Решение № 1309 от 07.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1309 гр. Пловдив, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20255330201507 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1030-000654 от 15.02.2025г. на Началник Група в ОДМВР-Пловдив, Група ОДЧ Пловдив, с което на CH. G., дата на раждане ***г., място на раждане Г., документ за самоличност тип/№ СУМПС/ ***, на основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, с жалбата си и в съдебно заседание чрез процесуалния му представител, оспорва издаденото наказателно постановление /НП/ като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и прави искане за неговата отмяна. Навежда твърдение за нарушение на правото му на защита поради изписани в двата акта на администрацията на латиница и по различен начин имената му. Претендира сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна, в молба-становище излага аргументи за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на НП. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение и моли за неговото намаляване до минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери 1 за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

На 15.02.2025 г. в гр.Пловдив св.Г. В. М., на длъжност „***“ при Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Пловдив, заедно със свой колега, изпълнявал служебните си задължения, като извършвал обход по бул.“България“. На същата дата в 07:20 часа на случаен принцип спрели за проверка преминаващия през кръстовището на бул.“България“ и ул.“Победа“ до № 21, в посока север-юг лек автомобил марка „Ламборджини Урус“ с рег.№ ***. Като водач, управлявал въпросното МПС установили жалбоподателя Х. О. Г., за когото установили, че е гражданин на РГ., но разбира български език. Тъй като водачът лъхал на алкохол, същият бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр.№ ARBA-0066.

Показанията на уреда отчели концентрация на алкохол в издишания от водача въздух от 0.93 на хиляда. За констатираното на жалбоподателят бил съставен АУАН серия GA № 3195908 /15.02.2025 г. за извършено от него нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен и подписан от жалбоподателя без възражения. Издаден бил и талон за медицинско изследване № 257534, в който Г. собственоръчно изписал на български език, че няма да даде кръв.

Въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление от 15.02.2025 г. за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, за което на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя били наложени глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от гласните такива – свидетелските показания на актосъставителя Г. В. М., от които се установяват обстоятелствата по извършената проверка, констатираната положителна проба за употреба на алкохол от жалбоподателя, отказът на същия да даде кръвна проба, както и обстоятелствата по съставяне на АУАН. Проверката била извършена на случаен принцип, като в хода на същата, водачът на лек автомобил „Ламборджини“, модел „Урус“ с регистрационен номер, посочен в акта, бил проверен за употреба на алкохол.

Свидетелят потвърждава, че пробата отчела положителен резултат под 1,2 промила. Уточнява, че актът бил съставен на място, а НП издадено на момента в ОДМВР, тъй като водачът на МПС бил гръцки гражданин с гръцко свидетелство за управление. Издаден бил и талон за кръвна проба, като водачът категорично отказал да даде кръвна проба. Допълва, че макар лицето да било чужд гражданин, много добре разбирало български.

Съдът кредитира с доверие показанията на актосъставителя като обективни, последователни и съответни на събраните по делото писмени 2 доказателства. Няма основание показанията му да се считат за предубедени, заинтересовани или да е налице стремеж за преиначаване на фактите. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт на управление на МПС след употреба на алкохол.

При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на събраните по делото доказателства съдът намира, че от страна на жалбоподателя е осъществено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 по ЗДвП, като е установено с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр.№ ARBA-0066, че същият е управлявал МПС след концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 0,93 на хиляда.

Разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП забранява на водача на пътно превозно средство да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В случая конкретно измерената алкохолна концентрация е 0,93 промила /съгласно показанието на техническото средство, което е меродавно предвид липсата на химическо изследване на кръвта/ и тя влиза в предметния обхват на нормата.

Съгласно чл. 6, ал. 4 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, в талона по чл. 3, ал. 2 се отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно изследване, като при отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените показания от техническото средство. Според чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. В случая няма данни, а и не се твърди жалбоподателят Г. да е дал кръвна проба, следователно наказващия орган е бил длъжен да приеме установената с техническото средство концентрация на алкохол в кръвта. Още повече, че самият нарушител е отразил собственоръчно в талона за изследване, че няма да даде кръв, потвърдено и от показанията на актосъставителя.

Безспорно доказано е и авторството на деянието като е ангажирана 3 административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Халил Г., като водач на процесното МПС по смисъла на §6, т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, за когото безспорно се доказа, че на процесните дата и място е управлявал лек автомобил марка „Ламборджини“ модел „Урус“ с рег.

№ ***. Това обстоятелство не се оспорва, нито беше оборено с надлежните доказателства от жалбоподателя.

От горното според настоящия съдебен състав няма никакво съмнение, че е осъществено от обективна и субективна страна нарушението, за което е била ангажирана административно-наказателната отговорност на санкционираното лице, както и че именно жалбоподателят е техен автор.

Изложеното в жалбата и в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя възражение, касаещо правилното изписване на името на нарушителя в АУАН и НП, съдът оценя като основателно, но несъществено. Действително и в двата акта на администрацията името на жалбоподателя е изписано на латиница, като в акта второто име не е коректно отразено. Допуснатата нередовност в АУАН е преодоляна от наказващия орган по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН с коректното изписване на името на жалбоподателя /CH. G./ и то съответства на изписаното в представения от Г. документ, удостоверяващ неговата самоличност, видно от приложеното по административната преписка копие. По този начин името е било изписано и в издадената от актосъставителя във връзка с процесното деяние Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП № 25-1030-000105/15.02.2025г., издадена срещу жалбоподателя, което допълнително обосновава извод, че към момента на съставяне на АУАН, самоличността на извършителя на процесното деяние е била правилно и еднозначно установена. Нещо повече, изписването на името на нарушителя /чужд гражданин/ и то по начин, идентичен с този в документа му за самоличност, в голяма степен улеснява и подпомага дееца да разбере, че обвинението е отправено именно към него. Наред с горното, наличните по делото данни сочат, че жалбоподателят владее български език, на който е комуникирал с полицейските служители и е вписал в талона за изследване своето решение да не даде кръв, подписал е съответните документи – АУАН и талон за изследване, с което е и удостоверил, че се е запознал със съдържанието на същите. Въпреки това и въпреки че са му били разяснени правата /за което свидетелства актосъставителя и не се оспорва от дееца/, към момента на съставяне на акта не е възразил за неправилното изписване на част от името му. Не се е възползвал и от възможността, дадена му в чл.44, ал.1 от ЗДвП да възрази писмено срещу констатациите по акта, включително и срещу неправилно изписаното му име. Посоченото дава основание на съда да приеме, че въпреки допуснатата нередовност в акта, нарушителят е бил наясно още от самото начало на административното производство за фактическите и правни рамки на вмененото му нарушение, включително и срещу кого е повдигнато то и в този смисъл пропускът на актосъставителя не се е отразил на категорично установената съставомерност на процесното 4 нарушение, нито на правото на защита на неговия извършител, поради което не може да послужи като основание за отмяна на оспореното наказателно постановление.

За така установеното нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП правилно жалбоподателят е санкциониран на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, според който се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. Размерът на наказанията е във фиксиран от законодателя размер, поради което не подлежи на ревизиране от наказващия орган и от съда. Според настоящият съдебен състав наложените наказания са справедливи и адекватни на обществената опасност на деянията и нарушителя и биха изпълнили целите по чл. 12 от ЗАНН.

Само за пълнота следва да се посочи, че по делото не се и установиха никакви обстоятелства, от които да се направи извод, че конкретното поведение на жалбоподателя разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив, касае се за деяние, засягащо защитаваните обществени отношения с типичния интензитет за този вид административни нарушения, като не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че употребата на алкохол е една от найчестите причини за настъпването на пътно транспортни произшествия.