Решение № 260066 от 04.07.2022, Районен съд - Шумен
- Съд
- Районен съд - Шумен
- Дело
- Гражданско дело 3737/2019
- Вид
- Решение № 260066
- Подписан
- 04.07.2022
- В сила
- 30.11.2022
- Състав
- ВАЛЕНТИНА ЛЮБЕНОВА ТОНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- член 12, буква а) · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- член 8 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.178, ал.1, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.179, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.179, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал.5 и 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.5, т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал.5 и 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.188, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 46, ал. 2 · Закон за нормативните актове
- чл.140 · Кодекс на труда
- чл.140, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.9, ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
Р Е Ш Е Н И Е
260066/4.7.2022г. Гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав
На двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар:
Й.К.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД
№3737 по описа на ШРС за 2019 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от П.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. З.Б. ***, срещу ОДМВР
Шумен, с адрес: гр. Шумен, ул. „С.С.“ ***, като са предявени искови претенции по чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и по чл. 86 от ЗЗД за 1560 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 260 часа за целия процесен период от 01.11.2016г. до 30.11.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, както и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на сумата; и сума в размер на 150 лв., представляваща мораторна лихва за забава, изчислена върху главницата, считано от 01.01.2017г. до датата на подадената ИМ.
Ищецът твърди, че през периода 01.11.2016г. до
30.11.2019г. е полагал труд на длъжност „ Младши автоконтрольор” при РУ на МВР – Нови пазар към Областна дирекция на МВР - Шумен. Съгласно чл.142, ал.1, т.1 oт ЗМВР, длъжността му е със статут на държавен служител. Сочи, че съгласно чл.176 от ЗМВР, брутото месечно възнаграждение на държавните служители на МВР, се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Нормалната продължителност на работното време е регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като според ал.1 тя е с продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. По силата на чл.187, ал.3 от ЗМВР, работното време на държавните служители се изчислява в работни дни подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5, т.2 на чл. 187 от ЗМВР, работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. Според чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавния служител се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд, според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР “ Редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън работното време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивка се определят с Наредба на Министъра на вътрешните работи„.
Заявява, че в посочения период са действали последователно четири наредби: Наредба № 8121 з-407/11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г., Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. /обн. В ДВ бр.67 от 14.08.2018г./, издавани от министъра на вътрешните работи, всяка от тях урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служи в Министерството на вътрешните работи. Твърди се, че текстовете и в четирите Наредби са идентични, според които „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. В чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00ч. за отчетния период се умножава по 0.143 (чл. 31, ал.2 oт Наредбата) и че полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
Сочи, че в следващите три наредби изрична регламентация за преизчисляване липсва.
Наредба № 8121 з-407/11.08.2014г. е отменена с приемането на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. обн.ДВ. бр. 40 от 02.06.2015 г., но тази Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм. дело № 5450/2016г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано на 29.07.2016г. В периода от отмяната на Наредба № 8121з-592/25.05.2015г., обн. ДВ. бр. 40 от 02.06.2015г. /11.07.2016г./ до издаването и обнародването на Наредба № 8121з- 776/29.07.2016 г. /обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ отново е действала Наредба № 8121 з-407/11.08.2014г., т.е. отново е било предвидено в подзаконов нормативен акт преизчисляването на положения нощен труд с коефициент 1.143.
В Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015г. обн.ДВ. бр. 40 от 02.06.2015 г., в Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.
/обп. ДВ бр.60 oт 02.08.2016г./ и в Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. /обн. В ДВ бр.67 от 14.08.2018г., липсва изрична норма съответстваща на нормата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121 з-407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143.
Заявява, че липсата на изрична норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен /каквато изрична забрана би била противоконституционна/, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МBP, при липса на специални норми, следва да се приложат общите правила и в случая счита, че следва субсидирано да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.). в която в чл. 9, ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове да се превръщат в дневни, с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 в периода 12.07.2016г. до 01.08.2016г. е нормата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., а през останалия период, при липсата на специална уредба за служителите на МВР, основание за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложима Наредба за структурата и организацията на работната заплата- чл.9, ал.2.
Твърди се, че във връзка с горното, понятието
„нощен труд” намира своето легално определение в чл.140 от КТ, поради което следователно, съгласно чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, коефициентът, посочен в текста, се определя, като нормална продължителност от 8 часа дневен труд се разделя на нормалната продължителност от 7 часа пощен труд или 8:7 =1.143.
Твърди, че за периода от 01.11.2016г. до 30.11.2019г., с оглед характера на заеманата от него длъжност е работил 12 - часови смени, полагал труд и през нощта, съгласно утвърдени графици, като 7 или 8 нощни смени месечно. Ищецът е положил общо 1816 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143, възлиза на 2076 часа.
Преизчисляването на нощен към дневен труд води до извънреден труд от 260 часа, който работодателят - ответник не е заплатил и следва да бъде допълнително заплатен. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%, съгласно чл. 187, ал.5 и 6 от ЗМВР, всеки извънреден час следвала бъде компенсиран с поне по 6 лева, т.е. задължението на ответника към ищеца възлиза на 1560 лева, посочен в приблизителен размер. Точният размер на дължимото обезщетение би се установил от вещо лице по назначена от съда съдебно- счетоводна експертиза. Работодателят дължи и лихва за забава на ищеца върху дължимите суми от момента, в който са станали изискуеми. Ориентировъчен е и размерът на акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД, в размер на 150 лева, представляващ мораторна лихва, изчислена върху главницата, считано от 01.01.2017г. до датата на подаване на исковата молба в съда, изчислена сумарно за всеки отчетен период
От ответника е депозиран подробен отговор, в който се заявява, че исковете са допустими, но неоснователни.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, като недоказани по основание и размер. В условията на алтернативност, моли исковата претенция да бъде отхвърлена частично за периода 01.01.2018 г.- 17.07.2018 г., за който период извънредният труд е следвало да се отчита без превръщане на нощните часове в дневни, съгласно съответната редакция на чл. 9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание за ищеца се явява представител, адв. Б. ***, която поддържа исковата молба. За ответника се явява главен юрисконсулт С., която поддържа отговора.
В законовия срок от ищеца е депозирана молба, с която се прави изменение на исковите претенции, като се увеличава размера на главния иск от 1560лв. на 1834,79лв., представляващи дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 259 часа и се прави увеличение на акцесорния иск, за мораторната лихва от 150 лв. на 237,86лв.
С определение в з.з. съдът е спрял производството по делото до произнасянето на
СЕС по дело С 262/20 за тълкуване на
Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време. На 24.02.2022г. е постановено решение по това дело, като настоящото производство е възобновено служебно от съда с определение от
13.04.2022г.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори фактът, че ищецът е бил в служебни правоотношения с ответника, като през периода от 01.11.2016г. до 30.11.2019г. ищецът е полагал труд на длъжност „ Младши автоконтрольор” при РУ на МВР – Нови пазар към Областна дирекция на МВР - Шумен и обстоятелството, че за процесния период е работил на 12- часови смени, при сумирано изчисляване на работното време, и е полагал нощен труд, за което е получил допълнително възнаграждение по чл.179, ал.2 от ЗМВР, във вр. с чл.179, ал.1 от ЗМВР.
В посочения период е работил на 12 - часови смени, полагал е и труд през нощта, съгласно утвърдени графици, като 7 или 8 нощни смени месечно. За целия процесен период е положил общо 1792 часа нощен труд.
За посочения период е получавал основно месечно възнаграждение, както следва:
673,00 лева – за периода от 01.11.2016 год. до 31.12.2017 год.; 728.00 лева – за периода от 01.01.2018 год. до 28.02.2018 год.; 809.00 лева – за периода от 01.03.2018 год. до 31.12.2018 год. и 890.00 лева – за периода от 01.01.2019 год. до 30.11.2019 год..
Горните обстоятелства се изясняват и установяват и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че общо за целия процесен период ищецът е положил 1792 часа нощен труд, който, след преизчислението му с коефициент 1.143, се равнява на 2051 часа; че общо извънредният и незаплатен труд за периода е 259 часа, които се равняват на 1834,79 лева, а дължимото обезщетение за забава, изчислено от експерта, е общо 237,86 лева.
Съдът приема от правна страна следното: Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР, съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР, е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, а нощен е трудът, който се полага между 22.00 и 6.00 часа.Работното време на държавните служители, съгласно чл. 187, ал.3 ЗМВР, се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като определянето на 24-часова смяна е по изключение. Редакцията на чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, действаща към процесния период, регламентира, че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени. Съгласно чл.187, ал. 9 от ЗМВР (в редакцията му въведена с ДВ, бр.81 от 2016 год.), редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.