се изясни, че макар цитираните уговорки от процесното споразумение формално да са разписани в отделни клаузи от съглашението- съответно в чл.

4 и чл. 5 от същото, по правната си същност двете заедно уреждат начина на формиране и 3 елементите, включени в неустойката за предсрочно прекратяване на ползването на всички или част от услугите, предмет на договора за електронни съобщителни услуги. Изводът в последния смисъл се обосновава безусловно при систематичното, семантичното и логическото тълкуване на двете уговорки. Така в чл. 5 от допълнителното споразумение не е предвидена самостоятелна хипотеза, различна от предсрочното прекратяване на договора, при която потребителят да дължи разликата между действително заплатенатапреференциалната, и стандартната цена на предоставено за ползване устройство. Напротив, в тази клауза е предвидено, че във всички случаи на предоставено устройство се дължи и тази разлика, т. е. същата е дължима наред със сбора от стандартните месечни абонаментни такси до края на първоначално уговорения срок на договора.

Касае се следователно за една неустойка, предвидена за един и същ вид неточно изпълнение на договорните задължения на клиента- да остане обвързан от правноотношението до края на срока на договора, формирана от посочените в двете клаузи компоненти.

Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. Правната норма определя неустойката като форма на договорна отговорност за причинените вреди от неизпълнение на договорно задължение, чийто размер е предварително уговорен от страните, като наред с това очертава и специфичните функции на неустоечното вземане – обезщетителна, свързана с преразпределяне на последиците от неизпълнението в тежест на неизправния длъжник, обезпечителна – за обезпечаване изпълнението на задължението, и наказателна – в случаите, при които размерът на неустойката е по – голям от причинените вреди. В рамките на един от основните принципи в гражданското право – свободата на договаряне, намерил нормативното си отражение в чл. 9 ЗЗД, страните по една двустранна правна сделка могат да уговорят неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор по волята на една от тях. Необходимо е обаче това неустоечно вземане да има някоя от специфичните за неустойката функции. В противен случай клаузата за неустойка би била нищожна поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, преценявайки клаузата към момента на сключване на договора, съответно към момента на включването в неговото съдържание – арг. т. 3 от ТР №