Решение № 22662 от 10.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22662 гр. София, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ........ при участието на секретаря ........ като разгледа докладваното от ........ Гражданско дело № 20251110123092 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Н. М. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес .............., чрез пълномощника адвокат В. В. М., срещу ...... М. И. Б., рег. № ....., с адрес ........., и ......... (с предишно наименование ........., понастоящем ..........), ЕИК ........, със седалище и адрес на управление гр. .......

Ищецът претендира осъждането на ЧСИ М. И. Б. да заплати сумата от 7834,69 лева, представляваща сбор от имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно проведено принудително изпълнение по изпълнително дело № 2013............ Тази сума включва 927,86 лева удържани такси и разноски в полза на ЧСИ и 6906,83 лева преведено в полза на кредитора вземане по изпълнителния лист, ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

В условията на евентуалност и в случай че съдът отхвърли изцяло или частично главния иск, се претендира осъждането на ответника ......... – взискател по изпълнителното дело, да заплати на ищеца сумата от 6906,83 лева на основание неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения:

Образувано е изпълнително дело № 2013........... по описа на ЧСИ М. И. Б. срещу първоначалните длъжници ......... След смъртта на първия длъжник и неговия наследник, ищецът Н. М. Н. е конституиран като длъжник по делото в качеството си на наследник на ......... Покана за доброволно изпълнение (ПДИ) с изх. № 79517/25.07.2019 г. е връчена на трето лице на 02.08.2019 г. на адреса на ищеца. Ищецът твърди, че не е поддържал контакти с това лице и не е получавал ПДИ, поради което не е бил надлежно уведомен за правата си.

1

На 08.01.2025 г., въпреки липсата на известие от ищеца, ЧСИ е наложил запор на банковите му сметки, в резултат на което по сметката на ЧСИ е постъпила сумата от 15 669,38 лева.

След молба от ищеца, на 23.01.2025 г. ЧСИ е възстановил половината от сумата в размер на 7834,69 лева като надвзета, а останалата сума от 7834,69 лева е разпределена за такси и разноски на ЧСИ (927,86 лева) и в полза на кредитора (6906,83 лева). Ищецът е узнал за изпълнителното дело едва с изтеглянето на средствата от банковата му сметка. На 10.02.2025 г. ищецът е уведомил ЧСИ, че се е отказал от наследството на брат си, като отказът е вписан под № 25/30.01.2025 г. в особената книга към Районен съд Враца. Ищецът счита, че ЧСИ е действал незаконосъобразно, като е надвишил правомощията си, вземайки отношение по действителността на отказа от наследство, вместо да прекрати изпълнителното производство при представените доказателства за отказ. Твърди, че е нарушен чл. 51, ал. 2 от Закона за наследството (ЗН), тъй като при липса на отговор в дадения срок ЧСИ е следвало да счете, че наследникът е изгубил правото да приеме наследството, а не да го третира като длъжник, както и е имал задължението да уведоми по надлежния ред за това съда с оглед вписване в надлежните книги.

Ответникът ЧСИ М. И. Б. оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че ПДИ е изпратена на 25.07.2019 г. и връчена на 02.08.2019 г. по реда на чл. 42 във връзка с чл. 46, ал. 2 от ГПК, чрез лице от семейството („снаха“), като счита връчването за редовно. Счита, че ищецът мълчаливо е приел наследството, тъй като не е заявил отказ в двуседмичния срок след връчване на ПДИ, а последвалият отказ от наследство, направен след повече от пет години и след запор, е нищожен. Твърди, че изпълнението е проведено законосъобразно, тъй като ЧСИ е изпълнявал по съдебен титул, конституирал е наследника на мястото на длъжника и е изпратил надлежно ПДИ. При липса на възражение или отказ от наследство ЧСИ е продължил с изпълнителните действия. Алтернативно, дори да се приеме вреда, отговорността на ЧСИ се простира до размера на събраните такси, а не до сумата, преведена на взискателя.

Ответникът ......... също оспорва предявения иск като изцяло неоснователен. Поддържа, че ПДИ е изпратена на 25.07.2019 г. и връчена на 02.08.2019 г., като ищецът не е заявил дали приема или се отказва от наследството до момента на удържане на сумата. Счита, че съдебният изпълнител е провел процесуално законосъобразно принудително изпълнение и че законът вменява в тежест на наследника да докаже отказ от наследство или приемане по опис. Твърди, че отказът от наследство, вписан едва на 30.01.2025 г. след удържането на сумата, е извършен с цел увреждане на кредитора и е нищожен, тъй като е направен след мълчаливо приемане на наследството. В условията на евентуалност, ако съдът не приеме, че е налице мълчаливо приемане, се твърди, че меродавен за отказа от наследство е моментът на неговото вписване (30.01.2025 г.), поради което удържаната на 13.01.2025 г. сума не подлежи на възстановяване.

Правната квалификация на предявените искове е следната: главен иск срещу ЧСИ М. И. Б. – иск за обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно принудително изпълнение по чл. 441, ал. 1, предл. 1 от ГПК във връзка с чл. 45 от ЗЗД, както и евентуално 2 предявен иск срещу ......... – иск за връщане на дадено без основание (неоснователно обогатяване) по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Този иск се разглежда, ако главният иск бъде отхвърлен изцяло или частично и съдът счете, че събраната и преведена сума в полза на кредитора следва да бъде възстановена от него.

Съгласно чл. 146 от ГПК съдът с доклада по делото, приет без възражения на страните в съдебно заседание, е разпределил доказателствената тежест по следния начин:

На ищеца е в тежест да докаже неправомерно деяние – действие или бездействие на ЧСИ по процесното изпълнително дело, от което е последвала в причинно-следствена връзка вреда (в сочения в искова молба размер), наличие на отказа от наследство, наличието на незаконно принудително изпълнение от страна на ЧСИ; вината се предполага до доказване на обратното. На ответника ЧСИ М. И. Б. е тежестта да докаже законосъобразността на всички предприети изпълнителни действия, включително редовността на връчване на ПДИ, че ищецът е извършил действия, които по смисъла на чл. 49, ал. 2 ЗН представляват мълчаливо приемане или е налице изрично, че отказът от наследство е нищожен или не е произвел действие към момента на събиране на сумите, както и факти и обстоятелства, изключващи вината.

По евентуалния иск ищецът следва да докаже, че ответникът ......... е получил сумата – превод на съответната сума от неговата сметка към сметка на ЧСИ по принудителен ред, а на ответника ......... е тежестта да докаже законосъобразността на действията си като взискател, че сумите са събрани правомерно и не представляват неоснователно обогатяване, тоест има право да ги задържи, и че отказът от наследство е вписан с цел увреждане на кредитора и е нищожен, или че ищецът е приел мълчаливо наследството, както и съответно факти и обстоятелства, изключващи последната хипотеза.

Съгласно допълнения доклад на съда в тежест на ответника .......... е да докаже, че длъжникът, конституиран в качеството на наследник, е извършил действие по мълчаливо приемане на наследството преди извършения отказ от наследство.

Въз основа на твърденията на страните и приетите доказателства съдът прие като безспорни следните факти:

Образувано е изпълнително дело № 2013........... (1616/2013 г.) по описа на ЧСИ М. И. Б..

Първоначален длъжник е ...... ......е починал на 02.06.2013 г., а неговият син ........ е конституиран като наследник и е починал на 09.05.2017 г. Ищецът Н. М. Н. е конституиран като наследник на ......... ......... е конституиран като взискател по изпълнителното дело по силата на цесия. Покана за доброволно изпълнение (ПДИ) с изх. № 79517/25.07.2019 г. е изпратена до Н. М. Н. и е получена на 02.08.2019 г. на адрес: ...... На 08.01.2025 г. е наложен запор на банкови сметки на Н. М. Н., като по сметката на ЧСИ е постъпила сума в размер на 15 669,38 лева. На 23.01.2025 г. е възстановена сума от 7834,69 лева на ищеца. По изпълнителното дело е останала събрана сума от 7834,69 лева, от която 927,86 лева са за такси и разноски на ЧСИ, а 6906,83 лева са преведени на кредитора. Ищецът е подал заявление за отказ от наследство, който е вписан под № 25/30.01.2025 г. в особената книга 3 към Районен съд Враца.

По делото са приети и обсъдени писмени доказателства, включително изпълнителното дело, ПДИ, разпорежданията на ЧСИ от 11.02.2025 г. и 09.04.2025 г., удостоверението за отказ от наследство.

От известието за доставяне по изпълнителното дело се установява, че поканата за доброволно изпълнение с изх. № 79517/25.07.2019 г. е получена на 02.08.2019 г. на адреса на ищеца, като е приета от лице с имена ......, без отбелязване да е пълнолетна или да има задължението да предаде на ищеца книжата, като видно от покана към ..... И.а (сестра на ищеца) е отбелязано, че лицето с имена ...... е снаха на ..... И.а (бележка на съда).

По отговорността на ЧСИ и незаконосъобразността на принудителното изпълнение: Ищецът оспорва действията на ЧСИ, като се позовава на нарушение на чл. 51, ал. 2 от ЗН във връзка с чл. 429, ал. 2 от ГПК. Чл. 429, ал. 2 от ГПК предвижда, че изпълнителният лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на наследниците, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. Когато наследникът не е приел наследството, съдебният изпълнител определя срока по чл. 51 от ЗН, а това не е сторено от ответника, като ако това беше сторено по-рано, не би се стигнало до вреда за длъжника, а според чл. 51, ал. 2 от ЗН, ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството. Загубата на това право следва да бъде вписана в особената книга на районния съд, което също не е сторено от ЧСИ и от това са последвали вреди в сочения в исковата молба размер.

Понятието „противоправност на деянието“ включва такова действие или бездействие на длъжностното лице, в частност на ЧСИ, което противоречи на законовите изисквания и разпоредби, регламентиращи осъществяването на конкретното действие или бездействие, или реализиране на поведение, различно от дължимото от длъжностното лице при и по повод изпълнение на служебните му задължения. При преценка осъществено ли е противоправно деяние от ответника съдът изцяло е обвързан от наведените от ищеца доводи за противоправност и от конкретно и изчерпателно посочените действия и бездействия, чиято противоправност се твърди, като съдът не може да излиза извън тези наведени от ищеца основания. Поради това всяко от наведените възражения за противоправност от ищеца в исковата молба и в допълнителната уточняваща молба следва да бъде конкретно разгледано. /Така Решение от 11.08.2014 г. по гр. д. № 10475/2011 г. на СГС./ За да се прецени налице ли е противоправно поведение на съдебния изпълнител, следва да се разгледат в съвкупност две групи въпроси. От една страна, това е въпросът дали съдебният изпълнител е изпълнил задълженията си при връчване на поканата за доброволно изпълнение и уведомяване на наследника за предприетите способи на изпълнение. От друга страна, това е въпросът дали в хипотезата на изпълнение срещу наследник по чл. 429, ал. 2 ГПК съдебният изпълнител има служебно задължение да приложи процедурата по чл. 51 ЗН, да даде срок на наследника да заяви приемане или отказ и да съобрази последиците от евентуален отказ или от изтичане на срока.

4

От фактическа страна по делото няма спор, че изпълнителното дело е образувано срещу наследодателя, че след неговата смърт за длъжници по делото са конституирани негови наследници, сред които ищецът, както и че взискател по делото е ответното дружество по силата на цесия. Безспорно е още, че към имуществото на ищеца е насочено принудително изпълнение чрез налагане на запор върху банкови сметки и че по сметката на съдебния изпълнител е постъпила сумата 15 669,38 лева, от която окончателно задържани са останали 7834,69 лева. Безспорно е и че на 30.01.2025 г. ищецът е извършил отказ от наследството на своя брат, който е вписан в особената книга към районния съд по местооткриване на наследството, и че за това съдебният изпълнител е бил надлежно уведомен.

Разпечатката съдържа 29 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f7220469-06de-47f5-bebd-59a718418ef3